Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е 

71

гр. Първомай, 22.06.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                                    

                                                                                                          Председател: София Монева

 

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 386 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на делбата.

Предявен е иск за делба, правно квалифициран по чл. 34 ал. 1 от Закона за собствеността.

            Ищецът Л.К.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. ****, моли съда да постанови срещу ответниците:

§     М.Н.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от своята съпруга Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, и

§     Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Я.Г.Г. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. ***, решение, с което да допусне делба на следните недвижими имоти: едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м., плевня със застроена площ от 27 кв. м. и обор със застроена площ от 32 кв. м., с административен адрес: с. ***, построени в държавно дворно място с площ от 1 050 кв. м., съставляващо УПИ ІІ-992 в кв. 78 по плана на с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, предназначен за жилищно строителство, при граници: улица, УПИ ІІІ-995, УПИ ІV-994, УПИ V-993, УПИ VІ-градина, УПИ VІІ-990 и УПИ І-989, при квоти: 4/6 идеални части – за ищцата, 1/6 идеална част – за ответника М.Н.Б. и 1/6 идеална част – общо за ответника М.Н.Б. и ответника Ц.И.Б. в режим на съпружеска имуществена общност. 

Ищцата обосновава исковата си претенция с фактически твърдения, че със съпруга си Н.В.Б., с ЕГН: **********, починал на 11.03.1993 г., придобили делбените постройки по силата на давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи, че възникналата със смъртта на последния съсобственост била прекратена с одобрена с протоколно определение на Районен съд – гр. Първомай от 01.06.1995 г. по гр. дело № 250/1994 г. съдебна спогодба, по силата на която в изключителен дял на ответника М.Н.Б., притежаващ 1/6 идеална част от наследствената маса, били отредени дворното място от 1 100 кв. м. и построените в него сгради срещу задължение за гледане и издръжка на ищцата, притежаваща 4/6 идеални части от делбените имоти, до края на живота й и за заплащане на сумата от 80 000, 00 лева в полза на съделителя Васил Н.Б., с ЕГН: ********** за уравнение на дела му, равняващ се на 1/6 идеална част, като посочената сума била действително престирана. Настъпвайки през време на брака на съделителя М.Б. с ответницата Ц.И.Б., вещно-транслативният ефект на спогодбата създал по отношение на така отстъпените дялове режим на съпружеска имуществена общност.

Ищцата аргументира своята и на ответниците материална и процесуална легитимация в настоящия процес с конститутивните правни последици на Решение № 45/15.03.2000 г. по гр. дело № 274/1999 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, постановяващо разваляне на цитираната съдебна спогодба в частта досежно собствените й 4/6 идеални части от процесните сгради. В подкрепа на наведените обстоятелства ангажира писмени доказателствени средства.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК:

§       ответникът Ц.И.Б., с ЕГН: ********** депозира писмен отговор вх. № 5856/23.12.2014 г., с който оспорва допустимостта и основателността на иска и ангажира писмени доказателствени средства. Противопоставя процесуални възражения за нередовност на исковата молба, изразяваща се в посочен в нарушение на чл. 127 ал. 1 т. 2 от ГПК погрешен адрес на ответника М.Б., което осуетявало възможността му да упражни правото си на отговор, предвидено в чл. 133 от ГПК, и респективно да изгради адекватна защитна процесуална позиция. Ответницата изтъква допусната грешка при изписване на административния адрес на делбените имоти, посочен от ищцата в молба – уточнение вх. № 5165/19.11.2014 г. като гр. *** вместо като № ***. Застъпва непрецизна индивидуализация на делбените сгради и на дворното място, в което са изградени, поради непосочване на техните идентификатори по кадастралната карта и кадастралните регистри. Отбелязва пропуск на ищцовата страна да представи доказателства досежно отстъпеното за изграждане на процесните постройки право на строеж, както и за тяхното строителство. Последното препятствало формирането на правилен извод относно статута на терена, върху който са изградени същите, като такъв със самостоятелно значение или като неделима обща част, обслужваща етажна собственост по смисъла на чл. 38 ал. 1 и ал. 3 от ЗС. Ответницата признава факта, че през 1976 г. с ответника М.Б. сключили непрекратен до момента граждански брак, както и че притежават 1/6 идеална част от делбените имоти в режим на съпружеска имуществена общност, но с доводи за бездяловия й характер квалифицира като недопустимо квотното й разпределение между съпрузите съделители, а още повече нейната съдебна делба;

§       ответникът М.Н.Б., с ЕГН: ********** не подава писмен отговор и не излага становище по иска.

В открито съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. И.С.Д. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив поддържа иска, ответницата Ц.И.Б. лично и чрез доверителя си адв. Я.Г.Г. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив отстоява позицията, застъпена в отговор вх. № 5856/23.12.2014 г., а ответникът М.Н.Б. чрез процесуалния си представител в лицето на първия ответник Ц.Б. оспорва иска като недопустим и неоснователен с доводи за липса на пълна и точна индивидуализация на спорния имот, развити в писмено изявление, наименовано „отговор на искова молба” вх. № 2368/19.05.2015 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните съображения, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното и неоспорено Удостоверение за наследници изх. № 491/15.10.2013 г., издадено от Кметство – с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, ищцата, ответникът М.Н.Б. и неучастващият в настоящото производство Васил Н.Б., с ЕГН: ********** са законни наследници на Н.В.Б., с ЕГН: **********, за чиято смърт, настъпила на 11.03.1993 г., е съставен Акт за смърт № 0107/11.03.1993 г.

