Решение по Гражданско дело 281/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр. Първомай, 23.02.2015 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 281 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени искове, правно квалифицирани по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът «Водоснабдяване и канализация» ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от управителя М.Т.Г., чрез пълномощника си в лицето адв. Е.Г.Н. при Пловдивска адвокатска колегия, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Н.Д.М., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, дължи следните суми – предмет на Заповед № 134/26.05.2014 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 205/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І състав:

§ сумата от 345, 60 лева – представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 23.02.2005 г. до 07.09.2005 г.;

§ сумата от 301, 15 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.01.2008 г. до 28.02.2014 г.,

§ ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2014 г. до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество извежда правния си интерес от установяване дължимостта на процесните вземания с твърдения за издадена в негова полза срещу ответника Заповед № 134/26.05.2014 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 205/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І състав, срещу която длъжникът своевременно възразил по реда на чл. 414 от ГПК.

Експлоатационното дружество заявило претенциите си по реда на чл. 410 от ГПК в качеството на неудовлетворен доставчик на вода, чиито неизправни потребители и ползватели на услугите отвеждане на отпадни води и други дължат плащане на стойността на консумираната вода и услуги. Според ищеца за периода от 23.02.2005 г. до 07.09.2005 г. като потребител на В и К услуги по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ с абонаментен № 0101248354, ответникът не е заплатил регистрираните с водомер № 11401349846 потребени в обекта му количества питейна вода и услуги по отвеждане на канална вода, възлизащи в общ размер на 345, 60 лева, за които доставчикът е издал данъчни фактури с реквизити, подробно описани в исковата молба. В съответствие с чл. 86 от ЗЗД и чл. 31 ал. 2 и чл. 42 от публично известните Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Пловдив, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУВ, в тежест на посочения клиент са начислени и фактурирани мораторни лихви в общ размер на 301, 15 лева, дължими се при неспазване на определения за плащане 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Ищцовото дружество анагажира писмени доказателства и претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство деловодни разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, инкорпориращ насрещна искова претенция, чието връщане съдът е постановил с влязло в сила Определение от 16.09.2014 г. С оглед неизпълнение на указанията, дадени на основание чл. 101 ал. 1 от ГПК в насока отстраняване допуснат в отговора процесуален порок, съдът счита визираното процесуално действие – подаване на отговор - за неизвършено. С възражение вх. № 2725/09.06.2014 г. по чл. 414 ал. 1 от ГПК ответникът в качеството си на длъжник по заповедното производство, протекло по ч. гр. дело № 205/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай, оспорва предявените вземания, като отрича да е титуляр на партида № 0101248354 и твърди, че от 22.12.1991 г. не ползва питейна вода поради спукани водопроводни тръби в банята и че на 16.08.1994 г. е заплатил задължението на баща си Димо Петров М. за потребена вода по фактура № 322735/16.08.1994 г., която прилага в оригинален химизиран екземпляр. Отделно от горното противопоставя правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищцовото дружество не делегира процесуален представител, като с молба вх. № 5712/16.12.2015 г. изразява позиция по поддържане на предявените искове, а ответникът лично и чрез назначения си на основание чл. 26 ал. 2 от ЗППом повереник адв. Т.С.И. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. ***, вписан под № 4356 в Националния регистър за правна помощ, застъпва становище за неоснователност на претенциите.

При служебна проверка, включително и въз основа и на материалите от приложеното ч. гр. дело № 205/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай, съдът констатира, че са изпълнени специалните кумулативно изискуеми процесуални предпоставки за допустимостта на исковете: 1/ издадена за притезанията – предмет на исковете - Заповед № 134/26.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; 2/ наличие на оспорващо дълга възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК, депозирано от ответника в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК, и 3/ представяне на доказателство за предявяване на разглежданите искове в рамките преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

След като прецени и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази наведените от страните доводи, съдът намира от фактическа страна следното:

От приложените към исковата молба и неоспорени писмени доказателства се установява, че експлоатационното дружество, престиращо услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, оперира в договорните си отношения с потребителите чрез публично известни и представени по делото Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, и влезли в сила по реда на същия закон в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник.

Според придружаващата исковата молба справка за водоморите на абонат, изготвена на 07.07.2014 г., ответникът е регистриран в базата данни на В и К оператора като потребител на В и К услуги под абонаментен № 0101248354 за водомер № 10201356079, монтиран в обект с адрес: с. ***.

