№ 2

 

град Първомай, 13.03.2014 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 215 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 295 / 04.07.2013 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на Д.Г.П., ЕГН **********,***, са наложени:

Ø           глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от две години на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 5, т. 1 от същия закон, като на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки;

Ø           глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Жалбоподателят Д.Г.П. чрез процесуалния си представител адвокат В.А.В. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Началникът на РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е частично основателна.

 

След полунощ на 30.06.2013 година свидетелят Я.Г.Д., младши автоконтрольор „Пътен контрол” при РУ „Полиция” – Първомай, и полицай И.М.Б. с патрулен автомобил изпълняват задълженията си по охрана на обществения ред.

Около 04:30 часа в центъра на град Първомай на улица „Д. Благоев” от реда на паркираните автомобили, за чиито водачи се предполага, че са по питейните заведения, органите на реда виждат да потегля лек автомобил „Крайслер Вояджър” с ДК № *. Усъмняват се, че шофьорът може да е употребил алкохол, тръгват след него, подават светлинен сигнал с лампите на патрулния автомобил и водачът на крайслера спира до дом № 2 на улицата.

При извършената проверка е установено, че водач е лицето Д.Г.П., който не може да представи свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон.

По радиостанцията полицаите извършват справка в полицейското управление и констатират, че Д.П. е правоспособен водач. Канят го да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но той категорично отказва и заявява да пишат, какъвто е редът.

На място свидетелят Я.Д. съставя Акт за установяване на административно нарушение № 295 / 30.06.2013 година (бланка № 992118) и талон за медицинско изследване № 0300326 / 30.06.2013 година, връчва ги на жалбоподателя срещу подпис, с което проверката приключва и органите на реда продължават по маршрута си.

Д.П. не се явява в Център за спешна медицинска помощ – Първомай, за да даде кръвна проба за изследване за наличие на концентрация на алкохол в кръвта му, съгласно указаното в издадения талон.

На 04.07.2013 година въз основа на Акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни и логични, и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, като точно е определено и наказанието по чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Нарушението е описано в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирано е по време, място, извършител и е в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

Несъстоятелни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че номерът на Акта не е същият, който е посочен в атакуваното Наказателното постановление. Действително актът получава № 295 при завеждането в деловодството на РУ „Полиция” - Първомай, но номерът е поставен върху бланка серия Р, № 992118, екземпляр от която непосредствено след съставянето е връчен на Д.Г.П..

Не стои така въпросът с вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение по чл. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Посоченият член има три алинеи, всяка от които съдържа точки 1, описващи различни състави на нарушения. Непосочването на конкретната алинея води до ограничение на жалбоподателя да разбере точният състав на извършеното от него нарушение, което е съществено процесуален пропуск. От друга страна, дори от текста на Наказателното постановление да се подразбира, че на Д.Г.П. е вменено деяние по ал. 3 на законовия текст, визиращ забрана за управление на пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства задължава: Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.

Поради отказа на Д.П. да бъде изпробван с техническо средство и да изпълни издадения му талон за медицинско изследване, не може обективно да се установи, че на 30.06.2013 година управлява лек автомобил „Крайслер Вояджър” с ДК № * след употреба на алкохол, т.е. в нарушение на нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП.

За нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата се предвижда наказание по чл. 174, ал. 1: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство (…) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Но с постановлението такова наказание не е наложено на жалбоподателя, а е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, чийто текст инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция: Водач на моторно превозно средство (…), който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

От установената фактическа обстановка е безспорно, че на инкриминираната дата жалбоподателят отказва изпробване с техническо средство за употреба на алкохол и не изпълнява талон за медицинско изследване, но с оглед на обстоятелството, че в отговорност е вменено не извършеното нарушение, а друго – по чл. 5 от ЗДП, Наказателното постановление в тази част следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 295 / 04.07.2013 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, в частта, в която на Д.Г.П., ЕГН **********,***, е наложено наказание глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Отменя Наказателно постановление № 295 / 04.07.2013 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, в частта, в която на Д.Г.П., ЕГН **********,***, са наложени наказания глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от две години на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 5, т. 1 от същия закон, а на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на МВР са отнети 10 (десет) контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