към присъда по НЧХД № 104 / 2012 година

Частният тъжител В.Т.С., ЕГН **********,***, повдига обвинение срещу подсъдимия К.В.К., ЕГН **********,***, за това, че на 12.09.2012 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, му причинява лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана в долната трета на лявата мишница - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

За съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 1000 лева - обезщетение за претърпените от В.С. неимуществени вреди – болки и страдания от деянието, причинено от К.К., за което с тъжбата му е повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, а частният тъжител е конституиран като граждански ищец.

В съдебно заседание адвокат И.С.Д., повереник на В.Т.С., счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява твърдяната фактическа обстановка - че К.К. е нанесъл на В.С. твърдяната телесна повреда с удар с нож, за което е предявен граждански иск в размер на 1000 лева.

Счита, че от извършената Съдебномедицинска експертиза и от допълнителните въпроси, поставени на вещото лице, се установява, че нанасянето на телесната повреда няма как да настъпи по начина, описан от подсъдимия в защитната му позиция, а от друга страна намира, че няма как подсъдимият да е бил нападнат от тъжителя с 2-3-метрова метална тръба, тъй като В.С. е със слабо телосложение, а описаният от подсъдимия замах е труден дори и за лице с много по-здраво телосложение.

Моли за постановяване на справедлива присъда и за уважаване на предявения граждански иск. Претендира и разноски.

Тъжителят В.С. се присъединява към адвоката си.

Защитникът на подсъдимия адвокат И.М.Р. *** моли да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като счита деянието спрямо частния тъжител за класически случай на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, за което излага подробни доводи. Претендира и разноски.

Подсъдимият К.В.К. се присъединява към адвоката си, не признава вина и моли да бъде оправдан.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимия К.В.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, работещ обща работа в *, живущ ***.

На същия до момента е ангажирана наказателното отговорност както следва:

· със Споразумение от 13.09.2005 година, влязло в сила на същата дата, по НОХД № 59 / 2005 година по описа на Районен съд – Първомай за престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение трето и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено в началото на месец януари 2005 година, е наложено наказание пробация: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;

· със Споразумение № 1008 / 20.12.2012 година, влязло в сила на същата дата, по НОХД № 8595 / 2012 година по описа на Районен съд – Пловдив за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, извършено за времето от месец януари 2012 година до 19.04.2012 година, е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Подсъдимият К.К. и частният тъжител В.С. са втори братовчеди. И двамата живеят в село Градина, област Пловдив.

На 12.09.2012 година подсъдимият К. е на работа в оранжериите на град Първомай. Телефонира му баба му, че горски и полицай го търсят вкъщи, защото бил откраднал дърва.

Подсъдимият се притеснява и тръгва с велосипед да се прибира, за да уточни какво става. У дома си разбира от служителите на реда за станало недоразумение – частният тъжител В.С. е казал на някого в махалата, че дървата са откраднати от подсъдимия, но всъщност нарушител е дядо му, който също се казва К. и на когото е съставен акт за установяване на административно нарушение.

Същия ден В.С. заедно със свидетеля А.А. и М. (неустановен по делото) вземат от някакво момче около двуметрова 2-3 цолова метална тръба, използвана за свързване на предния и задния мост на каруци. Отнасят я в двора на свидетеля А., откъдето частният тъжител я взема и излиза.

Малко по-късно подсъдимият К. тръгва с велосипеда да търси дядо си. Намира го до магазина на центъра на селото, разбират се за дървата и си тръгват с каруцата, а колелото оставят на свидетеля А. С., който ги следва на около 2-3 метра по пътя.

Докато се прибират от центъра към къщи, дядото стои на пейката от дясната страна на посоката на движение на каруцата, а подсъдимият – отляво. Насреща им се задава частният тъжител с тръбата в ръце. Спречкват се с подсъдимия за дървата и когато е на около метър и половина – два от К., В.С. замахва с тръбата да го удари в горния край на тялото, но не уцелва. Подсъдимият вдига ръце да се предпази, изправя се и минава от другия край на дядо си, за да избегне удара. Дядото също се пази – кляка в каруцата.

