Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр. Първомай, 05.12.2014 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 338 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, правно квалифицирани по чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът «ВЕСИНВЕСТ 777» ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Ф.Ц., чрез пълномощника си адв. Н.Б. при Адвокатска колегия – гр. Монтана, със служебен адрес: гр. *** моли съда да осъди ответника “АБ-ЛОГИСТИК” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Б.Б., да му заплати сумата от 1 275, 96 лева за закупено 498, 420 лева дизелово гориво по данъчна фактура № 5000000009/10.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 55, 77 лева – обезщетение за забавено плащане за времето от 10.02.2014 г. до датата на подаване на исковата молба. Ангажира писмени доказателства и претендира присъждане на сторените в настоящата инстанция деловодни разноски.

Ищцовото дружество твърди, че на 10.02.2014 г. от свой търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Монтана, бул. „Трети март” № 161, е продало на ответното дружество 498, 420 лева дизелово гориво на обща стойност 1 275, 96 лева, за което е издало фактура № 5000000009/10.02.2014 г. с данъчна основа в размер на 1 063, 30 лева и начислен ДДС в размер на 212, 66 лева. Макар да получил горивото – предмет на доставката, купувачът не заплатил продажната му цена.

С постъпили по делото възражение вх. № 4195/01.09.2014 г. /по описа на Районен съд – Монтана/ и молба вх. № 4912/05.11.2014 г. ищцовото дружество признава, че в хода на настоящото исково производство ответникът е заплатил исковите суми за главница и мораторна лихва, възлизащи в общ размер на 1331, 73 лева, но поддържа неудовлетвореност на претенцията си за направени деловодни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното дружество депозира отговор, с който признава предявените обективно съединени искове и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни, противопоставяйки правопогасяващо възражение за плащане на процесните суми, извършено на 21.08.2014 г., в уверение на което представя писмено доказателство.

Редовно призовано в съдебно заседание, ищцовото дружество не делегира представител, но с молба вх. № 4912/05.11.2014 г. от адв. Н.Б. *** излага писмено становище, с което поддържа претенцията за присъждане на сторените в настоящата инстанция деловодни разноски, като счита, че макар с осъщественото на 21.08.2014 г. плащане на сумата от 1 331, 73 лева ответникът да е признал предявените искове, по отношение на него отсъстват предпоставки за прилагане на привилегированата разпоредба на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Ответното дружество чрез процесуалния си представител адв. Д.П.П. при Плевенска адвокатска колегия отстоява процесуална позиция за неоснователност на исковите претенции поради погасяване на дължимите суми чрез плащане и противопоставя възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори и от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че на 10.02.2014 г. от свой търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Монтана, бул. „Трети март” № 161, ищцовото дружество е продало на ответника 498, 420 лева дизелово гориво на обща стойност 1 275, 96 лева, за което е издало данъчна фактура № 5000000009/10.02.2014 г. с данъчна основа в размер на 1 063, 30 лева и начислен ДДС в размер на 212, 66 лева. Макар да получил фактическата власт върху предмета на доставката, купувачът не заплатил продажната му цена на падежа, съвпадащ с датата на сделката – 10.02.2014 г.

Предвид горното съдът намира, че ищцовото дружество се легитимира като изправна страна по облигационно правоотношение, възникнало от валидно сключен договор за търговска покупко-продажба, и генериращо за купувача ответник синалагматично задължение да плати уговераната и фактурирана цена на закупеното гориво едновременно с нейното получаване в деня на сделката. Неизпълнението на посочения паричен дълг на падежа, от една страна, аргументира правния интерес на ищцовото дружество да предяви притезанието си чрез иск, а от друга, да претендира и обезщетение за забава в размера на законната лихва за периода от настъпване на изискуемостта на дължимата главница до окончателното й плащане.

Съдът на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК отчете обстоятелството, че в хода на настоящото исково производство ответникът е признал исковете и на 21.08.2014 г. е предприел плащане на процесните задължения по банков път, в уверение на което по делото е депозиран заверен препис на Платежно нареждане за кредитен превод, издадено на 21.08.2014 г. от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” – Първомай. Видно от посочения платежен документ, данните от който се признават от ищеца, ответникът е погасил изцяло както главното, така и акцесорното вземане – предмет на предявените обективно съединени осъдителни искове, поради което същите се квалифицират като неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Заявена изрично и своевременно в настоящата инстанция, претенция на ищеца за присъждане на деловодни разноски се преценя за допустима, а разгледана по същество – и за частично основателна по следните съображения:

Макар ответникът да е признал исковете, остава нереализирана другата кумулативно изискуема предпоставка по чл. 78 ал. 2 от ГПК за освобождаването му от отговорността за разноски, доколкото именно забавата при изпълнение на падежиралото му договорно задължение за плащане на цената по процесната сделка е обосновала интереса на ищеца от търсената съдебна защита.

Видно от приложен към молба вх. № 4912/05.11.2014 г. списък по чл. 80 от ГПК ищцовото дружество твърди наличие на свои вземания за разноски, сторени за внесена по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса за разглеждане на делото в размер на 102, 54 лева и за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 750, 00 лева, като съдът счита извършването им за доказано от представените съответно Платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 79500В-БД-7355/17.07.2014 г., издадена от «Централна кооперативна банка» АД – клон Монтана и Договор за правна защита и съдействие № 0061497/16.07.2014 г.

След като с оглед въведеното от ответника възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК съобрази броя и естеството на процесуалните действия, реализирани в настоящото производство от ищцовия довереник, в контекста на предмета на делото, което не разкрива фактическа и правна сложност над обичайната, и като отчете обстоятелството, че адвокатът не е участвал в открити съдебни заседания, съдът намира, че адекватно за вложения от него квалифициран труд се явява възнаграждението, предвидено като минимално такова в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което, изчислено съобразно имуществения интерес, възлиза на 323, 17 лева. До посочения размер искането на ищеца за репариране на сторените от него в текущия процес разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. Ответникът следва да бъде задължен да възстанови изцяло и разноските на ищеца за платената държавна такса при завеждане на исковете в горецитирания размер. След приспадане сумата от 376, 49 лева, целево преведената от ответното дружество по сметка на ищеца за погасяване задължението за разноски по настоящото дело, в уверение на което е представен заверен препис на Вносна бележка, издадена на 05.11.2014 г. от „СИБАНК” ЕАД – клон Пловдив, ответникът остава задължен с разликата от 49, 27 лева, подлежаща на присъждане в полза на ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни обективно съединените искове, предявени от «ВЕСИНВЕСТ 777» ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Ф.Ц. и по пълномощие от адв. Н.Б. при Адвокатска колегия – гр. Монтана, със служебен адрес: гр. ***, срещу “АБ-ЛОГИСТИК” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Б.Б. и по пълномощие от адв. Д.П.П. при Плевенска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. ***, за осъждането му да заплати сумата от 1 275, 96 лева за закупено 498, 420 лева дизелово гориво по данъчна фактура № 5000000009/10.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 55, 77 лева – обезщетение за забавено плащане за времето от 10.02.2014 г. до датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА “АБ-ЛОГИСТИК” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Б.Б. и по пълномощие от адв. Д.П.П. при Плевенска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. ***, да заплати на «ВЕСИНВЕСТ 777» ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Ф.Ц. и по пълномощие от адв. Н.Б. при Адвокатска колегия – гр. Монтана, със служебен адрес: гр. ***, сумата от 49, 27 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СМ/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/