№ 4

град Първомай, 27.03.2014 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 224 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 339 / 26.07.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на К.П.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 259, ал. 1 / чл. 249, т. 1 и т. 2 от същия Кодекс.

Жалбоподателят К.П.М. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата. Редовно призован на посочения от него адрес, не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Началникът на РУ „Полиция” - Първомай, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

На 18.07.2010 година младши автоконтрольор И.П.П. съставя на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение № 339 (бланка № 029919) за това, че около 20:50 часа в град Първомай, област Пловдив, на улица „Цветница” до дом № 19 управлява автомобил „Нисан Кингкаб” с ДК № *, собственост на Н.Н.М., ЕГН **********,***, като:

· няма документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за моторното превозно средство, което управлява;

· липсва залепен валиден стикер по образец на предно обзорно стъкло.

За непритежаването на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за моторното превозно средство въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената административнонаказателна преписка.

Съгласно текста на чл. 259, ал. 1 от КЗ Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение (т. 1); управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка (т. 2).

По чл. 249, т. 1 и т. 2 от КЗ Задължителни застраховки са: „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел II, буква „А”, т. 10.1 от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите” (т. 1) и „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по раздел II, буква „А”, т. 1 от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Злополука” на пътниците” (т. 2).

Чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ визира: Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице.

В случая с Наказателно постановление № 339 / 26.07.2010 година на К.П.М. е вменено управление на лек автомобил без притежаване на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за моторното превозно средство и за нарушението точно е посочен и текстът на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В Наказателното постановление наред с описание на нарушението и законовия императив на чл. 259, ал. 1 от КЗ е посочена и разпоредбата на чл. 249, т. 1 и т. 2 от КЗ, която не указва правило за поведение на лицата, но изброява задължителните застраховки – Гражданска отговорност и Злополука.

Но от разпита на актосъставителя не се установяват фактите, изложени в обстоятелствената част на Наказателното постановление, тъй като свидетелят не се сеща за случая, поради изминалия период от време.

От друга страна, наказателното преследване за нарушението се погасява заради изтекла абсолютна давност.

С Писмо рег. № ИЯ / П – Н 28 / 28.11.2013 година, с което е изпратена административнонаказателната преписка, Началникът на РУ „Полиция” – Първомай уведомява, че Наказателното постановление е без разписка за връчване, тъй като същата не е върната от ОД на МВР – Стара Загора.

Видно от отбелязването върху екземпляра, представен от жалбоподателя, Наказателното постановление № 339 / 26.07.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай е връчено на К.М. на 01.11.2013 година – повече от три години след издаването му - и тъй като е обжалвано в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН не е влязло в сила по аргумент от чл. 64 от ЗАНН.

В Закона за административните нарушения и наказания е предвидена два вида давност – по чл. 34, която регламентира възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и по чл. 82, която указва сроковете, в които следва да се изпълни наложеното административно наказание. С изтичането на сроковете по първия от посочените законови текстове на нарушителя не може да се състави акт и/или наказателно постановление, а след изтичането на сроковете по втората разпоредба се преклудира реализацията на влязлото в сила наказателно постановление.

Но след съставяне на акта и издаване на наказателното постановление в срок е недопустимо последното да не бъде връчено на сочения като нарушител за неопределено време, с което се създава неоправдано положение на несигурност в правния мир, пряко рефлектиращо върху правата на гражданите, и в случая приложение намира текстът на чл. 11 от ЗАНН, който препраща към разпоредбите на общата част Наказателния кодекс по въпросите за формите на съучастие, приготовлението и опита, вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността.

И като се отчита, че наказанието за посоченото нарушение е глоба и на основание действащите към 18.07.2010 година (датата на деянието) чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за приложение на по-благоприятния за нарушителя закон, абсолютната давност за деянието на К.П.М. е изтекла на 18.07.2013 година.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № 339 / 26.07.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на К.П.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 259, ал. 1 / чл. 249, т. 1 и т. 2 от същия Кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