№ 24

град Първомай, 25.07.2014 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря П.М.,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 138 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 246 / 13.06.2013 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на П.А.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 259, ал. 1 / чл. 249, т. 1 и т. 2 от същия кодекс.

Жалбоподателят П.А.П. чрез процесуалния си представител адвокат И.Б.М. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна, Началникът на РУ „Полиция” - Първомай, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 07.06.2013 година служители при РУ „Полиция” – Първомай - актосъставителят П.Г.З., командир на отделение „Опазване на обществения ред”, и Г.Д.Г., старши полицай „СОТ” - извършват автопатрул в града през светлата част на денонощието, когато на улица „Орфей” пред магазин „Феерия” виждат жалбоподателя да управлява лекия си автомобил „БМВ 330 Д” с ДК № *. Полицаите решават да направят проверка на водача, тъй като им е служебно известно, че седмица преди това техни колеги са констатирали лицето да управлява беемвето си без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение. Но докато обърнат посоката на движение на патрулната кола, изгубват от поглед П.А.П..

Около половин-един час по-късно органите на реда виждат процесния автомобил, паркиран до подлеза на улица „Братя Миладинови” – юг. Актосъставителят звъни по мобилния телефон на жалбоподателя и той идва със свидетеля Г.Ю.Д. от намиращото се наблизо заведение „Еф Екс”, където със свидетеля А.И.Т. тримата пият кафе.

П.А.П. представя свидетелството си правоуправление и контролния талон към него, както и документи за автомобила - регистрационен талон и талон за годишен технически преглед. Но не може да представи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и започва да се обяснява, че няма пари да сключи застраховка, показва полици за сключена застраховка, но за лек автомобил „Форд” и твърди, че проблемът е в застрахователя „Евроинс”, който е изготвил две полици за един и същ автомобил.

По направените лични констатации на място в присъствие на П.А.П. свидетелят П.Г.З. му съставя Акт за установяване на административно нарушение № 246 / 07.06.2013 година (бланка № 992127), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

По искане на жалбоподателя от „Застрахователно дружество Евроинс” АД – София по делото са приобщени: Уведомление рег. № 6898 / 1 / 26.08.2013 година на изпълнителния директор, копие от Комбинирана застрахователна полица № 07513000736712, копие от Квитанция № 2543000 / 04.03.2013 година за внесена застрахователна премия, копие от Комбинирана застрахователна полица № 07513000861368, копие от квитанция за внесена сума от 18.03.2013 година и разпечатка от сайта на Гаранционен фонд относно проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” към дата 23.08.2013 година. От документите се установява, че в дружество има договор с обект на застраховане лек автомобилна „Форд Мондео” с рег. № * със собственик А.П.П., но според информацията в базата данни собственикът на лек автомобил „БМВ 330 Д” с рег. № * никога не е бил клиент на „Застрахователно дружество Евроинс” АД. От разпечатката от сайта на Гаранционен фонд е видно, че за 2013 година в Застрахователна компания „Лев Инс” за л.а. с ДК № * има сключена застраховка „Гражданска отговорност” с начална и крайна дати на покритие от 10.06.2013 година, 15:26 часа, до 09.06.2014 година, 23:59 часа, а сключената преди този период с полица № 22112002001743 на 21.08.2012 година в 13:05 часа застраховка „Гражданска отговорност” с валидност до 23:59 часа на 20.08.2013 година е прекратена в 00:00 часа на 21.11.2012 година.

С Писмо изх. № 5365 / 16.10.2013 година от ЗК „Лев Инс” АД – София Съдът се уведомява, че в застрахователната компания има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № 22113001549967 за лек автомобил „БМВ 330 Д”, шаси № *, ДК № *, че полицата е сключена в 15:24 часа на 10.06.201З година и е в сила от 16:45 часа на 10.06.2013 година, че е платена първа вноска в размер на 68,84 лв., но полицата е прекратена след изтичане на 15 дневния срок, поради неплащане на втора вноска към дата 26.09.2013 година.

