Р Е Ш Е Н И Е № 4

гр. Първомай, 19.01.2015 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 131 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 пр. ІІ-ро от ГПК.

Ищците П.К.К., с ЕГН: ********** и Е.Б.К., с ЕГН: ********** – и двамата от с. ***, представлявани по пълномощие от адв. С.С.М. ***, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Община – Първомай, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с ЕИК: ***, представлявана от Кмета А. П., че са собственици на следния недвижим имот: дворно място от около 700 кв. м., находящо се в с. ***и съставляващо имот пл. № 855 в кв. 91 по плана на същото населено място от 1932 г., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници: от две страни улици, дере и В.Д.В., придобит по Договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез председателя на Общински народен съвет на селищна система – гр. Първомай съгласно ЗСГ, материализиран в Нотариален акт № 186, том ІІ, дело № 260/1985 г. от 04.06.1985 г. на Първомайски районен съдия.

Ищците извеждат правния си интерес с твърдението, че по повод опит да се снабдят от Община – Първомай със скица за посочения имот констатирали, че същият не попадал в регулационния план на с. ***, а видно от картата на възстановената собственост на земеделските земи в землището на с. *** фигурирал като част от имот № 072023 с площ от 195 дка – собственост на Община – Първомай.

Застъпват, че процесната недвижимост никога не е била със статут на земеделска земя, не е била внасяна в ТКСЗ и не е завявявана пред Поземлена комисия – гр. Първомай като нива или пасище с храсти. Релевират също, че имотът никога не е бил предмет на отчуждителни мероприятия и непосредствено след придобиването му от ищците в него е предприето жилищно строителство, завършено през 1986 г. с построяване на жилищна сграда, която от тридесет години обитавали като свой дом и за която плащали дължими местни данъци като за имот в регулация.

Ищцовата страна ангажира гласни и писмени доказателствени средства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната община чрез пълномощника си В. Д. З. – Началник на Отдел «Правен» при Община – Първомай депозира отговор, в който, без да оспорва допустимостта и основателността на иска, сочи, че за процесния имот няма съставен акт за общинска собственост като земеделска земя или като имот в регулационните граници на населеното място и отсъстват данни за същия да е реализирана процедура за отчуждаване.

В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адв. С.С.М. при Пловдивска адвокатска колегия поддържат исковата си претенция, а ответникът Община – Първомай, редовно и своевременно призован, не делегира процесуален представил, като с постъпила в хода на процеса писмена молба вх. № 3723/20.08.2014 г. застъпва становище за неоснователност на предявения иск.

След положителна констатация за допустимостта на иска и след като прецени приобщените по делото доказателствени източници поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235 ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Така представеният и неоспорен Нотариален акт № 186, том ІІ, дело № 260/1985 г. от 04.06.1985 г. за покупко-продажба на недвижим имот чрез Председателя на Общински народен съвет на селищната система – гр. Първомай съгласно ЗСГ, издаден от Е. Д. З. - Първомайски районен съдия, удостоверява, че на посочената дата ищецът П.К., определен със Заповед № РД-25-87/17.05.1985 г. на Председателя на Общински народен съвет на селищната система – гр. Първомай, закупил от лицето Х.Г.Т., с ЕГН: ********** следния недвижим имот: празно дворно място от около 700 кв. м., находящо се в с. *** и съставляващо имот пл. № 855 в кв. 91 по плана на същото населено място от 1932 г., при граници: от две страни улици, дере и Ванчо Димитров Вълчев, заплащайки продажна цена от 700,00 лева, фиксирана на основание чл. 34 от Правилника за приложение на ЗСГ с Решение № 8/17.03.1985 г. на Председателя на Общински народен съвет на селищната система – гр. Първомай.

За местонамирането на процесния имот в границата на населеното място към момента на придобиването му от ищците през 1985 г. свидетелства св. А.Х.Г., който демонстрира информираност за релевантни за спора факти, както като син на прехвърлителя по горецитираната продажбена сделка, така и като стопанисващ разположен в съседство недвижим имот в същото с. ***. Показанията на посочения свидетел съдът кредитира изцяло, тъй като, от една страна, изхождат от лице, съмнения в чиято безпристрастност не се констатират, а от друга, възпроизвеждат с удовлетворителна конкретика, безпротиворечивост и логичност непосредствени възприятия за обстоятелства от предмета на доказване. Според св. . от 1985 г., както и понастоящем, ищците обитават първия етаж на двуетажна къща, построена в закупеното от родителите му и понастоящем ограденото с мрежа дворно място в с. Драгойново, като през указания период видими изменения в характеристиките на имота – площ, граници и предназначение, не са наблюдавани.

