по НОХД № 39 / 2014 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Т.А.К. за това, че през периода месец юни 2013 година – месец януари 2014 година в град Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 1 / 17.01.2013 година по гражданско дело № 296 / 2012 година на Районен съд – Първомай, влязло в законна сила на 14.02.2013 година, да издържа свои низходящи – А. Т. К. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - осем месечни вноски в размер на по 100,00 (сто) лева всяка в общ размер на 800,00 (осемстотин) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, но предвид последвало изпълнение на издръжката и ненастъпване на вредни последици за детето А. Т. К. от неплащането й, изразява становище подсъдимият да не се наказва, а да се приложи разпоредбата на ал. 3 на чл. 183 от НК.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.К.С. от Адвокатска колегия - Пловдив също счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, което обстоятелство не се оспорва от подзащитния му нито на досъдебното, нито в рамките на съдебното производство, потвърдено с признаване всички факти по обвинителния акт, но с оглед на направеното изпълнение на издръжка за инкриминирания период моли да се приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, като макар Съдът да признае подсъдимия за виновен, да не го наказва за извършеното от него престъпление.

Подсъдимият Т.А.К. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да не бъде наказван.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Т.А.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, неработещ, с адресна регистрация: ***.

През 2008 година – 2009 година подсъдимият Т.А.К. и свидетелят Д.Н.Д. имат връзка, от която на 17.03.2009 година се ражда синът им А. Т. К., припознат от баща си. През 2010 година родителите се разделят и детето се отглежда от майката с помощта на близки.

С Решение № 1 от 17.01.2013 година по гражданско дело № 296 / 2012 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила 14.02.2013 година, Т.К. е осъден да заплаща на сина си чрез майката Д.Д. като законен представител месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от предявяване на иска - 14.09.2012 година, до навършване на пълнолетие на детето или до възникване на причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане на задължението. С Решението подсъдимият е осъден да заплати на малолетното си дете и издръжка за минал период, считано една година назад от завеждането на исковата молба: 14.09.2011 година - 14.09.2012 година.

На 11.04.2013 година подсъдимият превежда по банков път на свидетеля Д.Д. сумата от 350,00 лева с изрично посочване, че е за издръжка на детето за месеците септември, октомври, ноември и декември на 2012 година, след което преустановява изпълнението на задължението си.

На 11.07.2013 година е образувано изпълнително дело № 33 / 2013 година по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай и на 18.07.2013 година Т.К. превежда извънсъдебно на Д.Д. сумата от 100,00 лева, за която сочи, че е за издръжка на детето за месец януари 2013 година, но заради преустановяване на плащането, на два пъти през месец октомври 2013 година чрез запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия са удържани общо 103,35 лева, послужили за частично доплащане на дължимата главница и погасяване на законна лихва за издръжката.

На 31.10.2013 година на Т.А.К. е съставен Протокол за полицейско предупреждение във връзка с изпълнение решението по гражданското дело и на 14.11.2013 година подсъдимият превежда сумата от 100,00 лева – издръжка за месец февруари на същата година.

На 19.11.2013 година между бащата и майката на малолетния А. Т. К. е сключено споразумение за изплащане на просрочените дължимите за бъдеще време суми и подсъдимият превежда по банков път на Д.Н.Д. 100,00 лева на 09.12.2013 година - издръжка за месец април 2013 година и 100,00 лева на 16.01.2014 година - издръжка за месец май 2013 година.

От тогава Т.А.К. спира изпълнение на задължението си за издръжка на малолетното си дете и до привличане в качеството му на обвиняем на 20.01.2014 година и приключване на досъдебното производство подсъдимият изпада в забава в размер на повече от две месечни вноски – осем месечни вноски от по сто лева за издръжка на А. Т. К. в общ размер на осемстотин лева от месец юни 2013 година до месец януари 2014 година включително.

През инкриминиран период подсъдимият не взема детето за отглеждане с изключение на по няколко часа през неделните дни, купува му дрехи и играчки, но ги държи у тях. Майката с помощта на близки сама се грижи за сина им, въпреки че изпитва финансови затруднения, но няма данни от неплащането на издръжката да са настъпили вредни последици за малолетния.

В хода на предварителното разследване на Т.А.К. е разяснена отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК и привилегията по ал. 3 на законовия текст, като едва в хода на съдебното следствие - на 08.04.2014 година - внася в полза на Д.Н.Д. сумата от 800,00 лева, с което изцяло погасява задължението към сина си за издръжка за инкриминирания период: месец юни 2013 година – месец януари 2014 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Протоколи по изпълнително дело № 33 / 2013 година от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай (л. 16 от делото и л. 40 от дознанието), Справка за съдимост (л. 17 от делото), Вносна бележка от 08.04.2014 година на „Централна кооперативна банка” АД, офис Първомай, за сумата от 800,00 лева (л. 18 от делото), Протокол за полицейско предупреждение (л. 19 от дознанието), Споразумение от 19.11.2013 година (л. 20 от дознанието), препис от Решение № 1 / 17.01.2013 година по ГД № 296 / 2012 година на Районен съд – Първомай (л. 36 – л. 38 от дознанието) заверено копие от Изпълнителен лист (л. 39 от дознанието), заверени копия от преводни нареждания, извлечения по сметка, вносни бележки (л. 42 - л. 55 от дознанието), уведомително писмо (л. 57 от дознанието), заверено копие от удостоверение за раждане (л. 65 от дознанието), характеристична справка (л. 71 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 32, л. 33 от дознанието), от показанията на свидетеля (л. 34, л. 35 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното и в съдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма съществени противоречия, които да касаят предмета на доказване и да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

Според настоящата инстанция от събраните доказателства се установява, че от влизане в сила на Решението по гражданското дело до началото на инкриминирания период на деянието подсъдимият дължи издръжка на детето и за месец март 2013 година, тъй като сумата от общо 103,35 лева, удържана на два пъти по изпълнителното дело през месец октомври 2013 година чрез запор върху трудовото му възнаграждение, служи за частично доплащане на дължимата главница и погасяване на законна лихва за издръжката, но тази вноска не е включена в предявеното обвинение, за което Т.А.К. е предаден на съд, и не следва де се взема предвид при определяне на отговорността му, а останалите внесени от него суми са по сметка на Д.Н.Д. и се отчитат от Съда като дадено задължение с посоченото правно основание - за издръжка на дете.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода месец юни 2013 година – месец януари 2014 година в град Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 1 от 17.01.2013 година по гражданско дело № 296 / 2012 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 14.02.2013 година, да издържа свой низходящ – А. Т. К. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – осем месечни вноски в размер на по 100,00 (сто) лева всяка, в общ размер на 800,00 (осемстотин) лева.

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период не плаща издръжка на свой низходящ, тъй като е пълнолетен гражданин в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне около минималната работна заплата за страната.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации с престъпното си бездействие подсъдимият Т.А.К. осъществява състава на престъплението, визиран в чл. 183, ал. 1 от НК, поради което Съдът го признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия. Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно.

Кумулативните условия за приложение разпоредбата на ал. 3 са четири:

· деецът да е изпълнил цялото си задължение, т.е. да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски, които дължи;

· заплащането да е преди постановяване на присъдата от първата инстанция;

· за нуждаещия се да не са настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;

· деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.

От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки в конкретния случай са налице, т.е. изпълнена е целта на посочената разпоредба - да се стимулира дееца да заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, - поради което настоящата съдебна инстанция намира, че на основание чл. 183, ал. 3 НК на подсъдимия не следва да бъде налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние.

Предвид изложеното, Съдът не налага наказание на подсъдимия Т.А.К. за извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