МОТИВИ

 

по НОХД № 33 / 2014 година

 

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия А.И.С. за това, че на 01.02.2013 година в село Брягово, община Първомай, област Пловдив отнема чужди движими вещи: черна дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 9,00 лева, малка дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 11,00 лева и сумата от 100,00 лева – всичко на обща стойност 120,00 (сто и двадесет) лева, от владението на Т.И.Д. без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 194 ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от А.И.С. деяние следва да се преценява от една страна, при смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанията на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство за разкрИ.е на обективната истина, а от друга, като отегчаващи – предишните му осъждания.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер между минимума и средата, което предлага да бъде изтърпяно реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип с оглед на постигане на целите по чл. 36 от НК.

Предлага още на основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК да бъдат групирани наказанието по настоящото дело и наложените на подсъдимия наказания по НОХД № 179 / 13 година по описа на Pайонен съд – Девня и по НОХД № 50 / 2014 година по описа на Районен съд - Първомай, като му се определи едно общо най-тежко за изтърпяване наказание, а именно лишаване от свобода, което да се изтърпи реално при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.Я.Я. от Адвокатска колегия – Пловдив моли на подзащитния му да бъде наложено минималното възможно наказание с оглед на направените пълни самопризнания и съдействие за разкрИ.е на обективната истина, както и обстоятелството, че предмет на деянието са вещи с невисока стойност.

Подсъдимият А.И.С. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимият А.И.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределя се като румънец, български гражданин, неженен, с основно образование, общ работник в животновъдството, с адресна регистрация в ***, живущ ***.

Същият е осъждан с влезли в сила съдебни актове, както следва:

1. С Присъда № 92 от 22.08.1989 година по НОХД № 143 / 1989 година на Районен съд - Девня, влязла в сила на 05.09.1989 година, за престъпление по чл. 255, т. 1 т. 5 от НК (отм.), извършено на 04.06.1989 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на пет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 50 от 09.11.1993 година по НОХД № 29 / 1993 година на Окръжен съд - Добрич, влязла в сила на 28.04.1994 година, за престъпление по чл. 256, ал. 2 във връзка с чл. 199, т. 2 във връзка с чл. 26 от НК, извършено на 20.02.1992 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на девет години.

Със същата присъда на основание чл. 23 от НК Окръжен съд – Добрич налага най-тежкото наказание в размер на девет години лишаване от свобода, което постановява да се изтърпи при първоначален строг режим.

3 С Присъда от 07.07.2003 година по НОХД № 2156 / 2003 година на Районен съд - Варна, влязла в сила на 23.07.2003 година, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК, извършено през месец ноември 2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47, буква Б от ЗИН, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане от 28.01.2003 година.

4 С Присъда № 34 от 23.05.2013 година по НОХД № 179 / 2013 година на Районен съд - Девня, влязла в сила на 07.06.2013 година,

Ø           за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 27.07.2012 година, е осъден на пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца;

Ø           за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, извършено на 27.07.2012 година, е осъден на пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично за срок от осем месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК със същата присъда са групирани наложените наказания и на А.С. е наложено общо най-тежко наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично за срок от осем месеца.

5. Със Споразумение № 14 от 29.04.2014 година по НОХД № 50 / 2014 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 29.04.2014 година, за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, извършено на 05.02.2013 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три месеца, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

·              Видно от Справка рег. № И – 4362 / 08.04.2014 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, А.И.С.:*** на 24.09.1993 година за изтърпяване на наказание от девет години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 29 / 1993 година, което търпи до 20.09.2001 година, когато е освободен по изтърпяване;

·              постъпва в Затвора – Варна на 13.02.2003 година (начало 28.01.2003 година) за изтърпяване на наказание от три години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 2156 / 2003 година и е освободен по изтърпяване на 03.08.2005 година.

В Справката се сочи, че наказанието пробация, наложено с Присъда № 34 / 23.05.2013 година по НОХД № 179 / 2013 година на Районен съд – Девня, не е приведено в изпълнение, а А.И.С. е обявен за ОДИ с Телеграма № 30228 / 15.08.2013 година на Главна дирекция „Национална полиция”.

 

В края на лятото на 2012 година подсъдимият А.С. започва работа като кравар в кравефермата на М. Г. в село Брягово, област Пловдив, където работи около три месеца.

След това се премества на работа в кравефермата на И. И. *** заживява на съпружески начала със свидетеля Т. Я., също работничка при И..

Между 18:00 часа и 18:30 часа на 01.02.2013 година подсъдимият и свидетелят Я. отиват в обора на И., за да издоят кравите. Подсъдимият пуска агрегата и казва на свидетелката да започва да дои сама, тъй като той има да свърши някаква работа.

