Решение по Гражданско дело 73/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

гр. Първомай, 09.06.2014 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОФИЯ МОНЕВА

при секретаря Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 73 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 310 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 262 от КТ.

Ищецът И.Т.Т., с ЕГН: ********** от гр. П. моли съда да постанови решение, с което да осъди Община – Първомай да му заплати сумата от 5 467 лева – съставляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен от него 1 458 часа извънреден труд в качеството му на работник на длъжност “Охрана и др. дейности” в дейност „Чистота” при ответника за периода от месец януари 2011 г. до месец декември 2013 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 10.02.2014 г., до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на иска излага твърдения и ангажира доказателства, като претендира и присъждане на разноски.

Ищецът излага твърдения за отсъствие на утвърден график, разпределящ полагания труд в обслужваната охранителна дейност, като по устна уговорка между назначените охранители се установила практика за работа на смени с продължителност от 24 часа. В резултат договорно регламентираната рамка на работното време от осем часа на ден, определяща и размера на начисляваното и изплащано месечно трудово възнаграждение, била многократно надвишавана, и въпреки отправяни до работодателя искания, положеният извънреден труд останал неовъзмезден. С тенденция да удовлетвори претенцията си по съдебен ред ищецът водил лична отчетност за престирания през исковия период труд, според която:

- за 2011 г. отработил извънредно общо 438 часа, от които 24 часа - през месец януари 2011 г., 8 часа – през месец февруари 2011 г., 16 часа – през месец март 2011 г., 16 часа – през месец април 2011 г., 64 часа – през месец юни 2011 г., 96 часа – през месец юли 2011 г., 56 часа – през месец август 2011 г., 80 часа – през месец септември 2011 г., 48 часа – през месец октомври 2011 г., 16 часа – през месец ноември 2011 г. и 24 часа – през месец ноември 2011 г.;

- за 2012 г. – отработил извънредно общо 480 часа, от които 40 часа – през месец януари 2012 г., 8 часа – през месец февруари 2012 г., 16 часа – през месец март 2012 г., 80 часа – през месец юли 2012 г., 56 часа – през месец август 2012 г., 88 часа – през месец септември 2012 г., 80 часа – през месец октомври 2012 г., 64 часа – през месец ноември 2012 г. и 48 часа – през месец декември 2012 г. и

- за 2013 г. – отработил извънредно общо 540 часа, от които 16 часа – през месец януари 2013 г., 80 часа – през месец февруари 2013 г., 72 часа – през месец март 2013 г., 64 часа – през месец април 2013 г., 40 часа през месец май 2013 г., 88 часа – през месец август 2013 г., 80 часа – през месец септември 2013 г., 8 часа – през месец октомври 2013 г., 72 часа – през месец ноември 2013 г. и 40 часа – през месец декември 2013 г.

В хода на процеса на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на петитума на първоначалния иск от 5 467 лева, изчислен за общо 1 458 часа съобразно чл. 262 от КТ с 50 % увеличение, на 9 584, 31 лева, претендиран за 2 200 часа, като в съдебно заседание ищцовата страна поддържа същия в увеличения му размер.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, представляван от Кмета на Община – Първомай, депозира отговор, с който, без да сочи и представя доказателства, оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан, отричайки твърдения от ищцовата страна факт за полаган извънреден труд, данни за какъвто не били отчитани и не фигурирали в нарочната книга, водена в Община – Първомай на основание чл. 149 от КТ, и с изрични претенции за заплащане на който работодателят не бил сезиран. Извод за недоказаност на претенцията ответникът извежда предвид липсата на налични, утвърдени от работодателя, графици за работа, позволяващи определяне на точния размер на полагания от работника извънреден труд, липса на доказателствена стойност на представената към исковата молба неофициална справка за помесечно отработени часове и за процесуална недопустимост на гласни доказателствени средства за установяване на визираните спорни обстоятелства.

