Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 100
гр. Първомай, 03.11.2014 г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР.
ПЪРВОМАЙ, втори съдебен
състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 237 по описа за 2014 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищецът В.Й.З., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: гр. *** и адрес за призоваване: гр. ***, чрез процесуалния си
представител адв. Д.П.А. ***, със служебен адрес: гр. *** моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците
П.Й.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, В.И.К., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: с. ***, И.В.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, И.З.И.,
с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, Ж.З.Ж., с ЕГН: **********, с
посочен адрес: с. ***, З.И.Т., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, К.Т.И.,
с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, Г.Т.Г., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: с. *** и С.З.А., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. ***, че е
собственик по давностно владение на 5/6 идеални части от следния недвижим имот:
УПИ Х-273 в кв. 38 по плана на с. *** от 1986 г., състоящ се от 950 кв. м.,
предназначен за жилищно строителство, с приложена улична и дворищна регулация, при
граници и съседи на имота: улица, УПИ V-273, УПИ ІV-273, УПИ VІІІ-272 и УПИ ІХ-272.
Ищцата обосновава исковата си претенция
с твърдения, че с влязло в законна сила Решение № 112/20.11.1990 г. по гр. дело
№ 158/1990 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай е признато правото й на
собственост върху 1/6 идеална част от описания наследствен парцел, деактуван
като държавна собственост със Заповед № 500/16.05.2011 г. на Областния
управител на Област с административен център Пловдив, като според цитирания
съдебен акт останалите 5/6 идеални части от същия са притежание на ответника П.Й.П.
и на наследодателите на останалите ответници. По силата на Договор, сключен на
09.01.1984 г. въз основа на Заповед № РД-15-215/29.12.1983 г., Общински народен
съвет - Първомай отстъпил на ищцата право на строеж в процесния имот, което
реализирала с изграждането на двуетажна жилищна постройка.
Ищцата навежда доводи, че е
придобила по давност собствеността върху дяловете на ответниците,
квалифицирайки фактическата си власт, упражнявана върху цялото дворно място в
продължение на повече от десет години, изтекли от влизане в сила на
горецитираното съдебно решение - 18.06.1991 г. до момента, като явно,
постоянно, непрекъснато, трайно и необезпокоявано владение, демонстрирано пред
и неоспорено от останалите съсобственици. Ищцата ангажира гласни и писмени доказателствени
средства.
В срока по чл. 131 ал. 1 от
ГПК ответниците не депозират отговор и не излагат становище по иска.
В съдебно
заседание ищцата лично и чрез пълномощника си адв. Д.П.А. при Пловдивска адвокатска
колегия поддържа иска и навежда съображения в подкрепа на правния си интерес от
предявяването му, а явилите се ответници П.Й.П., В.И.К., И.З.И., Ж.З.Ж. и С.З.А.
признават исковата претенция. Ответниците И.В.И., З.И.Т., К.Т.И. и Г.Т.Г.,
редовно и своевременно призовани, не се явяват, не изпращат делегиран
представител и не вземат отношение по предмета на спора.
След положителна преценка на допустимостта на иска и след като прецени приобщените по делото
доказателствени източници поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235
ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените
към исковата молба и неоспорени писмени доказателства се установява, че по
силата на Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя съгласно
Наредбата за държавните имоти, сключен на 09.01.1984 г. въз основа на Заповед №
РД-15-215/29.12.1983 г., Общински народен съвет - Първомай възмездно отстъпил
на ищцата право на строеж върху държавен парцел ІV-29 в кв. 70 по плана на с. ***,
състоящ се от 705 кв. м., при граници: от север – улица, от изток – працел
V-29, от юг – блок на АПК и от запад – парцел І-30. Видно от представения
заверен препис на Удостоверение, издадено от Кмета на Община – Първомай, в
рамките на фиксирания в пункт 3 от контракта петгодишен срок, ищцата
реализирала учередената в нейна полза суперфиция на 14.08.1984 г. с
изграждането на двуетажна жилищна постройка със застроена площ от 72 кв. м.
съгласно одобрен проект.
С Решение №
112/20.11.1990 г., постановено по гр. дело № 158/1990 г., Районен съд – гр.
