№ 3

град Първомай, 27.03.2014 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 223 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 338 / 26.07.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на К.П.М., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР на основание чл. 270, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Жалбоподателят К.П.М. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата. Редовно призован на посочения от него адрес, не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Началникът на РУ „Полиция” - Първомай, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

На 18.07.2010 година полицай Г.Д.Г. получава сигнал от оперативния дежурен при РУ „Полиция” – Първомай, че пияно лице се движи от град Хасково в посока град Пловдив с черен джип и заедно с колегата му И. П. е изпратен на установъчен пост в квартал Дебър на улица „Цариградска”.

Докато са там, получават и сигнали от лица, пътуващи от град Хасково към град Пловдив, че черният джип криволичи и се движи по средата на пътното платно.

След известно време автомобилът се задава от посока на град Хасково. Полицай П. му вдига стоп палка, но той не спира.

Служителите на реда тръгват след него със служебния автомобил с включени сирени и светлинни сигнали. Водачът завива покрай хотел „Цариград”, влиза в квартал Дебър с десен завой и спира на улица „Цветница” до дом № 19.

Разпоредено му е да слезе от автомобила и да си даде документите, но той отказва, което налага полицаите да го свалят.

Свидетелят Г.Д.Г. съставя на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение № 338 (бланка № 029699) за това, че около 20:50 часа на улица „Цветница” до дом № 19 при издадено устно разпореждане отказва да го изпълни, като съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява служебните си задължения и възложените функции, тъй като водачът отказва да си даде документите и да слезе от автомобила си.

След това К.П.М. е отведен в РУ „Полиция” – Първомай за установяване на самоличност и за извършване на проверка на моторното превозно средство. Въпреки че е пиян, водачът отказва алкохолна проба. Не успява да представи документи за автомобила, който управлява, както и свои лични документи, включително за управление на моторно превозно средство и контролен талон.

След извършена справка е установена самоличността му, а от документите, които полицаите намират в превозното средство, разбират, че лицето не е представило автомобила на годишен технически преглед за съответната година, няма и сключена застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила. Виждат, че за гражданската отговорност липсва залепен валиден стикер по образец на предното обзорно стъкло.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, от приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна:

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, съгласно чийто текст Полицейските органи могат да издават разпореждания до (…) граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно и са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение (ал. 4). За посоченото нарушение е определена и санкционната разпоредба по чл. 270, ал. 1 от ЗМВР: Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

И Актът и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, но последното следва да се отмени поради изтекла абсолютна давност.

С Писмо рег. № ИЯ / П – Н 27 / 28.11.2013 година, с което е изпратена административнонаказателната преписка, Началникът на РУ „Полиция” – Първомай уведомява, че Наказателното постановление е без разписка за връчване, тъй като същата не е върната от ОД на МВР – Стара Загора.

Видно от отбелязването върху екземпляра, представен от жалбоподателя, Наказателното постановление № 338 / 26.07.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай е връчено на К.М. на 01.11.2013 година – повече от три години след издаването му - и тъй като е обжалвано в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН не е влязло в сила по аргумент от чл. 64 от ЗАНН.

В Закона за административните нарушения и наказания е предвидена два вида давност – по чл. 34, която регламентира възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и по чл. 82, която указва сроковете, в които следва да се изпълни наложеното административно наказание. С изтичането на сроковете по първия от посочените законови текстове на нарушителя не може да се състави акт и/или наказателно постановление, а след изтичането на сроковете по втората разпоредба се преклудира реализацията на влязлото в сила наказателно постановление.

Но след съставяне на акта и издаване на наказателното постановление в срок е недопустимо последното да не бъде връчено на сочения като нарушител за неопределено време, с което се създава неоправдано положение на несигурност в правния мир, пряко рефлектиращо върху правата на гражданите, и в случая приложение намира текстът на чл. 11 от ЗАНН, който препраща към разпоредбите на общата част Наказателния кодекс по въпросите за формите на съучастие, приготовлението и опита, вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността.

И като се отчита, че наказанието за посоченото нарушение е глоба и на основание действащите към 18.07.2010 година (датата на деянието) чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за приложение на по-благоприятния за нарушителя закон, абсолютната давност за деянието на К.П.М. е изтекла на 18.07.2013 година.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № 338 / 26.07.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на К.П.М., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР на основание чл. 270, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