Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 139
гр. Първомай, 23.12.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен
състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател:
София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 219 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ал.
1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът Н.Т.Т.,
с ЕГН: **********,***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда
да постанови срещу ответниците Й.Г. Х., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, П.Г.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, Н.П.И.,
с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, и Т.А.Р., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: ***, последните двама от които процесуално представлявани по пълномощие
от адв. С.Я.Я., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, решение,
с което да обяви за недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 81, том
ІV, рег. № 3044, дело № 648/2011 г. от 02.11.2011 г. по описа на Нотариус Н.К.
с рег. № 428 по регистъра на Нотариална камара и с район на действие Районен
съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията - Първомай с вх. рег. №
2084/02.11.2011 г., Акт № 27, том ІХ, дело № 1480/2011 г., в частта, с която М.Н.Т.,
с ЕГН: ********** *** продава на дъщеря си в лицето на ответника Н.П.И., с ЕГН:
********** следните недвижими имоти:
§ нива с площ от 4.290 дка,
четвърта категория, находяща се в местността “***” в землището на с. Градина, с
ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, съставляваща
имот № 017172 по плана за земеразделяне на същото село, при граници и съседи: ***,
като имотът е образуван от имот № 017048, и
§ нива с площ от 3.185 дка,
четвърта категория, находяща се в местността “***” в землището на с. Градина, с
ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, съставляваща
имот № 005115 по плана за земеразделяне на същото село, при граници и съседи: ***.
Ищецът отправя исковата
претенция в качеството на неудовлетворен кредитор по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2011 г., с който М.Н.Т., с ЕГН: **********
*** се задължила да му прехвърли по надлежния нотариален ред процесните имоти, чиято продажна цена купувачът престирал своевременно и изцяло. В уговорения срок до
30.12.2012 г., както и до смъртта си, настъпила на 30.01.2014 г., обещателката не само не изпълнила задължението си, но и с процесния покупко-продажбен договор отчуждила имотите в
полза на своята дъщеря в лицето на ответника Н.П.И. през време на брака й с
ответника Т.А.Р.. За визирания разпоредителен акт ищецът узнал в хода на гр.
дело № 114/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, образувано по
предявения от него иск за обявяване на сключения предварителен договор за
окончателен. Ангажира писмени доказателства и претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 от
ГПК:
§ от името на ответника Н.П.И. е
постъпил писмен отговор вх. № 3219/09.07.2014 г., с който същата застъпва
становище за неоснователност на иска, оспорвайки легитимацията на ищеца като
кредитор с доводи за неавтентичност на приложения към исковата молба предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2011 г. и за
недостоверност на датата му. Пояснява, че била осведомена за коментираната
предварителна сделка едва след смъртта на майка си именно от ищеца, който й
предявил както представения от него по делото предварителен договор от
14.09.2011 г., така и друг такъв – идентичен на първия по страни и предмет, но
датиран от 20.10.2008 г. В уверение на последното прилага писмени
доказателства;
§ ответниците Й.Г. Х., П.Г.П. и Т.А.Р. не
депозират писмен отговор.
В открито
съдебно заседание:
§ ищецът лично и чрез доверениците си адв.
С.С.М. и преупълномощения
от същата адв. И.С.Д., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, поддържа иска, като допълнителни съображения в
указаната насока излага в своевременно постъпила писмена защита,
§ ответниците Н.П.И. и Т.А.Р.
лично и чрез пълномощника си адв. С.Я.Я. оспорват исковата претенция и пледират за възстановяване
на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, а
§ ответниците Й.Г. Х. и П.Г.П.
не се явяват и не делегират процесуален представител.
След преценка на приобщените
доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По силата
на представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
14.09.2011 г. /л. 4/ М.Н.Т., с ЕГН: ********** *** се задължила най-късно в
срок до 30.12.2012 г. да прехвърли на ищеца по надлежния нотариален ред
следните свои, притежавани въз основа на съдебно-спогодителен протокол от
01.11.2001 г. по гр. дело № 309/1996 г. по описа на Районен съд – Първомай, недвижими
имоти:
§ нива с площ от 4.290 дка,
четвърта категория, находяща се в местността “***” в землището на с. Градина, с
ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив,
съставляваща имот № 017172 по плана за земеразделяне на същото село, при
граници и съседи: ***, като имотът е образуван от имот № 017048, и
§ нива с площ от 3.185 дка,
четвърта категория, находяща се в местността “***” в землището на с. Градина, с
ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив,
съставляваща имот № 005115 по плана за земеразделяне на същото село, при
граници и съседи: ***, при уговорена продажна цена в общ размер на 3 610,
00 лева, заплатена според чл. 7 от контракта в деня на подписването му.
