Решение по Гражданско дело 54/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр. Първомай, 13.08.2014 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 54 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени искове, правно квалифицирани по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 213 ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д`АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от управителя си М.Ц.В., чрез пълномощника си адв. М.Л.Г. при Софийска адвокатска колегия, моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът “БУЛ ЕВ” ЕООД – гр. Първомай, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя си Е.П.С., дължи следните суми – предмет на Заповед № 275/12.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д № 497/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай:

- сумата от 16 507, 48 лева, представляваща главница на регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по Застрахователен договор – полица № 880001038, в сила от 01.04.2010 г., за обезвреда на претърпени от застрахованото трето лице “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, с ЕИК: *** вреди от неизпълнение на договорни задължения на “БУЛ ЕВ” ЕООД – гр. Първомай по Данъчни фактури № № 0000109290/26.03.2011 г., 0000109365/04.04.2011 г. и 0000109458/11.04.2011 г., и

- сумата от 3 286, 95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.12.2011 г. до 08.12.2013 г.

Ищецът извежда правния си интерес от търсената защита, позовавайки се на издадена в негова полза Заповед № 275/12.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д № 497/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, по силата на която ответникът бил задължен да плати процесните суми. С оглед своевременно депозирано от длъжника възражение по реда на чл. 414 от ГПК, ищцовото дружество следвало да заяви претенцията си с нарочен иск за установяване дължимостта на притезанията.

Ищцовата страна обосновава главната си претенция с твърдения, че в качеството на регистриран по реда на чл. 17 А от ТЗ във вр. с чл. 8 ал. 1 от КЗ клон на международна застрахователна компания е сключил с «ВИАНД» АД – гр. София, с ЕИК: *** Застрахователен договор – полица № 880001038, в сила от 01.04.2010 г., за обезщетение на всички неизпълнени изискуеми и ликвидни вземания както на застрахования, така и на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с период на застрахователно покритие до 31.03.2011 г. Своевременно уведомен на 12.07.2011 г. за настъпване на застрахователното събитие – а именно неизпълнение на парични задължения за плащане на цената на доставени стоки от застрахованото лице „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД на ответното дружество „БУЛ ЕВ” ЕООД, за което са съставени Данъчни фактури № № 0000109290/26.03.2011 г. на стойност 8 018, 64 лева /с начислен ДДС/, 0000109365/04.04.2011 г. на стойност 4 675, 32 лева /с начислен ДДС/ и 0000109458/11.04.2011 г. на стойност 6 726, 60 лева /с начислен ДДС/, ищецът предприел мерки за събиране на вземането с частична резултатност. Същият поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение, изчислено в размер на 85 % от цялото неизпълнено вземане, или сумата от 16 507, 48 лева, и преведено на 30.12.2011 г. в полза на застрахованото дружество „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането встъпва в правата на удовлетворения кредитор и ответник в настоящото производство срещу длъжника до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски.

Ищцовото дружество ангажира писмени доказателства и претендира присъждане в тежест на ответника на сторените в настоящото производство разноски за платена държавна такса и депозит за назначена съдебно-счетоводна експертиза, ведно с дължимата се върху тях лихва за забава от деня на влизането на съдебното решение в сила до пълното им погасяване.

С писмен отговор, подаден в срока по 131 от ГПК, ответното дружество чрез процесуалния си представител адв. А.Г.Ч. при Адвокатска колегия – гр. Стара Загора, оспорвайки исковете като недопустими, неоснователни и недоказани, моли същите да се отхвърлят. Противопоставя възражения за ненадлежна процесуална и материална легитимация на ищеца, за погасяване на дълга чрез плащане, както и за нередовност на исковата молба поради невнасяне на държавна такса в пълен размер. Представя писмени доказателства и претендира присъждане на деловодни разноски за производството в настоящата инстанция.

Доводи за недължимост на претендираните суми ответникът навежда и в постъпилото по реда на чл. 414 от ГПК възражение в заповедното производство по ч. гр. дело № 497/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, като сочи, че във фирменото му счетоводство не фигурира доставчик с наименование като това на ищцовото дружество.

В съдебно заседание страните чрез пълномощниците си отстояват процесуална позиция в съответствие с писмените си становища, заявени във фазата по размяна на книжа, като от страна на ищцовото дружество е предприето и допуснато оттегляне на претенцията за законната лихва, дължима се за периода от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, а ответникът при условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива правни изводи по същество.

