към присъда по НЧХД № 199 / 2013 година

Частният тъжител И.Н.Х., ЕГН **********,***, чрез повереника си адвокат И.С.Д. *** повдига обвинение срещу подсъдимия В.А.Т., ЕГН **********,***, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК - за това, че на 19.09.2013 година в град Първомай, област Пловдив, при нанесен побой му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания.

За съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 1000 лева - обезщетение за претърпените от И.Н.Х. неимуществени вреди – болки, страдания и неудобство от насиненото лице, причинени от деянието, за което с тъжбата на В.А.Т. е повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно с направените деловодни разноски, а частният тъжител е конституиран като граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя счита от събраните по делото доказателства, че безспорно се установява на 19.09.2013 година след пътнотранспортно произшествие възникване на скандал между водачите на двете моторни превозни средства – И.Н.Х. и В.А.Т., при който подсъдимият нанася на тъжителя лека телесна повреда. Моли Съдът да постанови присъда, с която да наложи на подсъдимия наказание за извършеното от него деяние и да уважи предявения граждански иск в пълния му размер за причинените на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Уточнява Съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като от заключението на вещото лице става ясно, че са причинени болки и страдания без разстройство на здравето и че Съдът следва да се произнесе с признаване на вина на подсъдимия и определяне на наказание по реда на този законов текст.

Защитникът на подсъдимия адвокат Е.З.З. от Адвокатска колегия – Хасково счита, че с оглед на събраните по делото доказателства е налице хипотезата на чл. 130, ал. 3 от НК - пострадалият отвръща на дееца със също такава телесна повреда, за което В.А.Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. В тази връзка моли да се отхвърли изцяло предявения от тъжителя граждански иск в размер на 1000 лева за причинени неимуществени вреди като неоснователен, защото тъжителят нанася същите неимуществени вреди спрямо подсъдимия. В случай, че Съдът признае вината на В.А.Т., моли на основание чл. 130, ал. 2 от НК да му бъде наложена глоба в размер на 100 лева.

Подсъдимият В.А.Т., редовно призован за заседанието по същество на делото, не се явява, не изказва последна дума, въпреки предоставената възможност.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимия В.А.Т. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределя се като българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работник в чужбина, с адресна регистрация: *.

На същия до момента е ангажирана наказателна отговорност със Споразумение № 47 / 16.09.2008 година, влязло в сила на същата дата, по НОХД № 162 / 2008 година по описа на Районен съд – Първомай за престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 15.02.2008 година, и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, като на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК лицето следва да се счита неосъждано.

Сутринта на 19.09.2013 година с лек автомобил „Рено Клио” с две врати с гръцка регистрация * подсъдимият оставя детето си в ОУ „Георги Караславов” в квартал Дебър на град Първомай и сяда на външна маса в кафенето до училището, където след 5-6 минути идват свидетелите М.С.Й. и Г.А.Г. (негови познати) и тримата пият заедно кафе.

Колата на подсъдимия е паркирана в близост - на булевард „Княз Борис І” срещу № *, успоредно на тротоара.

Около 15 минути по-късно В.А.Т. се качва на реното, за да си тръгне, но при излизане от реда на паркираните автомобил засича бавно движещия се (с около 35 - 40 км/ч) в неговата лента от централната част на града в посока кръстовището на булеварда с Цариградско шосе лек автомобил „Москвич” с ДК № * с ремарке със 150 кг жито, управляван от И.Н.Х., до когото е синът му, свидетелят Н.И.Х..

Настъпва леко пътнотранспортно произшествие - москвичът удря лявата врата на реното, колите спират и водачите им и свидетелят Н.И.Х. слизат.

Подсъдимият заявява, че тъжителят е виновен за катастрофата, защото не е реагирал своевременно – не е спрял, и иска И.Н.Х. да плати за възстановяване на щетите по автомобила му, но тъжителят отговаря, че не е негова отговорността за случилото се, отказва на В.А.Т. и смята, че е най-добре да извикат полиция за установяване на причинителя на инцидента.

Двамата се скарват, при което подсъдимият изважда от колата си дървен кол и чупи десния фар на москвича с думите: „Това е за вратата ми – сега сме квит”. Пострадалият го отблъсква с ръце, В.А.Т. оставя дървото в колата си, но се връща и нанася няколко удара с юмрук в главата на И.Н.Х., след което се качва в автомобила си и се прибира в дома си в квартал Дебър на град Първомай.

Свидетелят Д.З.Д., който вижда как подсъдимият чупи фара на москвича на тъжителя, телефонира на свой познат полицай и малко по-късно местопроизшествието е посетено от младши автоконтрольор И.П.П., който, след като извиква В.А.Т. от дома му, съставя Протокол за ПТП № 1388216 / 19.09.2013 година в присъствието на двамата водачи на моторните превозни средства.

На следващия ден И.Н.Х. посещава Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив, откъдето след преглед му е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 1054 / 20.09.2013 година, а В.А.Т. посещава отделението няколко дни по-късно и се снабдява със Съдебномедицинско удостоверение № 1079 / 24.09.2013 година за нанесените му телесни увреждания.

От назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия И.Н.Х. е причинена лека телесна повреда – оток и кръвонасядане по горния и долния клепач на лявото око, охлузване по лявата вежда, като описаните травматични увреждания са по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени така, както се съобщава в документите по делото – в резултат на удар(и) в областта на лицето с юмрук при инцидента на 19.09.2013 година. Описаните травматични увреждания са причинили болка и страдание. Пострадалият е търпял леки по степен болки, които са били най-силни непосредствено след претърпения инцидент и са изчезнали напълно с приключването на оздравителните процеси – 10-15 дни при нормален ход на протичането им без възникване на усложнения.

