Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр. Първомай, 09.02.2015 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 63 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, правно квалифициран по чл. 87 ал. 3 изр. І-во от ЗЗД.

Ищецът Г.А.Ж., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: с. Е., общ. П., ул. “***” № 2, представлявана по пълномощие от адв. З.Г.Г. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. П., ул. “***” № 2, моли съда да постанови срещу ответниците Г.И.Г., с ЕГН: ********** и З.Г.Г., с ЕГН: ********** – и двамата с посочен адрес: гр. Х., ул. “***” № ***, ет. *** , ап. ***, решение, с което да допусне разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. на Първомайски районен съдия Е. Д. З., до размера на ¼ идеална част от прехвърления имот.

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на договор от 03.08.1992 г., материализиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. на Първомайски районен съдия Е. Д. З., ищцата и съпругът й И. Г. Ж., с ЕГН: **********, починал на 27.05.1993 г., прехвърлили на синовете си Г.И.Г., с ЕГН: ********** – ответник в настоящото производство, и В. И.Г., с ЕГН: ********** собствеността върху притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот: дворно място с площ от 815 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, находящо се в с. Е., общ. П., обл. П., съставляващо парцел ХІV, пл. № 102 в кв. 25 по плана на с. Е., общ. П., обл. П. при граници по акт за собственост: улица-тупик, Д. Г. Ж., поща и здравен дом, Б. П. П., наследниците на П. Й. С. и Д. Г. ***-тупик, УПИ ІІ-96, УПИ ІІІ-103, УПИ ХV-104, УПИ VІІІ-504, УПИ ІХ-101 и УПИ ХІІІ-97 при равни права на приобретателите, които поели задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите до края на живота им.

Ищцата развива правни доводи, че със сключването на горевизираната сделка по време на брака на ответниците, същите са придобили ½ идеална част от процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност, което легитимирало ответницата З.Г. като надлежна страна - ответник по така предявения иск. Ищцата навежда обстоятелства, че въпреки влошеното й здравословно състояние и двигателните й затруднения в резултат на претърпян инсулт, ответниците в продължение на 10 години преди завеждане на иска не престират грижи за алиментните й нужди от храна, облекло и здравна помощ, като не проявяват и никакъв интерес към съдбата й.

Ищцата ангажира гласни и писмени доказателствени средства и претендира репариране на сторените в настоящата инстанция деловодни разноски според представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците депозират писмени отговори, с които заявяват, че не оспорват иска, като излагат оправдания за невъзможността си да изпълняват процесния договор, тъй като не съжителстват с правоимащата им сродница в общо домакинство, а доходите им не позволяват отделяне на средства за подпомагане на издръжката й.

Редовно призовани в съдебно заседание, ищцата чрез повереника си адв. З.Г.Г. при Пловдивска адвокатска колегия поддържа исковата претенция, ответникът Г.И.Г. чрез назначения си особен представител в лицето на адв. Е.А.З. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. П., пл. „Централен”, Търговски дом „Спектра”, ет. 2, офис № 15 се придържа към позицията, застъпена във фазата по размяна на книжа, а ответникът З.Г.Г. не се явява, не излага становище и не делегира процесуален представител.

След като прецени и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази наведените от страните доводи, съдът намира от фактическа страна следното:

Въз основа на ангажираните от ищцовата страна и неоспорени писмени доказателства, съдът приема за установено, че по силата на договор от *** г., материализиран в Нотариален акт № *** том ***, дело № *** г. на Е. Д. З. – Първомайски районен съдия, ищцата и съпругът й И. Г. Ж., с ЕГН: **********, които видно от представено Удостоверение /дубликат/, издадено на 27.11.2014 г. от Община – Първомай, са сключили граждански брак на *** г. с Акт за сключен граждански брак № *** г., съставен в с. Е., общ. П., обл. П., прехвърлили на синовете си Г.И.Г., с ЕГН: ********** – ответник в настоящото производство, и В. И.Г., с ЕГН: ********** собствеността върху притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор, оформен с Нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. на Районен съд – Първомай, недвижим имот: дворно място с площ от 815 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, находящо се в с. Е., общ. П., обл. П., съставляващо парцел ХІV, пл. № 102 в кв. 25 по плана на с. Е., общ. П., обл. П. при граници по акт за собственост: улица-тупик, Д. Г. Ж., поща и здравен дом, Б. П. П., наследниците на П. Й. С. и Д.Г. Ч., и при граници по приложената по делото скица изх. № 3/04.02.2013 г. на Община - Първомай: улица-тупик, УПИ ІІ-96, УПИ ІІІ-103, УПИ ХV-104, УПИ VІІІ-504, УПИ ІХ-101 и УПИ ХІІІ-97, при равни права на приобретателите, които, от своя страна, поели задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите до края на живота им. Към датата на процесната сделка ответникът Г.И.Г. бил в брачен съюз с втория ответник З.Г. И., с ЕГН: **********, сключен на 22.04.1970 г. с Акт за сключен граждански брак № *** г., съставен в Община – Хасково, в уверение на което по делото фигурира приобщено Удостоверение /дубликат/, издадено на 18.12.2014 г. от същата община.

