Решение по Гражданско дело 259/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

гр. Първомай, 29.12.2014 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 259 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. с чл. 240 ал. 1 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 33 ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

«БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК «Младост 4», Бизнес парк – София, сгр. 14, представлявано от Изпълнителния директор Мишел Жорж Мари Фуйе, чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Д.И.В., моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът Я.Т.Н., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. К., общ. П., обл. П., ул. «***» № 13, дължи следните суми – предмет на Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІ състав:

ü 4 106, 73 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01675929/21.06.2012 г.;

ü 2 576, 73 лева – надбавка по чл. 3 от посочения договор, съставляваща печалба на кредитора и разноските по подготовка и обслужване на заема;

ü 379, 56 лева – съставляваща обезщетение за забава на основание чл. 33 от ЗПК, начислено върху неизплатената главница по заема за периода от 03.05.2013 г. /настъпване на предсрочната изискуемост на кредита/ до 27.03.2014 г.,

ü ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от 22.04.2014 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното им изплащане.

Ищцовото дружество извежда претенциите си от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01675929/21.06.2012 г., с който твърди, че отпуснало на ответника заем в размер на 4 459, 04 лева. С превеждане на кредитната сума по сметка на кредитополучателя заемодателят изпълнил задължението си съгласно чл. 1 от посочения контракт. След редовно издължаване на осем от уговорените в тежест на ответника общо шестдесет месечни вноски – всяка по 128, 52 лева, калкулиращи дължимата главница и надбавката по чл. 3 от договора, на 05.04.2013 г. клиентът преустановил престациите, като в причинна връзка с констатирано просрочие на две месечни вноски съгласно чл. 5 изр. ІІ-ро от договора на 03.05.2013 г. настъпила предсрочна изискуемост на целия неплатен остатък от вземанията, възлизащ към посочената дата на 6 683, 46 лева и равняващ се на сумата от 52 непогасени месечни вноски.

Ищецът ангажира писмени доказателствени средства, като претендира и присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор и не излага становище по исковете, като в подаденото по реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІ състав, не релевира конкретни доводи и не сочи доказателства в подкрепа на бланкетното оспорване.

В съдебно заседание ищцовото дружество не делегира процесуален представител, като с писмена молба вх. № 4044/11.09.2014 г. заявява позиция в подкрепа на исковите си претенции, а ответникът се явява лично и признава дължимостта на процесните суми, оправдавайки забавата си с финансови затруднения.

При служебна проверка, включително и въз основа и на приложеното ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай, съдът констатира, че са изпълнени специалните кумулативно изискуеми процесуални предпоставки за допустимостта на исковете: 1/ издадена за притезанията – предмет на исковете - Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; 2/ наличие на оспорващо дълга възражение, депозирано от ответника в заповедното производство по чл. 414, ал. 1 от ГПК в законоустановения преклузивен срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК, 3/ предявяване на исковете и представяне на доказателства за така предприетото процесуално действие в рамките преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

След като прецени и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази наведените от страните доводи, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените към исковата молба и неоспорени писмени доказателства се установява, че по силата на подписан между страните Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01675929/21.06.2012 г., съмнения в чиято автентичност не са наведени по делото, ищцовото дружество предоставило на ответника заем в размер на 4 459, 04 лева. В изпълнение на задължението си по чл. 1 от посочения договор кредиторът наредил превод на визираната сума по банковата сметка на заемополучателя, който съгласно чл. 3 от същия контракт се ангажирал в сроковете, фиксирани в погасителния план, да погаси заема чрез плащането на шестдесет месечни вноски – 59 от които в размер на 128, 52 лева всяка, а последната - в размер на 128, 94 лева, включващи дължима главница и надбавката по чл. 3 от договора, акумулираща, от своя страна, както разноските на кредитора по подготовка и обслужване на сделката, така и неговата търговска печалба.

В пункт 5 изр. ІІ-ро от заемния контракт страните постигнали съгласие при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората от тях и без да е необходимо изрично съобщаване, вземанията на кредитора да се считат предсрочно изискуеми в целия им размер, включително с всички договорени надбавки и с дължимото се обезщетение за забава.

След редовно и пълно издължаване на осем от уговорените в тежест на ответника ежемесечни вноски, клиентът преустановил престациите, като в причинна връзка с констатирано просрочие на две от тях с падеж съответно на 05.04.2013 г. и на 03.05.2013 г., съгласно чл. 5 изр. ІІ-ро от договора на 03.05.2013 г. настъпила предсрочна изискуемост на целия неплатен остатък от вземанията, възлизащ към посочената дата на 6 683, 46 лева, от които дължима главница в размер на 4 106, 73 лева и надбавка по чл. 3 от договора в размер на 2 576, 73 лева.