Редовно призован, в съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Представя писмено становище и писмена защита, изготвени от надлежно упълномощените П. А. П. и Д. А. Т. – „главни юрисконсулти” към отдел „Правен” при Общинска администрация – гр. Първомай, които отстояват заявената с отговора по чл. 131 ал. 1 от ГПК позиция, включително и оспорвайки заключението на изслушаната в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза, без да провеждат насрещно доказване. На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер по усмотрение на съда.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените писмени доказателства – заверени преписи на Трудов договор № РД-19 514/01.10.2008 г. и Допълнителни споразумения към него № РД-19-176/23.03.2009 г. и № РД-19-368/29.10.2012 г., е видно, че на 01.10.2008 г. ищецът бил назначен на длъжност „Охрана и други дейности” към дейност „Чистота” при Община – Първомай, при следните параметри на трудовото правоотношение: пълно работно време от 8 часа, основно месечно възнаграждение в размер на 280, 00 лева и допълнително такова за прослужено време в размер на 32 %, възлизащо в размер на 89, 60 лева; месечно изплащане на възнаграждението и основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, с изрично препращане за неуредените условия към разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, длъжностната характеристика и вътрешните правила за работната заплата. С цитираните допълнителни споразумения били внесени изменения единствено в насока увеличаване на дължимото се основното и допълнителното трудово възнаграждение, първото - повишено последователно на 300 лева и 330 лева, а второто – съответно на 41 % и 44 %, както и в насока предвиждане на допълнителен платен годишен отпуск от 13 работни дни. Със Заповед № РД-19-240/30.12.2013 г., издадена от Кмета на Община – Първомай, представена от ищцовата страна и също неоспорена в хода на процеса, ищецът бил освободен на основание чл. 328 ал. 1 т. 10а от КТ поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди сключване на трудовото правоотношение, считано от 02.01.2014 г.

Съвпадане в твърденията на страните съдът констатира и досежно обстоятелства за отсъствие на заплатено през исковия период допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, както и досежно това, че в звеното по охрана, където същият престирал труда си, работодателят не въвеждал или утвърждавал разпределение на работните смени на работниците чрез нарочен график или посредством друг административен акт.

Спорният предмет в процеса е фокусиран върху обстоятелството дали ищецът е полагал извънреден труд и в какъв размер, като за установяването му същият навежда гласни доказателствени средства, преценени от съда като допустими въпреки релевираните на ответната страна възражения, и приобщени чрез разпит на св. Х.К.С. – изпълняващ през исковия период, както и към 26.05.2014 г., длъжността Ръководител „Чистота” при Община – Първомай, и св. Д.Р.Й. – изпълнявал длъжността „охранител” при Община - Първомай в периода от 2010 г. до началото на 2014 г., а понастоящем пенсионер. Същите еднопосочно и безпротиворечиво свидетелстват за полаган от ищеца извънреден труд за исковия период, като потвърждават липсата на утвърдени графици за разпределение на работните смени, които по взаимна устна уговорка между назначените четирима охранители /сред които ищецът и св. Й./, доведена до знанието и разрешена от прекия им ръководител в лицето на св. С., били с фиксирана продължителност от 24 часа. С приключване на дежурството на единия от тях, в следващите три дни встъпвали последователно другите трима колеги по съгласуван помежду им ротационен ред, с което се обезпечавала непрекъсваемост на работния процес, обусловена от небходимостта да се осигури денонощна охрана, включително и в почивни и празнични дни. Смените на отсъстващ охранител се разпределяли между останалите на същия принцип. Охранителите не удостоверявали писмено приемо-предаването на пазения обект, нито дата и часови граници на работната смяна, разчитайки на добросъвестността при изпълнене на трудовите си обязаности и взаимната коректност, които св. С. потвърждава в показанията си.

Ищецът онгаледява исковите си твърдения с депозиране на самостоятелно изготвена саморъчна писмена справка, съдържаща данни за положените часове извънреден труд, чиято доказателствена стойност е оспорена от страна на ответника.