По данни от Удостоверение изх. № 01/08.01.2014 г. за наследници, издадено от Община – Първомай, прехвърлителят И. Г. Ж., с ЕГН: ********** е починал на *** г., за което в Кметство – с. Езерово, обл. Пловдив е съставен Акт за смърт № *** г.

В хода на съдебното дирене по искане на ищцата са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на нейната племеница и респективно първа братовчедка на ответника Г.Г. - св. Б. А. В., чиито показания, критично преценени в контекста на предписанието на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира изцяло, тъй като, от една страна, кореспондират с писмените доказателствени източници, а от друга – с удовлетворителна конкретика, обективност и безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия за релевантни за спора обстоятелства. Въз основа на тях съдът приема, че ищцата и съпругът й И. Ж. обитавали процесния имот като семейно жилище, включително и след отчуждаването му в полза на двамата си синове. След смъртта на И. Ж. ищцата продължила сама да обслужва домакинството си, но здравословните й проблеми след навършване на седемдесетгодишна възраст провокирали нарастване на потребността й от чужда помощ. Ответниците обаче демонстрирали тотална липса на интерес към нейните ежедневни битови и здравни нужди, за чието удовлетворяване не полагали непосредствени грижи, въздържайки се и от престации за материалната й издръжка. Ответникът Г.Г. дори не посещавал майка си в дома й в с. Е., обл. П., а периодичните - почти ежеседмични - визити на съпругата му в къщата на ищцата били инспирирани изключително от загриженост към дворното куче, изчерпвали се с обслужването му и преустановили с неговата смърт. Св. Б. В., от своя страна, често навестявала своята майка в с. Е. и през време на гостуванията си съумявала да помага и на ищцата, като й купувала хляб, банички, разтребвала къщата й и дори през зимния сезон на 2008 г. и 2009 г. я подслонила в наетото си жилище в гр. Пловдив.

Междувременно здравословният дефицит на ищцата е диагностициран като „последици от мозъчно-съдова болест” с Експертно решение № 0589 от зас. № 047 от 18.03.2014 г., издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД – Пловдив, според което същата е освидетелствана със 100 % трайна неработоспособност пожизнено, считано от датата на инвалидизацията – 25.11.2013 г.

Според св. В. от около година преди датата на свидетелстването ищцата се установила в дома на другия си син В. Г., където пребивавала и понастоящем.

При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Сключвайки процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка в предписаната от чл. 18 от ЗЗД форма, страните са встъпили във валидно двустранно облигационно правоотношение, с настъпването на чийто вещно-транслативен ефект задължението на прехвърлителите се счита изпълнено и респективно ищцата се квалифицира като изправен контрагент. Визираната облигационна връзка генерира за ответника носимо задължение за единна, неделима и продължителна контрапрестация, чието съдържание, доколкото не е изрично конкретизирано или ограничено по характер или обем в договора, се определя съобразно общоприетия стандарт, изведен от тълкуваната съобразно чл. 20 от ЗЗД воля на страните и изискващ приобретателят персонално да осигурява цялата необходима на прехвърлителя непосредствена ежедневна и непрекъсната грижа и издръжка в рамките на действителните му конкретни нужди и очаквания при съобразяване на възрастта, здравословното му състояние, възможностите му за самообслужване и промените в тях. Натуралната престация следва да е предназначена да удовлетвори базовите потребности на правоимащия от място за живеене с адекватни хигиенно-битови условия, отопление, осветление, храна, дрехи, медицинско обслужване, лекарствени медикаменти и лична хигиена.

С оглед приложимия по силата на закона режим на съпружеска имуществена общност, бидейки в брачна връзка с приобретателя на имота към вещно-прехвърлителния момент, ответницата З.Г. се легитимира като носител на правото на собственост върху отчуждената в полза на съпруга й ½ идеална част от недвижимостта, което, от своя страна, консолидира процесуалната й легитимация в настоящото исково производство.