Позовавайки се на предсрочната изискуемост на вземанията си, със заявление вх. № 1855/22.04.2014 г. ищецът отправил искане на основание чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч. гр. дело № *** г. сезираният Районен съд – Първомай издал Заповед № *** г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът бил задължен да заплати на кредитора, както следва:

ü сумата от 4 106, 73 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01675929/21.06.2012 г.;

ü сумата от 2 576, 73 лева – надбавка по чл. 3 от посочения договор, съставляваща печалба на кредитора и разноските по подготовка и обслужване на заема;

ü сумата от 379, 56 лева – съставляваща обезщетение за забава на основание чл. 33 от ЗПК, начислено върху неизплатената главница по заема за периода от 03.05.2013 г. /настъпване на предсрочната изискуемост на кредита/ до 27.03.2014 г.,

както и разноски за платена държавна такса в размер на 141, 26 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лева.

Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, за подаденото от длъжника в заповедното производство възражение вх. № 1971/29.04.2014 г. по чл. 414 ал. 1 от ГПК срещу връчената му на 25.04.2014 г. заповед за изпълнение, заявителят бил надлежно известен на 19.05.2014 г., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК последният на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК предявил исковете – предмет на настоящото дело, за което своевременно представил и надлежни доказателства пред заповедния съд.

При така установените правнозначими факти чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Съществуването на процесните притезателни материални права и респективно основателността на предявените искове е обусловена от наличието на следните, подлежащи на установяване при условията на пълно доказване елементи от фактическия им състав: наличие на действително договорно правоотношение между страните, по силата на което в полза на ищеца срещу ответника са възникнали изискуеми задължения с претендираните основания и размери.

Въз основа на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01675929/21.06.2012 г., чиито форма и съдържание удовлетворяват изискванията на Закона за потребителския кредит, сключилите го правни субекти са взаимно обвързани от валидно облигационно правоотношение, по което ищцовото дружество, превеждайки заемната сума по сметка на кредитополучателя, съгласно чл. 3 от договора се легитимира като изправна страна. Визираната облигационна връзка генерира за ответника задължение за погасяване на кредита чрез периодични ежемесечни вноски, дължими в размер и срокове, фиксирани в погасителния план – неразделна част от договора. Пропускът на ответника да внесе две последователни погасителни вноски с падеж съответно на 05.04.2013 г. и на 03.05.2013 г., е необходимо и достатъчно условие да катализира санкционната клауза на чл. 5 изр. ІІ-ро от договора и да обуслови настъпване на предсрочната изискуемост на неплатения анюитетен остатък. Съдът намира за необходимо да посочи, че макар разрешаващи сходна хипотеза, постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в конкретния случай са неприложими по следните съображения:

Цитираният тълкувателен акт разглежда вземане, произтичащо от договор за банков кредит, като заключава, че предсрочната му изискуемост настъпва с неплащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции. Становището си, че предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ВКС мотивира с употребата на минало страдателно причастие "обявен" в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и съответно с изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418 ал. 3 от ГПК.

Ищцовото дружество се категоризира като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 1 от Закона за кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите: 1. по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13 от ЗКИ; 2. придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; 3. отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

В отличие от кредитните институции /банките/ финансовите такива могат да осъществяват ограничен обем банкови дейности, което оправдава и нормативното разрешение същите да не подлежат на лицензионен режим и дейността им да се урежда с подзаконов акт – Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции /обн., ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г./, издадена от БНБ.

Стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият чл. 60 ал. 2 се явява неприложим за тях. Въведеното с този текст изискване демонстрира подчертана взискателност към предпоставките, при които банките кредитори биха могли да пристъпят към принудително удовлетворяване чрез способа на незабавното изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. Доколкото обаче небанковите финансови институции не фигурират сред лимитативно предвидените в чл. 417 т. 2 субекти, изведените по тълкувателен път от чл. 60 ал. 2 от ЗКИ предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение, залегнали в т. 18 от Тълкувателно решение № 4, следва да се прилагат единствено досежно вземания, произтичащи от договори за банкови кредити, без да засягат заемните съглашения, по които в позицията на кредитодател се изявяват небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество.

Правната рамка на сключваните от тях договори за кредит обхваща нормите за заема за потребление в Закона за задълженията и договорите и тези на действащия Закон за потребителския кредит /обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, като извън нея остават относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл. 430 – чл. 432 от ТЗ. Както се застъпва в задължителното за настоящата инстанция Решение № 99/01.02.2013 г. по т. дело № 610/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І отделение, за разлика от приложимия при банковия кредит чл. 432 от ТЗ уредбата на заема за потребление в ЗЗД и в Закона за потребителския кредит не третира последиците при предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата сума. С договора за заем по чл. 240 от ЗЗД заемодателят предава в собственост на заемателя пари срещу задължението на последния да върне на падежа заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва, ако дължимостта й е писмено уговорена. Клаузата за автоматична предсрочна изискуемост при сбъдване на определени условия, включена в договор за заем за потребление, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, и поради неприложимост на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване на последиците й да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което механична аналогия с трактовката на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК не следва да се допуска.