При служебна проверка, включително и въз основа и на приложеното ч. гр. дело № 497/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, съдът констатира, че са изпълнени специалните кумулативно изискуеми процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на предявените искове: 1/ издадена за притезанията – предмет на исковете - Заповед № 275/12.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; 2/ наличие на оспорващо дълга възражение, депозирано от ответника в заповедното производство по чл. 414, ал. 1 от ГПК в законоустановения преклузивен срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК, 3/ предявяване на исковете в рамките преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК, което съдът приема за служебно известен факт с оглед решаващата компетентност на един и същ съдия-докладчик и по двете дела, макар формално по досието на заповедното производство да не са представени доказателства в указания смисъл.

Предвид допустимостта на предявените искове, съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените към исковата молба и неоспорени писмени доказателства се установява, че по силата на Застрахователен договор – полица № 880001038, в сила от 01.04.2010 г., сключен между ищцовото дружество и “ВИАНД» АД – гр. София, с ЕИК: ***, застрахователят е поел задължение да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от финансово неизпълнение на вземанията както на застрахованото дружество, така и на трето лице „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД – гр. София, с ЕИК: *** при отделно третиране, при следните параметри: първоначален период на застрахователно покритие до 31.03.2011 г. и застрахователно обезщетение в размер на 85 % от общата стойност на неизпълнените вземания на застрахованото лице за цената на стоки, закупени от конкретно назовани купувачи, до размер на определения за тях индивидуален кредитен лимит.

Видно от представеното платежно нареждане на 30.12.2011 г. застрахователят наредил в полза на “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД банков превод на сумата от 26 654, 88 лева при посочено основание на транзакцията “обезщетение полица 880103802” и пояснение “БУЛ-ЕВ”.

Фигуриращите по делото първични счетоводни документи /фактури и кантарни бележки/ удостоверяват, че в периода от 26.03.2011 г. до 11.04.2011 г. ответното дружество е закупило и получило от “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ – клон ЧИРПАН” ЕООД, с ЕИК: *** различни по количество стоки “мюлари фин-р/гр”, като така сключените търговски продажби доставчикът документирал с издаването на Данъчни фактури № № 0000109290/26.03.2011 г. на стойност 8 018, 64 лева /с начислен ДДС/, 0000109365/04.04.2011 г. на стойност 4 675, 32 лева /с начислен ДДС/ и 0000109458/11.04.2011 г. на стойност 6 726, 60 лева /с начислен ДДС/, при фиксирано отложено плащане на фактурираните стойности съответно до 24.06.2011 г., 03.07.2011 г. и 10.07.2011 г. Със съпроводително писмо от името на лицето “Кристияна Класанова”, датирано от 14.12.2011 г., копия на същите били адресирани до застрахователното дружество с предишно наименование “КОФАС АУСТРИЯ КРЕДИТФЕРЗИХЕРУНГ АГ” КЧТ.

Съобразно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, визираните данъчни фактури са надлежно осчетоводени в редовно водения счетоводен масив на ответното дружество, като са отразени и в дневника за покупки и справка-декларацията за ДДС на данъчнозадълженото лице за отчетния период – месец април 2011 г., подадени в ТД на НАП - Пловдив с Уведомление вх. № 1600-1722372/12.05.2011 г. След приспадане на осчетоводено от ответника частично плащане на сумата от 3 895, 52 лева по Данъчна фактура № 0000109290/26.03.2011 г., констатираното съгласно експертните изводи непогасено задължение на “БУЛ-ЕВ” ЕООД по процесните фактури възлизало в общ размер на 15 561, 04 лева.

По делото е приложено извлечение от електронно писмо на г-жа К.Х. до адв. М.Г., съдържащо хронологично описание на отношенията с клиента „БУЛ-ЕВ” ЕООД, както и заверен препис на Писмо изх. № 000877/23.01.2012 г., с което “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ – КЛОН ЧИРПАН” ЕООД приканва “БУЛ-ЕВ” ЕООД да потвърди паричния си дълг в размер на 4 703, 80 лева, непогасен към 31.12.2011 г., директно пред одиторите на кредитора. Банкова транзакция на идентична по размер сума, наредена от банковата сметка на “БУЛ-ЕВ” ЕООД по тази на “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ – КЛОН ЧИРПАН” ЕООД, е удостоверена с представено към отговора на ответника преводно нареждане от 28.04.2012 г., заверено от “БАНКА ДСК” ЕАД – клон Първомай, в което като основание за превода са цитирани фактури № 109524 и № 109581.