Отсъства спор между страните досежно обстоятелството, че с договор за покупко-продажба,
материализиран в приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 81, том ІV, рег. № 3044, дело № 648/2011 г. от 02.11.2011 г. по
описа на Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията -
Първомай с вх. рег. № 2084/02.11.2011 г., Акт № 27, том ІХ, дело № 1480/2011 г.
/л. 8 - л. 9/, обещателката продала гореописаните недвижимости на своята дъщеря в лицето на ответника Н.П.И.
през време на брака й с ответника Т.А.Р..
Според депозираното удостоверение
за наследници изх. № 386/21.03.2014 г., издадено от Община – Първомай /л. 14/, М.Н.Т.
е починала на 30.01.2014 г., за което е съставен Акт за смърт № 0002/31.01.2014
г. на Кметство – с. Крушево, общ. Първомай, обл.
Пловдив, и нейни законни наследници се явяват ответниците
Н.П.И., Й.Г. Х. и П.Г.П..
По предявен от ищеца след
смъртта на обещателката М.Т. иск за обявяване на предварителен
договор от 14.09.2011 г. за окончателен е образувано гр. дело № 114/2014 г. по
описа на Районен съд – Първомай, за чието приключване със стабилен краен
съдебен акт не се навеждат данни.
В хода на открито производство
по реда на чл. 193 от ГПК за проверка истинността на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2011 г. в частта досежно
положения от името на покойната М.Т. подпис за „купувач” е допуснато изслушване
на единична съдебно-графическа експертиза, заключението на която, обективирано в протокол № 671/10.10.2014 г. /л. 74 – л. 76/,
потвърждава автентичността му. Извод в диаметрално противоположния смисъл
формират назначените по делото две тройни идентификационни експертни
изследвания, документирани съответно с протокол № 3/09.01.2015 г. /л. 103 – л.
107/ и заключение № 50/09.06.2015 г. /л. 155 – л. 157/.
Доколкото ищцовата
страна основава иска на твърдения за облигаторно
обвързване именно по горецитирания предварителен
договор, писмените доказателства /л. 35 – л. 26/, ангажирани от ответника Н.И.
с отговора на исковата молба, остават неотносими към
предмета на спора и не следва да се обсъждат.
При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал.
2 ГПК приема от правна страна следното:
Искът по чл. 135 ал. 1 от
ЗЗД е предназначен да обезпечи успешното удовлетворяване на кредитора от
имуществото на длъжника – предмет на предприет от същия разпоредителен правен
или фактически акт, като чрез обявяване на неговата недействителност в
отношенията помежду им да се съхрани принадлежността на актива към патримониума на отчуждителя.
Фактическият състав на
претенцията изисква от обективна страна ищецът да е титуляр на вземане срещу ответника, без да е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или признато с влязло в сила съдебно
решение, а последният, от своя страна, да е осъществил действие, осуетяващо или затрудняващо
перспективното принудително изпълнение на задължението, субективно
съзнавайки визираните негативни негови последици. При възмездност
на увреждащия акт представа за способността му да накърни интересите на
кредитора следва да е формирана и в съзнанието на съответния съдоговорител, като знанието му се презумира
от чл. 135 ал. 2 от ЗЗД в случай, че е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Задължителната за настоящата
инстанция съдебна практика, обективирана в Решение
№ 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о., ГК, Решение
№ 122 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 639 от
6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК и Решение
№ 224 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК, приема, че когато
предявеният иск по чл. 135
ал. 1 от ЗЗД не е обективно съединен с такъв за вземането, обосноваващо материалноправната легитимация на ищеца като кредитор, правоотношението,
от което същото произтича, остава извън предмета на спора, а съдът, без да е
овластен да проверява, следва да изхожда от положението, че то съществува, ако
произтича от твърдените факти, като би могъл да приеме обратното единствено ако е отречено със сила
на пресъдено нещо. Подчертава се, че длъжникът не може да се брани с възражения,
които намалилият
своето имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието на предикатното си облигационно
правоотношение с кредитора, както и че същите са неотносими към спора по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД и съдът не следва да ги
приема и решава инцидентно в този процес, щом те не засягат материалното право
да се иска отмяна на увреждащата сделка. Длъжникът би могъл да реализира в пълен обем защитата си в производството,
водено по иска за легитимиращото кредитора вземане. В Решение № 328 от
23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о., ГК се пояснява, че страната, поискала отмяната по
чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, има за задача да установи
само качеството си на кредитор - като
материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правото, от което черпи правен
интерес.
