по НОХД № 33 / 2014 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия А.И.С. за това, че на 01.02.2013 година в село Брягово, община
Първомай, област Пловдив отнема чужди движими вещи: черна дамска чанта от
изкуствена кожа на стойност 9,00 лева, малка дамска чанта от изкуствена кожа на
стойност 11,00 лева и сумата от 100,00 лева – всичко на обща стойност 120,00
(сто и двадесет) лева, от владението на Т.И.Д. без нейно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е
предявен.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно
установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл.
194 ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
Изтъква, че
осъщественото при условията на пряк умисъл от А.И.С. деяние следва да се
преценява от една страна, при смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанията
на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство
за разкрИ.е на обективната истина, а от друга, като отегчаващи – предишните му
осъждания.
Изразява становище да
се наложи наказание по чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК
лишаване от свобода в размер между
минимума и средата, което предлага да бъде изтърпяно реално при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип с оглед на
постигане на целите по чл. 36 от НК.
Предлага още на
основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК да бъдат групирани
наказанието по настоящото дело и наложените на подсъдимия наказания по НОХД №
179 / 13 година по описа на Pайонен съд – Девня и по НОХД № 50 / 2014 година по
описа на Районен съд - Първомай, като му се определи едно общо най-тежко за
изтърпяване наказание, а именно лишаване
от свобода, което да се изтърпи реално при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2
от ЗИНЗС в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.
Моли още Съдът да
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия адвокат
С.Я.Я. от Адвокатска колегия – Пловдив моли на подзащитния му да бъде наложено
минималното възможно наказание с оглед на направените пълни самопризнания и
съдействие за разкрИ.е на обективната истина, както и обстоятелството, че
предмет на деянието са вещи с невисока стойност.
Подсъдимият А.И.С. се присъединява
към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление за стореното.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А.И.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределя
се като румънец, български гражданин, неженен, с основно образование, общ
работник в животновъдството, с адресна регистрация в ***, живущ ***.
Същият е осъждан с
влезли в сила съдебни актове, както следва:
1.
С Присъда № 92 от 22.08.1989 година по НОХД № 143 / 1989 година на Районен съд
- Девня, влязла в сила на 05.09.1989 година, за престъпление по чл. 255, т. 1 т.
5 от НК (отм.), извършено на 04.06.1989 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на пет
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок
от три години.
2.
С Присъда № 50 от 09.11.1993 година по НОХД № 29 / 1993 година на Окръжен съд -
Добрич, влязла в сила на 28.04.1994 година, за престъпление по чл. 256, ал. 2 във
връзка с чл. 199, т. 2 във връзка с чл. 26 от НК, извършено на 20.02.1992
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на девет години.
3
С Присъда от 07.07.2003 година по НОХД № 2156 / 2003 година на Районен съд - Варна,
влязла в сила на 23.07.2003 година, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК, извършено през месец ноември 2002
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47, буква
Б от ЗИН, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното
задържане от 28.01.2003 година.
4
С Присъда № 34 от 23.05.2013 година по НОХД № 179 / 2013 година на Районен съд
- Девня, влязла в сила на 07.06.2013 година,
Ø
за
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 27.07.2012 година, е осъден
на пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от шест месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично за срок от шест
месеца;
Ø
за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, извършено на 27.07.2012 година, е осъден
на пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от осем месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично за срок от осем
месеца.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК със същата присъда са групирани наложените
наказания и на А.С. е наложено общо най-тежко наказание пробация, както следва: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител два пъти седмично за срок от осем месеца.
5. Със Споразумение № 14 от 29.04.2014 година по НОХД № 50 / 2014 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 29.04.2014 година, за престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК, извършено на 05.02.2013 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три
месеца, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от
ЗИНЗС да се изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
·
Видно
от Справка рег. № И – 4362 / 08.04.2014 година на Началник-сектор „Режимна
дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието, А.И.С.:*** на 24.09.1993 година за изтърпяване на наказание от девет
години лишаване от свобода,
наложено по НОХД № 29 / 1993 година, което търпи до 20.09.2001 година, когато е
освободен по изтърпяване;
·
постъпва
в Затвора – Варна на 13.02.2003 година (начало 28.01.2003 година) за
изтърпяване на наказание от три години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 2156 / 2003 година и е
освободен по изтърпяване на 03.08.2005 година.
В Справката се сочи,
че наказанието пробация, наложено с
Присъда № 34 / 23.05.2013 година по НОХД № 179 / 2013 година на Районен съд –
Девня, не е приведено в изпълнение, а А.И.С. е обявен за ОДИ с Телеграма №
30228 / 15.08.2013 година на Главна дирекция „Национална полиция”.
В края
на лятото на 2012 година подсъдимият А.С. започва работа като кравар в
кравефермата на М. Г. в село Брягово, област Пловдив, където работи около три
месеца.
След
това се премества на работа в кравефермата на И. И. *** заживява на съпружески
начала със свидетеля Т. Я., също работничка при И..
Между
18:00 часа и 18:30 часа на 01.02.2013 година подсъдимият и свидетелят Я. отиват
в обора на И., за да издоят кравите. Подсъдимият пуска агрегата и казва на свидетелката
да започва да дои сама, тъй като той има да свърши някаква работа.