При така установените правнозначими факти чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Основателността на предявения главен иск по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 във вр. с чл. 213 ал. 1 от КЗ с предмет регресното право на ищцовото дружество срещу длъжника ответник, е обусловена от наличието на следните, подлежащи на установяване при условията на пълно доказване от страна на ищеца, елементи на фактическия състав на суброгационното му право: наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка, по силата на което застрахователят да се е задължил да покрива процесния финансов риск, и в изпълнение на който да е изплатил на застрахования съответно застрахователно обезщетение.

Общият състав на суброгационното право на застрахователя е регламентиран в разпоредбата на чл. 213 ал. 1 от КЗ, според който застрахователят, платил застрахователното обезщетение на застрахования по сключен договор за имуществена застраховка, встъпва в правата на последния срещу прекия причинител на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Касае се до законна суброгация като вид частно правоприемство, чийто ефект се проявява по силата на закона, и в тази връзка не са необходими други действия или уведомление до причинителя на вредата или изявления на застрахованото лице. В този смисъл са несъстоятелни доводите на ответника досежно принципиалната правна невъзможност за ангажиране на отговорността му, изведени от субективните предели на действие на застрахователния договор.

От приложените към исковата молба и неоспорени писмени доказателства се установява, че по силата на валидно сключен в съответствие с изискванията на чл. 184 ал. 1 и ал. 3 от КЗ застрахователен договор по полица № 880001038 от 25.03.2010 г., в сила от 01.04.2010 г., между ищцовото дружество и «ВИАНД» АД – гр. София, с ЕИК: ***, е възникнало застрахователно правоотношение – с предмет покритие на риск от финансово неизпълнение на вземания от продажби, извършвани във връзка със застрахованата търговска дейност – а именно производство на комбинирани фуражи и търговия с компоненти за тях, с период на застрахователно покритие до 31.03.2011 г. Съгласно Модул застрахователен риск В27.01. от полицата застрахователят се задължил да обезпечи застрахователна закрила за същия финансов риск и по отношение вземанията на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД – гр. София, но при условията на отделно третиране, конкретни доказателствени средства за които не са наведени.

Доколкото материалната легитимация на ищцовото дружество произтича от валидно възникнало за него по силата на чл. 213 ал. 1 от КЗ суброгационно право, ключов за изхода на спора въпрос се очертава този за качеството на “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД на застрахован по смисъл на § 1, т. 4 от ДР на КЗ субект, чиито имуществени блага са обект на застраховане.

Сключен в хипотезата на застраховане за чужда сметка, допустимо съобразно чл. 201 ал. 1 от КЗ, валидността на процесния застрахователен договор е обусловена от допълнителна предпоставка, предвидена в чл. 201 ал. 2 от КЗ – а именно одобрението на титуляра на застрахованото имущество, явяващ се в конкретния случай “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД. По делото отсъстват наведени доказателства за изразено от страна на посоченото търговско дружество изрично одобрително волеизявление, обективирано във формата, предписана от чл. 42 ал. 2 във вр. с чл. 37 от ЗЗД във вр. с чл. 184 ал. 1 от КЗ. Коментирано в този контекст, приложеното съпроводително писмо от 14.12.2011 г., адресирано до застрахователното дружество във връзка с изпращане на посочените в исковата молба фактури, не ползва противния извод, тъй като от съдържанието му не би могло да се заключи, че същото изобщо изхожда от страна на “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД. Като негов автор в него се сочи име на физическо лице, различно от това на законния представител на дружеството, като конретизираните данни за адресанта не съвпадат с тези, индивидуализиращи “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД по съдебна регистрация. При така сложената по делото доказателствена основа съдът не съзира дори имплицитно заявена от посоченото дружество воля за одобряване на застрахователния договор, включително такава, която да се изведе по тълкувателен път от акта на преведеното застрахователно обезщетение, тъй като същият сам по себе си не манифестира одобрение на преждесключен застрахователен договор от името на друг правен субект.

Дори от тези данни хипотетично да се приеме противното, одобрението на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД би се оказало следващо по време настъпването на твърдяното застрахователно събитие, в която хипотеза чл. 201 ал. 3 от КЗ му придава сила, единствено при условие че премията е редовно платена. За последното също не са ангажирани надлежи писмени доказателства, доколкото по силата на чл. 201 ал. 1 от КЗ задължението да престира застрахователната премия тежи върху действащия от свое име за чужда сметка съдоговорител – в случая „ВИАНД” АД.

