по НОХД № 56 / 2014 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия А.Ш.Б. ***, за това, че на 10.12.2013 година в землището на село Градина, област Пловдив, без редовно писмено позволително, взема и извозва от горския фонд (отдел „2 в 1” на територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” - Първомай, Държавен горски фонд) дървета - един пространствен куб. м дърва за огрев от полски ясен на стойност 33,42 лева (тридесет и три лева и четиридесет и две стотинки), включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, но намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на минимума на предвиденото в закона.

Предлага Вещественото доказателство – каруца, находяща се на съхранение в разсадник „Мечка” при ТП „ДГС” - Първомай, собственост на обвиняемия А.Ш.Б., на основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК като вещ, послужила за извършване на престъплението – да се отнеме в полза на държавата.

Адвокат И.С.Д., служебен защитник на обвиняемия, заявява, че обвиняемият признава вината си на досъдебното и в съдебното производство и съжалява за извършеното от него безспорно установено деяние. Моли Съдът да постанови решение, с което да наложи минималната предвидена в чл. 78а от НК глоба. Счита, че това наказание ще изиграе предвидената в закона възпитателна роля и ще възпре обвиняемия от извършване на друго престъпление.

Обвиняемият се възползва от правото си да не дава обяснения освен за материалното си и семейно положение, признава вината си и изразява съжаление за постъпката си.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият А.Ш.Б. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, без образование (неграмотен), общ работник на частни начала, живущ ***, с адресна регистрация: ***.

На същия с Присъда № 24 от 11.04.2002 година по НОХД № 142 / 2001 година на Районен съд – Чирпан, влязла в сила на 08.10.2003 година,

Ø за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение второ във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 01.09.2000 година, е наложено наказание три месеца лишаване от свобода;

Ø за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 01.09.2000 година, е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода.

Със същата Присъда на основание чл. 23 от НК са групирани наказанията и е наложено по-тежкото от тях, а именно девет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години – т.е. А.Ш.Б. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК и следва да се счита неосъждан.

Около 18 часа на 10.12.2013 година обвиняемият А.Ш.Б. отива с кон и каруца (негова собственост) в гората в землището на село Градина, област Пловдив, да си събере дърва за огрев, тъй като няма средства да си закупи. В отдел „2 в 1” от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Първомай, представляващ Държавна горска територия, вижда отсечени дърва за огрев от полски ясен. Натоварва в каруцата си един пространствен кубичен метър от тях и си тръгва.

В същото време при извършване на обход в землището на село Градина свидетелят В.Т.М., служител на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Първомай чува шум от сеч в гората (по същото време освен обвиняемия в гората има и друго лице) и се обажда за съдействие на колегите си, между които и свидетелят Р.Я.С., които отиват на място.

Когато обвиняемият излиза от гората с каруцата си, натоварена с дърва, е спрян от проверяващите, които установяват, че с каруцата се транспортира горепосоченото количество дърва, немаркирани с контролна горска марка и без документ, доказващ законния им произход. Обвиняемият признава, че няма позволително и посочва на горските служители мястото, от което е натоварил дървата.

На А.Ш.Б. на място е съставен акт за установяване на административно нарушение по Закона за горите, с който дървата и каруцата са задържани и откарани на съхранение в разсадник „Мечка” при Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Първомай.

Впоследствие иззетите вещи са приобщени като веществени доказателства по делото. В хода на разследването дървата са върнати на представител на ощетеното юридическо лице, а каруцата, собственост на обвиняемия, е оставена на съхранение (отговорно пазене) в разсадник „Мечка”.

От заключението на извършената в хода на разследването Лесотехническа експертиза е видно, че стойността на един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен към инкриминираната дата - 10.12.2013 година - е 33,42 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: Писмо изх. № АП – 18 – 248 / 15.04.2014 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив (л.14 от делото), Справка за съдимост рег. № 147 / 30.04.2014 година (л. 17 от делото), Писмо изх. № ОГ-02-24 / 18.03.20014 година на Директора на РДГ – Пловдив до РУ „Полиция” – Първомай с копие от Писмо изх. № 132 / 13.03.2014 година (л. 26, л. 27 от дознанието), скица на отдел 2, подотдел „в1” (л. 29 от дознанието), Писмо изх. № АП – 18 – 706 / 16.12.2013 година (л. 31 от дознанието), Акт за установяване на административно нарушение № 006874 / 10.12.2013 година, ведно с разписка за отговорно пазене на вещи (л. 32, л. 33 от дознанието), Протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум (л. 37 – л. 39 от дознанието), Постановление за връщане на веществени доказателства (л. 40 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 41 от дознанието), Разписка за отговорно пазене на вещи (л. 42 от дознанието), Справка в АИС на МВР за регистрирани криминални прояви (л. 58 от дознанието), Характеристична справка (л. 61 от дознанието), от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 21 от дознанието) и в съдебното следствие досежно семейното и имуществено състояние, от показанията на свидетелите (л. 22 – л. 24 от дознанието) - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира представената от Директора на Регионална дирекция по горите информация (л. 6 от дознанието) относно стойността на инкриминираните вещи като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия в обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 10.12.2013 година в землището на село Градина, област Пловдив, без редовно писмено позволително, взема и извозва от горския фонд (отдел „2 в 1” на територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” - Първомай, Държавен горски фонд) дървета, включително отсечени и паднали - един пространствен куб. м дърва за огрев от полски ясен на стойност 33,42 лева (тридесет и три лева и четиридесет и две стотинки), като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на инкриминираната дата без редовно писмено позволително взема от горския фонд полски ясен за огрев, като с оглед на незначителността на вредните последици – ниската стойност на противозаконно отнетото - и чистото съдебно минало, предвид настъпила реабилитация по право, деянието му се квалифицира с признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия престъпление Съдът намира, че следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. Причинените от деянието вреди са възстановени с изземане на инкриминираните вещи и връщането им на представител на ощетеното юридическо лице, обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало (реабилитиран по право), друг път не се е ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита отегчаващите отговорността обстоятелства – множеството регистрирани нарушения по Закона за горите. Но се отчитат и смекчаващите отговорността - направените самопризнания в съдебното следствие, тежкото материално състояние, семейната ангажираност на обвиняемия, грижещ се за жена и шест малолетни деца и чистото съдебно минало.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.

На основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК каруцата на обвиняемия, с помощта на която е отнел инкриминираните дърва, като вещ, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на умишленото престъпление, следва да се отнеме в полза на държавата.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