Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114
гр. Първомай, 30.11.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен
състав, в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател:
София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 372 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск, правно квалифициран по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът В.Б.У., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. П.С.У., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – София, с посочен адрес на практиката: ***,
моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено, че ответникът Е.П.М., с ЕГН: **********,
с посочен постоянен адрес: *** и с посочен адрес за призоваване: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.А.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – София, с посочен адрес
на практиката: ***, му дължи сумата
от 1 925, 00 лева, съставляваща неплатена наемна цена за ползване на тристаен
апартамент № 9, находящ се в гр. ***,
по Договор за наем на недвижим имот от 10.12.2013 г. за периода от 15.05.2014
г. до 03.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.08.2014 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното й изплащане, за която
сума и законна лихва в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед
№ 194/18.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 306/2014 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав.
Ищецът
отправя претенцията си в качеството на изправна страна - наемодател по договор
за наем на недвижим имот от 10.12.2013 г., по силата на който предоставил на
ответника временното ползване на собствения си тристаен апартамент № 9, находящ се в ***, а последният
се задължил да му заплаща ежемесечна наемна цена в
размер на 750, 00 лева, дължима се съобразно чл. 7 от Раздел ІІ от наемния
контракт в интервала от 15-то до 20-число на текущия
за всеки следващ месец.
След като
заплатил наемната цена, изискуема за периода от 15.04.2014 г. до 15.05.2014 г.,
ответникът преустановил престациите, а на 02.07.2014 г. чрез пощенска пратка
върнал на ищеца ключовете за достъп до имота, с което обективирал воля за
прекратяване на договорната връзка, без обаче да издължи наемната цена, както
следва: за периода от 15.05.2014 г. до 15.06.2014 г., възлизаща в размер на 750, 00 лева, за
периода от 15.06.2014 г. до 02.07.2014 г. – в размер на 425, 00 лева, и за
периода от 03.07.2014 г. до 03.08.2014 г., съвпадащ с този, предвиден в чл. 23
б. «б» от договора за едностранно предизвестяване при прекратяване на наемното
правоотношение – в размер на 750, 00 лева, калкулирани в общ размер на
1 925, 00 лева.
Ищецът пристъпил към
принудително удовлетворяване на притезанието си в
гореуказания размер по реда на чл. 410 от ГПК, като сезираният Районен съд –
Първомай уважил заявлението му и издал в негова полза срещу ответника Заповед № 194/18.08.2014 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 306/2014 г.
Правният си интерес от
установяване дължимостта на вземанието по исков ред
ищецът аргументира с данните за своеверменно постъпило в заповедното
производство възражение на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен
отговор вх. № 5369/01.12.2014 г., с който оспорва основателността на иска,
противопоставяйки:
§ възражение за нищожност на наемния договор на основание
чл. 26 ал. 1 пр. І-во
от ЗЗД поради противоречието му със закона – и в частност на императивната
разпоредба на чл. 178 ал. 1 от ЗУТ, която забранява ползването на сграда до
въвеждането й в експлоатация по реда на чл. 177 и сл. от ЗУТ,
и при
условията на евентуалност
§ възражение за унищожаемост на
договора за наем на основание чл. 28 ал. 1 от ЗЗД поради грешка, засягаща
съществени правни качества на вещта и изразяваща се във формирана невярна
представа, че наетият имот е годен за ползване според уговореното
предназначение и че за експлоатацията му липсва законова забрана;
§ възражение за прихващане на задължението
си в размер на 750, 00 лева за неплатена месечна наемна цена за периода от
15.04.2014 г. – 15.05.2014 г. с вземането си за сумата от 500, 00 лева - съставлящи подлежащ на връщане депозит, предоставен на наемодателя по силата на чл. 18 от
договора за наем.
