Р Е Ш Е Н И Е

№74

гр. Първомай, 04.08.2014 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева

при секретаря Петя Монева.,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 83 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК «***», Бизнес парк – София, сгр. ***, представлявано от М. Ж. М.Ф. чрез пълномощника си в лицето на юрисконсулт Д.И.В., моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът Д.Ж.Е., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. П., ул. «***» № 29, дължи сумата от 244, 62 лева по Заповед № 270/11.12.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, и представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02936798/17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.12.2013 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът излага твърдения за издадена в негова полза срещу ответника Заповед № 270/11.12.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 501/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, по силата на която ответникът е задължен да плати горецитираната сума. С оглед своевременно депозирано от длъжника възражение по реда на чл. 414 от ГПК, ищецът следвало да заяви претенцията си с нарочен иск за установяване дължимостта на процесното вземане.

Ищцовото дружество извежда претенцията си от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02936798/17.10.2012 г., с който отпуснало на ответницата заем в размер на 1 300, 62 лева, като с предоставяне на сумата директно на търговеца съгласно чл. 1 от същия договор задълженията на заемодателя били изпълнени. След редовно издължаване на четири от уговорените в тежест на ответницата общо петнадесет ежемесечни вноски от 99, 72 лева, включващи изплащане на дължима главница и такса за обработка на кредита, на 20.03.2013 г. същата преустановила престациите, като в причинна връзка с констатирано просрочие на две месечни вноски съгласно чл. 3 от договора на 19.04.2013 г. настъпила предсрочна изискуемост на вземането, което в следствие на извършени в хода на делото погашения възлиза и се претендира в размер на 244, 62 лева, съставляващи непогасена част от дължимата главница.

Ищцовото дружество ангажира писмени доказателства и претендира присъждане в тежест на ответника на сторените в заповедно и в настоящото производство разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор и не излага становище по иска, като в депозираното по реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу Заповед № 270/11.12.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 501/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай сочи като причина за просрочие на дължимите вноски лични ангажименти през 2013 г., свързани със здравословен проблем на член от семейството й.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуален представител, като ищцовото дружество с допълнителни писмени изявления и становища заявява позиция за поддържане на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира за установено следното:

От приложените към исковата молба и неоспорени писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-02936798/17.10.2012 г., ищцовото дружество отпуснало на ответницата заем в размер на 1 300, 62 лева, като съгласно чл. 1 от контракта кредитополучателят се съгласил предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, което съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя и респективно на основание чл. 2 от договора ангажирало заемополучателя с плащането на 15 месечни погасителни вноски в размер на 99, 72 лева, включващи изплащане на дължима главница и такса за обработка на кредита, в сроковете, указани в погасителния план. Видно от Данъчна фактура № 0230003003/17.10.2012 г., издадена от „К енд К електроникс” ЕАД – гр. София, с Идент. № 200586330, ответницата закупила от посочения доставчик стоки на обща стойност 1 227, 00 лева, надлежно преведени по банков път от страна на ищцовото дружество по сметка на търговеца продавач. След редовно издължаване на четири от уговорените в тежест на ответницата ежемесечни вноски на 20.03.2013 г. същата преустановила престациите.

Със Заявление вх. № 6333/10.12.2013 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и предвид настъпила предсрочна изискуемост на вземането, считано от 10.04.2012 г., банката инициирала заповедно производство, образувано по ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай. По същото била издадена Заповед № 270/11.12.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответницата била задължена да заплати на кредитора следните суми: 948, 87 лева – непогасена главница, 136, 84 лева – такса за обработка на кредита, 58, 91 лева – мораторна лихва за периода от 19.04.2013 г. до 26.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 19.04.2013 г. до 26.11.2013 г., както и разноски за платена държавна такса в размер на 25, 00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.

С протоколно определение на съда от 02.07.2014 г. производството е частично прекратено поради оттегляне на иска на основание чл. 232 от ГПК, извършено в причинна връзка с реализирано след завеждането му погашение на дълга от страна на длъжника ответник в размер на 900, 00 лева.

Както се установява от материалите по приложеното ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, за подаденото от длъжника в заповедното производство възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, заявителят бил надлежно известен на 20.01.2014 г., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК последният предявил иск за съществуването на вземането на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, за което своевременно представил и надлежни доказателства пред заповедния съд.

След като при служебна проверка, включително и въз основа и на приложеното ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, установи, че са изпълнени специалните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск - а именно: за наличие на оспорващо дълга възражение, депозирано от ответницата по чл. 414, ал. 1 ГПК и за представяне пред заповедния съд на доказателства от страна на кредитора за предявяване на иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК в рамките на преклузивния срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК, съдът при така изложените фактически положения, намира същият за допустим, а разгледан по същество – и основателен по следните съображения.

По силата на чл. 2 и 3 от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-02936798/17.10.2012 г., с който ищцовото дружество кредитирало ответницата със сума в размер на 1 300, 62 лева, в тежест на последната възникнало парично задължение да престира 15 месечните погасителни вноски в размер на 99, 72 лева, включващи изплащане на дължима главница и такса за обработка на кредита, в сроковете, указани в погасителния план. С превеждане на частта от сумата по кредита, целево предназначена да погаси вземането за цената на закупени от ответницата стоки от доставчика „К енд К електроникс” ЕАД – гр. София, с Идент. № 200586330, ищцовото дружество изпълнило облигационното си задължение, произтичащо от чл. 1 на горецитирания договор. В причинна връзка с констатирано от кредитора и неоспорено от ответницата просрочие на две месечни вноски съгласно чл. 3 от договора на 19.04.2013 г. настъпила предсрочна изискуемост на вземането в неговия пълен размер. Последното обуславя извод за съществуване на вземането – предмет на издадената в полза на ищцовото дружество заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и на претенцията за законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.12.2013 г., до окончателното й изплащане.

Възражението на ответницата, релевирано по реда на чл. 414 от ГПК в заповедното производство, не съдържа състоятелни доводи, опровергаващи основателността на претенцията, с оглед на което съдът не следва да ги обсъжда.

На основание чл. 81 от ГПК и като сезиран да разгледа иск с правно основание по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по разпределяне отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид горното и като отчете претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в настоящото производство разноски, които се констатират в общ размер на 225, 00 лева, от които 125, 00 лева лева – внесена държавна такса и 100, 00 лева – платено юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в заповедното производство разноски, възлизащи в общ размер на 125, 00 лева, от които 25, 00 лева – платена държавна такса и 100, 00 лева – платено юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Ж.Е., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. П., общ. П., обл. Б., ул. «***» № *** – като кредитополучател, ДЪЛЖИ НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК «***», Бизнес парк – София, сгр. ***. представлявано от М. Ж. М. Ф. чрез пълномощника си юрисконсулт Д.И.В., ПЛАЩАНЕТО НА сумата от 244, 62 лева по Заповед № 270/11.12.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, и представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02936798/17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.12.2013 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.Ж.Е., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. П., общ. П., обл. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК «***», Бизнес парк – София, сгр.***, представлявано от М. Ж. М. Ф. чрез пълномощника си юрисконсулт Д.И.В., сумата от 225, 00 лева – разноски по настоящото производство, и 125, 00 лева - разноски по ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ гр. състав.

СЛЕД влизане в сила на настоящето съдебно решение ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІ съдебен състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на състава ведно със заверен препис от решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

СМ / НК