по НОХД № 44 / 2013 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимата М.А.Х. за това, че през периода месец март 2013 година – месец октомври 2013 година в град Първомай, област Пловдив, след като е осъдена с Решение № 124 от 16.12.2011 година по гражданско дело № 420 / 2011 година на Районен съд - Първомай, влязло в законна сила на 16.12.2011 година, да издържа свой низходящ – А.А.В. от град Първомай, област Пловдив, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – осем месечни вноски в размер на по 70,00 (седемдесет) лева всяка, в общ размер на 560,00 (петстотин и шестдесет) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимата обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същата да е извършила при условията на пряк умисъл с желани и настъпили общественоопасни последици престъплението чл. 183, ал. 1 от НК, както и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че още преди образуване на наказателното производство подсъдимата е заплатила изцяло задължението си за издръжка за инкриминирания период, но тъй като вече се е ползвала от разпоредбата на ал. 3 на чл. 183 от НК (с Постановление от 14.11.2012 година на Районна прокуратура - Първомай на посоченото основание е прекратено водено срещу нея дознание № 240 / 2012 година по описа на РУ „Полиция” - Първомай за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК), предлага М.А.Х. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, защото са налице всички кумулативни условия за това и не са настъпили други вредни последици за пострадалия от неплащането на издръжката.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.С.М. от Адвокатска колегия - Пловдив се присъединява се към становището на Прокурора като при определяне на наказанието моли Съдът да има предвид, че към момента подзащитната й е безработна и е в тежко материално положение.

Подсъдимият М.А.Х. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Заявява, че не иска нищо от Съда, че няма други деца, но не плаща издръжката, защото няма работа.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От 2007 година до 2011 година подсъдимата М.А.Х. и свидетелят А. В. А. живеят съвместно без сключен граждански брак и от съжителството им на 24.06.2008 година се ражда А.А.В., припозната от баща си.

С окончателно Решение № 124 от 16.12.2011 година по гражданско дело № 420 / 2011 година на Районен съд - Първомай М.Х. е осъдена да заплаща на малолетната А.А.В. чрез А.А. като баща и законен представител издръжка в размер на 70 лева месечно, считано от 16.12.2011 година, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на основание чл. 143, ал. 2 от СК.

До месец май 2012 година подсъдимата М.Х. редовно плаща дължимата издръжка, като два пъти през този период двамата със свидетеля А.А. заживяват отново заедно, а през месец септември 2012 година окончателно се разделят. Тогава свидетелят А. подава до Районна прокуратура - Първомай жалба вх. № 615 / 2012 година за неизпълнение на задължението за издръжка от месец април 2012 година до момента и срещу М.Х. е образувано наказателно производство (дознание № 240 / 2012 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай) за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

До приключване на досъдебното производство подсъдимата изплаща издръжката за претендирания от свидетеля А. период и с Постановление 615 / 12 от 14.11.2012 година Районна прокуратура – Първомай прекратява на основание чл. 183, ал. 3 от НК наказателното производство.

Подсъдимата продължава редовно да изпълнява задължението си до месец февруари 2013 година включително, когато преустановява плащанията.

През месец октомври 2013 година свидетелят А.А. отново подава жалба до Прокуратура за неизплатени от подсъдимата М.Х. повече от две месечни вноски за издръжка на детето – осем месечни вноски от по 70,00 лева всяка, или в общ размер на 560,00 лева, за периода от месец март 2013 година до месец октомври 2013 година - и е образувана преписка, а впоследствие и досъдебно производство срещу нея за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Още в хода на предварителната проверка подсъдимата изплаща дължимата сума за издръжка, но предвид, че вече се е ползвала от привилегията на ал. 3 на чл. 183 от НК, е предадена на съд.

През инкриминирания период М.Х. не взема детето при себе си за отглеждане, не поддържа връзка с него, не го посещава, нито се възползва от определения й със съдебно решение режим на лични отношения с него. Не му купува дрехи, играчки или други вещи, необходими за отглеждането му, не му дава (нито на баща му) други суми, извън определените за издръжка. Между нея и свидетеля А.А. няма уговорка за начина на заплащането на издръжката.