          Между страните отсъства спор, че ищцата и съпругът й Н.В.Б. придобили по давност в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху две жилищни сгради, стопанска постройка и навес, построени в дворно място, цялото от 1 100 кв. м., находящо се в с. ***, съставляващо парцел ІІ-992 в кв. 78 по плана на с. ***, при граници: улица, Д.Б.М., Д.И.Р., площад, А. Б.М. и Д.Б.М.. Наследствените си права първата, както и ответникът М.Н.Б., легитимират с представения Нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 162, том І, дело № 446/1994 г. от 31.05.1994 г. на Р.Р. – районен съдия при Първомайски районен съд, чиято обвързваща съда материална доказателствена сила остава недискредитирана в настоящия процес.

Така възникналата със смъртта на Н.В.Б. съсобственост била прекратена с одобрена с влязло в сила протоколно определение на Районен съд – гр. Първомай от 01.06.1995 г. по гр. дело № 250/1994 г. съдебна спогодба, по силата на която в изключителен дял на ответника М.Н.Б., притежаващ 1/6 идеална част от наследствената маса, били отредени дворното място от 1 100 кв. м. и построените в него сгради срещу задължение за гледане и издръжка на ищцата, притежаваща 4/6 идеални части от делбените имоти, до края на живота й и за заплащане на сумата от 80 000, 00 лева в полза на съделителя Васил Н.Б. за уравнение на дела му, равняващ се на 1/6 идеална част. Според изричните съдебноспогодителни изявления на страните посочената сума била действително престирана. Настъпвайки през време на брака на съделителя М.Б. с ответницата Ц.Б., сключен според приетото Удостоверение № 014354/12.09.1976 г. на Общински народен съвет – с. Градина, окръг Пловдивски на 12.09.1976 г., вещно-транслативният ефект на спогодбата създал по отношение на така отстъпените дялове режим на съпружеска имуществена общност.

С Решение № 45/15.03.2000 г. по гр. дело № 274/1999 г., влязло в законна сила на 07.04.2000 г., Районен съд – гр. Първомай постановил разваляне на цитираната спогодба в частта досежно собствените на ищцата 4/6 идеални части от процесните постройки. Последната, от своя страна, се разпоредила със същите в полза на ответницата Ц.Б. с договор за дарение, материализиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том VІІ, дело № 1112/2006 г. на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – гр. Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията – гр. Първомай под № 181, том VІ, дело № 1259/2006 г., за чиято отмяна Районен съд – гр. Първомай се произнесъл с влязло на 13.09.2013 г. в сила Решение № 42/08.04.2013 г. по гр. дело № 464/2012 г. 

При така установените фактически положения като основателна се преценя претенцията за подялба на процесната масивната жилищна сграда с площ от 72 кв. м., 4/6 идеални части от която с оглед конститутивния ефект на визираните съдебни актове остават в патримониума на ищцата, 1/6 идеална част принадлежи на ответника М.Б. по силата на наследствено правоприемство и 1/6 идеална част е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от двамата ответници по силата на спогодбата, одобрена с протоколно определение на Районен съд – гр. Първомай от 01.06.1995 г. по гр. дело № 250/1994 г., която в указаната част поражда правно действие. 

Констатираното състояние на съсобственост върху масивната жилищна постройка, данни за чието актуално състояние се съдържат в скица изх. № 492/01.08.2014 г., издадена от Община – Първомай, мотивира съда да уважи предявения иск и да допусне нейната делба при така посочените квоти.  

Доколкото не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост и като такива съгласно чл. 92 от ЗС следват тази на поземления имот, върху който са изградени и който не е включен в предмета на делото, второстепенните недвижимости, описани в исковата молба като плевня със застроена площ от 27 кв. м. и обор със застроена площ от 32 кв. м., фигуриращи в представената скица съответно като навес с покрита площ от 27 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от 32 кв. м., не подлежат на делба, а искът по отношение на тях следва да се отхвърли като неоснователен.  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА делба между:

§     Л.К.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. ***,

§     М.Н.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от своята съпруга Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***;

§     Ц.И.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Я.Г.Г. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. ***, на следния недвижим имот: едноетажна /а по скица изх. № 492/01.08.2014 г. на Община – Първомай двуетажна/ жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м. и с административен адрес: с. *** построена в държавно дворно място с площ от 1 050 кв. м., съставляващо УПИ ІІ-992 в кв. 78 по плана на с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, предназначен за жилищно строителство, с приложена улична и дворищна регулация, при граници: улица, УПИ ІІІ-995, УПИ ІV-994, УПИ V-993, УПИ VІ-градина, УПИ VІІ-990 и УПИ І-989, при квоти, както следва: 4/6 идеални части – за Л.К.Б., с ЕГН: **********, 1/6 идеална част – за М.Н.Б., с ЕГН: **********  и 1/6 идеална част – общо за М.Н.Б., с ЕГН: ********** и Ц.И.Б., с ЕГН: ********** в режим на съпружеска имуществена общност, като иска за делба на плевня със застроена площ от 27 кв. м. и обор със застроена площ от 32 кв. м., построени в гореописаното дворно място, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СМ/ВК                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/