Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

гр. Първомай, 15.09.2014 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на тринадесети август две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 183 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът П.Г.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, моли съда да осъди ответника В.П.Щ., с ЕГН: ********** ***, да му заплати сумата от 5 000 лева, съставляващи неимуществени вреди, причинени му в резултат на нанесена телесна повреда – предмет на осъждане по Присъда № 11/06.06.2013 г. по НЧХД № 151/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІІ състав, влязла в законна сила на 19.11.2013 г., ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 19.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Обосновава претенцията си с фактически твърдения за умишлено причинена му на 16.06.2012 г. в с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив от страна на ответника лека телесна повреда, изразяваща се разкъсно-контузна рана на главата, охлузвания по горната лява половина на гръдния кош, мозъчно сътресение, вътрешно-черепна травма, като за извършения инкриминиран акт, квалифициран по чл. 130 ал. 1 от НК, последният бил признат за виновен и осъден с влязла в сила Присъда № 11/06.06.2013 г. по НЧХД № 151/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІІ състав. Ищецът претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с деянието на ответника и изразяващи се в понесени болки и страдания, уплах, оскърбление и унижение от нанесения публично по време на празник удар.

Ищецът ангажира писмени и гласни доказателствени средства и моли за присъждане на разноски в настоящата съдебна инстанция, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който признава иска като основателен, но оспорва размера му, окачествявайки го като прекомерно завишен и несъответен на нанесената телесна повреда. Излага становище при определянето му да се съобразят обстоятелствата, че ищецът не бил лекуван в болнично заведение извън оказаната му медицинска помощ в гр. Първомай, че бил употребил алкохол към момента на вредоносното деяние и че същото било осъществено в късен час на денонощието.

В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, като чрез договорните си пълномощници в лицето съответно на адв. С.А.С. *** и адв. Н. Ш. Б. при Адвокатска колегия – Пловдив отстояват процесуалните си позиции, заявени във фазата по размяна на книжа.

Предвид казаното и след като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото заверен препис на Присъда № 11/06.06.2013 г. по НЧХД № 151/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІІ състав, влязла в законна сила на 19.11.2013 г. след потвърждаването й с необжалваемо Решение № 316/19.11.2013 г. по ВНЧХД № 1325/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ответникът е признат за виновен за това, че на 16.06.2012 г. в с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив умишлено е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се разкъсно-контузна рана на главата, охлузвания по горната лява половина на гръдния кош, мозъчно сътресение, вътрешночерепна травма, като на основание чл. 78А ал. 1 от НК за така извършения инкриминиран акт, правно квалифициран по чл. 130 ал. 1 от НК, същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лева.

Между страните не се спори, а и от свидетелските показания на св. М. Н. П. и св. Н. Т. А. – съответно съпруга и тъст на ищеца, чийто доказателствен капацитет с оглед възможната им заинтересованост от изхода на делото съдът преценява съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК, както и от съдържащото се в досието на приложеното НЧХД № 151/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай писмено доказателство - съдебномедицинско удостоверение № 680/2012 г. на Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ «Св. Георги» ЕАД – Пловдив, се установява, че на 16.06.2012 г. на събор в с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив ответникът нанесъл удар със стол в теменно-тилната лява област на главата на ищеца, докато същият седял на една от масите, причинявайки му увреждане, съпроводено с обилно кръвотечение. Ищецът незабавно бил отведен в спешния център на лечебно заведение в гр. Първомай, където му била оказана адекватна медицинска помощ. Визираната фактическа обстановка изцяло кореспондира с тази, възприета от наказателния съд и в тази част съдът кредитира изцяло показанията на св. П. и св. А..

Непосредственеността на възприятията на св. П., пресъздадени от нея безпротиворечиво и житейски логично, обуславя положителна оценка за достоверността на показанията й и в частта досежно претърпения от съпруга й физическия и емоционален посттравматичен дискомфорт по време и след инцидента, индиция за което са и показанията на св. А., излагащ аналогични впечатления.

При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Успешното провеждане на иска по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД изисква пълно доказване на елементите от общия деликтен фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина.

Доколкото съгласно чл. 300 от ГПК цитираната влязла в сила присъда е задължителна за настоящия решаващ орган, разглеждащ гражданските последици от инкриминирания акт, относно това дали същият е осъществен, неговата противоправност и вината на дееца, съдът приема за доказани част от компонентите на горевизирания сложен юридически факт – а именно виновно извършено от ответника спрямо ищеца противоправно деяние с посочената фактическа индивидуализация и правна квалификация.

Извън обхвата на задължителната сила на присъдата и респективно подлежащи на доказване остават несъставомерните обстоятелства, каквито в настоящата хипотеза се явяват настъпилите вреди в неимуществената сфера на пострадалия, дефинирани като неблагоприятни промени на исконни човешки блага като телесната цялост, здраве, душевност и психическо състояние, както и причината им връзка с престъпното посегателство.