Ответникът признава сключването на
договора за наем, с чието неизпълнение ищецът обосновава исковата си претенция,
получаването на фактическата власт върху наетия имот и подписването на
съставения за целта приемо-предавателен протокол,
приложен към исковата молба, като уточнява, че от страна на наемодателката
контрактът бил парафиран от г-н Я., представил се за неин баща, без обаче да
удостовери представителната си власт с писмен акт. Ответникът сочи, че е
заплатил на ищеца сумата от 500, 00 лева, съставляваща депозит по чл. 18 от
договора.
Обосновава възраженията си с
фактически твърдения, че ищцата се легитимира като собственик на наетия имот
въз основа на реализирано право на строеж, придобито от същата по силата на
покупко-продажбена сделка, материализирана в Нотариален акт, вписан в Служба по
вписванията – София с вх. рег. № 669405/19.06.2008 г., под № 110, том 108.
Според ответника наетият апартамент се помещава в сграда - невъведена в
експлоатация по реда, предвиден в чл. 177 и сл. от ЗУТ, и ползваща се със
статут на „строеж” по смисъла на чл. § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Поддържа, че в разрез
с договорния си ангажимент по чл. 9 от наемния договор да съобщи всички
известни му недостатъци на вещта и да предаде същата в състояние, годно да
служи за уговореното жилищно предназначение, наемодателят, както при воденето
на преговорите, така и при договорното обвързване, пропуснал да информира
контрагента си за съществуващата законова забрана за ползване на обекта,
въпреки относимостта на визираното обстоятелство към
съществените правни качества на последния.
Едва след като изискал обяснение за
причината, поради която заплаща консумираната в наетото жилище електроенергия и
вода по цени, надвишаващи значително тези, утвърдени за битово потребление,
ответникът бил осведомен от бащата на наемодателката,
че електрическото табло в сградата не било одобрено от електроразпределителното
дружество и доставяната електроенергия се таксувала по цени за промишлени
нужди. Макар последният да уверил наемателя, че в рамките на месец проблемът ще
бъде разрешен, промяна в остойностяването не настъпила. Узнавайки за липсата на
издадено удостоверение за въвеждане на постройката в експлоатация, ответникът
преустановил наемните плащания и в телефонен разговор уведомил ищцата за
намерението си да освободи имота, което и действително сторил, изпращайки й
чрез куриерските услуги на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС” пратка, съдържаща ключовете за
достъп до апартамента, получаването на които на 30.06.2014 г. адресатът
удостоверил с полагане на подпис в съответната обратна разписка.
Страните ангажират гласни и писмени доказателствени
средства и пледират за присъждане на сторените в настоящото исково производство
съдебно-деловодни разноски, а ищцовата страна – и на тези по ч. гр. дело №
306/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай.
В открито
съдебно заседание страните поддържат процесуалните си позиции, застъпени във
фазата по размяна на книжа, а ответникът чрез пълномощника си излага съображения
и в своевременно постъпила писмена защита.
След като прецени
приобщените по делото доказателствени източници по отделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл. 235 ал. 2 във вр. с чл. 12
от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представеният нотариален акт № 169, том І, рег. № 3369, дело №
157/2008 г. от 19.06.2008 г. на Нотариус
М. П., с район на действие Районен съд –
София и с рег. № 236 по регистъра на Нотариалната камара, легитимира ищцата като приобретател на правото на строеж
върху апартамент № 9, със застроена площ от 100, 76 кв. м., находящ се на втори
надпартерен етаж, кота +5.81, в монолитна четириетажна жилищна сграда със
сутерен, с административен адрес: ***, с разгъната застроена площ от 871, 20 кв. м., предвидена за
построяване в УПИ V-1208, в кв. 74 по плана на гр. София, местност «Манастирски
ливади-запад», при съседи: улица, УПИ VІ-1209, УПИ ХІІІ-1212, УПИ ІV-120,
състоящ се от преддверие, баня с тоалетна, тоалетна, коридор, дневна – столова
с кухненски бокс, при съседи: от три страни двор,
стълбище, стълбищна площадка и апартамент № 8, ведно с мазе № 2, находящо се в
сутерена на същата сграда, кота +2.61, с площ от 3, 57 кв. м., при съседи: от
две страни коридор, мазе № 1 и паркомясто, и ведно с 12, 30 % идеални
части от общите части и 11, 59 % идеални части от стопанските площи на сградата.