По силата на чл. 70 ал. 1 от ЗЗД срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението, като съгласно ал. 3 от същия член при лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока. Липсата на изрична уговорка между страните за това в чия полза е уговорен срокът и включването на клауза за възможност за предсрочно погасяване на задължението с приспадане на лихвите до края на срока, сочат на приложение на общото правило на чл. 70 ал. 1 от ЗЗД. Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможността да иска изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото на срока в съответствие с общата разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД има за последици изискуемост на задължението и право на кредитора да предприеме действия за принудителното му удовлетворяване.

В настоящата хипотеза, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищцовото дружество се позовава на предсрочна изискуемост, като съдът счита, че предвид гореизложените фактически констатации за спиране на плащанията предпоставките за настъпването й, договорени в чл. 5 изр. ІІ-ро от договора, са реализирани и към датата на падежа на втората просрочена вноска – 03.05.2013 г. ответникът е изгубил преимуществото на срока като санкция за неговата неизправност, а в полза на кредитодателя е възникнало правото да претендира изпълнение на задълженията по реда на чл. 410 от ГПК във вида и размера, които биха имали при законосъобразно развитие на облигационната връзка, и в частност - като изисква престиране и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, инкорпориращи главница и надбавка по чл. 3 от договора.

Доколкото по делото не са наведени твърдения и доказателства в противния смисъл и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че до приключване на устните състезания в настоящата инстанция процесните вземания не са платени. Възражението на ответника, релевирано по реда на чл. 414 от ГПК в заповедното производство, не съдържа състоятелни доводи, опровергаващи основателността на претенциите.

Последното консолидира извод за съществуване на вземанията за главница и за надбавката по чл. 3 от договора – предмет на издадената в полза на ищцовото дружество заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и респективно предпоставя основателност на исковите претенции за тяхното установяване.

Позитивното решение досежно главния иск предопределя идентично произнасяне на съда и по така предявения петитум за признаване съществуването на акцесорното вземане за обезщетение на вредите от забавата, дължимо се съгласно чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и уговорено в чл. 5 изр. І-во от договора в размер на законната лихва. След като съобрази, че според чл. 84 ал. 1 от ЗЗД забавата се счита настъпила от деня, следващ фиксираната дата на изпълнение, съвпадаща в настоящата хипотеза с тази на настъпилата предсрочна изискуемост, размерът на законната лихва за исковия период, служебно изчислен чрез софтуерен калкулатор „Апис – финанси”, възлиза на 374, 98 лева, като за разликата над него до пълния предявен размер от 379, 56 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Лихвоносният характер на уваженото главно притезание в контекста на чл. 214, ал. 2 от ГПК овластява съда да признае съществуването и на претенцията за законната лихва върху дължимите суми, считано от 22.04.2014 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното им изплащане.

На основание чл. 81 от ГПК и като сезиран да разгледа искове с правно основание по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по разпределяне отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да репарира разноските на ищцовото дружество за внесена държавна такса и платено юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото производство и изчислени съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 474, 58 лева, както и тези, сторените в заповедното производство, възлизащи в общ размер на 441, 26 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Т.Н., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. К., общ. П., обл. П., ул. «***» № 13, дължи на «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК «Младост 4», Бизнес парк – София, сгр. 14, представлявано от Изпълнителния директор Мишел Жорж Мари Фуйе и по пълномощие от юрисконсулт Д.И.В., плащането на следните суми – предмет на Заповед № *** г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – гр. Първомай:

ü 4 106, 73 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01675929/21.06.2012 г.;

ü 374, 98 лева – съставляваща обезщетение за забава на основание чл. 33 от ЗПК, начислено върху неизплатената главница по заема за периода от 03.05.2013 г. /настъпване на предсрочната изискуемост на кредита/ до 27.03.2014 г.,

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК «Младост 4», Бизнес парк – София, сгр. 14, представлявано от Изпълнителния директор Мишел Жорж Мари Фуйе и по пълномощие от юрисконсулт Д.И.В., срещу Я.Т.Н., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. К., общ. П., обл. П., ул. «***» № 13, за признаване на установено, че последният дължи плащането на обезщетение за забава на основание чл. 33 от ЗПК, начислено върху неизплатената главница по заема за периода от 03.05.2013 г. /настъпване на предсрочната изискуемост на кредита/ до 27.03.2014 г., в частта за разликата над уважения размер от 374, 98 лева до пълния предявен размер от 379, 56 лева.

ОСЪЖДА Я.Т.Н., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. К., общ. П., обл. П., ул. «***» № 13, да заплати на «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК «Младост 4», Бизнес парк – София, сгр. 14, представлявано от Изпълнителния директор Мишел Жорж Мари Фуйе и по пълномощие от юрисконсулт Д.И.В., сумата от 474, 58 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство съразмерно с уважената част от исковете, и сумата от 441, 26 лева - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ гр. състав.

След влизане в сила на настоящото съдебно решение ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІ съдебен състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на състава ведно със заверен препис от решението, и да се докладва да издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

СМ / НК