Естеството на процесното задължение за гледане и издръжка не предпоставя неговата неделимост в случай на множество кредитора, поради което със смъртта на прехвърлителя И. Ж. алиментният дълг на ответника Г.Г. се концентрира към преживялата го ищца, която, доколкото обосновава иска с допуснато от последния спрямо нея неизпълнение, разполага с право да претендира единствено частично разваляне на контракта. В хипотеза на множество кредитори при липса на противна уговорка се презюмира, че предметът на сделката възмездява алеаторното насрещно задължение съразмерно на броя на прехвърлителите и неизпълнението по отношение на единия от тях е основание за разваляне на договора за съответната част, която в конкретния случай е 1/4 идеална част /в този смисъл Решение № *** г., по гр.д. № *** г., на IV г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

Поведението на ответника Г.Г., констатираното чрез събраните гласни доказателствени средства, консумира неоспорен от ответниците фактически състав на договорно неизпълнение, което поражда в полза на кредитора потестативно материално право да развали договора по съдебен ред на основание чл. 87 ал. 3 изр. І-во от ЗЗД до размера на ¼ идеална част от прехвърления недвижим имот.

Предвид горното така предявеният иск се преценя като основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото в тежест на ответниците следва да се присъдят претендираните от ищцата съдебно-деловодни разноски в общ размер на 755, 00 лева, подлежащи на репариране съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, както следва: 50, 00 лева – държавна такса за разглеждане на иска, 400, 00 лева – адвокатско възнаграждение на упълномощен процесуален представител, 300, 00 лева – депозит за адвокатско възнаграждение на назначен особен представител на ответника Г.Г., и 5,00 лева – държавна такса за издадено съдебно удостоверение, като действителното им извършване се удостоверява от приобщените по делото банкови платежни документи, както и от приложените Договори за правна защита и съдействие № № 88363/05.03.2013 г.и 143830/30.12.2014 г.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД договор, сключен на 03.08.1992 г. и оформен с Нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. на Е. Д. Зяпрянова - Първомайски районен съдия, по силата на който Г.А.Ж., с ЕГН: ********** и съпругът й И. Г. Ж., с ЕГН: ********** /починал на 27.05.1993 г./ - и двамата от с. Е., обл. П., прехвърлят на синовете си Г.И.Г., с ЕГН: ********** от гр. Х. и В. И.Г., с ЕГН: ********** от гр. Пловдив, следният свой собствен недвижим имот: дворно място с площ от 815 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, находящо се в с. Е., общ. П., обл. П., съставляващо парцел ХІV, пл. № 102 в кв. 25 по плана на с. Е., общ. П., обл. П. при граници по акт за собственост: улица-тупик, Д. Г. Ж., поща и здравен дом, Б. П. П., наследниците на П. Й. С. и Д. Г. Ч., и при граници по скица изх. № 3/04.02.2013 г. на Община - Първомай: улица-тупик, УПИ ІІ-96, УПИ ІІІ-103, УПИ ХV-104, УПИ VІІІ-504, УПИ ІХ-101 и УПИ ХІІІ-97, срещу задължение на приобретателите за издръжка и гледане на прехвърлителите до края на живота им, до размера на 1/4 идеална част от така прехвърления имот, по иска, предявен от Г.А.Ж., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: с. Е., общ. П., ул. “***” № 2, представлявана по пълномощие от адв. З.Г.Г. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. П., ул. “***” № 2, срещу Г.И.Г., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Х., ул. “***” № 19, ет. 3, ап. 8, представляван от назначения му особен представител адв. Е.А.З. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. П., пл. „***”, Търговски дом „***”, ет. 2, офис № 15, и З.Г.Г., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Х., ул. “**” № 19, ет. 3, ап. 8.

ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Х., ул. “*****” № 19, ет. 3, ап. 8, представляван от назначения му особен представител адв. Е.А.З. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. П., пл. „***”, Търговски дом „***”, ет. 2, офис № 15, и З.Г.Г., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Х., ул. “***” № 19, ет. 3, ап. 8, да заплатят на Г.А.Ж., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: с. Е., общ. П., ул. “***” № 2, представлявана по пълномощие от адв. З.Г.Г. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. П., ул. “***” № 2, сумата от 755, 00 лева – деловодни разноски за държавна такса, издадено съдебно удостоверение, депозит за адвокатско възнаграждение на назначен особен процесуален представител и адвокатско възнаграждение на упълномощен процесуален представител.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

СМ / НК