МОТИВИ

 

по НОХД № 182 / 2014 година

 

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия А.М.В. за това, че на 22.07.2014 година в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, извършва полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – И.З.И., ЕГН **********,*** - престъпление по чл. 157, ал. 3, предложение първо във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 5000 лева, предявен чрез адвокат Н.Ш.Б. от З.И.Й., баща на малолетния пострадал И.З.И. - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, неимуществени вреди, а бащата на пострадалия е конституиран в качеството на граждански ищец с процесуален представител адвокат Н.Ш.Б. ***.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение на подсъдимия А.М.В. ***, за престъпление по чл. 157, ал. 3, предложение първо във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Счита, че безспорно от събраните по делото доказателства се установява извършването на деянието от подсъдимия, на когото, предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства, предлага да бъде наложено наказание по чл. 157, ал. 3, предложение първо от НК и след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, предвидена за непълнолетните извършители, какъвто подсъдимият е към момента на извършване на деянието - и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК – обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата в учебното заведение, където непълнолетният учи.

Предлага гражданският иск да се уважи съобразно справедливостта и установената практика на съдилищата и моли да бъде осъден подсъдимият да заплати и направените по делото разноски.

Процесуалният представител на гражданския ищец моли да бъде уважен гражданския иск, счита, че наказанието обществено порицание в случая е много леко и няма да изиграе възпитателна роля, поради което моли за налагане на по-тежко наказание. Гражданският ищец З.И.Й. се присъединява към повереника си.

Защитникът на подсъдимия адвокат И.С.Д. *** счита, че и налагането на най-лекото наказание ще изиграе целената от закона възпитателна роля спрямо подсъдимия. Моли размерът на гражданския иск да бъде уважен по справедливост, предвид че с действията си пострадалият е съдействал за нанасянето на телесната повреда.

Подсъдимият А.М.В. се присъединява изцяло към казаното от адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното, тъй като осъзнава вината си, и моли за минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият А.М.В. е роден на *** ***, ЕГН **********, циганин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, ученик в 8 клас на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, село Дълбок извор, област Пловдив, с адрес: село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, улица 60 № 5.

 

Пострадалият И.З.И. и подсъдимият А.М.В. са втори братовчеди и често играят заедно.

През деня на 22.07.2014 година, когато пострадалият И.И. обядва с баба си, свидетелят М. Д., и баща си, свидетелят З.Й., подсъдимият А.М.В. отива да го покани да си играят на компютъра. Свидетелят И. се съгласява, взема разрешение от близките си и отиват в дома на подсъдимия, където няма никого.

След като влизат в стаята му, подсъдимият пуска порно по телевизията. Двамата се настаняват на леглото и гледат как мъж и жена правят секс.

След известно време подсъдимият А.В. усеща, че нещо необичайно се случва с него, което не успява да опише с думи, пита братовчед си дали иска да седне отгоре му, а той се съгласява.

Двамата си събуват панталоните, свидетелят И.И. сяда върху подсъдимия, който си намества половия орган и прониква в ануса му. Пострадалият скача от леглото, разплаква се и започва да вика, че го боли. Подсъдимият го пита какво е станало, той му отговаря, че „много му го е вкарал навътре и много го боли”, след което си обува панталоните и си тръгва с плач.

Като се прибира у дома, веднага отива в банята, съблича изцапаните с кръв панталони и си облича чисти. Свидетелят М. Д. го вижда и пита какво му се е случило – получава отговор, че се е боднал на ножа. Но бабата е настоятелна и детето й обяснява, че подсъдимият А.В. го е „ебал”.

Свидетелят М. Д. се обажда на телефон 112, изпратен е екип от Център за спешна медицинска помощ – Първомай, детето е откарано първоначално в болницата в град Първомай, а по-късно – в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив, където е прието за лечение.

От ЦСМП - Първомай е подаден сигнал в РУ „Полиция” – Първомай, местопроизшествието е посетено от оперативна група и е извършен оглед.

Заключението на извършената в хода на досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза № 504 / 2014 година по писмени данни (л. 51 – л. 53 от дознанието) установява (от свидетелските показания, обясненията на подсъдимия и медицинската документация), че спрямо малолетния пострадал И.И. са извършени блудствени действия, изразяващи се в допиране, осъществен натиск и проникване на еригиран – възбуден и втвърден мъжки полов член в аналния пръстен и правото черво (ректума), тъй като комплексът от морфологични промени в областта на аналния пръстен на осемгодишното дете дава основание да се приеме, че същият е подложен на рязко и значително преразтягане (без омекотяващи средства – лубриканти, и без постепенна дилатация на сфинктера), което е напълно възможно да се получи при натиск и проникване в него на мъжки полов член в състояние на ерекция.

