№ 15

град Първомай, 07.05.2014 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря П.М.,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 214 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 457 / 30.10.2013 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, с което на В.Б.С., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите:

Ø е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 266, ал. 1 от същия закон;

Ø е определено да заплати паричната равностойност в размер на 334,30 лева (триста тридесет и четири лева и тридесет стотинки) на липсващите вещи, предмет на нарушението (10 пр. куб. м дърва за огрев от благун).

Жалбоподателят В.Б.С. чрез процесуалния си представител адвокат Т.С.И. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление, поради липса на субективен момент (вина) – елемент от състава на вмененото в отговорност административното нарушение. Алтернативно моли, ако Съдът счете, че от страна на доверителя му е проявена небрежност, т.е. формата на вината е непредпазливост, да бъде намалена глобата на 150-200 лева.

Въззиваемата страна – Директорът на Регионална дирекция по горите - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но с писмото, с което са изпратени Жалбата и административно-наказателната преписка, изразява становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, а разгледана по същество, е частично основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

През деня на 17.10.2013 година свидетелят Д.Р.К. (актосъставител) и Н.П.Д. – служители в Държавно горско стопанство – Първомай, получават сигнал, че В.С. *** незаконно притежава дърва.

Съвместно с полицай Д.Г.Г. отиват на адреса, на който жалбоподателят живее, и установяват, че същият съхранява два пространствени кубични метра дъб (благун) на около еднометрови парчета.

След това заедно с В.С. посещават стопанисвания от него ресторант в селото, където констатират наличие на още осем пространствени кубични метра от същата дървесина, нарязана и нацепена.

Дърветата и в двата обекта е без контролна горска марка и непридружена с превозен билет или друг документ, доказващ законен произход. На място жалбоподателят обяснява от кого е закупил дървата, без да са му предоставени документи.

На място е съставен Констативен протокол Серия ЮЦДП № 012630 / 17.10.2013 година, а с Разписка за отговорно пазене на вещи Серия ЮЦДП № 004579 / 17.10.2013 година дървата са оставени на жалбоподателя. Съставен му е и Акт за установяване на административно нарушение № 457 / 17.10.2013 година (бланка № 007066), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление след отказ на Районна прокуратура – Първомай да образува наказателно производство срещу жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, съгласно чиито текстове с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическо лице, което в нарушение на посочения закон и на подзаконовите актове по прилагането му „сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти” (чл. 266, ал. 1) и се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет (чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2).

От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на инкриминираната дата В.Б.С. съхранява в дома си и заведението, което стопанисва, в село Дълбок извор, област Пловдив, общо 10 пространствени кубични метра дъбови дърва за огрев (благун), без да са маркирани със съответна горска марка и без да са придружени от съответен документ. За посоченото нарушение точно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите: Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането… съхранява… дървесина…

Чл. 213, ал. 1 от Закона за горите има четири точки, всяка от които съдържа различна хипотеза и с нарушаването на забраната по всяка от тях се осъществява самостоятелен състав на изпълнително деяние. В случая в разрез с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и за двете нарушения - по т. 1 и по т. 2 на чл. 213, ал. 1 от Закона за горите - на жалбоподателя е наложено едно наказание, но този процесуален пропуск е в негова полза и не води до незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като според настоящата инстанция това процесуално нарушение не е от рода на съществените.

Несъстоятелно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на Наказателното постановление, поради липса на вина при извършване на нарушението. В раздел ІІ „Контрол” на глава ХІІІ „Опазване на горските територии” от Закона за горите последователно е описан редът по добиване, транспортиране и придобиване на дървесината, като преди достигане до краен потребител, придружена със съответен документ за произход, същата трябва да е маркирана по надлежен начин от контролните органи. Вменените в отговорност нарушения на В.Б.С. са формални и умисълът за извършването им се обективира от действията на жалбоподателя – същият съзнава общественоопасния характер на деянието си, щом закупува необозначените с контролна горска марка и непридружени с превозен билет 10 пространствени кубични метра благун.

В частта за определяне на нарушенията - конкретизирани по време, място и извършител - и следващата се административнонаказателна разпоредба АУАН и Наказателното постановление са в съответствие с изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН. Наложеното наказание е в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, но в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при съобразяване с тежестта на нарушението, обстоятелствата, отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя, настоящият състав счита, че наказанието следва да се редуцира. Отчита се немалкото количество на инкриминираната дървесина, интензитета на този вид посегателства, засягащи обществените отношения, свързани с опазването на горските територии в Република България, както и че с деянието си жалбоподателят осъществява състава на две нарушения (макар и с наложено общо наказание), което води до липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, но наложената глоба следва да се намали на 300 лева, предвид непредставянето от въззиваемата страна на доказателства за други нарушения на жалбоподателя по Закона за горите, както и заради отношението на В.Б.С. след извършване на деянието – оказаното съдействие по време на проверката.

Незаконосъбразно на нарушителя е определено да заплати по сметка Регионална дирекция по горите - Пловдив паричната равностойност в размер на 334,30 лева на липсващите вещи, предмет на нарушението - 10 пространствени кубични метра дърва за огрев от благун.

За разлика Наказателния кодекс, който при деяние по чл. 235 предвижда отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението или присъждане на равностойността му, когато липсва или е отчужден, Законът за горите не съдържа подобна разпоредба – чл. 273, ал. 1 от него визира единствено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушение, както и на вещите - предмет на нарушението, независимо чия собственост са, освен при установяване, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

Нещо повече - в случая вещите, предмет на нарушението - 10 пространствени кубични метра дърва за огрев от благун – са оставени на отговорно пазене на жалбоподателя в дома и в стопанисвания от него ресторант, съгласно Разписка за отговорно пазене на вещи, серия ЮЦДП № 0004579 / 19.10.2013 година, и няма данни по делото тези дърва да липсват, за което административнонаказващият орган е следвало да упражни правомощията си по чл. 273 от Закона за горите.

С оглед на изложеното атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно в частта за нарушението по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 1 и т. 2 от Закона за горите с редуциране на размера на наказанието и да се отмени като незаконосъобразно в останалата му част.

По мотиви от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

Изменя Наказателно постановление № 457 / 30.10.2013 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив в частта, в която на В.Б.С., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 266, ал. 1 от същия закон, като намаля размера на глобата на 300 (триста) лева.

Отменя Наказателно постановление № 457 / 30.10.2013 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив в частта, в която е определено В.Б.С., ЕГН **********,***, да заплати паричната равностойност в размер на 334,30 лева (триста тридесет и четири лева и тридесет стотинки) на липсващите вещи, предмет на нарушението (10 пр. куб. м дърва за огрев от благун).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