Районен съд Първомай, ІІ съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Павел Павлов

при секретаря: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 334 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Първомай - БТ” АД – гр. Първомай, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 20 000 лв. – част от дължима по фактура № 0000000202/29.02.2008 г. сума от 25 339, 20 лв. с ДДС, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.08.2008 г. до 29.08.2013 г. в размер на 11 127, 59 лв., заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.08.2013 г., до окончателното й изплащане, по изложените в исковата молба и писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответницата Я.М.П., в качеството й на едноличен търговец с фирма “Я.- Я.П.”***, оспорва ОСИ по основание и размер и моли съдът да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прихващане, като моли съда, ако уважи предявените срещу нея ОСИ, да прихване от претендираните от ищеца суми сумата 23 980, 73 лв., дължима по фактура № 0000000151/24.09.2009 г. на стойност 44 116, 38 лв. с ДДС и сумата 18 323, 16 лв. – мораторна лихва върху сумата по тази фактура за периода от 24.09.2009 г. до 27.09.2013 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че към датата на издаване на процесната фактура и ищцовото дружество, и ответницата – в качеството й на едноличен търговец с посочената фирма, са съществували като правни субекти. Макар и от страните да не е представен сключен между тях писмен Договор за възлагане на ищеца от ответницата на реманипулация на тютюн, от представените в тази насока писмени доказателства (л.6 и л.7 от делото) и заключението от 25.11.2013 г. на вещото лице по ССЕ К.И. се установява, че действително през 2008 г. между страните са били налице договорни отношения, като ищецът е извършил по възлагане от ответницата реманипулация на 21 116 кг. тютюн, във връзка с което е била издадена горепосочената фактура, която е била осчетоводена и при ищеца, и при ответницата – с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ответницата доводи за липсата на договорни отношения между страните и за недължимост на претендираната от ищеца частично сума по горепосочената фактура. От посоченото заключение на ССЕ се установява също така, че сумата по процесната фактура до момента не е заплатена от ответницата на ищцовото дружество, а от представените от ищеца изчисления на мораторната лихва върху сумата по фактурата и служебно извършените от съда изчисления с компютърна програма – че претендираният размер на мораторната лихва върху частично претендираната от ищеца сума, дължима по фактурата, съвпада с действително дължимия. До приключване на устните състезания по делото ответницата не е ангажирала доказателства, от които да се установява, че е заплатила на ищеца сумата по фактурата (или поне частичната му претенция) и мораторната лихва върху претенцията на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ОСИ се явяват доказани по основание и по размер, поради което и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 29.08.2013 г. – датата на подаване на исковата молба.

Същевременно, както се установява от представените от страните писмени доказателства, действително ответницата е продала на ищцовото дружество тютюн “Бърлей”, реколта 2009 г., на обща стойност 44 116, 38 лв. с ДДС, за което е била издадена фактура № 0000000151/24.09.2009 г. – но както се установява от посоченото заключение на ССЕ, дължимата по тази фактура сума е била изцяло изплатена от ищцовото дружество на ответницата, поради което и съдът намира, че направеното от ответницата възражение за прихвъщане се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 3 751, 33 лв. – платени ДТ, такса за банков превод, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Я.М.П., ЕГН **********, в качеството й на едноличен търговец с фирма “Я. – Я.П.”***, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “***” № ***, ет.***, адв. Н.М., ДА ЗАПЛАТИ НА „Първомай - БТ” АД – гр. Първомай, ЕИК ***, представлявано от Прокуриста К. Я. Н., със съдебен адрес: гр. П., ул. “***” № ***, ет.***, Адвокатско дружество “Д. и Д.”, адв. В.Д. и адв. К.Д., СУМАТА 20 000 лв. – част от дължима по фактура № 0000000202/29.02.2008 г. сума от 25 339, 20 лв. с ДДС, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.08.2008 г. до 29.08.2013 г. в размер на 11 127, 59 лв., заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.08.2013 г., до окончателното й изплащане, КАКТО и направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 3 751, 33 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответницата Я.М.П., с посочения ЕГН, в качеството й на едноличен търговец с фирма “Я. – Я.П.”, с посочените седалище, ЕИК и съдебен адрес, за прихващане от претендираните от ищеца „Първомай - БТ” АД, с посочените седалище, ЕИК, законен представител и съдебен адрес, суми на сумата 23 980, 73 лв., дължима по фактура № 0000000151/24.09.2009 г. на стойност 44 116, 38 лв. с ДДС и сумата 18 323, 16 лв. – мораторна лихва върху сумата по тази фактура за периода от 24.09.2009 г. до 27.09.2013 г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

ПП / НК