Видно от приложения констативен акт
обр. 15 за установяване годността
за приемане на строежа (част,
етап от него) така описаната постройка била изградена въз основа на Разрешение за
строеж № 312/21.07.2006 г. на
Главния архитект на район
„Витоша” – Столична община и в съответствие с инвестиционните проекти
и нормативните документи. В проведеното на 15.07.2015 г. открито съдебно
заседание ищцовата страна признава обстоятелството,
че годността за ползване на строежа не е документирана чрез протокол /акт обр. 16/, а
приетото удостоверение изх. № ТК-94-М-39-/1/03.06.2015 г., издадено от
Директора на Дирекция „Общински строителен контрол” при Направление
„Архитектура и градоустройство” при Столична община, и удостоверение рег. №
1100-125/1//09.06.2015 г., издадено от Главния архитект на Район „Витоша” при
Столична община, потвърждават отсъствието на регистрирани данни за издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.
Въз основа
на изслушаните в хода на съдебното дирене показания на свид. В. С. П., които се ползват
с доверието на съда, доколкото с удовлетворителна конкретика,
обективност, логичност и безпротиворечивост
възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантни за спора факти и кореспондират с писмените
доказателствени средства, се установява, че в началото на месец декември 2013
г. в качеството си на служител на Агенция „АБЕЛА
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” – София същата организирала оглед на горепосочения апартамент, предлаган за наемно
ползване от бащата на лично непознатата й ищца - г-н Б. Я., от заинтересован кандидат-наемател в лицето на ответника. При
проведената в жилището среща представителят на наемодателката
споделил на присъстващите, сред които свид. П. и
ответникът, че за сградата не е издаден акт обр. 16, което, от своя страна, предпоставяло таксуване на електроконсумацията
в нея по цени за небитови потребители.
Още по
време на визираното свое опознавателно посещение на
имота ответникът изразил воля да го наеме и съгласувал с бащата на ищцата следните
проектоклаузи на възнамерявания
писмен контракт: дванадесетмесечен срок на наемане, месечна наемна цена в
размер на 750, 00 лева, прекратяване на договора с едномесечно предизвестие от
двете страни, както и дължимост на т. нар. „депозит”,
представляващ платима от наемателя на наемодателя при сключване
на договора сума в размер на 750, 00 лева, която при
приключване на договорното отношение последният да има право да задържи за
покриване на евентуално неплатени консумативи и щети по вещта през периода на ползването
й и респективно която следва да върне при липса на такива.
Предмет на обявено по реда на чл. 146 ал. 1 т. 4 от ГПК съвпадение на
фактическите твърдения на спорещите се явява фактът, че на 10.12.2013 г.
страните сключили депозирания с исковата молба писмен договор, по силата на който ищцата чрез своя баща,
чиято представителна власт не се оспорва, се задължила да предостави на
ответника за временно и възмездно жилищно ползване собствения си тристаен обзаведен апартамент № 9, находящ се в ***, за срок от 12 месеца,
считано от 15.12.2013 г., а последният
се ангажирал: да й заплаща лично или на упълномощено
от нея лице ежемесечна наемна цена в размер на 750, 00 лева, дължима в интервала
от 15-то до 20-число на текущия за всеки следващ месец; своевременно да покрива
за своя сметка консумитавните разходи за ел. енергия,
водя, парно отполение и др., и тези за поддържане на
общите части, и да върне имота в срок от три дни от прекратяването на договора
в същото състояние, в което е бил предаден при отчитане на обичайното
изхабяване.