По така изложените съображения като носител на тежестта да докаже елементите от фактическия състав на суброгационното си право, ищецът не е провел пълно доказване на обстоятелствата, от които същото произтича, и респективно съдът е обвързан да приложи последиците от разпределението на доказателствената тежест, като приеме, че застрахователният договор по полица № 880001038 от 25.03.2010 г., в сила от 01.04.2010 г., не би могъл да породи правни последици за “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД и да го превърне в адресат на застрахователното обезпечение. Последното, от своя страна, лишава от правно основание извършената в негова полза престация на застрахователно обезщетение и респективно дискредитира правото на застрахователя да встъпи в правата на удовлетворения кредитор срещу ответното дружество в качеството му на причинител на вреди с договорен произход. В този смисъл ищцовата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Наред с горното и за пълнота следва да се има предвид, че доказателственият дефицит по делото влече липса на яснота относно цялостното развитие на процесното застрахователно правоотношение. Противно на правната логика се претендира регресна отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, преведено на застраховано лице в причинна връзка със застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 3 от Допълнителните разпоредби на КЗ, настъпило след изтичане периода на застрахователно покритие – 31.03.2011 г., а като покрит риск по застраховката се третира именно забавата на ответника да плати стойността на посочените в исковата молба Данъчни фактури № № 0000109290/26.03.2011 г., 0000109365/04.04.2011 г. и 0000109458/11.04.2011 г. на падежа, който съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД е фиксиран съответно на 24.06.2011 г., 03.07.2011 г. и 10.07.2011 г. Липсват писмени доказателства, от които да се почерпят сведения за договорена актуализация продължителността на периода на застрахователното покритие в предписана от пункт 6 от Преамбюла на застрахователния договор и чл. 184 ал. 1 от КЗ форма за действителност.

Касателно представеното от ищцовата страна извлечение от електронна кореспонденция с представител на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, същото следва да се игнорира от доказателствената съвкупност, тъй като не разполага с формална доказателствена сила на писмен или електронен документ, възпроизвежда твърдения на субект без процесуално качество в процеса и респективно не съставлява годна основа за изводи досежно правнорелевантните за спора обстоятелства.

Становището за недоказаност на предпоставките за упражняване на суброгационното право на ищеца изключва необходимостта от обсъждане на наведените възражения и доказателства, произтичащи от договорното правоотношение между ответника и “ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД.

С оглед изхода на делото по водещия иск подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за вредите от забавата на главния дълг. Идентичен би бил изводът по отношение на обусловения иск и при уважаване на главната претенция, тъй като регресното право на застрахователя срещу причинителя на вредите възниква по силата на закона и отделно от преюдициалното застрахователно правоотношение, като изискуемостта му настъпва в момента на суброгацията по чл. 213 ал. 1 от КЗ. Доколкото притезанието не е обвързано със срок на изпълнение, съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД забавата му настъпва едва след изрична покана на кредитира. По делото отсъстват всякакви индиции за връчване на предсъдебна регресна покана на ответното дружество, поради което и обезщетение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за исковия период не би се дължало.

Досежно правопогасяващото възражение за давност, което ответникът релевира при условията на евентуалност след изтичане срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, съдът не дължи произнасяне както предвид крайния правен извод за неоснователност на претенциите, така и поради настъпила на основание чл. 133 от ГПК процесуална преклузия.

На основание чл. 81 от ГПК и след като съобрази изхода на делото, съдът намира, че макар в полза на ответника да възниква право да претендира деловодни разноски, претенцията му подлежи на доказване с надлежни писмени доказателства, удостоверяващи тяхното извършване. В конкретния случай в уверение на разхода си ответникът е представил единствено Договор за правна защита и съдействие № 0000006348/30.04.2014 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 100, 00 лева, бъз същото да фигурира като платено. По изложената причина визираното доказателство не би могло да удостовери действителното извършване на плащането и съдът не следва да го присъжда.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове, предявени от “КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д`АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя си М.Ц.В., чрез пълномощника си адв. М.Л.Г. при Софийска адвокатска колегия, срещу “БУЛ ЕВ” ЕООД – гр. Първомай, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя си Е.П.С., чрез адв. А.Г.Ч. при Адвокатска колегия – гр. Стара Загора, със служебен адрес: гр. ***, за признаване за установено, че последното дължи плащането на следните суми – предмет на Заповед № 275/12.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д № 497/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай:

- сумата от 3 286, 95 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 30.12.2011 г. до 08.12.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на настоящото съдебно решение ч. гр. дело № 497/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІ съдебен състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на състава ведно със заверен препис от решението.

СМ/ ВК

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/