Първомай, произнасайки се по иск с правно основание чл. 97 от ГПК /отм./,
признал за установено по отношение на ответниците Кметство – с. *** – Първомай,
Министерство на финансите чрез Държавен финансов контрол – Пловдив, ТКЗС – с. ***
и П.Т.Б. от с. ***, че
ü
ищцата В.Й.З.,
с ЕГН: **********,
ü
ответникът
П.Й.П., с ЕГН: **********,
ü
К.Й.М., с
ЕГН: **********, починала на 14.03.2011 г. /Акт за смърт № 0055/15.03.2011 г./
- наследодател на ответниците С.З.А., с ЕГН: ********** и Ж.З.Ж., с ЕГН: **********
съгласно приложения заверен препис на Удостоверение за наследници изх. №
28/15.04.2014 г., издадено от Кметство – с. Крушево при Общинска администрация
- Първомай;
ü
К.Н.М., с
ЕГН: **********, починала на 30.10.1991 г. /Акт за смърт № 0201/30.101991 г./ -
наследодател на ответниците З.И.Т., с ЕГН: **********, К.Т.И., с ЕГН: **********
и Г.Т.Г., с ЕГН: ********** съгласно приложения заверен препис на Удостоверение
за наследници изх. № 35/19.05.2014 г., издадено от Кметство – с. Крушево при
Общинска администрация - Първомай;
ü
М.К.З., с
ЕГН: **********, починала на 21.11.2006 г. /Акт за смърт № 0019/22.11.2006 г./
- наследодател на ответника И.З.И., с ЕГН: ********** съгласно приложения
заверен препис на Удостоверение за наследници изх. № 33/19.05.2014 г., издадено
от Кметство – с. Крушево при Общинска администрация - Първомай и
ü
Н.К.К., с
ЕГН: **********, починала на 29.08.2006 г. /Акт за смърт № 0016/29.08.2006 г./
- наследодател на ответниците В.И.К., с ЕГН: ********** и И.В.И., с ЕГН: **********
съгласно приложения заверен препис на Удостоверение за наследници изх. №
34/19.05.2014 г., издадено от Кметство – с. *** при Общинска администрация -
Първомай, са собственици по наследство на празно дворно място от около
1 420 кв. м, представляващо част от имот пл. № 29, за който са били
отредени парцели ІV-29 и V-29 в кв. 70 по плана на с. *** от 1959 г., и
включено в парцел Х-273 и ХІ-273 в кв. 38 по плана на селото от 1986 г., като отхвърля
иска в останалата му част за признаване собственост върху празно дворно място
до 6 000 кв. м.
Сезиран с
жалба на неудовлетворените от първоинстанционния съдебен акт ищци, Пловдивски
окръжен съд отменил частично същия, като със свое окончателно Решение от
18.06.1991 г. по гр. дело № 528/1991 г., приел за установено, че освен парцели
Х-273 и ХІ-273, актувани като държавна собственост с Актове № № 99/05.01.1989
г. и 147/12.05.1989 г., ищците са собственици и на парцели ІV-273 с площ от 860
кв. м. и V-273 с площ от 950 кв. м., както и на 470 кв. м. от парцел ІІ-273, на
480 кв. м. от парцел ІІІ-273 и на 530 кв. м. от парцел ХІІ-273 – всички в кв.
38 по плана на с. *** от 1986 г. Оставил без уважение като неоснователна
единствено предявената собственическа претенция досежно парцел І-273 от същия
квартал.
В мотивната
част на двете решения съдилищата коментират като основание за възникналата
съсобственост между ищците – наследяване от общия им праводател П.В.Т.,
притежавал празно дворно място от около 6 дка, съставляващо част от имот пл. №
29, за която били отредени парцели ІІ-29, ІІІ-29, ІV-29 и VІІ-29 в кв. 70 по
плана на с. *** от 1929 г. С новия регулационен план на селото, одобрен със
Заповед № 60/1986 г., от целия имот пл. № 29 и от имот пл. № 27 били оформени
парцели, заснети с един и същ планоснимачен номер, както следва: парцел І-273
от 930 кв. м., ІІ-273 от 920 кв. м., ІІІ-273 от 1090 кв. м., ІV-273 от 860 кв.
м., V-273 от 950 кв. м., Х-273 от 960 кв. м., ХІ-273 от 840 кв. м. и ХІІ-273 от
900 кв. м. - всички в кв. 38.