Съгласно чл. 18 от договора наемателят предава на наемодателя сума в размер на 750, 00 лева, наречена „депозит”, която остава в държане на последния през периода на действие на наемното отношение, и от която съгласно клаузите на чл. 19 и чл. 20 изр. І-во от договора наемодателят има право да се удовлетвори, като я задържи изцяло или частично, в случай че контрагентът му: а/ откаже да върне държането на имота в уговорения срок и/или го предаде не в съответното за това състояние и/или заедно с нанесени върху него щети; б/ не заплати консумативни разходи за имота – до момента на плащането им; в/ не заплати в срок един или повече месечни наема /освен в случаите, когато това е договорено между страните с анекс към договора/, и г/ прекрати договора без минимум един месец предизвестие.
В чл. 24 от договора съдоговорителите придали правна важимост единствено на тази взаимна кореспонденция, която е материализирана в писмо с обратна разписка или по факс на указаните в договора адреси, а в чл. 23 от договора лимитирали следните хипотези на прекратяването му: а/ с изтичане на договорения срок, като при неотправяне на едномесечно предизвестие за прекратяване преди изтичане на срока на договора, същият се счита продължен за неопределен срок; б/ с предоставянето на едномесечно предизвестие за прекратяване от едната страна до другата, и в/ с предоставянето на едномесечно предизвестие за прекратяване от наемодателя към наемателя в случай на неплащане в срок на наема или неспазване на хигиенните правила и тези за вътрешения ред в сградата или добрите нрави.
В изпълнение на задължението си по чл. 8 от договора намодателят отстъпил на ответника фактическата власт върху наетото жилище, в уверение на което бил съставен двустранно подписан между страните приемо-предавателен протокол.
Свид. Р.И.Ц., чиито показания съдът кредитира единствено в частта, пресъздаваща негови лични наблюдения, и респективно игнорира тази, преразказваща твърдения на ответника, излага осведоменост, че последният е ползвал наетия имот за жилищни нужди.
Данните, отразени в товарителница № 109250309/28.06.2014 г. на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС”, сочат, че на 28.06.2014 г. ответникът адресирал до своя наемодател на адрес: ***, препоръчана куриерска колетна пратка, съдържаща два броя ключове за достъп до наетото жилище, която според приложената обратна разписка била доставена лично на адресата на 30.06.2015 г. На 02.07.2014 г. ответникът изпратил на ищцата и писмо, в уверение на което се представя товарителница № 109298812/02.07.2014 г. на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС”, обратната разписка към която е оформена като връчена на 03.07.2014 г. без подпис на получателя.
По делото е прието писмо на ответника, датирано от 02.07.2014 г., за което процесуалният пълномощник на ищцата признава, че е получено от последната именно чрез куриерските услуги - предмет на товарителница № 109298812/02.07.2014 г. на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС”. Казаното дава основание на съда да приеме за меродавна дата на връчване на писмото тази, фигурираща в обратната разписка към последно цитирания превозен документ – 03.07.2014 г.
С коментираното писмо ответникът осведомява ищцата, че считано от 16.06.2014 г. не обитава жилището, че на 28.06.2014 г. й е изпратил ключовете за достъп до същото ведно с прилежащите им дистанционни устройства, както и че е заплатил в брой на отговорното лице – г-н В., всички дължими към 15.06.2014 г. консумативни сметки, заявявайки готовност да издължи и тези за месец юни и периода до 15-то число на месец юли. Отделно от горното изразява желание депозитната сума да бъде приспадната от дължимата се наемна цена за месец юни 2014 г. Излага също и мотивите си за освобождаване на жилището, сред които високата стойност на наема спрямо средните пазарни цени и на месечните разходи за електрическа енергия, които били следствие от ползваната промишлена електроенергия, и изпитвано неудобство от липсата на акт обр. 16 за сградата, изразяващо се в невъзможност за осчетоводяване на наемните вноски.