Около 19:00 часа на същата дата отива до къщата на М. Г., предишния му работодател, в която живеят на квартира работниците му и които по това време не са там, влиза в една от стаите, в които живее доячката - пострадалата Т.И.Д.. От закачалка зад вратата подсъдимият взема дамската й чанта - черна на цвят, от изкуствена кожа - и се прибрал в квартирата си. Там отваря чантата, от вътре изважда малка чанта също от изкуствена кожа, в която намира 100 лева в плик от СИМ-карта на „Глобул”, лична карта, снимки и други дребни вещи на пострадалата.

Подсъдимият С. не споделя със свидетеля Я. откъде и как е взел описаните по-горе вещи, предупреждава я да мълчи, прибира парите, а чантите и останалите вещи хвърля в печката.

На следващия ден с част от парите плаща дълговете си по магазините в селото, а с останалата част купува храна и пиене.

Около 21:00 часа на 01.02.2013 година свидетелят Д. се прибира от работа и забелязва, че стаята й е разхвърляна. Установява, че й липсва дамската чанта заедно с намиращите се в нея вещи.

На 05.02.2013 година пострадалата уведомява за извършената й кражба свидетеля П. К. П. – младши полицейски инспектор в РУ „Полиция” - Първомай, като изразява съмнение вероятен извършител да е един от новите работници на И. И..

Свидетелят П. получава информация, че подсъдимият А.С.,***, непосредствено след извършването на кражбата от стаята на пострадалата се премества при свои познати в село Драгойново, област Пловдив, и заедно с колегата си, свидетелят С. В., отива в село Драгойново.

Там намират подсъдимия и го отвеждат в РУ „Полиция” - Първомай за изясняване на случая, където С. признава за извършеното.

От назначената стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно отнетото от владението на пострадалата възлиза в размер на 120,00 лева.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост и бюлетини (л. 34 – 36, л. 40 – л. 44 от делото), Справка рег. № И – 4362 / 08.04.2014 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието (л. 46 от делото), препис от Споразумение № 14 от 29.04.2014 година по НОХД № 50 / 2014 година на Районен съд – Първомай (л. 48 – л. 49 от делото), Стоково-оценъчна експертиза (л. 15 от дознанието), Заповед за задържане на лице (л. 50 от дознанието), Характеристична справка (л. 54 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 40 – л. 41 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 12 – л. 13, л. 42 – л. 44 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

 

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият А.И.С. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 01.02.2013 година в село Брягово, община Първомай, област Пловдив отнема чужди движими вещи: черна дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 9,00 лева, малка дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 11,00 лева и сумата от 100,00 лева – всичко на обща стойност 120,00 (сто и двадесет) лева, от владението на Т.И.Д. без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

 

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема инкриминираните вещи от владението на собственичката им без съгласието й, прекъсва владението й върху тях и установява своя фактическа власт, като с оглед на интензитета на този вид престъпния, начина на осъществяване на изпълнителното деяние и личността на подсъдимия, въпреки сравнително невисоката стойност на противозаконно отнетото, не са налице предпоставките за определяне на деянието като маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

 

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Отчита се фактът, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание, с което съдейства за разкрИ.е на обективната истина, и сравнително невисоката стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата за страната към инкриминирания период), но се има предвид и че никаква част от противозаконно отнетото, въпреки ниската му себестойност, не е възстановена. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчитат предишните осъждания на А.С., което го характеризира като лице с висока степен на обществена опасност.

В тази връзка смекчаващите отговорността обстоятелства не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и Съдът е на мнение, че предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, като въпреки отегчаващото отговорността обстоятелство, съпоставено по относителната си тежест със смекчаващите, е най-справедливо наказанието да бъде в размер на шест месеца.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното за подсъдимия наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на четири месеца лишаване от свобода, което наказание следва да бъде изтърпяно реално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.

За подсъдимия А.И.С. са налице тези условия за наказанията му по настоящото дело и определените му с Присъда № 34 / 23.05.2013 година по НОХД № 179 / 2013 година по описа на Районен съд – Девня, влязла в сила на 07.06.2013 година и със Споразумение № 14 / 29.04.2014 година по НОХД № 50 / 2014 година по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 29.04.2014 година, тъй като престъплението, предмет на настоящото дело, е извършено преди да са влезли в сила посочените съдебни актове, като деянията по тях също са в отношение на съвкупност. Наложеното му по настоящото дело наказание и тези по посочените присъди могат да се групират, като му се определи едно общо, най-тежко наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Подсъдимият следва да заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 25,00 лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