По искане на ищеца по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основана на материалите по делото и след непосредствена проверка в Община – Първомай на личното трудово досие на ищеца, изплащателните ведомости за заплати и щатните разписания за 2010 г., 2011 г., 2012 г., и 2013 г. Експертното заключение излага извод за положен от ищеца извънреден труд, изчислен като резултат от положителна разлика между установената по изплащателни ведомости норма работни часове и действително положения такъв, данни за който вещото лице черпи и от приложената към исковата молба в този смисъл ръкописна писмена справка. Експертната констатира общо за исковия период 1 488 часа положен от ищеца, неначислен по ведомости и неизплатен извънреден труд на обща стойност 6 071, 39 лева, определена при увеличение от 50 % върху часовата левова ставка, пресметната съобразно размера на месечно трудово възнаграждение, от които

- за 2011 г. – 448 часа на стойност 1 704, 93 лева, като визираният резултат се формира при съпоставка между заплатени и отработени от ищеца по норма общо 1 856 часа и действително отработени 2 304 часа, от които: 24 часа през месец януари 2011 г., 8 часа – през месец февруари 2011 г., 16 часа – през месец март 2011 г., 16 часа – през месец април 2011 г., 64 часа – през месец юни 2011 г., 96 часа – през месец юли 2011 г., 56 часа – през месец август 2011 г., 80 часа – през месец септември 2011 г., 48 часа – през месец октомври 2011 г., 16 часа – през месец ноември 2011 г. и 24 часа – през месец ноември 2011 г.,

- за 2012 г. – 448 часа на стойност 1935, 96 лева, като визираният резултат се формира при съпоставка между заплатени и отработени от ищеца по норма общо 1 512 часа и действително отработени 1 992 часа, от които: 40 часа – през месец януари 2012 г., 16 часа – през месец март 2012 г., 88 часа – през месец юли 2012 г., 56 часа – през месец август 2012 г., 88 часа – през месец септември 2012 г., 80 часа – през месец октомври 2012 г., 64 часа – през месец ноември 2012 г. и 48 часа – през месец декември 2012 г., и

- за 2013 г. – 560 часа на стойност 2 430, 50 лева, като визираният резултат се формира при съпоставка между заплатени и отработени от ищеца по норма общо 1 672 часа и действително отработени 2 232 часа, от които 16 часа – през месец януари 2013 г., 80 часа – през месец февруари 2013 г., 72 часа – през месец март 2013 г., 64 часа – през месец април 2013 г., 40 часа през месец май 2013 г., 88 часа – през месец август 2013 г., 80 часа – през месец септември 2013 г., 8 часа – през месец октомври 2013 г., 72 часа – през месец ноември 2013 г. и 40 часа – през месец декември 2013 г., както и

- в дни на национални празници – общо 152 часа на стойност 703, 74 лева, класирани според личната справка на ищеца, както следва: 16 часа – през месец април 2011 г., 8 часа – през месец септември 2011 г., 24 часа – през месец декември 2011 г., 16 часа – през месец септември 2012 г., 24 часа – през месец декември 2012 г., 8 часа – през месец януари 2013 г., 16 часа – през месец април 2013 г., 16 часа – през месец май 2013 г., 8 часа – през месец сепетмври 2013 г. и 24 часа през месец декември 2013 г.;

Експертното заключение досежно положен през 2010 г. от ищеца извънреден труд не следва да се обсъждат, тъй като попадат извън рамкирания с иска времеви период на претенцията.

След анализ на доказателствената съвкупност съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

В периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2013 г. ищецът е престирал труд на длъжността „Охрана и други дейности” към дейност „Чистота” при Община – Първомай като страна по трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № РД-19 514/01.10.2008 г., изменено с Допълнителни споразумения № РД-19-176/23.03.2009 г. и № РД-19-368/29.10.2012 г. и прекратено със Заповед № РД-19-240/30.12.2013 г., считано от 02.01.2014 г. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, на ищеца е изплащано трудово възнаграждение съобразно така уговорената нормална осемчасова продължителност на работното време, без начисляване на допълнителни възнаграждения за положен през обсъждания период извънреден труд. Потвърждавайки визираната констатация, работодателят ответник отъждествява липсата на писмен източник, документиращ изпълнение на трудови функции извън установената продължителност на работното време, с действителното фактическо положение, от което извежда и аргументацията си за неоснователност на исковата претенция. Съдът, от своя страна, счита обстоятелсвото за полаган от ищеца извънреден труд за безспорно установено именно посредством показанията на разпитаните по делото свидетели. С особено висока степен на достоверност следва да се ценят тези на св. С., който въпреки актуалната си служебна обвързаност с ответника, красноречиво, пълно и ясно пресъздава утвърдената през исковия период практика за разпределяне на 24-часовите работни смени между четиримата охранители, чиито кадрови потенциал осигурявал непрекъснат работен процес, предпоставящ по необходимост престиране от тяхна страна на доброволен, но извънреден труд. Основание за заинтересованост съдът не констатира и по отношение на св. Й., чиито показания, изхождайки от лице с преки впечатления за релевантните факти, изцяло кореспондират с тези на св. С., както и с ищцовите твърдения. По изложените съображения съдът следва да постави обсъжданите гласни доказателствени средства в основата на извода си, че за процесния период ищецът е полагал труд извън нормалната продължителност на работното време, установена с трудовия му договор. Възраженията на ответника за тяхната процесуална недопустимост не се споделят от съда, тъй като с възлагане в тежест на работодателя по чл. 149 от КТ да регистрира в нарочна книга и отчита пред инспекцията по труда положения извънреден труд, не са въвежда забрана за доказване положителния факт на неговото упражняване от страна на заинтересования работник, който е лишен от правна възможност да налага спазването на коментираната законова норма.

Досежно представената от ищеца към исковата молба собственоръчна справка, съдържаща данни за положения от него извънреден труд, следва да се посочи, че същата е с дискредитирана доказателствена стойност и поради липса на подпис на своя автор не разполага дори с формална доказателствена сила. Същата следва да се цени като неразделна част от твърденията на ищеца, формулирани в исковата му молба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съобразно дефинитивна законова норма на чл. 143 ал. 1 от КТ фактическият състав на извънредния труд включва следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1/ осъществяване на работа по определената с конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция; 2/ трудът да е полаган извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно работно време, т. е. извън установеното за конкретния работник или служител работно време и 3/ да се извършва по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител.

Доколкото първите две от тях се установяват при анализа на ангажираните по делото писмени доказателства за параметрите на трудовото правоотношение на ищеца и събраните гласни такива, то за третото от изброените условия е наведено пряко доказателство чрез показанията на св. С., явяващ се и непосредствен ръководител на ищеца през исковия период, контролиращ и организиращ редуването на смените в звеното.

С оглед гореизложеното съдът достига до извод за доказаност на иска по основание при отсъствие на данни за неговия размер, тъй като твърденията на ищеца в указаната насока се подкрепят единствено от приложената от него собственоръчна справка, за чиято докозателствена стойност вече се изложиха съображения. По делото не са приобщени писмени доказателства, удостоверяващи сменното разпределение на охранителите в звено “Чистота” при Община – Първомай в календарно съобразен формат, както и такава, свидетелстващи за реалното му изпълнение чрез регистриране на начало и край на работната смяна, приемане и предаване на охранявания обект, присъствена форма и др. Свидетелските показания се явяват ненадежден източник на информация с подобен интензитет на конкретика и пълнота. Полезността им в настоящия анализ се изчерпва с пресъздадения в обяснителен режим принцип на редуване на смените между назначените охранители и тяхната времева продължителност. Не се представят данни за подобна регламентация и в правилника за вътрешния трудов ред на работодателя съгласно чл. 141 ал. 3 от КТ.

