по НОХД № 122 / 2013 година

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимите:

· И.О.А. за това, че на неустановена дата за времето от 01.01.2012 година до 04.02.2012 година в село Бяла река, област Пловдив, след предварително сговаряне в немаловажен случай със С.И.И. ***, е отнел чужди движими вещи: двукрила желязна врата с размер на крилото 2 метра х 1,5 метра на стойност 45,45 лева, желязна тръба, един цол, с дължина 6 метра на стойност 13,89 лева, 20 железни тръби, два цола, с дължина от по 3 м всяка на обща стойност 138,80 лева и 30 Г-образни винкела, 3 см х 3 см, с дължина от по 4,5 метра всеки на обща стойност 177,60 лева - всичко на обща стойност 375,74 лева (триста седемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки) от владението на Т.П.К. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК;

· С.И.И. за това, че на неустановена дата за времето от 01.01.2012 година до 04.02.2012 година в село Бяла река, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажен случай с И.О.А. ***, е отнел чужди движими вещи: двукрила желязна врата с размер на крилото 2 метра х 1,5 метра на стойност 45,45 лева, желязна тръба, един цол, с дължина 6 метра на стойност 13,89 лева, 20 железни тръби, два цола, с дължина от по 3 м всяка на обща стойност 138,80 лева и 30 Г-образни винкела, 3 см х 3 см, с дължина от по 4,5 метра всеки на обща стойност 177,60 лева - всичко на обща стойност 375,74 лева (триста седемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки) от владението на Т.П.К. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство срещу подсъдимия И.О.А. с ЕГН ********** *** е приет граждански иск в размер на 991,10 лева, ведно със законната лихва от 09.10.2013 година (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на сумата - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК имуществени вреди. Пострадалата Т.П.К. *** е конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

Предвид смъртта на подсъдимия С.И.И. с Протоколно определение от 22.10.2013 година на основание чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК спрямо него наказателното производство е прекратено, а на основание чл. 289, ал. 3 от НПК взетата спрямо него мярка за неотклонение подписка е отменена.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия И. ***, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението, предмет на делото, и фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт.

При определяне на наказанието на подсъдимия счита, че Съдът следва да има предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, самопризнанията му и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство, сравнително ниската стойност на отнетото имущество и младежката му възраст, към момента на извършване на деянието. Изразява становище да бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст от НК, като счита, че с оглед на постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, изпълнението на наказанието няма пречка да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок в размер също на минимума на предвидения.

Предлага да бъдат групирани наказанията на подсъдимия И.А., наложени му по настоящото дело и с Присъда № 22 / 22.10.2013 година по НОХД № 118 / 2013 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 07.11.2013 година, тъй като двете деяния са в отношение на съвкупност.

По отношение на гражданският иск намира, че следва да се уважи, съобразно размера, доказан в настоящото производство, и в рамките на обвинението.

Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

Т.П.К. след конституирането й като страна по делото и разпит в качеството на пострадал свидетел, редовно уведомена и призована, не се явява в съдебно заседание. В Допълнение от 09.12.2013 година разказва за противозаконни посегателства срещу имота й в село Бяла река, които са извън предмета на доказване. С Молба от 21.02.2014 година заявява, че не може да се яви по здравословни причини, че вярва в решението на Районния съд, с което виновникът ще получи заслуженото наказание, а тя, макар и частично, ще бъде обезщетена.

Адвокат Н.Ш.Б., защитник на подсъдимия, моли на И.О.А. да бъде наложено минималното възможно наказание, определено при смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подзащитния му, самопризнанията в досъдебното производство, с което съдейства за разкриване на обективната истина и младежката му възраст. Моли да се извърши групирането, както иска представителя на Държавното обвинение, тъй като това е в полза на подзащитния му. По отношение на гражданския иск – предоставя на Съда.

Подсъдимият И.О.А., редовно призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и производството се провежда в негово отсъствие при хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият И.О.А. е роден *** ***, ЕГН **********, български гражданин, неженен, без образование (завършен първи клас), работник в Република Гърция, с адресна регистрация: ***.

На същия с Присъда № 22 / 22.10.2013 година по НОХД № 118 / 2013 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 07.11.2013 година, за престъпление по чл. 197, т. З във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, извършено на неустановена дата в началото на месец януари 2012 година, е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Свидетелят Т.П.К.,***, притежава къща с двор в центъра на село Бяла река до Културния дом. Къщата е едноетажна масивна постройка с керемиди, а дворът е ограден с мрежа с метална врата. Но имотът е неподдържан – част от тръбната конструкция за асмите и повечето от оградната мрежа са паднали, дворът е обрасъл с бурени и диворастящи храсти, на синора със съседен двор засетите черничеви дървета са с големи разклонения, а пострадалата посещава недвижимата си собственост рядко - за последно преди инцидента през месец ноември 2011 година.

В началото на 2012 година, в периода от първи януари до четвърти февруари, подсъдимият И.О.А. и С.И.И. *** се срещат и по предложение на втория през нощта влизат в двора на Т.П.К., откъдето вземат двукрила желязна врата с размер на крилото 2 х 1,5 метра, събират паднали на земята двадесет двуцолови железни тръби от по 3 метра всяка и тридесет Г-образни винкела 3 х 3 см, служили за конструкция за асмите, вземат и едноцолова смукателна шестметрова тръба за помпа от кладенеца.

Занасят вещите с велосипед до жилището на подсъдимия и ги оставят в двора му. Впоследствие посещават дома на свидетеля А.И.И. *** го молят да пренесе инкриминираните предмети до пункт за изкупуване на старо желязо, без да му казват, че са крадени. Свидетелят се съгласява и тримата отиват с буса му до дома на подсъдимия, където извършителите на престъплението товарят железата в превозното средство, а А.И.И. ги изчаква зад волана, защото вали сняг.

Вещите са предадени в град Първомай в стопанисван от „Екометал” ЕООД – Пловдив пункт за изкупуване на черни и цветни метали, в който свидетелят Н.К.В., закупчик, издава срещу лична карта на С.И.И. Покупко-изплащателна сметка № 49 / 04.02.20012 година за сумата от 154,89 лева и двамата извършители си разделят парите.

На 28.06.2012 година пострадалата посещава имота си в село Бяла река, заради уговорена среща със служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, КЕЦ – Първомай, и установява кражбата, както и че част от овошките й са отрязани, за което сигнализира с жалба РУ „Полиция” – Първомай.

Разпоредена е предварителна проверка, в хода на която извършителите на деянието са разкрити и срещу тях е образувано досъдебно производство, приключило с обвинителен акт, предмет на настоящото дело.

От заключението на назначената в досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза (л. 95 от дознанието) се установява, че стойността на противозаконно отнетите предмет на обвинението вещи от владението на Т.П.К. възлиза в размер на общо 375,74 лева (триста седемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки).

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че след запознаване с доказателствата по делото, вещите са изчислени по средни пазарни стойности с пресмятане на необходимото овехтяване и съответната амортизация.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите Т.П.К., Р.М.М., П.И.Д., М.Я.М., Н.К.В., С.Д.Й. и Т.П.Б., от обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК (л. 72 от дознанието), от приложените по делото писмени доказателства: Препис – извлечение от акт за смърт (л. 59 от делото), Справка за съдимост (л. 114 – л. 115 от делото), Покупко-изплащателна сметка (л. 7 и л. 80 от досъдебното производство), Протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум (л. 86 – л. 91 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 122 от досъдебното производство).