Ищцовото дружество представя и заверени преписи на страници от карнети № 0000299625 и № 0000507425, удостоверяващи потреблението на вода, отчетено чрез водомер № 10201356079, в шахта на адрес: с. ***, като в графа „собственик” от бланкетната антетка на първия от тях е вписано името „Д.П.М.”, а в тази на втория - имената „Д.П. М., Н.Д.М., ЕГН: **********”. Карнет листовете съдържат записи на данни за консумирана В и К услуга към 05.01.1997 г., 17.06.2004 г. , 19.07.2004 г., 17.06.2004 г., 19.07.2004 г., 03.06.2005 г., 05.07.2005 г., 02.08.2005 г., 02.09.2005 г., като срещу показанията от 630 куб. м., замерени към 05.01.1997 г., е отбелязано „платено”.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно изготвено, съдът възприема изцяло, счетоводната отчетност на В и К оператора за периода от 23.02.2005 г. до 28.02.2014 г. е водена в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Експертната констатация разкрива механизма за формиране на процесните задължения чрез извършвано от отдел „Продажби” на дружеството остойностяване на показанията за количествата потребена вода в кубически метри, регистрирани чрез водомер № 10201356079 и отразени от съответния инкасатор в карнети № 0000299625 и № 0000507425, по единичната цена от 0, 60 лева, утвърдена с вътрешноведомствен акт на управителя на дружеството и регулирана от ДКЕВР. Визираните стопански операции са надлежно документирани със следните първични счетоводни документи, издадени в електронен формат чрез специализиран счетоводен софтуер:

§ данъчна фактура № 12692183/23.02.2005 г. на стойност 223, 20 лева /с включен 20 % ДДС/ за потребление на 310 куб. м. вода за отчетен период 01.01.2005 г. – 23.02.2005 г.,

§ данъчна фактура № 13752459/07.06.2005 г. на стойност 68, 40 лева /с включен 20 % ДДС/ за потребление на 95 куб. м. вода за отчетен период 23.02.2005 г. – 03.06.2005 г. ,

§ данъчна фактура № 14125488/08.07.2005 г. на стойност 28, 80 лева /с включен 20 % ДДС/ за потребление на 40 куб. м. вода за отчетен период 03.06.2005 г. – 05.07.2005 г.,

§ данъчна фактура № 14458464/09.08.2005 г. на стойност 18, 00 лева /с включен 20 % ДДС/ за потребление на 25 куб. м. вода за отчетен период 05.07.2005 г. – 02.08.2005 г. и

§ данъчна фактура № 14737560/07.09.2005 г. на стойност 7, 20 лева /с включен 20 % ДДС/ за потребление на 10 куб. м. за отчетен период 02.08.2005 г. – 02.09.2005 г., като получател на доставката по които е посочено лицето Д.П.М.. Сумата от изброените фактурни стойности, които вещото лице намира за правилно изчислени въз основа на карнетните записи, формира исковия размер от 345, 60 лева. Въз основа на посочените първични счетоводни носители задълженията на клиента са осчетоводени при ищцовото дружество като приходи от продажби на услуги и корелативно като вземания по аналитична партида на ответника, водена към счетоводна сметка 411 „Клиенти” и впоследствие прехвърлена към подсметка 442.02 „Главница дела граждани” към синтетична счетоводна сметка 444 „Съдебни вземания”, а фактурите са отразени в дневника за продажбите на доставчика и справка-декларацията му по ДДС за съответните данъчни периоди. Експертната проверка потвърждава и размера на претендираните лихви за забава от 301, 15 лева, които са надлежно фактурирани и осчетоводени по подсметка 444.05 „Лихви граждани” към счетоводна сметка 444 „Съдебни вземания”, като начисляването им от експлоатационното дружество се осъществява чрез специализиран софтуер, ежемесечно генериращ т. нар. „Разписки за лихви” в електронен формат.

Според експертното заключение за периода от 23.02.2005 г. до 28.02.2014 г. в счетоводството на ищцовото дружество отсъстват регистрирани данни за извършени плащания по така осчетоводените задължения, вменени в тежест ответника за времето от 23.02.2005 г. до 28.02.2014 г.

Детайлизация на същите е поместена в представена от В и К оператора справка – извлечение от 07.07.2014 г., съдържаща в табличен вид информация за паричната равностойност на потребените количества вода, отчетени чрез водомер № 10201356079 за периода от 23.02.2005 г. до 07.09.2005 г., за калкулираните лихви за просрочие за периода от 06.01.2006 г. до 28.02.2014 г., както и за издадените за тях от доставчика данъчни фактури, чиито реквизити са подробно описани в приложени към исковата молба описи.

Претенциите си за неплатена консумация на питейна и отведена канална вода за обекта в с. *** за периода от 23.02.2005 г. до 07.09.2005 г. неудовлетвореният кредитор предявил по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, сезирайки Районен съд – Първомай със заявление вх. № 2389/23.05.2014 г., като по силата на издадената в негова полза Заповед № 134/26.05.2014 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 205/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І състав, ответникът бил задължен да заплати, както следва:

§ сумата от 301, 15 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.01.2008 г. до 28.02.2014 г.,

§ ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в общ размер на 125, 00 лева, от които 25, 00 лева – за платена държавна такса за разглеждане на заявлението и 100, 00 лева – за платено адвокатско възнаграждение.

