по НОХД № 162 / 2014 година

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия К.И.К. за това, че на 03.07.2014 година в село Искра, област Пловдив, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Опел Вектра”, с ДК № * - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 3,30 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № 588 / 04.07.2014 година - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е извършил престъплението, предмет на делото, при пряк умисъл, с желани и настъпили обществено опасни последици, съгласно фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт. Счита, че при определяне на наказанието за процесното деяние, Съдът следва да вземе предвид, от една страна, като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало, а от друга страна, като отегчаващи вината му обстоятелства – множеството предишни нарушения и наказания по Закона за движение по пътищата, сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта му и причиненото пътнотранспортно произшествие. Изразява становището на К.И.К. да бъде наложено наказание чл. 343б, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около средата на предвиденото в посочения текст, като счита, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, биха могли да се постигнат и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като през срока на условното осъждане на основание чл. 67, ал. 2 от НК да се възложи на съответния полицейски инспектор по местоживеенето на подсъдимия полагането на възпитателни грижи. Предлага на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство в размер към средата на съответно предвиденото, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК се приспадне времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен от възможност да упражнява това право по административен ред, считано от 03.07.2014 година. Моли да се осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

Подсъдимият К.И.К. моли Съда за снизходителност и заявява съгласие да понесе наказанието си.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият К.И.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, неработещ, живущ ***.

След употреба на алкохол около 18 часа на 03.07.2014 година подсъдимият К.К. пристига с автомобила „Опел Вектра”, с ДК № *, спира го пред магазина за хранителни стоки на свидетеля Д.З. ***, и влиза вътре.

Тъй като е във видимо нетрезво състояние – залита, вика, крещи, повишава тон, не говори нормално – свидетелят Д.З. отказва да му продаде бира. Тогава той се самообслужва – отваря витрината и си взема бутилка бира.

Двамата със свидетеля излизат навън и спорят за това, че подсъдимият повече не бива да пие, при което той обижда свидетеля и се качва в автомобила си, а свидетелят Д.З. се прибира в магазина и започва да го мие.

Подсъдимият запалва двигателя на колата, губи контрола на управлението, след около 50 метра се блъска в каменния зид на съседния дом - на свидетелят А.П., която, смутена от трясъка, излиза да види какво става.

Заварва колата на подсъдимия залепена за външния зид, а той самият да прави опити да я премести с бутане с ръце, защото задницата й пречи на движението по улицата. Свидетелят А.П. също опитва да избута катастрофиралия автомобил. Установява, че е счупена тръбата за обратната вода, намираща се в зида.

В това време идва свидетелят Д.З., която сигнализира органите на реда, влиза в колата на подсъдимия и тъй като ключовете са й на таблото, с маневра я позиционира успоредно на улицата, за да не пречи на движението, и двете със свидетеля А.П. влизат в къщата.

Не след дълго на местопроизшествието пристигат полицейски служители - свидетелят Я.Д. (младши автоконтрольор), свидетелят С.Б. и К.С., които заварват опела с предна дясна гума на тротоара на метър - метър и половина от каменния зид на къщата на свидетеля А.П., а край него – и подсъдимият. Излизат и двете свидетелки.

След като младши автоконтрольорът се легитимира пред него и изисква документи за проверка, К.И.К. отрича да е управлявал автомобила, поради което отказва да представи документи. Заради нестабилната му походка, несвързаното и провлачено говорене водачът е приканен да бъде изпробван с дрегер за употреба на алкохол, но не се съгласява.

Тъй като не могат да установят самоличността му, подсъдимият е отведен в РУ „Полиция” – Първомай и след установяване на самоличността му е съставен акт за установяване на административно нарушение и му е издаден талон за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта. След запознаване със съдържанието на акта подсъдимият представя лична карта, свидетелство за правоуправление и контролен талон. Свидетелството за правоуправление е отнето.

След като е освободен, К.И.К. изпълнява талона за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта.

От заключението на извършената Химическа експертиза е видно, че наличието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия К.И.К. е 3,30 промила.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, от приложените по делото писмени доказателства: справка за съдимост (л. 19 от делото), експертна справка (л. 4 от дознанието), Акт за установяване на административно нарушение и талон за медицинско изследване (л. 6 – л. 7, л. 25 от дознанието), Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (л. 11 от дознанието), Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 24 от дознанието), Справки за нарушител (л. 27 – л. 29 от дознанието), характеристична справка (л. 31 от дознанието).

Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, въз основа на което логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка. При обсъждането им Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Настоящата инстанция приема като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал химическата експертиза, потвърдена от явилия се в съдебно заседание експерт.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в които се твърди, че на инкриминираната дата К.И.К. е отишъл при свидетеля Д.З., за да плати 10 лева за подстригване, и е изпил 2-3 бири от по 500 грама, както и че са се скарали двамата заради стара връзка на подсъдимия с дъщеря й, поради което подсъдимият отива до колата си, взема бутилка с литър ракия, изпива една част от нея при свидетеля Д.З., а другата – при свидетеля А.П., като последната го почерпва с още 100 грама ракия у дома си, както и че подсъдимият отива до къщата на свидетеля А.П. пеша, а колата му през цялото време остава паркирана пред магазина на свидетеля Д.З.. Тези изявления Съдът намира за изграждащи защитната позиция на подсъдимия с цел избягване на следващата се за неправомерното му поведение наказателна санкция, тъй като са в противоречие с възприетата доказателствена съвкупност, в която, доколкото има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху изградената по вътрешно убеждение преценка на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че може да се направи обоснован извод деянието, предмет на обвинението, да е извършено от К.И.К. и че с него подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 03.07.2014 година в село Искра, област Пловдив, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № * - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3,30 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 588 / 04.07.2014 година.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като управлява посоченото моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено с Протокол за химическа експертиза № 588 / 04.07.2014 година, като съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава инкриминираната граница от 1,2 на хиляда, а именно 3,30 на хиляда.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.

С оглед на посочената и приет по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимите К.И.К., за да определи наказанието предвид целите му по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

Налице са отегчаващи отговорността обстоятелства – множеството предишни нарушения и наказания по Закона за движение по пътищата, сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта му и причиненото пътнотранспортно произшествие. Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало, но то е единствено - липсват многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.

От Съда се отчита, че управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол е деяние с висока степен на обществена опасност, поради потенциалната заплаха за здравето и дори живота на останалите участници в движението.

При съвкупна преценка на горното настоящата инстанция е на мнение, че е най-справедливо на подсъдимия К.И.К. за престъплението му по чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер над средата на предвиденото в закона, а именно девет месеца. Въпреки високата степен на обществена опасност на деянието, поради невисоката такава на дееца, Съдът намира че наложеното наказание не следва да се търпи реално, тъй като целите му и преди всичко поправянето на виновния биха се изпълнили и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минималния срок от три години, защото са налице условията на този законов институт. Но на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” по местоживеене на подсъдимия следва да се възложи полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок на условното осъждане.

На основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от девет месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК се приспадне времето, през което подсъдимият е лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 03.07.2014 година до влизане на присъдата в сила.

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и са в състояние да постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият К.И.К. следва да заплати по сметка на РУ „Полиция” – Първомай сумата от 25,00 лева за химическа експертиза на досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд – Първомай в полза на Висш съдебен съвет сумата от 25,00 лева за явяване на експерт в съдебно заседание.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