Чл. 162 от ГПК задължава съда при доказана по основание искова претенция, каквато се явява настоящата, и при липса на данни за нейния размер да определи размера по своя преценка или съобразно заключение на вещо лице. В тази насока изготвената по настоящото дело съдебно-счетоводна експертиза, макар черпеща сведения и от игнорираната от доказателствена съвкупност неофициална справка на ищеца, следва да се вземе предвид при определяне на размер на иска, доколкото същата е съобразила и щатното разписание на всички, работещи през исковия период охранители, и техния ротационен и непрекъсваем работен процес. При тази негова организация съдът и без специални познания, би могъл чрез аритметични калкулации да стигне до извода за полаган труд извън нормалната продължителност на договорно утвърдения осемчасов работен ден. Съгласно чл. 136 от КТ нормалната продължителност на работната седмица е петдневна, с 40-часово седмично работно време и 8-часово работно време през деня, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа и 7 часа за нощна смяна.

Следва да се има предвид, че по делото отсъстват твърдения и доказателства досежно утвърдения от работодателя начин за отчитане на работното време и доколкото в процеса не са наведени противни такива, включително и за наличие на отчетни документи за сумирано изчисляване на работното време, следва да се приеме, че същото е определяно подневно, като адекватна на него е и прилаганата от работодателя Община – Първомай система за заплащане на труда. При подневното отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. За времето, през което се полага извънреден труд, се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното с увеличение, уговорено между работника или служителя с трудовия договор, но не по-малко от предвидените в чл. 262 КТ размери.

В конкретната хипотеза съдът намира, че изчисляването на размера на дължимото се за положения извънреден труд допълнително трудово възнаграждение подлежи на изплащане с увеличение от 50 % по чл. 262 ал. 1 т. 1 от КТ, както е изчислено в експертното заключение по делото, което е съобразено и с чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. /в сила от 01.07.2007 г./.

С оглед гореизложеното предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен до размера, определен от експертното заключение – а именно за сумата от 6 071, 39 лева - представляваща неначислено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен за периода от месец януари 2011 г. до месец декември 2013 г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2014 г. до окончателното й изплащане, като за този над тях претенциите следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

Искането на ищцовата страна за присъждане и на установените от вещото лице дължими суми за работа през официални празници, релевирано едва в рамките на устните състезания, не подлежи на разглеждане, тъй като иск с такова основание не е предявен.

С оглед изхода на делото и предвид изрично заявената претенция на ищцовата страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева съгласно депозиран списък по чл. 80 от ГПК, съдът на основание чл. 81 от ГПК дължи произнасяне. Доколкото от страна на ищеца с представянето на Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2014 г. са ангажирани доказателства за действително заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лева, съобразно него следва да се определят подлежащите на присъждане разноски. Предвид казаното на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 126, 69 лева съразмерно с уважената част от иска. Досежно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултно възнаграждение, което с оглед изхода на спора подлежи на разглеждане на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, още повече че не засяга обхвата на привилегията на ищеца по чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК, следва да се посочи, че, ответникът не попада сред юридическите лица, в полза на които е предвидена разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, и в този смисъл претенцията му се явява неоснователна.

Тъй като на основание чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, съобразно изхода на делото и на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС в полза на Районен съд – Първомай държавна такса в размер на 242, 86 лева и разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 50, 68 лева, изплатени от бюджета на съда, като разликата до пълните размери остава в тежест на бюджета.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която е присъдено заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община – Първомай, представлявана от Кмета А. П., със служебен адрес: гр. П., ул. “***” № 50, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Т.Т., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. П., ул. „***” № 17 и с адрес за призоваване: гр. П., ул. „***” № 39, представляван от адв. Н.В.П. и адв. Б. А. П. при Адвокатска колегия - гр. П., сумата от 6 071, 39 лева, представляваща неначислено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен за периода от месец януари 2011 г. до месец декември 2013 г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 126, 69 лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, като за разликата над уважения до пълния предявен размер – а именно за сумата 3 512, 92 лева, ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Община – Първомай, представлявана от К. А. П., със служебен адрес: гр. П., ул. “***” № 50, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС в полза на Районен съд – гр. Първомай – държавна такса в размер на 242, 86 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 50,68 лева, изплатен от бюджета на съда.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението досежно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 09.06.2014 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

СМ / НК