Видно от материалите по приобщеното ч. гр. дело № 205/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай длъжникът своевременно оспорил дължимостта на посочените вземания, подавайки срещу връчената му на 29.05.2014 г. заповед на изпълнение възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК вх. № 2725/09.06.2014 г., с което отрича качеството си на титуляр на партида № 0101248354, излага твърдение, че не ползва питейна вода от 22.12.1994 г. поради спукани водопроводни тръби в банята и че на 16.08.1994 г. е заплатил задълженията на своя баща Д.П.М., в уверение на което прилага сметка № 322735/1994 г. за изплащане в брой от частни лица, издадена от „В и К” ЕООД на клиента Димо П. М. *** за сумата от 245, 00 лева за потребени 70 куб. м. вода. Отделно от горното се позовава на изтекла по отношение на претенциите тригодишна погасителна давност. Във връзка с горното съдът намира за необходимо да посочи, че макар на основание чл. 101 ал. 3 от ГПК депозираният в настоящото исково производство отговор да се счита неподаден, с процесуален ефект на такъв следва да се третират оспорванията на ответника, обосновани в подаденото от същия възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК, които са допустими и подлежат на разглеждане при преценка основателността на исковите претенции /в този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

Известен на 16.06.2014 г. за постъпилото възражение, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК заявителят предявил исковете – предмет на настоящото производство, за което своевременно представил надлежно доказателство пред заповедния съд.

Анализът на така събраните доказателствени средства по правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК мотивира съда да приеме от правна страна следното:

Ищцовото дружество претендира за ангажиране договорната отговорност на ответника за заплащане на усвоени водоснабдителни и канализационни услуги, отчетени чрез водомер с № 10201356079 за периода от 23.02.2005 г. до 07.09.2005 г., именно в качеството му на «потребител» по смисъла на ЗРВКУ, фигуриращ в базата данни на В и К оператора с № 0101248354.

Предвид казаното основателността на предявения главен иск по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД е обусловена от положителен извод за наличие на обвързващо страните облигационно правоотношение.

Реализирайки стопанска активност с предмет водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, ищецът се категоризира като В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005 г./, който наред със Закона за водите /обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г./ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи /обн. ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г./, наричана Наредба № 4, регулира отношенията му с потребителите, включително и през исковия период. Преди приемане на Наредба № 4 условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и взаимоотношенията между експлоатационните предприятия (търговски дружества) "В и К" и отделните абонати - физически и юридически лица, са обект на подзаконова нормативна регламентация по Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра на териториалното развитие и строителството /отм. ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г./, наречена Наредба № 9.

По смисъла на чл. 1 ал. 2 от отменената Наредба № 9 със статут на “абонати” се третират юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот, както и отделните собственици на имоти в етажната собственост. Съгласно ал. 6 на цитираната разпоредба при промяна на собствеността на водоснабдявания имот върху новия собственик преминават всички права и задължения, произтичащи от сключения договор с експлоатационното предприятие "В и К", като приобретателят е задължен да го уведоми за промяна на собствеността в седемдневен срок. Нормата на чл. 3 ал. 6 от отменатата Наредба № 9 е възпроизведена в чл. 9 от новоприетата Наредба № 4, който текст впоследствие е отменен като незаконосъобразен с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2004 г. 5-членен състав.

Чл. 3 ал. 1 т. 1 от Наредба № 4 дефинира като потребители на услугите В и К: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. § 1 т. 2 от ДР на Наредба № 4 класира в качеството на "нов потребител" следните категории субекти: а) възложител на строеж, който се предвижда да бъде присъединен към водоснабдителната и/или канализационната система; б) възложител на реконструкция, преустройство или смяна на предназначение на съществуващ, присъединен към водоснабдителната и/или канализационната система, обект; в) купувач на съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или канализационната система обект.