Съдът кредитира гласните доказателства като обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, въз основа на което логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка. При обсъждането им Съдът не констатира наличието на съществени противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

С направените уточнения настоящата инстанция приема като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал стоково-оценъчна експертиза.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият И.О.А. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, а именно по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на неустановена дата за времето от 01.01.2012 година до 04.02.2012 година в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, в съучастие като извършител със С.И.И. *** (починал на 15.09.2013 година) отнема чужди движими вещи – двукрила желязна врата с размер на крилото 2 х 1,5 метра на стойност 45,45 лева, желязна тръба един цол с дължина 6 метра на стойност 13,89 лева, двадесет железни тръби два цола с дължина по 3 метра на обща стойност 138,80 лева, тридесет Г-образни винкела 3 х 3 см с дължина по 4,5 метра на обща стойност 177,60 лева - всичко на обща стойност 375,74 лева от владението на Т.П.К. ***, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си подсъдимият И.О.А. реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалата без съгласието й, като прекъсва владението й върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

От обективна страна при извършване на деянието И.О.А. активно участва със С.И.И. в промяна на фактическото владение върху отнетите вещи, т.е. съучастническият му принос се квалифицира като извършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

От субективна страна. Подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл, с общност на умисъла и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните му последици, като знае, че и С.И.И. действа за настъпването на целения общ обществено опасен резултат.

От кредитираната доказателствена съвкупност се установява, че престъплението е извършено съвместно от подсъдимия и починалия С.И.И., но няма данни решението за реализиране на деянието да е взето предварително в една сравнително спокойна обстановка, предхождаща по време самото изпълнение, за да реализират противозаконните си намерения, за което и на основание чл. 304 от НПК И.О.А. следва да бъде признат за невинен да е извършил деянието след предварително сговаряне в немаловажен случай със С.И.И. *** и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение по т. 5 на чл. 195, ал. 1 от НК.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия деяние, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

За подсъдимия като смекчаващи вината обстоятелства се отчитат чистото му съдебно минало към датата на престъплението, самопризнанията му и оказаното съдействие на досъдебното производство, сравнително невисоката стойност на отнетото имущество и младежката му възраст към момента на извършване на деянието, но според настоящата инстанция те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК, тъй като се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства невъзстановяването на щетата и предишното му осъждане.

При преценка на горепосочените обстоятелства Съдът е на мнение, че въпреки високата степен на обществена опасност на деянието, лицето е с ниска степен на обществена опасност и при отчитане на конкретните стойности на нанесените на пострадалата щети от подсъдимия предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да се определи при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, като въпреки отегчаващите отговорността обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест със смекчаващите, е най-справедливо наказанието да бъде в размер към минимума, съгласно текста на чл. 39, ал. 1 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от НК не предвижда минимум на наказанието, а именно пет месеца.

Настоящата инстанция намира, че за постигане на целите на наложеното наказание, предвид размера му и преди всичко с цел поправянето на лицето, не е наложително да бъде търпяно реално, а изпълнението му може да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като най-подходящ е срок също в размер на минимума от три години.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо подсъдимия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия И.О.А. граждански иск Съдът намира за доказан по своето основание, тъй като причинените на пострадалата имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

Но размерът, в който е предявен искът, според първата инстанция е завишен и следва да се уважи за сумата от 375,74 лева (триста седемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), тъй като покрива размера на виновно причинената на пострадалата имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от действията на извършителя, съгласно неоспорената от страните и приета стоково-оценъчна експертиза, а до пълния му предявен размер от 991,10 лева (деветстотин деветдесет и един лева и десет стотинки) гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Върху уважената сума от 375,74 лева на основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите се дължи и законната лихва, считано от датата, от която е поискана от пострадалата, щом следва деликта, а именно от 09.10.2013 година (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.

За подсъдимия И.О.А. са налице тези условия за наказанията му по настоящото дело и определеното му с Присъда № 22 / 22.10.2013 година по НОХД № 118 / 2013 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 07.11.2013 година, тъй като престъплението, предмет на настоящото дело, е извършено преди да е влязъл в сила посочения съдебен акт, като деянията по тях са в отношение на съвкупност. Наложеното му по настоящото дело наказание и това по посочената присъда могат да се групират, като му се определи едно общо, най-тежко наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, което е достатъчно тежко и не следва да се увеличава на основание чл. 24 от НК и целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и без реално изтърпяване това общо наказание, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му да бъде отложено за минималния срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият И.О.А. следва да заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 70 (седемдесет) лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство и за експерт в съдебно заседание, сумата от 50 (петдесет) лева за държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