С Писмо изх. № 1978 / 02.04.2014 година на Застрахователна компания „Лев Инс” Съдът се уведомява още, че в Компанията за автомобил с ДК № * има задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № 22112002001743 на разсрочено плащане, като за периода от 21.08.2012 година до 05.12.2012 година е била заплатена първата вноска и след изтичане на този период полицата е прекратена, съгласно чл. 202, ал. 2 от Кодекса за застраховането, като по факса е изпратено копие на застрахователната полица.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Г.З. и Г.Д.Г., частично от показанията на свидетелите Г.Ю.Д. и А.И.Т., от приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка, като кредитираните в цялост гласни доказателства, Съдът намира за обективни, взаимно допълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, въз основа на което логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.Ю.Д. и А.И.Т. в частта, в която твърдят, че жалбоподателят не е управлявал автомобила си към датата на деянието и Актът, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление, е съставен по разпореждане на въззиваемата страна (Началника на РУ „Полиция” – Първомай). Тези твърдения настоящата инстанция намира за изказани с цел да оневинят противоправното поведение на приятеля им П.А.П., за да избегне лицето следващата му се админстративнонаказателна санкция. Думите им са в противовес на останалите гласни доказателства. Свидетелите П.Г.З. и Г.Д.Г. са категорични, че виждат жалбоподателя да управлява автомобила си на 07.06.2013 година и не по-късно от час водачът не може да им представи валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за което деяние му е съставен АУАН № 246 / 07.06.2013 година (бланка № 992127), а впоследствие и НП № 246 / 13.06.2013 година, съгласно което П.А.П. „Не притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС-то, което управлява. Липсва залепен стикер по образец на предно обзорно стъкло”. От своя страна, в стремежа си да оневинят нарушителя, и двамата му приятели Г.Ю.Д. и А.И.Т. заявяват, че всеки го е завел с автомобила си до заведението „Еф Екс”.

При обсъждането на кредитираните доказателства Съдът не констатира наличието на съществени противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си нарушителят П.А.П. осъществява обективните и субективни признаци от състава на чл. 259, ал. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно чийто текст: Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение (т. 1) и управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка (т. 2).

Безспорно е, че на 07.06.2013 година жалбоподателят управлява беемвето си без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. От документите от застрахователните дружества е видно, че е сключен застрахователен договор за процесния автомобил със ЗК „Лев Инс” АД – София със срок от 13:05 часа на 21.08.2012 година до 23:59 часа на 20.08.2013 година, по който договор за вноските на застрахователната премия е уговорено разсрочено плащане – на 21.08.2012 година, на 21.11.2012 година, на 21.02.2013 година и на 21.05.2013 година. В съответствие с текстовете на чл. 202, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането в застрахователна полица № 22112002001743 изрично е упоменато, че след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочена вноска договорът се прекратява и защото не е изпълнено задължението за плащане на 21.11.2012 година на съответната вноска, петнадесет дни по-късно на 05.12.2012 година ЗК „Лев Инс” АД – София се възползва от правото си по чл. 260, ал. 2 от Кодекса за застраховането и прекратява договора, като следващ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „БМВ 330 Д” с ДК № * е сключен с дружеството едва на 10.06.2013 година.

За пълнота според настоящата инстанция следва да се отбележи, че по силата на цитирания чл. 259, ал. 1 от Кодекса за застраховането дори и да не беше управлявал автомобила си към инкриминираната дата, П.А.П. пак би следвало да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” като собственик на моторното превозно средство „БМВ 330 Д”, което не спряно от движение и е регистрирано в Република България с държавен контролен номер *.

За констатираното нарушение жалбоподателят правилно е подведен под отговорност по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, според който физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лева.

Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като е в границите на предвиденото в текста на приложимия специален закон и е в минимума на посоченото там.

И Актът, и Наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 43, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН, като и в двата документа ясно са описани нарушението и обстоятелствата на извършването му, посочени са нарушената и санкционната разпоредби.

Фактът, че в Наказателното постановление наред със законовия императив на чл. 259, ал. 1 от КЗ е посочена и разпоредбата на чл. 249, т. 1 и т. 2 от КЗ, която не указва правило за поведение на лицата, но изброява задължителните застраховки – Гражданска отговорност и Злополука, по никакъв начин не пречи на жалбоподателя да разбере какво административно деяние му е вменено в отговорност и за какво се наказва, както и посочените там текстове от ЗАНН и ЗДП относно правомощията на административнонаказващия орган да го състави.

С оглед на гореизложеното са несъстоятелни доводите на защитата за липса на извършено нарушение от страна на П.А.П. и за нарушаване на процесуални правила при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, водещи до нарушено право на защита. Що се отнася до изложените от адвоката аргументи за оневиняване на подзащитния му, заради наличието на две застрахователни полици за един и същ автомобил – същите не са свързани с предмета на делото, тъй като касаят друго моторно превозно средство -„Форд Мондео” - с друг собственик и ползвател на автомобила.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

Потвърждава Наказателно постановление № 246 / 13.06.2013 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на П.А.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 259, ал. 1 / чл. 249, т. 1 и т. 2 от същия кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