Видно от Удостоверение изх. № 6610013868/26.03.2014 г. за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК, издадено от Отдел «Местни приходи» при Община – Първомай, за нуждите на местното данъчното облагане процесният имот е регистриран като собственост на двамата ищци, с местонахождение в с. *** и материален субстрат: земя от 700, 00 кв. м., жилище със застроена площ от 80 кв. м. с таванско помещение от 20, 00 кв. м. и второстепенна постройка със застроена площ от 32, 00 кв. м., остойностени в общ размер на 3 202, 10 лева.

Според изслушаните в хода на съдебното дирене и взаимно кореспондиращи си заключения на назначените първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, които като обективно и компетентно изготвени съдът възприема изцяло, в легитимиращия собствеността на ищците нотариален документ процесният имот е индивидуализиран според първия и отменен понастоящем кадастрално-регулационен план на с. ***, приет през 1932 г., в който е отразен с пл. № 855 от кв. 91 в регулационните граници на посоченото населено място, чиято улична регулация е утвърдена с указ № 145/1932 г., а дворищната - със Заповед № 2437/1932 г. Местоположението на дворното място според кадастралната основа от 1932 г. е илюстрирано на Скица № 1 към заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза със светлозелен цвят и с контури, затворени между точките: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. Във втория и действащ към момента кадастрално-регулационен план на с. ***, одобрен със Заповед № РД-15-61/07.04.1988 г. на Общински народен съвет – гр. Първомай, извлечение от който в обсега на процесния имот в кв. 48 е поместено на Скица № 2 към същото заключение, процесният имот е заличен, като приблизителното му месторазположение, установено от вещото лице инж. Г.Н.Р. както чрез съпоставянето на двата плана и откриване на фигуриращи в тях отличителни ситуационни характеристики /сгради – църква, културен дом и др., улици с осевите точки/, така и чрез непосредствен оглед, е графично изобразено в Скица № 2 като светлозелено петно без ограничителни линии, тангиращо на изток с водното течение на «Дълбокото дере», на север - с част от улица, разположена между осевите точки № 304 и № 99, и на запад - със зеленина и част от парцел ІV-516 в кв. 48 по плана от 1988 г. Вещото лице заключава, че описаното дворното място не се характеризира като земеделска земя, а има строително предназначение, като при теренния му оглед се открива обозначено с ограда и застроено с една двуетажна железобетонна жилищна сграда и една едноетажна масивна стопанска сграда.

Инж. Р. се въздържа от становище за точното местоположение на имота според действащия кадастрален план по съображения, че нанасянето му в същия изисква съответно геодезическо заснемане. Вещото лице не формулира извод и за неговата идентичност със северната част на имот № 072023 по картата на възстановената собственост на с. *** с аргумент за невъзможността съпоставката да се осъществи единствено въз основа на приобщената по делото Скица № К01631/11.04.2014 г. в мащаб 1:7000 за имот № 072023 в землището на с. ***, с ЕКАТТЕ: 23385, общ. Първомай, издадена от Общинска служба по земеделие – гр. Първомай. Предвид последното въпросът за идентичността е поставен като задача на допълнителна съдебно-техническа експертиза, възложена на друг специалист в лицето на инж. М.Х.Я..

В заключението си, изготвено след обстойно проучване както на доказателствената съвкупност, така и на информацията, съхранявана в техническата служба на Община – Първомай и от обслужващия картата на възстановената собственост администратор ЕТ «ГЕОИНЖЕНЕРИНГ» - офис Пловдив, инж. Я. уточнява, че в актуалния кадастрално-регулационен план на с. *** от 1988 г. се констатира преместване на регулационната граница на населеното място, в резултат на което процесният имот, намиращ се близо до нея, е останал извън регулацията и е включен като земеделска земя в картата на възстановената собственост.

Според инж. Я. при съпоставка на графичните части на регулационните планове и картата на възстановената собственост на землището на с. *** в обхвата на процесния имот, изчертани в еднакъв мащаб М:1000 при съблюдаване на съответни ситуационни характеристики, се налага извод, че процесният имот е останал извън регулационните граници на селото и площта му е заснета в картата за възстановената собственост на земеделските земи в землището на с. *** като северната част на друг имот – а именно този с № 072023 – публична общинска собственост на Община – Първомай, разположен в местността «Циганите» в землището на с. ***, с площ от 195.016 дка и начин на трайно ползване: пасище с храсти.

Месторазположението на общинския имот в картата за възстановената собственост е изобразено и в представена Скица № К01631/11.04.2014 г. в мащаб 1:7000, издадена от Общинска служба по земеделие – гр. Първомай.

Наред с вече изложените съдът приема за доказани и отрицателните факти за липса на съставен за процесния имот акт за общинска собственост или за реализирана по отношение на същия отчуждителна процедура, признати от ответната община с отговора по чл. 131 ал. 1 от ГПК.

При така установените и неоспорени фактически положения съдът намира искът за основателен по следните съображения:

Основателността на предявения установителен иск е предпоставена от наличието на следните, подлежащи на установяване при условията на пълно доказване от страна на ищците елементи от фактическия състав на съдебно предявеното материално право: наличие на допусната грешка или непълнота във влязъл в сила кадастрален или регулационен план, засягаща имот, правото на собственост върху който в указания момент е принадлежало на ищците.

