по НОХД № 37 / 2014 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Д.И.Д. за това, че на 31.05.2013 година в град Първомай, област Пловдив, причинява на Е.М.К. ***, средна телесна повреда – пълно открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълно счупване на кондиларния израстък вляво, довело до счупване на челюст - престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 6000 лева, предявен от Е.М.К. ***, срещу подсъдимия Д.И.Д. - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК неимуществени вреди – претърпени в резултат на деянието болки и страдания - ведно със законната лихва от 31.05.2013 година - датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, както и претенцията за разноски, а пострадалият е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител с процесуален представител адвокат Я.Г.Г. ***.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от Д.И.Д. деяние следва да се преценява при смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, самопризнанията и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство за разкрИ.е на обективната истина, както и младата възраст на подсъдимия.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, като счита, че по отношение на подсъдимия няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минимален изпитателен срок, а на основание чл. 67 от НК полагането на възпитателните грижи да бъде възложено на съответния полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно справедливостта и установената практика на съдилищата.

Моли още подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

Повереникът адвокат Я.Г.Г. намира делото за напълно изяснено както по отношение на обвинението, така и спрямо предявения граждански иск.

Счита, че от всички събрани и приложени по делото писмени доказателства, обяснението на обвиняемия на досъдебното производство и показанията на свидетелите може да се направи извода, че подсъдимият е извършил деянието, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт - средна телесна повреда по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, както и още едно деяние – лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, изразяваща се в отток и кръвонасядане отдясно на брадата на пострадалия Е.К., като в случая средната телесна повреда поглъща леката телесна повреда.

По отношение на гражданския иск изразява становище, че са налице всички пет предпоставки за търсене на гражданска отговорност на подсъдимия, а именно деяние, вреда, пряка причинна връзка между деянието и вредата, вина и противоправност. Претендира искът да бъде уважен в пълния размер на заявената претенция, за което излага аргументи.

Гражданският ищец и частен обвинител Е.М.К. се присъединява към казаното от адвоката си.

Процесуалният представител на подсъдимия адвокат И.С.Д. заявява, че по отношение на причиняването на телесната повреда няма спор, защото от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е нанесъл телесната повреда, поради което е образувано настоящото производство. Счита също, че предлаганото от прокурора наказание ще изиграе възпитателния ефект, който цели прилагането на закона.

Изразява несъгласие с предявения граждански иск и най-вече с неговия размер. Счита, че при определяне на обезщетението Съдът следва да има предвид съпричиняването на телесната повреда, тъй като от събраните доказателства се установява, че между пострадалия и подсъдимия е имало сбИ.е, при което двамата са си разменяли удари.

От друга страна, с оглед на твърдението на колегата му, че болките и страданията, търпени от пострадалия, са в следствие на причинени средна и лека телесна повреди, намира, че не е ясно претендираните 6000 лева за коя от телесните повреди са обезщетение. И тъй като няма как да се установи имало ли е болки и страдания, какъв е бил техният интензитет, дали са причинени в следствие на оттока и насиняването на лицето, представляващо лека телесна повреда, или са причинени от счупването на челюстта, представляващо средна телесна повреда, моли да се отхвърли предявеният граждански иск като недоказан.

Алтернативно моли за присъда, с която да се уважи по справедливост предявеният граждански иск, като при определяне на размера на обезщетенията Съдът има предвид изложените аргументи.

Подсъдимият Д.И.Д. се присъединява към защитника си. Разбира обвинението, признава вината си, но счита, че не е само негова. Признава написаното в обвинителния акт, изразява съжаление за стореното, но не желае да дава обяснения. Моли за справедливо наказание. Разбира гражданския иск, но го намира за прекомерно завишен и иска да се отхвърли.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Д.И.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, ***, неработещ, с адрес: ***.

През деня на 31.05.2013 година пострадалият Е.М.К. и свидетелите И. Г. В., А. Д. Д. и К. Д. В. са на концерт в центъра град Първомай. С тях е и Р. - бивша приятелка на подсъдимия Д.И.Д., с която наскоро са се разделили.

През това време подсъдимият е на работа в увеселителния парк на площада и вижда как пострадалият прегръща бившата му приятелка.

Вечерта свидетелите изпращат момичето до баба му и се връщат на центъра. Когато минават покрай лунапарка, Д.Д. казва на И. В. да съобщи на Е.К. да не му се мярка пред очите, защото е прегръщал Р., а свидетелят В. разказва на пострадалия.

Малко по-късно свидетелите разговарят и пият бира на пейка в градската градина на град Първомай, когато към тях се присъединява подсъдимият. Заради отношенията на пострадалия с бившата приятелка на подсъдимия между двамата възниква спор.

Подсъдимият пита пострадалия защо се занимава с Р., на клоун ли се прави и получава отговор, че двамата само са си говорили. Д.Д. подава бутилка бира на свидетеля А. Д. и удря свидетеля Е.К. с юмрук в челюстта отдясно, той пада върху свидетеля И. В., който стои до него на пейката. Подсъдимият продължава да нанася юмручни удари по главата и лицето. Свидетелят А. Д. хваща подсъдимия, за да го отдалечи. Свидетелят И. В. вдига пострадалия, който се подприра на катерушка, но подсъдимият отново успява да го удари в гръб, след което заявява, че Е.К. му е неприятен и си тръгва.