След секунди частният тъжител отново замахва с тръбата и подсъдимият скача от каруцата, от чийто ъгъл взема нож, с който дядо му си чисти плуговете за оране. Конят се изплашва, придвижва се метър-два назад и подсъдимият остава зад каруцата пред ограда с мрежа.

Докато В.С. замахва, К.К., на когото оградата му пречи да избяга назад, вдига ръката си с ножа нагоре с острието навън и го порязва по лявата мишница. В.С. пуска тръбата и с викове се хваща за ръката.

Заради суматохата от инцидента се събират се хора от махалата в селото, между които свидетелите А.А.А. и Г. Тонева С. (сестра на подсъдимия).

Докато се прибира от нивите към дома си, свидетелят Д.Д. вижда тълпа хора, насъбрана около наранения частен тъжител, от чиято ръка тече кръв. Откарва В.С. с автомобила си до здравната служба в селото, а по-късно и до центъра за спешна медицинска помощ в град Първомай, където раната е обработена хирургично.

Уведомен е дежурният при РУ „Полиция” – Първомай, по чийто сигнал местопроизшествието е посетено същия ден от младши полицейски инспектор З.Ж.З., който разговаря с К.К. и В.С., съставя им протоколи за полицейско предупреждение да не се саморазправят и им разяснява отговорността по чл. 144, ал. 1 и чл. 323, ал. 1 от НК.

На 13.09.2012 година по искане на частния тъжител от МБАЛ – Първомай е издадено Медицинско свидетелство за пред съда, в чиято анамнеза е отбелязано: „Прегледаното лице съобщава, че на 12.09.2012 година около 12,00 часа бил ударен с нож в областта на лявата мишница от познато нему лице”, а при прегледа е установено: „Порезна рана с размери 5 см в долния край на лявата мишница в областта на кубиналната ямка, обработена хирургично”. В заключение е записана диагноза: „Вулнус суизум брахии синистра партис дисталис”.

От изготвената Съдебномедицинска експертиза по определение на съда се установява, че на инкриминираната дата на В.Т.С. е причинена порезна рана в долната трета на лявата мишница, която е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Описаните травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и е възможно да са получени по начина, посочен от пострадалия и от свидетелите – при порязване с нож по лявата мишница в долната й трета.

Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал умерени до значими по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, траял около 15 - 20 дни при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.

В съдебно заседание експертът поддържа изготвеното от него заключение и за най-вероятен механизъм на телесната увреда сочи тангенциално преминаване на острието – опитвайки да се предпази, подсъдимият замахва с ножа и порязва вдигната нагоре ръка на частния тъжител.

Съгласно назначената Съдебнопсихиатричната експертиза подсъдимият К.В.К. е в ясно съзнание, може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и да дава достоверни обяснения за тях. Разбира смисъла и значението на извършеното от него и може сам да ръководи постъпките си. С биологична, психична и социална зрялост; личността е завършила своето изграждане. В момента на нанасяне на телесната повреда К. е психично здрав, няма данни за психично заболяване, физиологичен афект или патологичен афект.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното от него заключение. Уточнява, че подсъдимият има известни затруднения в някои когнитивни функции – с по-ниско интелектуално развитие е, но това не означава, че има диагноза. Личността му е завършена. Интелектуалното му развитие е в съответствие със социалната среда, в която е раснал – по-бедна на социални стимули, но не е интелектуално недоразвит.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите и приобщените по надлежния ред писмените доказателствени материали.

