№ 22

град Първомай, 27.06.2014 година

Районен съд- Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря П.М.,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 41 по описа на Съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 41 / 03.02.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на М.П.П., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 900 (деветстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от единадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят М.П.П. моли Съдът да отмени атакувания акт по заради незаконосъобразност и необоснованост на Наказателното постановление с алтернативно искане, ако Съдът счете, че е налице вина за случая – да се намали наказанието.

Въззиваемата страна Началникът на РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 24.01.2014 година полицаи И. М. Б. и Т.В.В. (актосъставител) са нощен автопатрул и изпълняват задълженията си по опазване на обществения ред и контрол за безопасност на движението в град Първомай.

Около 00:28 часа в южната част на града на улица „Плодородие” до дом № 30 с включен светлинен сигнал на служебния автомобил и подаден сигнал със стоп-палка от полицай Иван Митев Бойчев е спрян за проверка движещ се срещу органите на реда лек автомобил „Ситроен Ксара 1,6И” с ДК № ***.

Извършена е проверка на автомобила и документите на водача и е установено, че ситроенът е собственост на жалбоподателя и е управляван от него. М.П.П. е изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабр. № ARBA - 0058, при което уредът отчита положително проба от 1,06 промила, а водачът признава, че е употребил алкохол.

На жалбоподателя е издаден Талон за изпращане на медицинско изследване № 0428501 / 24.01.2014 година и е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 41 / 24.01.2014 година (бланка № 482804).

С Акта на М.П.П. е иззето свидетелството за правоуправление, но в автомобила остава паспортът на лицето, а със Заповед рег. № ЯЗ / П – 19 от 24.01.2014 година на административнонаказващия орган на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 172, ал. 1 и ал. 3 от ЗДП на водача по чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДП е отнето свидетелството за правоуправление за не повече от шест месеца, считано от 24.01.2014 година, до решаване на въпроса за отговорността му.

От Писмо изх. № 741 / 01.04.2014 година на Директора на Център за спешна медицинска помощ – Пловдив и приложени заверени копия от две страници на медицински журнал се установява, че на 24.01.2014 година кръвна проба за алкохол не е взета от лицето М.П.П..

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление № 41 / 03.02.2014 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата: На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Правилно е посочена и следващата се за нарушението санкция по чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство… с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и / или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Нарушението и административнонаказателната разпоредба са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани са по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

Неоснователни са възраженията на М.П.П. в насока за нарушено право на защита, поради разминаване в описаното в Акта и в Наказателното постановление, тъй като в Акта е упоменато, че алкохолът е установен от издишания въздух, а в Наказателното постановление – че концентрацията е в кръвта на водача. Видно от текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДП, с техническото средство за измерване се отчита алкохолът в издишвания от водачите на МПС въздух, но се установява съдържанието му в кръвта им.

Относно мнението на М.П.П., че медицинският талон трябва да бъде издаден след даване на кръвна проба, настоящата инстанция следва да отбележи, че е логично талон за медицинско изследване да се издаде при оспорване на показанията на техническото средство, при даване на некачествена проба от водача, при отказ от негова страна, или невъзможност да се извърши проверката за алкохол с техническо средство, заради физическото състояние на проверявания, а и при негово желание да му бъде издаден талон за медицинско изследване, но след проверка с техническо средство, и с документа водачът да се яви в съответното медицинско заведение в указания срок за вземане на кръвна проба за лабораторно изследване. В този смисъл са и разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Що се отнася до твърденията на М.П.П., че се явил в Центъра за спешна медицинска помощ в град Първомай, но му е отказано вземането на кръвна проба, същите се опровергават от доказателствената съвкупност и според Съда са изказани с цел да се избегне следващата се за неправомерното поведение на жалбоподателя административнонаказателна санкция.

С оглед на горното и от събраните доказателства е безспорно, че М.П.П. извършва вмененото му в отговорност нарушение – в разрез с императива на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП да управлява ситроена си след употреба на алкохол, но наложените му в размер към предвидения законов максимум наказания следва, макар и минимално, да бъдат намалени.

Установената концентрация на алкохол в кръвта му е над два пъти от определения от законодателя минимум от 0,5 на хиляда и малко под границата от 1,2 ‰, което би квалифицирало деянието му като престъпление по чл. 343б от НК, но следва да се отчете фактът, че въпреки предоставената възможност, въззиваемата страна не представя по делото доказателства М.П.П. друг път да е нарушавал правилата за движение по пътищата.

С оглед на посоченото и в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН наложените на жалбоподателя наказания следва да се намалят както следва: глобата – със 100 лева, а лишаването от право да управлява МПС – с два месеца.

Настоящата инстанция не следва да се произнася отделно за отнетите контролни точки за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, а и в случая отнемането е съобразено с текста на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата, който визира: За нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: за управление на МПС… с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) - 10 контролни точки.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районният съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 41 / 03.02.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на М.П.П., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 900 (девестотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от единадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки, като намаля размера на глобата на 800 (осемстотин) лева и лишаването от права на девет месеца.

Потвърждава Наказателно постановление № 41 / 03.02.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: п

СЗ / ПМ