Пострадалият свидетелят усеща челюстта си да виси неестествено надолу и казва на приятелите си, че ще се прибира, за да си слага лед.

Когато около полунощ си отива у дома, го посреща майка му – свидетелят Г.Т.П., която вижда окървавената му глава,насиненото и кръвясало око и ръката, по която се стича кръв и с която синът й си държи устата. Забелязва и увисналата му челюст. Той не може да й обясни какво се е случило.

На другия ден семейството на пострадалия, посъветвано от стоматолог в град Първомай, го откарва в град Пловдив, за да бъде оказана адекватна медицинска помощ. Извършена е операция в клиника по лицево-челюстна хирургия м УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив.

От заключението на извършената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия Е.К. е причинено пълно открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълно счупване на кондиларния израстък вляво, отток и кръвонасядане отдясно на брадата. Пълното открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълното счупване на кондиларния израстък вляво са причинили счупване на челюст - т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Оттокът и кръвонасядането отдясно на брадата са причинили болка и страдание – т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 24 от делото), Характеристични справки (л. 14 – л. 15 от дознанието), Епикриза и Съдебномедицинско удостоверение (л. 22 – л. 23 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза № 351 / 2013 година по писмени данни (л. 29 – л. 32 от дознанието), от показанията на свидетелите от досъдебното производство (л. 18 – л. 20 от дознанието), приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 372, ал. 3 и чл. 283 от НПК, частично от показанията на свидетелите К. Д. В. и М.В.Г. и от показанията на свидетеля Г.Т.П., събрани в хода на съдебното следствие – всички преценени по реда на чл. 301 във връзка с чл. 374 от НПК.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите К. Д. В. и М.В.Г. в частта, в която твърдят, че след инцидента пострадалият се е смял, като е говорил по телефон.

Свидетелят В. говори, че е чул това обстоятелство от свидетеля Г., майка на подсъдимия, която на свой ред обяснява, че е дочула от непознати за нея момчета твърдяното – при липса на конкретика не може да се прави извод относно обективността на фактите от косвени впечатления.

В останалата част настоящата инстанция приема гласните и събраните по надлежния ред писмени доказателства като обективни, взаимно допълващи се, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 31.05.2013 година в град Първомай, област Пловдив, причинява на Е.М.К. ***, средна телесна повреда – пълно открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълно счупване на кондиларния израстък вляво, довело до счупване на челюст.

От обективна страна подсъдимият с действията си - нанасяне на удар по лицето на пострадалия Е.М.К., му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, като освен средната телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в пълно открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълно счупване на кондиларния израстък вляво, с противоправното си поведение подсъдимият причинява и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК – болка и страдание заради причинените отток и кръвонасядане отдясно на брадата, но деянието му се квалифицира по по-тежкия престъпен състав, тъй като според практиката на Върховния съд е налице поглъщане на по-лекия.

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът отчита следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание, макар и да се възползва от правото си да не дава обяснения, чистото му съдебно минало и младата му възраст. Но тези обстоятелства настоящият състав не намира за изключителни или многобройни, тъй като отчита и отегчаващи отговорността обстоятелства - че от действията на подсъдимия на пострадалия са причинени повече от едно травматично увреждание - освен средната телесна повреда е причинена и лека.

Съдът има предвид, че според показанията на свидетелите очевидци е налице сбиване между подсъдимия и пострадалия, но липсват факти по делото, от които да се установи Д.Д. да е наранен от свидетеля Е.К., а е безспорно нанесеното от подсъдимия травматично увреждане на пострадалия, който е категоричен в показанията си, че не е могъл да се защити. В тази връзка е несъстоятелно твърдението на защитата за съпричиняване.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо би било на подсъдимия Д.И.Д. да бъде наложено наказание по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК към минимума на предвиденото по чл. 39, ал. 1 от НК, тъй като специалната разпоредба на закона не предвижда минимум, но над него, а именно лишаване от свобода в размер на четири месеца.

Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Съдът намира, че целите на наказанието могат да с изпълнят без реалното му изтърпяване, за което на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за минималния изпитателен срок от три години, а на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК през изпитателния срок на условното осъждане следва да бъде възложено полагането на възпитателни грижи от съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия.

Определено по този начин, наказанието съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесния интегритет на гражданите.

Приетия за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Д.И.Д. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер. Причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

За да определи размера на предявения неимуществен иск, Съдът не взема предвид причинената лека телесна повреда, тъй като за нея няма предявено искане за обезщетение, но отчита, че заради пълното открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълното счупване на процесус кондиларис вляво пострадалият е следвало да претърпи оперативна интервенция с едноседмичен болничен престой и назначени два контролни прегледа в рамките на един месец след изписването, да продължава изпитва болки и след това, за което претендираната сума не се явява завишена и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е справедливо да се уважи искът изцяло - 6000 (шест хиляди) лева – обезвреда за претърпени в резултат на деянието болки и страдания, ведно със законната лихва от 31.05.2013 година - датата на увреждането - до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати на пострадалия Е.М.К. и направените в хода на наказателното производство разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – Първомай (в полза на Висш съдебен съвет) - сумата от общо 310 лева: 70 лева за съдебномедицинска експертиза на досъдебното производство, сумата от 240 лева за държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

ПП / АГ