Видно от материалите по
приложеното ч. гр. дело № 306/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай претенцията си срещу ответника за
наемната цена за ползване на апартамента за периода от 15.05.2014 г. до
03.08.2014 г. ищцата предявила по реда на чл. 410 от ГПК със заявление вх. №
3677/15.08.2014 г., уважено от сезирания Районен съд – Първомай с издадена Заповед № 194/18.08.2015 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Известен на
30.09.2015 г. за постъпилото възражение вх. № 3985/08.09.2014 г. на длъжника
срещу заповедта за изпълнение, връчена на последния на 26.08.2014 г., на
24.10.2015 г. в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл. 415 ал. 1
от ГПК заявителят подал разглежданата искова молба, препис от която с отметка
за регистрацията й в Районен съд – Първомай адресирал до заповедния съд на
30.10.2014 г. с придружителна молба вх. №
4876/03.11.2014 г.
Сред доказателствената съвкупност фигурира приобщена разписка, изготвена на 05.12.2013 г. от свид. П. в качеството на служител при Агенция „Абела недвижими имоти” – София, която удостоверява, че във връзка с намерението си да наеме предлагания от агенцията апартамент, находящ се в ***, ответникът депозира сума в размер на 500, 00 лева в офиса на „АБЕЛЛА” ЕООД, с ЕИК: 201607770. В същия документ е имплементиран ангажимент на агенцията да организира в срок до 13.12.2015 г. подписване на договор за наем между клиента и собственика на гореописания имот, както и уговорка, че при отказ на клиента да сключи такъв губи оставената като капаро сума.
Надлежно уведомена чрез пълномощника си за вмененото й от съда на основание чл. 176 ал. 1 от ГПК задължение и за доказателствените пасиви от неизпълнението му, ищцата изтъква като причина за неявяването си в насроченото за 15.07.2015 г. първо открито съдебно заседание, планиран на същата дата самолетен полет, в уверение на което представя електронен самолетен билет № 0578920048457, издаден на нейно име за полет № AF1789 на „AIRFRANCE” по дестинация София-Париж на 15.07.2015 г. от 17:35 часа.
Доколкото достоверността на последния не е оспорена, съдът, след преценка на времевия диапазон от началния час на заседанието, в което е насрочен разпитът на ищцата по реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК, до този на самолетния полет, счита, че не следва да санкционира визирания процесуален пропуск на страната с прилагане на последиците по чл. 176 ал. 3 от ГПК.
След като съобрази, че обсъдената по-горе разписка свидетелства за предоставена от ответника сума с изричен характер на „капаро” на представител на Агенция „Абела недвижими имоти” – София, по отношение на когото не се доказват учредени пълномощия да приема плащания от името на наемодателя, съдът не би могъл да третира посочения частен удостоверителен документ като доказателство за заплащане на уговорения между страните в пункт 18 от наемния договор депозит. Предвид казаното и с оглед изложените съображения за неприложимост на чл. 176 ал. 3 от ГПК, последното обстоятелство, за установяване на което по аргумент от чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК свидетелски показания са недопустими, остава доказателствено необезпечено.
При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал.
2 ГПК приема от правна страна следното:
Анализът на ангажираната
доказателствена съвкупност мотивира становище, че по силата на представения договор от 10.12.2013 г. сключилите
го правни субекти са страни по наемно облигационно правоотношение с предмет: апартамент № 9, разположен в четириетажна
монолитна жилищна сграда, с административен адрес: ***, изградена
съгласно констативен акт обр. 15 въз основа
на Разрешение
за строеж № 312/21.07.2006
г. на Главния архитект на район „Витоша” – Столична община в съответствие с инвестиционните проекти и нормативните документи. Техническите
параметри на проектирания обект, възпроизведени в нотариален акт №
169, том І, рег. № 3369, дело № 157/2008 г. от 19.06.2008
г. на Нотариус М. П.,
с район на действие Районен съд – София и с рег. № 236 по регистъра на Нотариалната
камара,
класират реализираната постройка сред строежите пета категория по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 5 б. «а» от
ЗУТ, които съгласно чл. 177 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗУТ подлежат на въвеждане
в експлоатация въз основа на нарочно удостоверение, каквото за конкретната сграда по сведения на компетентните
органи в лицето на Дирекция „Общински строителен контрол” при Направление
„Архитектура и градоустройство” при Столична община и на Главния архитект на Район „Витоша” при Столична
община, не е издавано.