Доколкото е осъществен през време на брака на ищеца П.К. с ищцата Е.Б.К., придобивния акт, материализиран в Нотариален акт № 186, том ІІ, дело № 260/1985 г. от 04.06.1985 г. за покупко-продажба на недвижим имот чрез Председателя на Общински народен съвет на селищната система – гр. Първомай съгласно ЗСГ, издаден от Е. Д. З. - Първомайски районен съдия, легитимира същите като собственици на описаната недвижимост в режим на съпружеска имуществена общност, което, от своя страна, консолидира и съвместната им активна процесуална легитимация в настоящото производство.

Според коментираните и приети от съда експертни заключения така закупеният имот е фигурирал с пл. № 855 от кв. 91 в кадастралната основа, утвърдена с кадастралния план на с. *** от 1932 г.

В действащия кадастрално-регулационен план на с. ***, одобрен със Заповед № РД-15-61/07.04.1988 г. на Общински народен съвет – гр. Първомай, имотът не е отразен, като площта му се открива заснета в картата на възстановената собственост за землището на с. *** като северната част на друг – земеделски имот № 072023, съставляващ публична общинска собственост на Община – Първомай съгласно Решение по чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ № 1706/20.09.2007 г. Анализът на ангажираните гласни доказателствени средства в контекста на експертните изводи дава основание на съда да приеме, че процесният имот не притежава характеристиките на земеделска земя и не е внасян в ТКЗС, с оглед на което отсъстват предпоставки за включването му в плана за земеразделяне и за компенсаторното му отреждане по реда на чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Паралелно с казаното не се релевират твърдения или доказателства по отношение на същия да е предприемана и/или финализирана отчуждителна процедура по реда на приложимия към релевантния минал момент Закон за териториално и селищно устройство /обн. Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г., и отменен отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ или за настъпил незабавен отчуждителен ефект по силата чл. 110 от същия нормативен акт.

След като съобрази, че от страна на Община – Първомай не се заявяват собственически претенции, несъвместими с посесорното право на ищците, останали негови титуляри при режима и на двата изследвани кадастрални плана, съдът намира, че с неотразяването на процесния имот в действащия регулацинонен план на населеното място и с нанасянето му в картата на възстановената собственост в землището на с. Драгойново е допуснато несъответствие на кадастралната с действителната имотна основа, отстранимо по настоящия исков ред.

Доколкото претенция за присъждане на деловодни разноски не е изрично заявена, съдът не длъжи произнасяне.

След като констатира, че ищците са останали задължени със сумата от 85, 00 лева, равняваща се на разликата между размера на внесения депозит за изготвяне на назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза и окончателно определеното възнаграждение на вещото лице, вменена им за довнасяне с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 17.12.2014 г., на основание чл. 77 от ГПК с настоящото решение същите следва да бъдат осъдени да заплатят посочената сума по депозитната сметка на Районен съд – гр. Първомай.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община – Първомай, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявана от Кмета си А.П., и по пълномощие от В.Д.З.– Началник на Отдел «Правен» при Община – Първомай, че П.К.К., с ЕГН: ********** и Е.Б.К., с ЕГН: ********** – и двамата от с. ***, представлявани по пълномощие от адв. С.С.М. ***, със служебен адрес: гр. ***, са собственици на следния недвижим имот: дворно място от около 700 кв. м., находящо се в с. *** и съставляващо имот пл. № 855 в кв. 91 по плана на същото населено място от 1932 г., при граници: от две страни улици, дере и В.Д.В., придобит по силата на Договор за покупко-продажба чрез Председателя на Общински народен съвет на селищната система – гр. Първомай съгласно ЗСГ, обективиран в Нотариален акт № 186, том ІІ, дело № 260/1985 г. от 04.06.1985 г. на Е. Д.З. - Първомайски районен съдия, като описаният имот не е нанесен в кадастрално-регулационния план на с. ***, одобрен със Заповед № РД-15-61/07.04.1988 г. на Общински народен съвет – гр. Първомай, и е погрешно заснет в картата на възстановената собственост за землището на с. *** като част от имот № 072023, находящ се в местността «Циганите» в землището на с. ***, с площ от 195.016 дка и начин на трайно ползване: пасище с храсти.

Скица № 2 на л. 48 от делото, изготвена от вещото лице инж. Г.Н.Р., съставлява неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА П.К.К., с ЕГН: ********** и Е.Б.К., с ЕГН: ********** – и двамата от с. ***, представлявани по пълномощие от адв. С.С.М. ***, със служебен адрес: гр. ***, да платят по депозитната сметка на Районен съд – Първомай сумата от 85, 00 лева – невнесен депозит за възнаграждение на вещо лице за извършена допълнителна съдебно-техническа експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

СМ/ВК