С оглед на възрастта на подсъдимия и пострадалия в хода на разследването са назначени и изготвени две комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, за да се установи способността им (с оглед на тяхното физическо и психическо състояние) правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото, и да дават достоверни показания за тях.

Комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия (л. 26 – л. 32 от дознанието) установява, че същият не страда от психически или физически недостатъци, които му пречат да се защитава сам, не се води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве – Пловдив. В. по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, може да дава достоверни обяснения по случая и може да участва в наказателното производство, но със защитник, предвид възрастта му.

Комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалия (л. 38 – л. 45 от дознанието) установява, че същият не страда от психически или физически недостатъци, които му пречат да се защитава сам, не се води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве – Пловдив. Интелектуалното равнище на И.И. е в ниски стойности на нормата за възрастта, съответни на социално-битовия статус, нивото на образование и придобит житейски опит. Не са установени болестни изменения. Личността е в ранен стадий на формиране и към момента не може да се прецени нейната структурова особеност. Подлежи на обогатяване на ценности, придобиване на опит, моделиране, модифициране. По време на инкриминираното деяние пострадалият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него, съобразно възрастта си, и съответно на нея да организира защитата си. Способен е (по време на извършеното и след него) правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях в качеството на свидетел. Към момента на изготвяне на заключението е в добро психично здраве, не се установяват особености, характеризиращи състояние на посттравматично разстройство или някакви детски невротични разстройства.

Съдът кредитира заключенията по експертизите като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 22 от делото), Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л. 3 – л. 12 от дознанието), Комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи (л. 26 – л. 32, л. 38 – л. 45 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза № 504 / 2014 година по писмени данни (л. 51 – л. 53 от дознанието), Постановления за връщане на веществени доказателства (л. 60, л. 61 от дознанието), заверени копия от медицинска документация, изпратена до РУ „Полиция” – Първомай с Писмо изх. № 3284 / 15.08.2014 година на Изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД - Пловдив (л. 63 – л. 73 от дознанието), Протоколи за доброволно предаване (л. 75, л. 76 от дознанието), Епикриза (л. 77 от дознанието), Характеристична справка (л. 83 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 15 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 17 – л. 20, л. 22 - 24 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 157, ал. 3, предложение първо във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 22.07.2014 година в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, извършва полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – И.З.И., ЕГН **********,***.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което е ангажирана отговорността му, тъй като на инкриминираната дата извършва полов акт с малолетния пострадал от същия пол.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Той съзнава обществено опасния характер на стореното от него, като разбира свойството и значението му, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици, като може да ръководи постъпките си.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и добри характеристични данни, самопризнанието и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина както на досъдебното, така и в съдебното производство, възрастта на подсъдимия – същият извършва деянието само три месеца след навършване на 14-годишна възраст, отношението му и изразеното съжаление за деянието. Тези обстоятелства според настоящата инстанция се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, а отегчаващи отговорността няма.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че въпреки високата степен на обществена опасност на деянието, подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност, поради което и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от него престъпление, би се оказало несъразмерно тежко и най-справедливо би било за извършеното от подсъдимия А.М.В. престъпление по чл. 157, ал. 3, предложение първо от НК след прилагане на редукцията за непълнолетните по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК измежду предвидените наказания пробация или обществено порицание да му се наложи наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред учителите и учениците от ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, село Дълбок извор, област Пловдив.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и половата неприкосновеност на гражданите.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия А.М.В. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание, тъй като причинените болки и страдания на малолетния пострадал са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертните заключения.

Но размерът, в който е предявен искът, според първата инстанция е завишен и като отчита разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 4000 (четири хиляди) лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, а до пълния му предявен размер от 5000 (пет хиляди) лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За да достигне до този извод, Съдът не взема предвид изявлението на защитника на подсъдимия, че пострадалият е съдействал за нанасянето на телесната повреда и причинените му от нея болки и страдания, тъй като личността на малолетния е в ранен стадий на формиране, подлежи на обогатяване на ценности, придобиване на опит, моделиране, модифициране, а сумата се присъжда като обезвреда за настъпили неблагоприятни последици за пострадалия, но се взема предвид експертното мнение, че И.И. е в добро психично здраве, не се установяват особености, характеризиращи състояние на посттравматично разстройство или някакви детски невротични разстройства, както и лисата на доказателства за последвали усложнения при оздравяването, както и свързани с тях допълнителни затруднения пострадалият да води нормален живот.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият А.М.В. следва да заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 490,00 (четиристотин и деветдесет) лева за експертизи на досъдебното производство (съдебномедицинска и две комплексни съдебнопсихиатрични и психологични); сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева за държавна такса върху уважения размер от гражданския иск, както и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