В съдебно заседание експертът потвърждава заключението си.

В същото заседание по отношение на телесното увреждане на В.А.Т. във връзка с представения медицински документ от 24.09.2013 година експертът отговаря, че е причинена телесна повреда - кръвонасядане на лявата скула. Описаната травматична увреда е причинена по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е причинила болка и страдание, като оздравителният процес, характерен за този вид травматична увреда, е в рамките на 10-15 дни без възникнали усложнения и е напълно възможно при такъв механизъм на причиняване видими белези от травматичното увреждане да се появят не веднага, а на по-късен етап с нормален срок за появата от около 24 часа.

Вещото лице уточнява още, че и двете травматични увреждания - и на тъжителя, и на подсъдимия – са причинили само болка и страдание и са без разстройство на здравето.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия, частично от показанията на свидетелите Н.И.Х., М.С.Й., Г.А.Г., Д.Х.М., от показанията на свидетелите Д.З.Д., Е.К.Б. и И.П.П., както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 1054 / 20.09.2013 година (л. 3), Протокол за ПТП № 1388216 / 19.09.2013 година (л. 18), Справка за съдимост (л. 19), Съдебномедицинско удостоверение № 1079 / 24.09.2013 година (л. 32).

Не се кредитират от Съда обясненията на подсъдимия и показанията на познатите му свидетели М.С.Й. и Г.А.Г. в частта, в която твърдят, че пострадалият обижда В.А.Т. с „мангал” и „циганин”, както и че И.Н.Х. иска от сина си, свидетеля Н.И.Х., да му даде ножа от колата, за да заколи подсъдимия, с което предизвиква В.А.Т. да го удари. Тези твърдения са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност и се приемат от настоящата инстанция за защитна позиция, целяща да оневини противоправното поведение на подсъдимия.

Не се приемат от настоящата инстанция и думите на свидетелите Н.И.Х. и Д.Х.М. в частта, в която заявяват, че И.Н.Х. не е посягал към подсъдимия – думите им се опровергават от представеното в съдебно заседание Съдебномедицинско удостоверение № 1079 / 24.09.2013 година и от показанията на други свидетели.

Що се отнася до заявеното, а след това самоопровергано от свидетеля Д.З.Д., че подсъдимият и тъжителят са си разменяли юмруци, това не е в състояние да повлияе на преценката на Съда относно деянието и извършителя му.

В останалата им част Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви и съответстващи на другите гласни и писмени доказателства по делото.

Съдът кредитира съдебномедицинската експертиза и направените в съдебно заседание уточнения като пълни, ясни, обосновани и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка от правна страна Районният съд е на становище, че подсъдимият В.А.Т. осъществява от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 19.09.2013 година в град Първомай, област Пловдив, нанася на И. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето.

От обективна страна подсъдимият с действията си – нанасяне на удари в главата на пострадалия И.Н.Х. – му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, водещи до причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК).

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че нанесената на пострадалия лека телесна повреда не причинява разстройство на здравето, поради което подсъдимият на основание чл. 304 от НПК следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия за приложение на реторсията на основание чл. 130, ал. 3 от НК.

Съгласно практиката на Върховни съд, в основата на реторсията стои идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на причинителя веднага е отвърнато от пострадалия със същото увреждане, т.е. на злото е отвърнато със същото зло и засегнатият намира удовлетворение със същото деяние. Но според настоящия състав за тъжителя е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, понеже се касае за деяние, извършено при неизбежна отбрана с цел да се защитят от непосредствено противоправно нападение правата на отбраняващия се чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. И.Н.Х. причинява на В.А.Т. същото по вид и степен телесно увреждане, но когато подсъдимият чупи с дървен кол фара на автомобила му, т.е. тъжителят го отблъсква, за да защити собствеността си, а след като вече В.А.Т. е оставил в колата си дървения кол, нанася ударите по главата на И.Н.Х..

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието, предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовите и социалните му ангажименти, тъй като работи и се грижи за семейство. Отегчаващо отговорността обстоятелство е повреждането на собствеността на тъжителя (чупенето на фара на автомобила му).

С оглед на тези посочени обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, настоящата инстанция отчита, че такова нарушаване на обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, е деяние с висока степен на обществена опасност, но отчита също и че обществената опасност на дееца е ниска, за което от алтернативно предвидените наказания по чл. 130, ал. 2 от НК – лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от сто до триста лева – най-подходящо е най-лекото, но в максимален размер.

Наказанието в този размер е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и на имотното му състояние и е в състояние да постигне целите на генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и предупредително на дееца и другите членове на обществото.

Причини за извършване на деянието от подсъдимия: слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия В.А.Т. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание, тъй като причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от него виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

Но размерът, в който е предявен искът, според първата инстанция е завишен и като се отчита разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 800 (осемстотин) лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 1000 (хиляда) лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За да достигне до този извод, Съдът взема предвид лисата на доказателства за последвали усложнения при оздравяването, както и свързани с тях допълнителни затруднения пострадалият да води нормален живот.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият В.А.Т. следва да заплати на пострадалия И.Н.Х. сумата от 150 лева разноски за процесуално представителство и 100 лева за съдебномедицинска експертиза, а в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 30 лева за експертно становище в съдебно заседание, както и сумата от 50 лева за държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