Чл. 178 ал. 1 от ЗУТ въвежда
забрана за ползване на строежи или части от тях,
преди да са въведени в експлоатация
от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, а съгласно ал. 6 на същия текст при нарушения на ал. 1 на строежи
от четвърта и пета категория кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно
лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон
и други.
Макар в процесния случай
наетата вещ безспорно да попада в приложното поле на
императива на чл. 178 ал. 1 от ЗУТ, така констатираното закононарушение не
влече нищожност на сключения за ползването й наемен договор. В
указаната насока следва да се подчертае, че не всяка колизия с императивна законова правна норма обуславя най-тежката
форма на недействителност /в този смисъл Решение № 1278 от
14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. №
3954/2007 г., IV г. о., ГК/.
От една страна, отсъства изрична нормативна разпоредба, прогласяваща начална
невалидност на сделки с указания предмет, законността на който остава
неоспорима. От друга страна, както коректно акцентира
ответникът, въвеждането на строежите в експлоатация се характеризира като
финален етап на строителния процес, при който въз основа на подадено от
възложителя заявление компетентният орган осъществява проверка на
комплектуваността на документите, а по своя преценка – и оглед на място, както
и регистриране на въвеждането в експлоатация. Тълкувана
в контекста на предназначението на разискваната процедура, запретът на чл. 178
ал. 1 от ЗУТ е предвиден именно за да гарантира техническата изправност и функционална пригодност на строежите
и чрез тях - живота, здравето и имуществото на гражданите, както и да алармира
фактическите ползватели - без оглед на източника на правата им, че
пренебрегвайки забраната, излагат на риск сигурността си, наред с което биха могли да понесат
вреди от евентуално административно отстраняване от имота, а не за да изключи съответните
недвижимости от гражданския оборот. /Възможността
същите да са предмет на наемно правоотношение е имплицитно призната и с Решение
№ 272 от
24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3198/2008 г., III г. о.,
ГК, постановено по реда на чл.
290 от ГПК/.
Предвид
горното съдът намира за неоснователно първото от противопоставените срещу иска
материалноправни възражения. Идентична е позицията на решавашия състав и досежно
второто от тях, тъй като показанията на свид. П. разкриват преддоговорна
осведоменост на ответника за липсата на изискуемия за законосъобразното
въвеждане на сградата в експлоатация акт обр. 16. Съзнавайки посочената
отрицателна правна характеристика на вещта, наемателят е реализирал информиран
избор да пристъпи към договорно обвързване, чиято валидност по така наведените
доводи се явява незасегната от нормирания с чл. 28 ал. 1 от ЗЗД порок.
Без да
страда от релевираните от ответника недостатъци, наемното правоотношение е
обвързвало страните до предсрочното му прекратяване по инициатива на ответника,
проявена на основание чл. 23 б. «б» от договора.
Едностранният му физически акт по изпращане на ключовете за наетото жилище
на наемодателя кумулира както изпълнение на задължението за връщане на
фактическото държане на имота, така и демонстрация на желание за ликвидиране на
договорната връзка, но според съда е лишено от капацитет на предизвестяване по
смисъла на чл. 23 б. «б» от договора, което, от своя страна, е съгласувано от страните като абсолютна предпоставка за предсрочно
самоосвобождаване от обвързаността.
Поради липсата на доказателства актът по връщане на ключовете за наетото
жилище да е инспириран в следствие на преждепостигнато между страните съгласие за
прекратяване на наемния контракт в отклонение от клаузите на чл. 23 следва да се
заключи, че в контекста на регламента на чл. 24 от договора правопрекратителен
правен ефект по смисъла на чл. 23 б. «б» от договора поражда единствено изявление на някоя от
тях, обективирано в писмен формат. Доколкото адресираното до
наемодателя и получено от него на 03.07.2015 г. писмо удовлетворява изискването
на чл. 24 от договора и документира волята на адресанта за отказ от сделката,
същото следва да се третира като надлежно отправено предизвестие, с изтичане на
едномесечен срок от връчването на което, или считано от 04.08.2014 г., договорната
отношение се счита преустановено.