Съобразявайки
задължителната сила на цитираното въззивно решение Областният управител на
Област с административен център Пловдив издал депозираната към исковата молба Заповед
№ 500/16.05.2011 г. за деактуване на частите от бившия имот пл. № 29 по
обезсиления план на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, включени в парцели
Х-273 и ХІ-273 в кв. 38 по действащия план на същото населено място от 1986 г.
Видно от
приобщен по делото заверен препис на скица изх. № 237/09.04.2014 г., издадена
от Общинска администрация – Първомай, УПИ Х-273 е идентичен с този, посочен в Заповед
№ РД-15-215/29.12.1983 г., Договор за отстъпено право на строеж върху държавна
земя съгласно Наредбата за държавните имоти, сключен на 09.01.1984 г., и Заповед
№ 500/16.05.2011 г. на Областния управител на Област с административен център
Пловдив.
Събраните гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Д.К., В.Н.Г. и М.З.Г.,***,
съмнения в чиято безпристрастност не се констатират, безпротиворечиво сочат, че
в периода от финализиране строителството на жилищната постройка до момента в
процесното дворно място в с. *** ищцата, която преимуществено пребивавала в гр.
Пловдив, почти ежеседмично посещава имота си, като в оградения с мрежа парцел,
индивидуализаран от свидетелите с посочване на собствениците на граничните
имоти, необезпокоявано отглежда зеленчуци за нуждите на своето домакинство, като
имотът не се ползвал от трети лица, освен от членовете на семейството й. Св. М.К.
и св. М.Г. излагат осведоменост, че въпросното дворно място се припадало на
ищцата по наследство от покойния й баща, но поради внасянето му в ТКЗС, същата била
задължена да престира личен труд в стопанството за период от пет години, срещу
което придобила право да експлоатира парцела. Според св. М.К. сънаследниците,
сред които ищцата и нейните родственици, разпределили парцелите от
наследствената маса помежду си така, че всеки да продължи да стопанисва този,
който до момента е ползвал, без да отправя претенции към останалите. Съдът
кредитира изцяло коментираните свидетелските показания, доколкото същите
изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица, излагащи със
задоволителна конкретика вътрешнобезпротиворечиви и взаимно кореспондиращи си непосредствени
възприятия досежно правнорелевантните факти. Доводи в подкрепа на тяхната
достоверност съдът извежда и с оглед съответствието им с писмените
доказателствени източници, приобщени по делото.
При така установените и неоспорени
фактически положения съдът мотивира следните правни изводи:
Ищцата обосновава
установителната си искова претенция, позовавайки се на изтекла в нейна полза
придобивна давност. Фактическият състав на визирания оригинерен придобивен
способ инкорпорира, от една страна, осъществено владение, което съгласно чл. 68
ал. 1 от ЗС изисква кумулативна даденост на обективен и субективен елемент,
изразяващи се съответно в упражняване на фактическа власт върху вещта и
намерение за нейното своене, за чието наличие чл. 69 от ЗС въвежда оборима
законова презумпция, а, от друга, изтичане на определен срок.
При хипотеза на възникнала от
наследяване съсобственост всички сънаследници се третират като съвладелци на
общата вещ, без да е необходимо да осъществяват действия по упражняване на
фактическа власт върху същата. В контекста на казаното сънаследникът,
реализиращ фактическо господство върху целия наследствен имот, обладава
кумулативно качеството на владелец на собствената си идеална част от имота и
държател по отношение на идеалните части на останалите сънаследници и в този
смисъл предвидената в чл. 69 от ЗС презумпция се счита оборена.
За да се превърне във владелец
на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов
собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите върху
притежаваните от тях идеални части, като за целта следва да предприеме
конкретни действия, които, доведени до знанието им, недвусмислено да отразяват неговото
намерение за своене, съпроводено с отричане на техните права. От процесуален
аспект претендентът следва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е
променил намерението си по отношение частите на останалите сънаследници, като
визираната субективна трансформацията в нагласите му следва да е намерила
изричен външен израз.
Така поставеното изискване за доказано
обективиране на неговата воля търпи изключение, когато сънаследникът е получил
владението на целия наследствен имот по съгласие, постигнато с останалите
наследници за извършване на т. нар. неформална делба /в този смисъл Решение №
549/30.12.2010 г. по гр. дело № 217 от 2010 г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
Фактологията на конкретния
случай разкрива признаците именно на последната хипотеза.