Възпроизведен дословно в чл. 2 ал. 1 от Общите условия, § 1 т. 2 от ДР на ЗРВКУ определя като "потребители": а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Отсъствието на конкретни доказателства за хронологията в експлоатационните отношения, свързани с водоснабдавянето и водоотчитането в жилищен обект на ул. ***, възпрепятства възможността да се формира съответен извод за материалната легитимация на ответника като страна „потребител” по валидно облигационно правоотношение, генериращо в негова тежест задължения да заплаща отчетената чрез водомер № 10201356079 водоконсумация, по следните съображения:

Окачествени като неподписани частни свидетелстващи документи, приобщените по делото карнет листове, данните от които служат за начисляване на процесните вземания, не материализират обвързващо съда удостоверително изявление, поради което доказателствената им стойност подлежи на преценка по вътрешно убеждение с оглед всички обстоятелства по делото. Съдът намира, че доколкото са водени в отклонение от нормативните изисквания на чл. 32 ал. 4 от Наредба № 4, достоверността на отразените в тях показания за водоразход е в голяма степен компрометирана, но същите, както и представената от ищцовото дружество справка за водоморите на абонат от 07.07.2014 г., все пак съставляват източник на сведения досежно факта, че на адреса в с. ***, съвпадащ с този, посочен като адрес на призоваване на ответника по делото, е монтиран водомер с № 10201356079. Приложената към възражението на длъжника в заповедното производство сметка № 322735/1994 г. свидетелства единствено, че като клиент на В и К оператора към 1994 г. е въведен Д.П. М. ***, без обаче да конкретизира абонаментния му номер, номера на водомера или поне точния административен адрес на водоснабдения обект. Съвкупният анализ на фрагментарната информация, съдържаща се в антетките на представените карнет листове и на приложените към експертното заключение извлечения на електронни фактури, плащане на чиято стойност се претендира по настоящото дело, индикира за обстоятелството, че през исковия период партидата по водомер с № 10201356079 е водена на името на Д.П.М., който ответникът сочи като свой баща. Писмено доказателство за родствената им връзка обаче не фигурира сред доказателствения масив.

При указаните фактически положения ответникът би могъл да се категоризира като „абонат” по смисъла на чл. 1 ал. 2 от отменатата Наредба № 9 или на „потребител” по смисъла на § 1 т. 2 б. „а” от ДР на актуалния към исковия период ЗРВКУ и респективно на чл. 3 ал 1. т. 1 от Наредба № 4, в случай че е придобил собствеността на водоснабдения имот. Според чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от Общите условия при смърт на потребител – физическо лице, наследниците му или лицето, придобило жилището му по силата на договор за издръжка или по дарение, са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници или акт за собственост. В тези случаи В и К операторът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището по силата на акта. При липса на споразумение В и К операторът открива партида на всички наследници, отговаряващи пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници.

За съда обаче остава неизвестен фактът, дали и кога е настъпила смъртта на лицето Д.П.М., както и дали абонатния му статут произтича от правото му на собственост на водоснабдения имот, което, от своя страна, осуетява всякаква правна преценка за настъпило в полза на ответника наследствено правоприемство.

Отделно от горното липсват и доказателствени източници, удостоверяващи датата и основанието на евентуално предприетата от В и К оператора пререгистрация на партидата за водомер с № 1020135607 чрез завеждането й на името на ответника, което препятства формиране на извод относно приложимите нормативни изисквания и относно въпроса, дали в съответствие с тях последният се счита обвързан от публично известните Общи условия „потребител” на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ и респективно неизправен длъжник съгласно чл. 203 от Закона за водите.

Доколкото визираното обстоятелство попада в обсега на тези, чието пълно установяване в настоящия процес е отредено в тежест на ищцовото дружество, съдът следва да приложи последиците от недоказването му, като приеме, че искът за установяване съществуването на неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 23.02.2005 г. до 07.09.2005 г. – предмет на Заповед № 134/26.05.2014 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 205/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І състав, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

В контекста на горното релевираното от ответника правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност, не следва да се обсъжда, тъй като правният у ефект настъпва при доказано наличие на задължения, произтичащи от съществуващо облигационно правотношение между страните.

Отхвърлителното решение досежно главния иск предопределя идентично произнасяне на съда и по така предявения петитум за признаване съществуването на акцесорното вземане за обезщетение на вредите от забавата.

Съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора претенцията на ищцовото дружество за репариране на сторените деловодни разноски се преценя като неоснователна. Поради липса на представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за правната помощ, осъществена от назначения на основание чл. 26 ал. 2 от ЗППом процесуален представител на ответника, подлежащите на възстановяване съобразно чл. 78 ал. 7 от ГПК разноски в полза на Националното бюро за правна помощ не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно съединени искове, предявени от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя М.Т.Г. и по пълномощие от адв. Е.Г.Н. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. ***, срещу Н.Д.М., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, представляван от назначения му на основание чл. 26 ал. 2 от ЗППом процесуален представител адв. Т.С.И. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. ***, вписан под № 4356 в Националния регистър за правна помощ, за признаване съществуването на вземанията по Заповед № 134/26.05.2014 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 205/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І състав, за:

§ сумата от 301, 15 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.01.2008 г. до 28.02.2014 г.,

§ законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2014 г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на настоящето съдебно решение ч. гр. дело № 205/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І съдебен състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на състава ведно със заверен препис от решението.

СМ/ВК

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/