Горното налага извод, че за исковия период ответникът в качеството си на
наемател е носител на договорно задължение да заплаща уговорената наемна цена,
съществуването на което не е обусловено от фактическото ползване на наетата вещ
/в този смисъл Решение № 97 от 23.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 73/2012 г., I т. о., ТК/. При дефицит на доказателства за осъществени погасителни престации от страна на ответника, комуто се отрежда доказателствената
тежест за установяване изпълнението на облигацията, исковата претенция – като
установена по основание и размер, следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2014 г. до окончателното й
изплащане.
Досежно предявеното
възражение за прихващане съдът не дължи произнасяне, тъй като дълг за наемно
плащане за периода от 15.04.2014 г. до 15.05.2014 г., с който ответникът
съдебно компенсира свое насрещно вземане, попада извън предмета на спора и не подлежи на разглеждане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да репарира съдебно-деловодните
разноски на ищеца, претендирани съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК, както следва:
§ в настоящото исково производство - в общ
размер на 758, 50 лева, от които довнесена
държавна такса за разглеждане на предявения иск съгласно платежно
нареждане/вносна бележка с уникален регистрационен номер:
03905В-00Д9641/22.10.2014 г. на „Централна кооперативна банка” АД – клон София
юг в размер на 38, 50 лева, и платено
адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и
съдействие № 123/21.10.2014 г. в
размер на 720, 00 лева, и
§ в заповедното
производство – в общ размер на 398, 50 лева, от които внесена държавна такса за
разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно платежно нареждане/вносна бележка с уникален
регистрационен номер: 03905В-00Д8282/14.08.2014 г. на „Централна кооперативна
банка” АД – клон София юг в размер на 38,
50 лева, и платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие №
120/03.07.2014 г. в размер на 360, 00
лева.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.П.М., с ЕГН: **********, с посочен
постоянен адрес: *** и с посочен адрес за призоваване: ***, процесуално представляван по пълномощие
от адв. М.А.Д., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – София, с посочен адрес на практиката: ***, дължи на В.Б.У., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. П.С.У., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – София, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 1 925, 00 лева, съставляваща
неплатена наемна цена за ползване
на тристаен апартамент № 9, находящ
се в ***, по Договор за наем на недвижим имот от 10.12.2013 г. за периода от
15.05.2014 г. до 03.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.08.2014 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, до
окончателното й изплащане, за която сума и законна лихва е издадена
Заповед № 194/18.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 306/2014 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение, предявено от Е.П.М., с ЕГН: **********,
с посочен постоянен адрес: *** и с посочен адрес за призоваване: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.А.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
София, с посочен адрес на практиката: ***, срещу В.Б.У., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: ***, процесуално представлявана
по пълномощие от адв. П.С.У., вписан в регистъра
на Адвокатска колегия – София, с посочен адрес на практиката:
***, за прихващане на задължение в размер на 750, 00 лева за плащане
на месечна наемна цена по договор за наем от 10.12.2013 г. за периода от
15.04.2014 г. – 15.05.2014 г. с вземане за сумата от 500, 00 лева - съставляща подлежащ на връщане депозит, предоставен на наемодателя по силата на чл. 18 от същия
договор.
ОСЪЖДА Е.П.М., с ЕГН: **********, с посочен постоянен
адрес: *** и с посочен адрес за призоваване: ***, процесуално представляван по пълномощие
от адв. М.А.Д., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – София, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на В.Б.У., с
ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. П.С.У., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – София, с посочен адрес на
практиката: ***, както следва:
§ сумата от 758, 50 лева – съдебно-деловодни разноски в
настоящото исково производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявения иск и платено адвокатско възнаграждение, и
§ сумата от 398,
50 лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 306/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и платено адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на настоящото съдебно
решение досието на ч. гр. дело
№ 306/2014 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ състав да се върне
и докладва на състава ведно със заверен препис
от решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