Горевизираната позиция се аргументира с правните
последици на уважения иск
по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, решението по което ползва само кредитора, предявил иска, и само за вземането, което обезпечава. Ако
искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, което имуществено право кредиторът по отменителния иск цели да гарантира, не бъде успешно проведен, преждеобявената непротивопоставимост на увреждащата сделка спрямо атакувалия я
кредитор не би проявила действие и страните по нея ще останат обвързани от правния й ефект.
В разглеждания случай ищецът
отправя претенцията си по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД в качеството на носител на непарично вземане срещу наследодателката на ответниците за отстъпване
на собствеността върху обещаните от нея с предварителен договор от 14.09.2011
г. недвижими имоти чрез сключване на окончателен такъв. Разисквани в контекста
на гореизложените постановки, релевираните от ищеца
твърдения и посочените доказателства позволяват на съда да приеме за установена
легитимацията му на кредитор по смисъла на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. Доколкото становището
в указаната насока би могло да се разколебае единствено при отричане на правото
на ищеца по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД със стабилен съдебен акт, данни за
постановяването на какъвто липсват, автентичността на представения диспозитивен документ, материализиращ предварителния
договор от 14.09.2011 г., и респективно принадлежността му към
доказателствената съвкупност, се оказва ирелевантна
за преценката на съда, че правоотношението по посочената предварителна сделка
съществува, тъй като произтича от твърдените факти. Казаното лишава от правен
интерес оспорването на истинността на документиращия я писмен носител, тъй
като, от една страна, бидейки предназначено да обори формалната доказателствена
сила на документа и да дискредитира годността му
да служи за формиране
на фактически изводи по спора, би придобило смисъл, ако съдържанието на съответното
писмено доказателство рефлектира върху доказването на процесното
субективно материално право, каквато значимост обаче не може да му се предаде
по вече изтъкнатите по-горе съображения, а от друга, покрива фактическия състав на материалноправно
възражение за абсолютна недействителност на предварителния контракт, което не
подлежи на разглеждане в настоящия процес /в този смисъл Решение № 552 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С мотивите на Тълкувателно решение № 5/2012 г. от 14.11.2012 г. на
ОСГТК на ВКС оспорването на истинността на документ по реда на чл. 193
ал.
1 от ГПК е отъждествено с предявяване на инцидентен установителен
иск по чл. 124 ал. 4 изр. І-во от ГПК, поради което допустимостта му също е абсолютно
обусловена от наличието на съответен правен интерес. С оглед констатираната липса
на такъв оспорването следва да се остави без разглеждане с изричен диспозитив /в този смисъл Решение № 66 от
25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о., ГК, постановеното по реда на чл. 290
от ГПК /.
Съдът, след като съобрази, че вещно-транслативният ефект на сключения на 02.11.2011 г. от
наследодателката на ответниците продажбен договор осуетява
осъществяването на правото на ищеца по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, което би могло да
се реализира единствено при принадлежност на съответните имоти към имуществения
субстрат на обещателя, както и че отчуждителят е
предприел увреждащата сделка, съзнавайки обременената си със задължения по
предварителен договор от 14.09.2011 г. правна сфера, и че приложимата по отношение на приобретателя
презумпция на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД не е оборена в текущия процес, намира, че
обективните и субективни елементи от фактическия състав на правото по чл. 135
ал. 1 от ЗЗД са кумулативно изпълнени. Предвид казаното искът следва да се уважи
спрямо всички ответници, които с оглед естеството на спорното правоотношение се явяват задължителни необходими другари по смисъла на чл. 216 ал. 2 от ГПК, като съвместната процесуална легитимация на ответниците
Н. И., Й. Х. и П.П. произтича от качеството им
съответно на страна и универсални правоприемници на страна по процесната сделка, а тази на ответника Т.Р. – от титулярството му в съпружеска имуществена общност, в режим
на каквато имотите, засегнати от относителната недействителност, са придобити
от техния купувач в лицето на съпругата му.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да репарират сторените от
ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 370, 00 лева, от които:
50, 00 лева - държавна такса за
разглеждане на предявения иск, внесена по платежно нареждане/вносна
бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 04502В-АД-6846/31.05.2014 г. на
„Централна кооперативна банка” АД – клон Пловдив-България, офис Първомай /л.