Около
19:00 часа на същата дата отива до къщата на М. Г., предишния му работодател, в
която живеят на квартира работниците му и които по това време не са там, влиза
в една от стаите, в които живее доячката - пострадалата Т.И.Д.. От закачалка
зад вратата подсъдимият взема дамската й чанта - черна на цвят, от изкуствена
кожа - и се прибрал в квартирата си. Там отваря чантата, от вътре изважда малка
чанта също от изкуствена кожа, в която намира 100 лева в плик от СИМ-карта на
„Глобул”, лична карта, снимки и други дребни вещи на пострадалата.
Подсъдимият
С. не споделя със свидетеля Я. откъде и как е взел описаните по-горе вещи, предупреждава
я да мълчи, прибира парите, а чантите и останалите вещи хвърля в печката.
На
следващия ден с част от парите плаща дълговете си по магазините в селото, а с
останалата част купува храна и пиене.
Около
21:00 часа на 01.02.2013 година свидетелят Д. се прибира от работа и забелязва,
че стаята й е разхвърляна. Установява, че й липсва дамската чанта заедно с
намиращите се в нея вещи.
На
05.02.2013 година пострадалата уведомява за извършената й кражба свидетеля П. К.
П. – младши полицейски инспектор в РУ „Полиция” - Първомай, като изразява
съмнение вероятен извършител да е един от новите работници на И. И..
Свидетелят
П. получава информация, че подсъдимият А.С.,***, непосредствено след
извършването на кражбата от стаята на пострадалата се премества при свои
познати в село Драгойново, област Пловдив, и заедно с колегата си, свидетелят С.
В., отива в село Драгойново.
Там намират
подсъдимия и го отвеждат в РУ „Полиция” - Първомай за изясняване на случая,
където С. признава за извършеното.
От назначената
стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно
отнетото от владението на пострадалата възлиза в размер на 120,00 лева.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка
за съдимост и бюлетини (л. 34 – 36, л. 40 – л. 44 от делото), Справка рег. № И – 4362 / 08.04.2014
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието (л. 46 от делото), препис от Споразумение
№ 14 от 29.04.2014 година по НОХД № 50 / 2014 година на Районен съд – Първомай
(л. 48 – л. 49 от делото), Стоково-оценъчна експертиза (л. 15 от дознанието), Заповед
за задържане на лице (л. 50 от дознанието), Характеристична справка (л. 54 от
дознанието); от обясненията на подсъдимия,
дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 40 – л. 41 от
дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 12
– л. 13, л. 42 – л. 44 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във
връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт,
и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло
се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа
на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
Доколкото в кредитираната
доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят
обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху
преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за
което е привлечен под наказателна отговорност.
При така установената безспорна
фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си
подсъдимият А.И.С. осъществява обективните и субективни признаци на
престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 01.02.2013 година в село Брягово, община
Първомай, област Пловдив отнема чужди движими вещи: черна дамска чанта от
изкуствена кожа на стойност 9,00 лева, малка дамска чанта от изкуствена кожа на
стойност 11,00 лева и сумата от 100,00 лева – всичко на обща стойност 120,00
(сто и двадесет) лева, от владението на Т.И.Д. без нейно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна. С
действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на
престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема инкриминираните вещи от владението на собственичката им без съгласието й, прекъсва владението й
върху тях и установява своя фактическа власт, като с оглед на интензитета на
този вид престъпния, начина на осъществяване на изпълнителното деяние и
личността на подсъдимия, въпреки сравнително невисоката стойност на
противозаконно отнетото, не са налице предпоставките за определяне на деянието
като маловажен случай по чл. 93, т. 9
от НК.
От
субективна страна
подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с
пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава
обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на
обществено опасните последици.
С оглед на посочените
и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление,
за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието
предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК
(съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Отчита се фактът, че
подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно
заседание, с което съдейства за разкрИ.е на обективната истина, и сравнително
невисоката стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата
за страната към инкриминирания период), но се има предвид и че никаква част от
противозаконно отнетото, въпреки ниската му себестойност, не е възстановена. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство се отчитат предишните осъждания на А.С.,
което го характеризира като лице с висока степен на обществена опасност.
В тази връзка
смекчаващите отговорността обстоятелства не се явяват многобройни или
изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и Съдът е на мнение, че
предвиденото в закона наказание лишаване
от свобода следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, като
въпреки отегчаващото отговорността обстоятелство, съпоставено по относителната
си тежест със смекчаващите, е най-справедливо наказанието да бъде в размер на шест
месеца.
Предвид
реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл.
372, ал. 4 от НПК така определеното за подсъдимия наказание на основание чл.
58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на четири
месеца лишаване от свобода, което
наказание следва да бъде изтърпяно реално в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип
на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Това наказание съответства на
обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му
и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля
спрямо същия.
Причини за извършване на деянието -
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата
собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
Съгласно разпоредбите на чл. 25 и
чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди
да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя
наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като
правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.
За подсъдимия А.И.С. са налице тези
условия за наказанията му по настоящото дело и определените му с Присъда № 34 /
23.05.2013 година по НОХД № 179 / 2013 година по описа на Районен съд – Девня,
влязла в сила на 07.06.2013 година и със Споразумение № 14 / 29.04.2014 година
по НОХД № 50 / 2014 година по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
29.04.2014 година, тъй като престъплението, предмет на настоящото дело, е
извършено преди да са влезли в сила посочените съдебни актове, като деянията по
тях също са в отношение на съвкупност. Наложеното му по настоящото дело
наказание и тези по посочените присъди могат да се групират, като му се
определи едно общо, най-тежко наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което на основание чл. 61,
т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
Подсъдимият следва да
заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд – Първомай
сумата от 25,00 лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство,
както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател:
(п)
СЗ / АГ