Не се кредитират от настоящата инстанция обясненията на подсъдимия в насока, че не е удрял с ножа В.С., а след като е клекнал с насочено нагоре хладно оръжие, за да се предпази, частният тъжител се е спънал и сам е набол ръката си на острието. Тези думи, отчитани като защитна теза, са в противоречие със становището на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, което е категорично, че няма как да се получи порезна рана (за каквато сочи медицинската документация) без активното участие на подсъдимия, тъй като при падане върху острие се получава прободно-порезна, а не порезна рана и при падане на частния тъжител към подсъдимия с вдигната за удар тръба в ръцете, тръбата се явява преграда между двете тела, която би следвало да натисне дясната ръка на държащия ножа и да я прибере към тялото му, при който случай острието няма да има допир с лявата ръка на В.С..

В останалата част Съдът кредитира гласните доказателства като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира експертизите като пълни, ясни и обосновани и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

При постановяване на Решението си настоящата инстанция не взема предвид обясненията в приложената полицейска преписка, както съдържанието на изготвените по тях докладни записки, тъй като не са събрани и проверени лично от съда в съответствие с принципа за непосредствеността по чл. 18 от НПК и не представляват доказателствени средства по смисъла на закона.

Доколкото в доказателствената съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху изградената по вътрешно убеждение преценка на Съда за активното участие на К.В.К. в деянието, за което е привлечен като обвиняем.

Но това деяние не съставлява престъпление, защото не е общественоопасно и на подсъдимия не следва да бъде реализирана наказателна отговорност.

Видно от приложеното Медицинско свидетелство за пред съда от 13.09.2012 година - официален удостоверителен документ, и от назначената по делото Съдебномедицинска експертиза, недвусмислено се установява, че в резултат на инцидента на тъжителя е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, квалифицирано от законодателя в чл. 130, ал. 1 от НК като лека телесна повреда, изразяваща се в случая в порезна рана в долната трета на лявата мишница и по делото няма доказателства К.В.К. да е претърпял също такава телесна повреда с оглед преценка за приложение на института на реторсията.

От друга страна, инициатор на стълкновението е тъжителят, а подсъдимият К. извършва деянието си при неизбежна отбрана, без да превишава пределите й, тъй като в стремежа си да се защити и предпази от удара с тръбата, озовал се между каруцата на дядо си и оградната мрежа, той няма възможност да се защити по друг начин, освен да насочи ръката си с ножа към нападателя и до го пореже в долната част на лявата мишница. Поведението на К.В.К. е обусловено от обективно съществуваща опасност, предизвикана от реално нападение. Засягат се интересите на лице, което наранява заплашващ го с метална тръба в процеса на активната си защита срещу непосредственото и противоправно нападение на тъжителя. Причиненото от подсъдимия увреждане допринася за осуетяването и отблъскването на нападението и представлява елемент от защитата на застрашените от тъжителя интереси (в този дух е и Постановление № 12 от 29.11.1973 година по НД № 11 / 1973 година на Пленум на ВС).

С оглед на посоченото Съдът намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, понеже се касае за деяние, извършено при неизбежна отбрана с цел да се защитят от непосредствено противоправно нападение личността и правата на отбраняващия се чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Ето защо деянието на К.В.К. не е общественоопасно и деецът следва да бъде признат за невинен в това на 12.09.2012 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, да причинява на В.Т.С. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана в долната трета на лявата мишница - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и на основание чл. 304 от НПК да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

От текста на закона следва, че неизбежната отбрана е увреждащо деяние, но то не е престъпление, защото не е общественоопасно и не е обявено от закона за наказуемо, тъй като е правомерно едно лице да се отбранява или да защитава интересите и правата си, когато е налице противоправно нападение върху тях.

Предвид горното, Съдът следва да отхвърли и предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск, ведно с претенцията за заплащане на деловодни разноски, тъй като при деяние, извършено при неизбежна отбрана, не е възниква и задължение за обезщетение на вредите, причинени на нападателя - чл. 46, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите изключва деликтната отговорност в този случай.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК тъжителят В.Т.С. следва да заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 80,00 (осемдесет) лева за изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза, а на К.В.К. - сумата от 300,00 (триста) лева за процесуално представителство.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