Съвкупната преценка на кредитираните гласни доказателствени средства мотивира несъмнен извод, че като пряк резултат на визираното посегателство върху телесния му интегритет, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи си във физиологични болки в областта на главата и шията със силен първоначален и затихващ в оздравителния период интензитет, физически дискомфорт, изразяващ се в главозамайване, главоболие и гадене, продължил около година след увреждането, уплах и стрес от внезапния удар и от последвалия кръвоизлив, публично уронване на достойнството, душевни терзания и опасения от евентуални отрицателни последици за здравето на присъстващата на инцидента негова бременна съпруга, трайно чувство на страх и несигурност и самоизолация от социално общуване.

Интерпретацията на приобщените по делото гласни и писмени доказателствени източници безспорно разкрива, че така визираните негативни психически преживявания на ищеца са решаваща, типична, закономерна последица на телесното увреждане, нанесено от ответника и санкционирано по наказателнопроцесуален ред.

В обобщение на горното настоящият състав приема, че фактическият състав на чл. 45 ал. 1 ЗЗД е осъществен в пълнота, което обуславя ангажиране имуществената отговорност на деликвента за репариране на причинените вреди. От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по своето основание, а съобразно чл. 52 от ЗЗД размерът му поделжи на определяне в съответствие с принципа на справедливостта, отразяващ до голяма степен обществената оценка на засегнатите нематериални блага и правнозащитими интереси на личността. При прилагане на визирания критерий съдът се ръководи от преценка, почиваща на конкретни обстоятелства с процесуален капацитет на доказателства в процеса. В контекста на казаното съдът отчита вида, характера, броя и степента на причинените на ищец увреждания, част от които в уязвима област от човешкото тяло – а именно главата; интензитета на претърпените от същия физически болки и страдания от травмата, които са неизбежни при телесна повреда с посочения механизъм на причиняване и локализация; младата му възраст, която предполага по-кратък оздравителен период и благоприятна прогноза за пълно възстановяване без остатъчни физиологични смущения; конкретната около едногодишна продължителност на изпитван от потърпевшия физически дискомфорт, изразяващ се в периодични здравословни неразположения – главоболие, главозамайване, гадене; актуалният към инцидента психологически шок, стрес и срам, негативно рефлектиращ върху авторитета и достойнството на пострадалия в степен над обичайната, доколкото посегателството срещу телесната му неприкосновеност е осъществено безмотивно по време на обществено мероприятие с широка публичност и посещаемост, включително от негови роднини и приятели, в резултат на което е смутен необратимо отдихът и развлечението му. Принос за засилване на притеснението на ищеца е внесло присъствието на съпругата му в състояние на бременност. Не следва да се пренебрегват негативните психически преживявания на ищеца след инцидента, изразяващи се в продължителна самоизолация от социални контакти.

В контекста на чл. 52 от ЗЗД и като съобрази предназначението на обезщетението да служи като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди и да ги компенсира максимално, настоящият съдебен състав счита за справедливо присъждането му в пълния предявен размер от 5 000 лева, с оглед на което искът се явява изцяло основателен.

Съдът не възприема доводите на ответника за прекомерност на заявения размер на обезщетението, извеждани от твърденията, че страните са консумирали алкохол преди деянието, за часовия диапазон, през който е осъществено, и за нелекуване на ищеца в болнично заведение извън оказаната му медицинска помощ в гр. Първомай, поради тяхната неотносимост към характера и степента на понесените неимуществени вреди и респективно към релевантния въпрос за стойността на обезвредата.

С оглед изхода на делото по главния иск подлежи на уважаване и акцесорната претенция за присъждане на компенсаторно обезщетение за вредите от забавата на неговото изпълнение в размер на законната лихва за претендирания период, доколкото съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД притезанието се счита закъсняло от осъществяване на деликта и без покана.

Съобразно изхода на спора предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за разноски са реализирани, а с представянето на Договор за правна защита и съдействие № 72196/07.05.2014 г. е наведено доказателство за действително заплатен в полза на договорния пълномощник на ищеца адвокатски хонорар в размер на 600 лева, поради което на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да го заплати изцяло.

В тежест на ответника следва да се присъди и дължимата се към бюджета на съдебната власт на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса, възлизаща в размер на 200 лева, от чието внасяне ищецът е освободен по силата на чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 45 ал. 1 от ГПК В.П.Щ., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *** сумата от 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, уплах, стрес, срам, оскърбление, унижение, чувство на страх и несигурност, претърпени от непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, извършено на 16.06.2012 г. в с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив и изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда с разстройство на здравето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК В.П.Щ., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200 лева – дължима държавна такса за разглеждане на производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п

СМ / ПМ