Задължен на основание чл. 220
ал. 1 от ГПК /отм./ и респективно чл. 297 ал. 1 от действащия ГПК да зачете
скрепеното със сила на пресъдено нещо преюдициално съдебно установяване,
произнесено с Решение № 112/20.11.1990 г. по гр. дело № 158/1990 г. по описа на
Районен съд – гр. Първомай /в сила от 18.06.1991 г./, настоящият състав,
сезиран да разреши обусловена от него искова претенция, е обвързан да третира страните
в текущия процес /част от които в качеството си на универсални правоприемници/
като съсобственици на процесния недвижим имот, чиято имуществена общност е възникнала
в резултат на наследяване. В обстоятелствената част на визирания съдебен акт не
са конкретизирани съответните наследствени квоти, с оглед на което съдът въз
основа на данните, фигуриращи в представения заверен препис на Удостоверение
изх. 6610014701/16.05.2014 г. за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК,
Община – Първомай, Отдел “Местни приходи 2”, приема, че ищцата е обявена за титуляр
на 1/6 идеална част от правото на собственост върху претендираната недвижимост,
а ответниците – общо на 5/6 идеални части.
Ангажираните по делото
доказателства не позволяват еднозначно фиксиране на първоначалния момент, в
който след откриване на наследството ищцата е установила едноличната си
фактическа власт върху целия съсобствен УПИ Х-273 в кв. 38 по плана на с. ***,
общ. Първомай, обл. Пловдив от 1986 г., поради което въз основа на
свидетелските показания, кореспондиращи с приобщените официални удостоверителни
документи, съдът приема, че ищцата е започнала фактически да стопансва цялото
дворно място от момента на реализиране на отстъпеното й право на строеж на
14.08.1984 г. С признаване на наследствените им права, считано от влизане в
сила на Решение № 112/20.11.1990 г. по гр. дело № 158/1990 г. по описа на
Районен съд – гр. Първомай, наследниците урегулирали вътрешните си отношения с
постигане на неформална подялба на наследствените им парцели, по силата на
която процесното дворно място било отредено в дял на ищцата. Със знанието и
съгласието на останалите съсобственици същата продължила да осъществява
фактическа власт върху него. Визираното разпределително съглашение, от една
страна, дезангажира същата от тежестта да докаже в настоящия процес афиширане
на намерението си за своене, а от друга поставя началото на срока по чл. 79 от ЗС
за придобиване на чуждите идеални части по давност.
Анализът на гласните
доказателствени средства по делото консолидират извод, че в период, надхвърлящ
предведения в чл. 79 ал. 1 от ЗС, изтекъл, считано от влизане в сила на
съдебното решение – 18.06.1991 г., до предявяване на настоящия иск, със
знанието и съгласието на ответниците, ищцата е упражнявала фактическа власт
върху целия исков парцел, като периодично го посещавала, обработвала и
стопанисвала, с намерение да го свои, и тъй като липсват данни да е установено
по скрит или насилствен начин или да е изгубвано за повече от 6 месеца съгласно
чл. 81 от ЗС, владението й се характеризира като явно, спокойно, непрекъснато,
постоянно, несъмнено и необезпокоявано, и я легитимира като собственик на 5/6
идеални части от процесния недвижим имот.
По изложените съображения така
предявения иск се явява основателен и следва да се уважи.
Доколкото претенция за присъждане на деловодни разноски не е изрично
формулирана, съдът не длъжи произнасяне.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците П.Й.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, В.И.К.,
с ЕГН: **********, с посочен адрес: с.***, И.В.И., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: с. ***, И.З.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, Ж.З.Ж., с
ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, З.И.Т., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: с. ***, К.Т.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. ***, Г.Т.Г., с
ЕГН: **********, с посочен адрес: с. *** и С.З.А., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: гр. ***, че ищцата В.Й.З., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** и
адрес за призоваване: гр. ***, представлявана по пълномощие от адв. Д.П.А. при
Адвокатска колегия – гр. Пловдив, със служебен адрес: гр. ***, Е СОБСТВЕНИК по
давностно владение на 5/6 идеални части от следния недвижим имот: УПИ Х-273 в
кв. 38 по плана на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив от 1986 г., състоящ се
от 950 кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложена улична и
дворищна регулация, при граници и съседи на имота: улица, УПИ V-273, УПИ ІV-273, УПИ VІІІ-272 и УПИ ІХ-272.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СМ/ВК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/