15/, 300, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита, доказателство за чието действително престиране
съставлява разписка, инкорпорирана в депозирания договор за правна защита и
съдействие № 43137/02.06.2015 г. /л. 19/, и 1 020, 00 лева – депозити по
назначени, изготвени и приети съдебно-графически експертизи, внесени по
платежни нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с УРН:
04502В-АД-9891/08.09.2014 г. и УРН: 04502В-АЕ-4383/03.02.2015 г. на „Централна
кооперативна банка” АД – клон Пловдив-България, офис Първомай /л. 54 и л. 117/.
Претендираният разход в размер на 5, 00 лева за държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение за предмета и страните по делото,
платена по платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН:
04502В-АД-6915/02.06.2014 г. на „Централна кооперативна банка” АД – клон
Пловдив-България, офис Първомай /л. 20/, не обслужва процесуалната дейност на ищцовата страна в рамките на текущото производство, поради
което следва да се изключи от обхвата на отговорността на ответниците по чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо оспорването от страна на Н.П.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Я.Я., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
посочен адрес на практиката: ***, на истинността на представения от Н.Т.Т., с ЕГН: **********,***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. С.С.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на
практиката: ***, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
14.09.2011 г. досежно фигуриращия в същия подпис за
“продавач” от името на покойната М.Н.Т., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази част.
ОБЯВЯВА по иска,
предявен от Н.Т.Т., с ЕГН: **********,***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с посочен адрес на практиката: ***, срещу Й.Г. Х., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, П.Г.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, Н.П.И.,
с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, и Т.А.Р., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: ***, последните двама от които процесуално представлявани по пълномощие
от адв. С.Я.Я., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо
първия договора за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт № 81, том ІV, рег. № 3044, дело № 648/2011 г. от 02.11.2011 г. по описа на
Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра на Нотариална камара и с район на
действие Районен съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията - Първомай с
вх. рег. № 2084/02.11.2011 г., Акт № 27, том ІХ, дело № 1480/2011 г., В ЧАСТТА,
с която М.Н.Т., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, починала на
30.01.2014 г., продава на дъщеря си Н.П.И., с ЕГН: **********, с посочен постоянен
адрес: ***, следните недвижими имоти:
§ нива с площ от 4.290 дка,
четвърта категория, находяща се в местността “***” в землището на с. Градина, с
ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, съставляваща
имот № 017172 по плана за земеразделяне на същото село, при граници и съседи: ***,
като имотът е образуван от имот № 017048, и
§ нива с площ от 3.185 дка,
четвърта категория, находяща се в местността “***” в землището на с. Градина, с
ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, съставляваща
имот № 005115 по плана за земеразделяне на същото село, при граници и съседи: ***,
и при ограничения върху имота: електропровод 20 kV; на 10 м.
от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода
не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена
растителност.
ОСЪЖДА Й.Г. Х., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: ***, П.Г.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, Н.П.И., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, и Т.А.Р., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
последните двама от които процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Я.Я., вписан в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да
заплатят на Н.Т.Т., с ЕГН: **********,***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 1 370, 00 лева –
съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на иска, депозит за
изготвяне на съдебно-графически експертизи и адвокатско възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита.
УКАЗВА
на ищеца в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да извърши
отбелязването му в Служба по вписванията – Първомай по реда на чл. 115 ал. 1 от Закона за собствеността, както и че при
неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата
молба губи действието си.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
/ПМ