№ 10

град Първомай, 24.04.2014 година

Районен съд- Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря П.М.,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 30 по описа на Съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 67 / 14.02.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на А.Т.Т., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят А.Т.Т. чрез процесуалния си представител адвокат В.З.З. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакувания акт по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция – незаконосъобразност на Наказателното постановление, заради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Алтернативно моли Съдът да измени постановлението с налагане на минимално предвидените по закон санкции.

Въззиваемата страна Началникът на РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

От 20:00 часа на 07.02.2014 година до 08:00 часа на 08.02.2014 година полицаи И.М.Б., Д.П.И. (актосъставител) и Ж.Б.М., автопатрул, са на смяна и изпълняват задълженията си опазване на обществения ред и контрол за безопасност на движението в град Първомай.

След 02:30 часа на 08.02.2014 година на улица „Княз Борис І” срещу дом № 23 спират за проверка лек автомобил „Опел Зафира” с ДК № *. От представените от жалбоподателя А.Т. документи органите на реда установяват самоличността му и собствеността на превозното средство. Но се усъмняват, че водачът е употребил алкохол и го изпробват с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабр. № ARBA - 0058, при което уредът отчита положително проба от 1,14 промила.

На жалбоподателят е издаден Талон за медицинско изследване № 0428529 / 08.02.2014 година и е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 67 / 08.02.2014 година (бланка № 992395).

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Със Заповед рег. № 23 / П – 27 от 10.02.2014 година на административнонаказващия орган на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 172, ал. 1 и ал. 3 от ЗДП на водача А.Т. по чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДП са отнети свидетелството за правоуправление и контролния талон за не повече от шест месеца, считано от 08.02.2014 година, до решаване на въпроса за отговорността му.

Със Заповед рег. № 23 / П – 29 от 10.02.2014 година на началника на РУ „Полиция” – Първомай на основание чл. 22 от ЗАНН по чл. 171, т. 2, буква З от ЗДП лек автомобил „Опел Зафира” с ДК № * е спрян от движение за 15 дни до един месец, считано от 08.02.2014 година.

Видно от документ рег. № У – 5851 / 14.01.2014 година на Областна дирекция на МВР – Пловдив за лабораторна проверка, анализаторът за алкохол е годен за измерване на проби при проверка на водачите на моторни превозни средства.

От приложените към Писмо изх. № 589 / 18.03.2014 година на Директора на Център за спешна медицинска помощ – Пловдив заверени копия от шест страници от Журнал от нощно дежурство на 07 / 08.02.2014 година, дневно дежурство на 08.02.2014 година и нощно дежурство на 08 / 09.02.2014 година и страница от Журнал за алкохолни проби, се установява, че кръвна проба за алкохол не е взета от лицето А.Т.Т..

По Договор за поръчка, изработка и реклама № 79 – 4 / 28.04.2010 година между А.Т.Т. и „Изи Асет Мениджмънт” АД – София с предмет предлагане на парични потребителски заеми жалбоподателят прави заемния продукт достъпен за повече лица, във връзка с което има задължения да търси, набира и посещава потенциални клиенти и да разговаря с тях.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата: На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Правилно е посочена и следващата се за нарушението санкция по чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство… с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и / или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Нарушението и административнонаказателната разпоредба са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани са по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което възраженията на повереника на жалбоподателя за допускане на процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на А.Т., да разбере какво в действителност му се вменява в административнонаказателна отговорност, тъй като в обстоятелствената част на Акта е посочено, че отчетената проба от 1,14 промила алкохол е показание от издишния въздух в техническото средство, а в Наказателното постановление - че пробата е концентрация на алкохол в кръвта на водача, - се явяват неоснователни. Видно от текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДП, с техническото средство за измерване се отчита алкохолът в издишвания от водачите на МПС въздух, но се установява съдържанието му в кръвта им.

От събраните доказателства е безспорно, че жалбоподателят извършва вмененото му в отговорност нарушение – в разрез с императива на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП да управлява опела си след употреба на алкохол, но наложените му в размер на предвидения законов максимум наказания следва, макар и минимално, да бъдат намалени.

Без значение е обстоятелството, че А.Т. следва да управлява автомобил във връзка със задълженията си по гражданския договор да посещава клиенти на месторабота или по местоживеенето им, щом нарушава задължението да е в трезво състояние при управление на моторно превозно. Нещо повече – установената концентрация на алкохол в кръвта му е над два пъти от определения от законодателя минимум от 0,5 на хиляда и малко под границата от 1,2 ‰, което би квалифицирало деянието му като престъпление по чл. 343б от НК. Но следва да се отчете фактът, че въпреки предоставената възможност, въззиваемата страна не представя по делото доказателства А.Т. друг път да е нарушавал правилата за движение по пътищата.

С оглед на посоченото и в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН наложените на жалбоподателя наказания следва да се намалят както следва: глобата – със 150 лева, а лишаването от право да управлява МПС – с два месеца.

Настоящата инстанция не следва да се произнася отделно за отнетите контролни точки за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, а и в случая отнемането е съобразено с текста на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата, който визира: За нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: за управление на МПС… с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) - 10 контролни точки.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районният съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 67 / 14.02.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на А.Т.Т., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки, като намаля размера на глобата на 850 (осемстотин и петдесет) лева и лишаването от права на десет месеца.

Потвърждава Наказателно постановление № 67 / 14.02.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