Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 46

 

                                                      гр. Първомай, 23.04.2014 г                                   

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

  

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав, в открито заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

при секретаря: Мария  Запрянова,

като разгледа докладваното от съдия  ПАВЕЛ  ПАВЛОВ

гр. дело № 392 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК.

            Ищецът “***” ЕАД – гр. София, в качеството си на частен правоприемник на Банка “***” ЕАД – гр. София, моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че те, в качеството им на поръчители на лицето Д. И. К., му дължат сумата от 24 197, 18 левадължима главница; сумата от 3 014, 99 лева (три хиляди и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки) – редовна лихва, дължима за периода 05.12.2011 година – 05.10.2012 година; сумата от 1 181, 38 лева (хиляда сто осемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) – санкционираща лихва, дължима за периода 05.12.2012 година – 05.10.2012 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2012 година, датата на подаване на заявлението в съда, до пълното погасяване на задължението; сумата от 60 лева (шестдесет лева) – заемни такси,  дължими по Споразумение за обединяване на кредити от 31.10.2011 година, обезпечено с Договор за поръчителство от същата дата, които суми е било разпоредено ответниците, заедно с лицето Д. И. К. от с. В., солидарно да заплатят на Банка “***” ЕАД – гр. София със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 236/08.10.2012 г., издадена по ч. гр. дело № 400/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІІ съдебен състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците Е.Д.В. *** и Д.А.В. ***, първоначално са оспорили иска с отговора на исковата молба, но с подадена на 01.04.2014 г. молба от процесуалния им представител адв. А. А. за съдебното заседание по делото на 02.04.2014 г. заявяват, че признават иска и молят съда да постанови решение при условията на признаване на иска, като не се присъждат разноски в полза на ищеца.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства, и преди всичко – от тези, съдържащи се в приложеното ч. гр. дело № 400/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІІ състав, се установява, че с издадената по посоченото дело Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 236/08.10.2012 г., е било разпоредено Д. И. К., ЕГН **********,***, в качеството му на кредитополучател, и двамата ответници по настоящето дело, в качеството им на поръчители, солидарно да заплатят на праводателя на ищеца по настоящето дело- Банка “***” ЕАД – гр. София, сумата от 24 197, 18 левадължима главница; сумата от 3 014, 99 лева (три хиляди и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки) – редовна лихва, дължима за периода 05.12.2011 година – 05.10.2012 година; сумата от 1 181, 38 лева (хиляда сто осемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) – санкционираща лихва, дължима за периода 05.12.2012 година – 05.10.2012 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2012 година, датата на подаване на заявлението в съда, до пълното погасяване на задължението; сумата от 60 лева (шестдесет лева) – заемни такси; сумата от 569,07 лева (петстотин шестдесет и девет лева и седем стотинки) – разноски по делото за държавна такса; сумата от 734,34 лева (седемстотин тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) – юрисконсултско възнаграждение на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължими по Споразумение за обединяване на кредити от 31.10.2011 година, обезпечено с Договор за поръчителство от същата дата. След издаването на Заповедта, с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 10.12.2012 г. в гр. София, кредиторът в заповедното производство - Банка “***” ЕАД, е продало свои вземания (включително и тези срещу ответниците) на ищцовото дружество.

В срока по чл.414 от ГПК – на 16.09.2013 г. двамата ответници по настоящето дело – Д. и Е. В. са подали възражения срещу Заповедта, поради което и купувачът на задълженията им – ищцовото дружество, е подало в срока по чл.415, ал.1 от ГПК исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

С оглед направеното от ответниците признание на иска с молбата на пълномощника им от 01.04.2014 г., което признание не попада сред изключенията за постановяване на решение при признаване на иска по чл.237, ал.3 от ГПК, и на основание чл.237, ал.2 от ГПК съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло (още повече, че от заключението от 05.02.2014 г. на в. л. по ССЕ М. М. и допълнението към него от 05.03.2014 г. се установява, че сумите, които е било разпоредено ответниците да заплатят солидарно с кредитополучателя на праводателя на ищцовото дружество са действително дължими). От страна на ответниците не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява неистинността на подписите, положени в Договора за покупко-продажба на вземания (цесия) и в Договора за поръчителство, поради което и съдът намира за неоснователно искането на ответниците за признаване на тези документи за неистински.

С оглед на изхода от спора ответниците следва солидарно да заплатят на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 719, 07 лв. - платени ДТ за производството по настоящето дело и депозит за ССЕ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – и юрисконсултско възнаграждение в размер на 734, 34 лв.- тъй като ответниците, макар и да са признали иска, непогасявайки задълженията си към ищеца и неговия праводател, са дали повод за завеждане на иска, въз основа на който е било образувано настоящето дело.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.В., ЕГН ********** и Д.А.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. П., ул. “***” № ***, ет.***, офис ***, адв. А.А., ЧЕ ТЕ, в качеството им на поръчители на Д. И. К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ НА “***” ЕАД – гр. София, ЕИК 202317122, представлявано от Изпълнителния директор И. Г. Д. – М. , със съдебен адрес: гр. П., ул. “***” № 3, юрисконсулт Ц.Х., в качеството му на частен правоприемник на Банка “***” ЕАД – гр. София по силата на сключен между тях на 10.12.2012 г. в гр. София Договор за покупко-продажба на вземания (цесия),  сумата от 24 197, 18 левадължима главница; сумата от 3 014, 99 лева (три хиляди и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки) – редовна лихва, дължима за периода 05.12.2011 година – 05.10.2012 година; сумата от 1 181, 38 лева (хиляда сто осемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) – санкционираща лихва, дължима за периода 05.12.2012 година – 05.10.2012 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2012 година, датата на подаване на заявлението в съда, до пълното погасяване на задължението; сумата от 60 лева (шестдесет лева) – заемни такси,  дължими по Споразумение за обединяване на кредити от 31.10.2011 година, обезпечено с Договор за поръчителство от същата дата, които суми е било разпоредено ответниците, заедно с лицето Д. И. К., солидарно да заплатят на Банка “***” ЕАД – гр. С. със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 236/08.10.2012 г., издадена по ч. гр. дело № 400/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІІ съдебен състав.

ОСЪЖДА Е.Д.В. и Д.А.В., и двамата с посочените ЕГН и съдебен адрес, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА “***” ЕАД, с посочените седалище, ЕИК, законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 719, 07 лв., КАКТО И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 734, 34 лв.

             Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на настоящето съдебно решение ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № 400/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІІ съдебен състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от решението.

 

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

ПП / НК