Не се установява по делото, че неплащането на издръжката през инкриминирания период води до вредни за детето последици – бащата се грижи за дъщеря си сам и с помощта на своята сестра, тъй като е безработен и изпитва финансови затруднения.

Общият брой на дължимата от подсъдимата издръжка от месец март до месец октомври 2013 година е 560,00 лева - осем месечни вноски от по 70,00 лева, като цялата сума е заплатена от подсъдимата на свидетеля А.А..

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 15 от делото), Справка-извлечение от осчетоводена трансакция от 15.11.2013 година на „Банка ДСК” (л. 13 от дознанието), Постановление № 615 / 12 / 14.11.2012 година на Районна прокуратура – Първомай (л. 14 от дознанието), препис от Решение № 124 / 16.12.2011 година по ГД № 420 / 2011 година на Районен съд – Първомай (л. 24 – л. 25 от дознанието), характеристична справка (л. 29 от дознанието), от обясненията на подсъдимата, дадени в качеството на обвиняема на досъдебното производство (л. 16 от дознанието), от показанията на свидетеля (л. 17 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимата самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното и в съдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма съществени противоречия, които да касаят предмета на доказване и да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимата и участието й в престъплението, за което е привлечена под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимата осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода месец март 2013 година – месец октомври 2013 година в град Първомай, област Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 124 / 16.12.2011 година по гражданско дело № 420 / 2011 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 16.12.2011 година, да издържа свой низходящ – А.А.В. от град Първомай, област Пловдив - съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 8 (осем) месечни вноски от по 70 (седемдесет) лева всяка, в общ размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева.

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимата реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, защото през инкриминирания период не плаща издръжка на свой низходящ, тъй като е пълнолетна гражданка в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне около минималната работна заплата за страната.

От субективна страна подсъдимата извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността й, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от нея и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации, с престъпното си бездействие подсъдимата М.А.Х. осъществява състава на престъплението, визиран в чл. 183, ал. 1 от НК, поради което Съдът я признава за виновна по повдигнатото й обвинение.

Въпреки изплащането на дължимата издръжка до приключване на досъдебното производство, не може да бъде приложен институтът на поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК, предвиждаща деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия, тъй като законодателят изрично забранява повторното прилагане на този текст.

От събраните по делото доказателства се установява, че М.А.Х. изпълнява цялото си задължение към дъщеря си още преди образуване на досъдебното производство, както и че за малолетната А.А.В. не са настъпили вредни последици в следствие на неизпълненото задължение за изплащане на издръжка, но от Постановление 615 / 12 от 14.11.2012 година Районна прокуратура – Първомай, с което на основание чл. 183, ал. 3 от НК е прекратено наказателно производство, е видно, че подсъдимата вече се е ползвала от привилегията на този законов институт, приложим еднократно не само със съдебен, а и с прокурорски акт, както в случая (ТР № 19 от 27.03.1974 година по н. д. № 12 /1974 година на ОСНК на ВС).

От друга страна, като отчита погасеното задължение за издръжка за инкриминирания период и в съответствие с т. 2, буква Б от Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н. д. № 4 / 1985 година на Пленума на ВС, Съдът намира, че М.А.Х. следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Причинените с деянието имуществени вреди са възстановени в предвидените срокове, подсъдимата е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, не се е ползвала от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита смекчаващите отговорността обстоятелства като направените самопризнания на досъдебното производство и в съдебното следствие, тежкото материално положение на подсъдимата и ненастъпването на вредни последици за малолетната й дъщеря от неплащането на издръжката. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимата, я характеризират като лице с ниска степен на обществена опасност, а с оглед на конкретния случай е ниска и обществената опасност на деянието и настоящата инстанция е на мнение, че наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК размер, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на виновната, на семейното и материалното й положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимата.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