О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Първомай, 26.06.2014 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори състав, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОФИЯ МОНЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 180 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба вх. № 1972/29.04.2014 г., с която ищцата М.Л.П., с ЕГН: ********** *** предявява срещу Л.Г.П., с ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл. 144 от СК, като моли съда да постанови решение, с което да осъди последния да й заплаща месечна издръжка в размер на 330 лева, начиная една година преди датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Ищцата извежда претенцията си от обстоятелствата, че ответникът е неин баща, който предвид високите си доходи като регистриран земеделски производител, и имотно състояние, включващо собственост на почти около 100 дка земеделска земя, голям недвижим имот в гр. Първомай – овощна и зеленчукова градина, микробус и два луксозни леки автомобила, включително животни, реализирани на пазара, бил в състояние без особени затруднения да й заплаща издръжка за подпомагане на обучението й като студентка в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” по спецалността “Приложна математика”, редовна форма – ІV курс. Потребностите си от издръжка ищцата обосновава с твърдения за липса на собствено недвижимо и движимо имущество, с изключение на вещи за лична употреба, както и на доходи от стипендии или трудови такива, които да покриват свързаните с ежедневния й учебен процес разходи за дължима семестриална такса в рамер на 380 лева, както и за учебници и учебни помагала.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор, с който противопоставя отвод за пресъдено нещо като основание за недопустимост на предявения иск, с твърдения за постановено по същата искова претенция влязло в сила съдебно решение.

В рамките преценката си по реда на чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът след служебна проверка на посочените от ответника съдебните актове, констатира, че идентичен по предмет и страни правен спор е бил въведен по гр. дело № 325/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, като същото е приключило с Решение № 142/09.12.2013 г. По силата на последното на основание чл. 144 от СК ответникът Л.П. е осъден да заплаща на ищцата М.П. издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от 23.08.2012 г. до настъпване на законова причина за прекратяане или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С Решение № 486/10.03.2014 г., постановено по гр. дело № 374/2014 г. Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав, първоинстанционният съдебен акт е отменен в уважителната и потвърден в отхвърлителната част. С необжалвано Разпореждане № 3298/09.04.2014 г. по същото гражданско дело въззивният съдебен състав е върнал постъпилата срещу решението му касационната жалба на жалбоподателката /ищец в настоящото поризводство/.

Видно от постъпилата в настоящия съд искова молба вх. № 1972/29.04.2014 г. ищцата повдига съдебен спор – идентичен в предметно и субектно отношение на този, разрешен по горепосоченото гражданско производство. Същата не навежда обстоятелства, свързани с предпоставките на правото на издръжка по чл. 144 от СК и настъпили след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, които биха преодолели обективните предели на така породената сила на пресъдено нещо и респективно нейния преклудиращ правото на иск правен ефект.

Съобразявайки наличието на визираната отрицателна и абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на процеса, а именно наличие на влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, за която съдът следи служебно, настоящото производство в съответствие с чл. 299 ал. 1 и ал. 2 от ГПК подлежи на прекратяване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 и чл. 299 ал. 2 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба вх. № 1972/29.04.2014 г. на М.Л.П., с ЕГН: **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 180/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай като недопустимо.

Определението е неокончателно и подлъжи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи от същото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: