Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

76

гр. Първомай, 11.08.2014 г

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                                        Председател: София Монева

 

при секретаря Мария.Запрянова.,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 316 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове, правно квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2, чл. 344 ал. 1  т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 128 т. 2 във вр. с чл. 245 ал. 2 и чл. 224 ал. 1 от КТ.

Ищцата Й.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** и с адрес за призоваване: гр. ***, моли съда да постанови срещу ответника Основно училище „Любен Каравелов” – с. ***, с ЕИК: ***, решение, по силата на което:

ü        да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 197/27.06.2013 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, издадена от Директора на ответното учебно заведение;

ü        да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност,

ü        да осъди ответната страна да й заплати:

- неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2013 г. в размер на 549, 59 лева, заедно с полагащото й се обезщетение от 8 % върху основната й работна заплата, считано от 07.05.2013 г. до 27.06.2013 г. в общ размер на 68, 58 лева;

- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 24 работни дни за 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 664, 77 лева;

- обезщетение за оставането й без работа в следствие на незаконното й уволнение за периода от 27.06.2013 г. до 12.09.2013 г. /вкл./ в размер на 1 472, 63 лева;

- обезщетение за разликата между възнаграждението, което би получила от ответното училище, и получаваното от нея трудово възнаграждение от друг работодател СОУ „Проф. д-р Асен Златаров” – гр. *** за периода от 13.09.2013 г. до 22.12.2013 г. в размер на 32, 12 лева;

- ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.08.2013 г., до окончателното им изплащане.

Ищцата обосновава претенциите си с доводи за незаконност на Заповед № 197/27.06.2013 г., издадена от А.Д.И. в качеството на Директор на ОУ „Любен Каравелов” – с. ***, с която на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от Кодекса на труда било прекратено трудовото й правоотношение на длъжността „Учител по математика”, като сочи следните основания за неправомерност на уволнението:

ü        неспазване на императивните разпоредби на чл. 333 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КТ, твърдейки отсъствие на изискано и/или предоставено предварително разрешение и респективно съгласие за освобождаването й от страна на визираните в посочените законови текстове органи, въпреки изрично доведените до знанието на работодателя обстоятелства за изпълнявана от ищцата длъжност „секретар” в синдикалното ръководство на Синдикална организация на Синдикат на българските учители /СБУ/ към КНСБ в ОУ „Любен Каравелов” – с. ***, и за нейни заболявания, попадащи в обхвата на закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ;

ü        пренебрегване изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ досежно реквизитите на заповедта за уволнение, която се твърди, че не съдържа достатъчна индивидуализация на претендираните дисциплинарни нарушения по време, място и лица;

ü        пороци в процедурата по връчване на заповедта за уволнение, установена с чл. 195 ал. 2 от КТ.

                 Кумулативно оспорва и вменените й с атакуваната заповед дисциплинарни простъпки по същество.

В подкрепа на фактическите си твърдения ищцата ангажира гласни и писмени доказателствени средства, а процесуалният й представител адв. М.П.Л. при Пловдивска адвокатска колегия претендира за определяне и присъждане на възнаграждение за оказана безплатната адвокатска защита на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

След изтичане на срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното учебно заведение чрез пълномощника си в лицето на адв. А.Г.А. при Пловдивска адвокатска колегия депозира отговор, който съдът третира като неподаден с последиците по чл. 133 от ГПК. 

В съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си поддържа исковете в изменените им параметри, доразвивайки доводите си в представена писмена защита. Ответникът чрез процесуалния си представител, от своя страна, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, препращайки към съображенията, изложени в писмения отговор на исковата молба, наред с което моли за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК по съразмерност с неуважената и прекратената им поради частичен отказ част.

В хода на процеса е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на Протокол № 2 от 27.09.2012 г. от събрание на Синдикалната организация на СБУ при ОУ „Любен Каравелов” – с. *** досежно авторството на фигуриращите в него подписи и дата.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

От приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства, поместени в приложеното по делото трудово досие, се установява, че по силата на Трудов договор № 1/14.09.2009 г. за определено време от 14.09.2009 г. до 31.08.2010 г. ищцата била назначена и на 14.09.2009 г. встъпила в длъжност „Учител по математика и информатика, физика” с място на работа ОУ „Любен Каравелов” – с. ***, при следните условия: пълно осемчасово работно време, основно месечно възнаграждение в размер на 480, 00 лева и допълнително такова за продължителна работа /за придобит трудов стаж и професионален опит/ в размер на 62, 40 лева, повишено последователно на 67, 20 лева, 72, 00 лева и 85, 00 лева с допълнителни споразумения съответно от 11.12.2009 г., от 17.12.2010 г. и № 21/10.05.2013 г. Промени в параметрите на трудовото й правоотношение настъпили и в следната насока: с допълнително споразумение № 21/10.05.2013 г. основното й трудово възнаграждение било повишено на 500, 00 лева, с друго от 09.11.2009 г. била преназначена на длъжност „Младши учител”, а с това № 30/01.09.2010 г. трудовият й договор бил трансформиран в безсрочен по чл. 67 ал. 1 от КТ, считано от 01.09.2010 г.

На 20.06.2013 г. на основание чл. 193 ал. 1 от КТ Директорът на ответното училище писмено изискал от ищцата в срок до 21.06.2013 г. да даде обяснение относно извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина, свързано с нанесен психически и физически тормоз по отношение на ученика Е.Ш.А. от с. ***, за което сигнализирала майка му Ф.М.А. с жалба вх. № 390/20.06.2013 г. Отказът на преподавателката да получи визираното писмо бил удостоверен на 20.06.2013 г. с подписите на трима свидетели А.В.М., Е.А.С. и И.Г.. В отговор служителката представила писмени обяснения вх. № 391/21.06.2013 г., окачествявайки обвиненията като тенденциозна кампания за дискредитирането й. С Писмо изх. 327/26.06.2013 г., връчено й лично на 26.06.2013 г., Директорът на училището изискал от същата в срок до 12:00 часа на 27.06.2013 г. да представи декларация ведно със съответни документи, доказващи наличие на обстоятелства за ползване на предварителна закрила при уволнение по смисъла на чл. 333 от КТ. С писмен отговор, регистриран в деловодството на учебното заведение с вх. № 393/27.06.2013 г., ищцата известила работодателя си, че страда от болести по чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които боледуващите от тях имат особена закрила съгласно чл. 333 ал. 1 от КТ, прилагайки и медицински документи в следния формат: Епикриза от МБАЛ „Света Каридад” – Пловдив за хоспитален период от 05.12.2011 г. до 06.12.2011 г. с посочена окончателна диагноза „Ритъмни нарушения, Пристъпно ФА” и придружаващи заболявания „Тиреоидит на Хшимото. Дислипидемия”; Епикриза от „КЛИНИКИ ТОРАКС” – Пловдив за стационарно лечение в периода от 03.12.2012 г. до 06.12.2012 г. с поставена окончателна диагноза „Ендометриозис интелна. Статус пост аднексектомия декстра. Статус пост тотална лапароскопска хистеректомия без ляв аднекс”, и Амболаторни листове № № 000294/19.02.2011 г., 000502/21.03.2012 г., 000707/10.08.2012 г. и 000707/10.08.2012 г., издадени за първични амбулаторни прегледи с посочени основни диагнози на пациента съответно „Тиреоидит”, „Доброкачествена дисплазия на млечната жлеза”, „Миопия” и „Хипертонична болест на сърцето”. Наред с горното ищцата изразила становище, че се ползва от закрилата по чл. 333 ал. 3 от КТ, изтъквайки позицията си на „секретар” и действащ член на синдикалното ръководството на Синдикалната организация на СБУ в ОУ „Любен Каравелов” – с. ***, в уверение на което представила и Писмо изх. № 4/26.06.2013 г. и вх. № 394/27.06.2013 г. на Председателя на Общински координационен съдвет на СБУ към КНСБ – гр. Първомай.

Със Заповеди № 196/27.06.2013 г. и № 197/27.06.2013 г., издадени от А.Д.И. в качеството на Директор на ответното учебно заведение, на основание чл. 147 ал. 1 т. 8 от ППЗНП и чл. 187 т. 8 и т. 10 от КТ на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” по чл. 188 т. 3 от КТ и съответно трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 7 и чл. 188 т. 3 от КТ във вр. с чл. 187 т. 10 и чл. 193 ал. 1 от КТ с мотиви за извършени нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неспазване на чл. 129 от ППЗНП /изм. ДВ, бр. 51 от 2009 г./, чл. чл. 15, 17, 19, 35, 36 и 37 от Етичния кодекс за работещите с деца, на длъжностната характеристика за длъжността „учител”, на раздел ІІІ, чл. 15 т. 6 и т. 8 от Правилника за вътрешен трудов ред, други нарушения по чл. 187 т. 8 и т. 10 от КТ и показани ниски резултати от обучението по математика през годината, и на НВО-VІІ клас. За отказа на освободения служител да получи заповедите били съставени нарочни протоколи от 27.06.2013 г., подписани от трима свидетели И.Г.М., с ЕГН: **********, Е.А.С., с ЕГН: ********** и М.П.М., с ЕГН: **********.

С втората от цитираните заповеди работодателят разпоредил да се изплати обезщетение съгласно чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 25 работни дни, възлизащо в общ размер на 664, 77 лева, както и да се удържи на основание чл. 221 т. 2 от КТ една брутна работна заплата.

На 13.09.2013 г. ищцата постъпила на длъжност „Учител по информатика и ИТ” в СОУ „Проф д-р Асен Златаров” – гр. ***, с БУЛСТАТ: *** по силата на срочен Трудов договор № РД-11-25/12.09.2013 г., сключен на основание чл. 68 ал. 1 т. 3 от КТ за заместване до завръщане на титуляра, но не по-късно от 23.12.2013 г., при уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 543, 00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 32, 58 лева.

Динамиката в трудовата активност на ищцата е надлежно отразена в приложения по делото заверен препис на Трудовата й книжка /продължение/ № 2844, серия В, № 672758, издадена на 07.01.2009 г., от чийто оригинал, представен в две различни съдебни заседания, съдът констатира, че след датата на прекратяване на трудовото й правоотношение при ответното дружество на 27.06.2013 г., до встъпването й на длъжност „Учител по информатика и ИТ” в СОУ „Професор д-р Асен Златаров” – гр. *** на 13.09.2013 г., същата не е работила по друго трудово правоотношение, както и че към 18.12.2013 г. новото й такова не е прекратено.

Статусът на ищцата на безработно лице за периода от 12.07.2013 г. до 12.09.2013 г., фигуриращ в трудовата й книжка като зачетен трудов и осигурителен стаж по данни от изплатени обезщетения за безработица, се потвърждава и от приложена по делото карта за регистрацията й в Дирекция „Бюро по труда” – Първомай под № 10006481/12.07.2013 г.

В подкрепа на исковата си претенция ищцата представя Анекс № Д01-3540/14.02.2013 г. към Колективен трудов договор от 28.06.2012 г. за системата на народната просвета, подписан между Министерството на образованието, младежта и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/ и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, с който е прието изменение на чл. 28 ал. 1 б. „б” и респективно е регламентирана минимална работна заплата от 500, 00 лева в системата на народната просвета за учителите и младшите учители като педагогически специалисти, и се създава нова ал. 2, според която повишението на единните разходни стандарти в Бюджет 2013 г., определени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., се изразходват само и единствено за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на народната просвета и същите се увеличават с не по-малко от 8 % процента от 01.01.2013 г.

Съдът кредитира неоспорените писмени доказателства, касаещи статута и правноорганизационната структура на Синдикалната организация на Синдиката на българските учители в ОУ „Любен Каравелов” – с. ***, и въз основа на тях приема, че съгласно чл. 1 ал. 1 от Устава на Синдиката на българските учители /СБУ/ същият е учреден като юридическо лице с нестопанска цел за извършване на дейност в полза на своите членове и като доброволна и независима организация за защита на гражданските права и свободи, на социално-икономическите, трудовоправните и професионалните права и интереси на работещите в образованието.

Според чл. 19 ал. 2 от Устава висш ръководен орган на Синдиката е Конгресът /общото събрание/, който се свиква веднъж на 5 години, и конституира с таен избор Изпълнителен комитет с председател, заместник-председател и членове и Централна контролно-ревизионна комисия с председател и членове. Чл. 20 ал. 1 от Устава сочи като ръководен орган между конгресите Синдикалният съвет, като негов председател е председателят на Синдиката. Според чл. 21 ал. 1 т. 5.1. от Устава Изпълнителният комитет на СБУ, който организира изпълнението на решенията на Конгреса и на Синдикалния съвет, подпомага дейността на ОбщКС и на синдикалните организации, организира обучението на синдикалния актив и обмяната на опит, утвърждава концепции, становища, позиции, програми и др. по проблеми, свързани с образователната система и защита правата и интересите на синдикалните членове, взема решения по чл. 333 ал. 3 от КТ по искане на директора на учебното заведение, придружено със становищата на синдикалната организация в учебното заведение и ОбщКС на СБУ, както и мнението на лицето.

За основна структурна единица на СБУ чл. 16 т. 1 и т. 6 от Устава определя синдикалната организация, която се изгражда в училището, детската градина, обслужващото звено и др. на принципа на самоорганизирането при наличие на не по-малко от трима души, като легитимността й отпада и същата се саморазпуска при неотчетен членски внос към Общински координационен съвет /ОбщКС/ на СБУ за три последователни месеца. Висшият според чл. 17 ал. 1 от Устава орган на синдикалната организация – а именно Общото й събрание се свиква от нейния председател, синдикалния комитет или по искане на най-малко 1/3 от членовете, провежда се не по-малко от един път на два месеца и при необходимост, и се счита редовно, ако присъстват най-малко половината от членовете, а решенията му се вземат с обикновено мнозинство, а според ал. 9 на същия член синдикалната организация се представлява от председателя или упълномощен от него секретар на синдикалния комитет. Отчетно-изборното събрание се провежда на 5 години, а по искане на най-малко половината от членовете и през този период, като правомощията му включват приемане на отчет за дейността на синдикалния комитет, доклад на контролно-ревизионната комисия, и утвърждаване насоки за работа на синдикалната организация. Избира с явно или с тайно гласуване председател и секретари на Синдикалния комитет, председател и членове на контролно-ревизионната комисия и на стачния комитет, а при обявена изборна кампания – и делегати на отчетно-изборната конференция на ОбщКС на СБУ. Ал. 7 на чл. 17 от Устава дефинира функциите на Синдикалния комитет на синдикалната организация, който ръководи и организира дейността на организацията между отчетно-изборните събрания, отстоява правата на синдикалните членове пред административното ръководство, подписва КТД, споразумения и др., осъществява връзката между синдикалната организация и ОбщКС, отговаря за правилното събиране, отчисляване и разходване на приходите от членския внос и др. Статусът на ОбщКС като юридическо лице със собствена сметка и печат за защита на правата и интересите на синдикалните членове в общината, е уреден с чл. 18 ал. 1 от Устава, като в състава му участват председателите на синдикалните комитети на организациите, членовете на неговите изпълнителен комитет, контролно-ревизионна комисия и стачен комитет, председателите на общинските секции и на постоянните комисии. Чл. 18 ал. 10 от Устава придава задължителна за синдикалните организации на сила на решенията на ОбщКС на СБУ.

Възникването на членственото правоотношение между ищцата и Синдикалната организация на СБУ в ответното училище е документирано с представен по делото Протокол № 7 от 28.09.2009 г. на общото събрание, чиято достоверност не се оспорва, а визираното обстоятелство се удостоверява и от вписванията в книги-ведомости за събиране и отчитане на членския внос за 2007 – 2009 г., 2010 – 2012 г. и 2013 г.

Тричленният състав на синдикалното ръководство на посоченото синдикално формирование, включващ председател Г.Д.Д. и секретари Р.Д.Б. и А.В.М., бил конституиран на отчетно-изборно събрание от 14.02.2012 г., чието провеждане съдът приема за доказано въз основа на наведеното и прието писмено доказателство - Протокол № 1/14.02.2012 г.

Видно от приобщения по делото по реда на чл. 186 от ГПК Протокол № 2 от 27.09.2012 г. Общото събрание на синдикалната организация гласувало решение за освобождаване на св. Р.Д.Б. от длъжността “секретар-касиер” и за избора на ищцата като такъв.

Автентичността на посочения протокол е предмет на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, в съответствие с изхода на което съдът следва да оцени доказателствената му стойност и годността му да служи за формиране изводите досежно релевантните за спора факти.

Доколкото процесният протокол не разкрива признаците на официален такъв, тъй като не материализира изявление на орган на държавна власт в това му качество, респективно на друго лице (частно-правен субект), на което държавата е предоставила изрично или мълчаливо определена удостоверителна функция, съдът квалифицира документа като частен, като изхожда не само от качеството на неговия издател, а от значението, което законът придава на извършеното от него удостоверяване. Становището си съдът основава след анализ на регулиращата правосубектността на СБУ нормативна уредба на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, извършен с оглед преценка дали авторите на коментирания протокол обладават нормативно делегирана им удостоверителна функция, която да придава на удостоверяването им доказателствено значение, а на съставения от тях документ качеството на официален. Чл. 40 ал. 1 изр. ІІ от ЗЮЛНЦ действително въвежда изискване за водене на книги за протоколите от заседанията на колективните органи, като овластява с удостоверителна компетентност ръководещия заседанието на колективния орган и лицето, изготвило протокола, като им вменява и отговорност за верността на съдържанието му. Визираната разпоредба обаче касае дейността единствено на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, и е неприложима за СБУ, учредена съобразно чл. 1 ал. 2 от своя Устав като организация в частна полза на нейните членове.

Разновидността му на частен документ предопределя на въпросния протокол само формална доказателствена сила, произтичаща от чл. 180 ГПК, и оспорването му по реда на чл. 193 ГПК цели именно нейното дискредитиране.

В протеклото по реда на чл. 194 от ГПК производство страните ангажират единствено гласни доказателствени средства, с които обаче не установяват и респективно не опровергават автентичността на документа с изискуемата се убедителност и сигурност, доколкото разпитаните свидетели не възпроизвеждат непосредствено възприети или дори косвени обстоятелства досежно акта по неговото съставяне и парафиране. Навеждайки единствено изгодни за себе си факти, обясненията на ищцата, изложени по реда на чл. 176 от ГПК, са лишени от доказателствен капацитет. Предвид казаното и при отчитане правилата за разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху ищцовата страна, съдът е обвързан да приеме за недоказана истинността на оспорения документ и да изключи същия от доказателствата по делото. Макар да констатира, че е разпределил доказателствената тежест в нарушение на чл. 193 ал. 3 изр. ІІІ-то от ГПК, съдът намира, че предприемане на корекционни процесуални действия по реда на чл. 253 от ГПК е безпредметно, тъй като доказателствената стойност на оспорения документ не рефлектира върху крайните фактически изводи на съда.

С оглед така възприетата от съда позиция съмненията на ответника, изказани единствено досежно достоверността на датировката на процесния документ, и липсата на изрични твърдения, а още по-малко доказателства за извършена материална подправка на носителя в тази му част, не ангажират съда с конкретно произнасяне по чл. 194 ал. 2 от ГПК, тъй като въпросът за достоверността на датата би бил актуален по отношение на писмено доказателство с установена или неоспорена автентичност. За пълнота следва да се посочи, че твърденията за антидатиране на автентичен частен свидетелстващ документ, който по правило не разполага с обвързваща материална доказателствена сила, не предполагат процедура по чл. 193 от ГПК.

Доколкото в настоящото производство е недопустимо оспорване на легитимността на синдикалната организация и законосъобразността на решението за избор на съответния служител в синдикалното й ръководството, въпреки игнорирането на Протокол № 2 от 27.09.2012 г. от доказателствената съвкупност, съдът счита факта за избора на ищцата като секретар на синдикалната организация на СБУ в ОУ “Любен Каравелов” – с. ***, за безспорно доказан по следните съображения:

Правопораждащ за избора й юридически факт се явява волеизявлението на колективния орган – Общото събрание на Синдикалната организация на СБУ в ответното учебно заведение. Доколкото законът не предписва обективиране на същото в конкретна писмена форма, с чието неспазване да свързва последиците на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК, съдът приема факта за проведено заседание, на което е гласуван избора на ищцата за „секретар” на синдикалната организация, за установен въз основа на безпротиворечивите в тази насока свидетелски показания на св. Р.Б., св. Я.Ч. и св. И.М., за чиято пристрастност и заинтересованост липсват всякакви индиции. С особено висока степен на достоверност съдът цени тези на св. Руска Бялкова, изпълняваща длъжността “Учител” в ответното училище до 15.12.2012 г. и “секретар-касиер” в синдикалната му организация до встъпването на ищцата, и респективно разполагаща с максимално преки възприятия относно правнозначимите обстоятелства, пресъздадени при разпита й със задоволителна яснота и конкретика. Същата сочи личното си участие в коментираното заседание, което било проведено на 26 или 27 септември 2012 г. около 09:30 часа през голямото междучасие в учителската стая на ОУ “Любен Каравелов” – с. ***, персонфицирайки част от присъстващите в лицето на председателя Г.Д., ищцата, новоприетите в същото заседание членове Е.С. и св. И.М.. Пункт от дневния ред на съвещанието съставлявало гласуването на оставката на св. Б., инспирирана от субективната й невъзможност да изпълнява задълженията на секретар. След освобождаването й и избора на ищцата за секретар на синдикалната организация, последната получила от предшественичката си служебните книжа, включващи касовата книга, приходно-разходната книга и книгата ведомост за събирания членски внос, както и наличната в касата сума от 33, 00 лева. Последното кореспондира с представен по делото и неоспорен документ, оформен като акт по приемо-предаване на касова наличност към 01.09.2012 г. за сумата от 33, 00 лева, подписан от името на св. Б. и ищцата.

Приложеният заверен препис на Заявление вх. № 102/14.11.2012 г. на св. Б. до Директора на ответното училище за напускане поради пенсиониране, считано от 16.12.2012 г., по никакъв начин не опровергава показанията й, още повече че не са наведени състоятелни доводи за взаимната обусловеност на членственото с трудовото й правоотношение.

Макар да сочи по-късна дата на провеждането му, св. И.М. – “Учител” в ответното училище, потвърждава присъствието си на събранието, на което било гласувано избирането на ищцата за секретар на синдикалната организация на мястото на св. Б.. Според св. М. същото не се е състояло на фигуриращата в оспорения Протокол № 2 дата – 27.09.2012 г., като, позовавайки се на акта по подаване на молбата си за членство, датиращ от 10.10.2012 г., заключава, че решенията за приемането й за член и това за избор на ищцата за секретар не би могло да са взети в едно и също заседание. Доколкото съдът игнорира спора за достоверността на датата на Протокол № 2 от предмета на обсъждане, показанията на св. М. в тази им част не следва да се кредитират, още повече, че същите се явяват вътрешно противоречиви предвид твърдението й, че е започнала да плаща членски внос от месец септември 2012 г.

Св. Янка Чобанова, изпълняваща длъжността Председател на Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители в гр. Първомай през процесния период, също свидетелства за избора на ищцата за секретар, осъществен и документиран според нея с оспорения в настоящото производство протокол. В изпълнение на задължението на синдикалните организации да осведомяват ОбщКС за промени, настъпили в ръководния им състав, ксерокопие на същия протокол бил представен в ОбщКС и регистриран на 02.10.2012 г. Запознанството на св. Чобанова с ищцата датирало от първата половина на месец октомври 2012 г., когато последната в качеството на новоизбран секретар на синдикалната организация на СБУ в ОУ “Любен Каравелов” – с. *** се явила да й предаде членския внос, инкасиран в организацията за периода от последното отчитане, извършено от св. Б. през месец юни 2012 г. до края на ваканционните летни месеци. Последното съответства на данните, отразени в представената в оригинал по делото книга ведомост за събиране и отчитане на членския внос на членовете на Синдикална организация на СБУ в ОУ „Любен Каравелов” – с. *** 2010 – 2012 г. Според св. Ч. именно в качеството си на неин секретар ищцата присъствала и на събрания на ОбщКС през месец октомври 2012 г., ноември 2012 г. и месец май 2013 г., което, от своя страна, се потвърждава и от приложените по делото заверени преписи от присъствените списъци.

Обстоятелството, че към 27.06.2013 г. ищцата е била член на Синдиката на българските учители и секретар в синдикалния комитет на синдикалната организация на СБУ в ОУ „Любен Каравелов” – с. ***, св. Ч. удостоверила в представеното впоследствие пред ответното училище Писмо изх. № 4/26.06.2013 г. и вх. № 394/27.06.2013 г., както и в приложена по делото Служебна бележка изх. № 5/12.08.2013 г. А видно от Регистрационна карта № 8/13.12.2012 г. на Синдикална организация на СБУ в ОУ „Любен Каравелов” – с. ***, ищцата като секретар разполагала и с пълномощията да замества председателя на синдикалната организация.

Членовете на организацията гласували за освобождаването на ищцата от секретарския пост на заседание, документирано с Протокол № 3/27.09.2013 г., чиято истинност не се оспорва. За същите обстоятелства свидетелства и св. Я.Ч..

По делото е прието и Писмо изх. № 1042/31.10.2013 г. на Заместник-председателя на Изпълнителния комитет на СБУ – София, в което ищцата се назовава като секретар на синдикалната организация на СБУ в ОУ „Любен Каравелов” – с ***, по отношение на когото ИК на СБУ не бил сезиран с искане и не е давал съгласие по реда на чл. 21 т. 5.1 от Устава за снемане на синдикална защита по чл. 333 ал. 3 от КТ.

  При така установените правнозначими факти чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Съдът не споделя доводите на ищцовата страна за допуснато нарушение на чл. 195 от КТ, като счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” съдържа посочване на пълни данни за нарушителя, както и мотивировка с достатъчна индивидуализация на времето и предмета на нарушението, вида на наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, като констатира спазване и на преклузивния срок по чл. 194 ал. 1 от КТ, както и че съгласно чл. 192 ал. 1 от КТ същата е издадена от легитимиран субект – носител на работодателска власт в лицето на Директора на ОУ „Любен Каравелов” – с. ***.

Несъстоятелни са и съображенията досежно допуснато неправомерно връчване на оспорената заповед. Съгласно чл. 195 ал. 2 от КТ същата се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

От доказателствата по делото безсъмнено се установява отказът на ищцата до получи Заповеди № 196/27.06.2013 г. и № 197/27.06.2013 г., което е засвидетелствано с подписите на трима, поименно посочени свидетели, за което са съставени и нарочни протоколи с отразяване на конкретната дата – 27.06.2013 г. Текстът на чл. 195 ал. 2 от КТ е предвиден в защита интереса на служителя да бъде уведомен за наложената му санкция и да упражни законните си права да оспори законосъобразността й, но същият не би могъл да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, насочено към осуетяване усилията на работодателя да изпълни вменените му задължения по връчване. Изискванията на чл. 195 ал. 2 от КТ и спазването им имат отношение не към законосъобразността на уволнението, който въпрос е съществен в настоящото производство, а към момента на прекратяване на трудовото правоотношение като последица от заповедта и давностния срок за предявяване на трудовия спор, в който смисъл се е произнесъл ВКС със свое Определение № 1064 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 731/2010 г., III г. о., ГК.

Относно наведените от ищцата основания за нарушение на чл. 333 ал. 1 т. 3, ал. 2 и ал. 3 от КТ, съдът намира следното:

Визираните текстове въвеждат специални императивни предпоставки при прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ по отношение на определена категория служители, като за уволнението на тези, страдащи от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г., издадена от Министъра на народното здраве и председателя на ЦС на БПС /обн., ДВ, бр. 33 от 28.04.1987 г., в сила 1.01.1987 г./, се изисква предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, а за тези, които са членове на синдикалното ръководство в предприятието през времето, докато заемат съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му - предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

Ключов за изхода на делото, концентрирал и процесуалното доказване, се очертава въпросът дали ищцата е адресат на визираната закрила.

От съвкупната преценка на гореобсъдените доказателства съдът намира за безспорно доказан фактът, че към датата на връчването на заповедта й за уволнение – 27.06.2013 г., ищцата е заемала позиция на „секретар” на Синдикална организация на СБУ при ОУ “Любен Каравелов” – с. ***. При отсъствие на наведени по делото данни за разпределение на функциите и задачите между избраните с Протокол № 1/14.02.2012 г. от отчетно-изборно събрание двама секретари, и въз основа на кредитираните показания на св. Бялкова и св. Чобанова, се установява, че ищцата като единствен секретар съвместявала функции на протоколчик и касиер, както и пълномощия да представлява председателя. Последното е изрично посочено и в удостоверяващата актуалния към 13.12.2012 г. ръководен състав на организацията Регистрационна карта № 8/13.12.2012 г.

Доколкото със синдикална закрила по чл. 333 ал. 3 от КТ се ползват синдикалните дейци, членуващи в синдикалното ръководството по смисъла на § 1 т. 6 от Допълнителните разпоредби на КТ на синдикалната организация, формирана като първично организационно-структурно звено в предприятието на работодателя без оглед на нейната големина, усложнена структура и териториално разположение – а именно организационният /първият/ секретар и председателят на синдикалния комитет /в който смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС, поместена в Решение № 825 по гр. д. №  994/98 г. ІІІ г.о., Решение № 1284/2006 г. по гр. д. №  3079/2003 г., ІІІ г.о., Решение № 2 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 1123/2010 г., ІV г.о., Решение № 667/15.11.2010 г. по гр.д. № 63/2010 г. ІV г.о./, към момента, фиксиран в чл. 333 ал. 7 от КТ, ищцата попада в кръга на закриляните по чл. 333 ал. 3 от КТ лица.

За приложението на особената закрила на чл. 333 ал. 1 от КТ е от значение единствено дали към датата на връчване на заповедта за уволнение служителят е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., издадена от Министъра на народното здраве и председателя на ЦС на БПС. Видно от приложения по делото в трудовото досие на ищцата Амбулаторен лист 000707/10.08.2012 г. при първичен медицински преглед на същата е диагностицирана “Хипертонична болест на сърцето”, определяна като проявна форма на исхемична болест на сърцето и в съдебната практика /Решение № 534 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 417/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК /.

В интерес на законосъобразността на уволнението работодателят следва да се информира за наличието на обстоятелствата, обуславящи визираната закрила по отношение на работниците и служителите, определени за освобождаване. Последното, от своя страна, е нормативно задължение, изрично вменено му с разпоредбата на Наредба № 5. При наведени в отговор на запитването му положителни данни и доказателства, работодателят е задължен да спази изискванията на чл. 333 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 КТ и да поиска и получи съответното разрешение и/или съгласие преди релевантния момент по чл. 333 ал. 7 от КТ.

Закрилата по чл. 333 ал. 1 от КТ е обвързана с процедурата по Наредба № 5 във вр. с чл. 333 ал. 2 от КТ, която задължава работодателя да представи евентуално постъпилите от служителя медицински документи на съответната ТЕЛК за мнение, да изчака становището й и на база на него на основание чл. 5 от Наредба № 5 да отправи до съответната инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник или служител, като приложи към него и експертното решение на ТЕЛК.

Предвидена в защита на хуманни и социални интереси, закрилата по чл. 333 от КТ се отличава с предварителния си характер, поради което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, или в частност – връчване на заповедта за уволнение, работодателят следва да разполага с документ, който да удостоверява по категоричен начин изричното и недвусмислено съгласие на съответния синдикален орган по чл. 333 ал. 3 от КТ или респективно разрешение на инспекцията по труда за уволнението на конкретен работник или служител.

В конкретния случай, въпреки че в срока, указан й от дисциплинарнонаказващия орган, ищцата се е позовала на закрилата и по двата законови текста, представяйки в подкрепа на твърденията си и Писмо изх. № 4/26.06.2013 г. на Председателя на Общински координационен съвет на СБУ към КНСБ – гр. Първомай, както и медицинска документация в изпълнение на чл. 2 от Наредба № 5, работодателят по неизяснени в хода на настоящото производство причини на 27.06.2013 г. пристъпил към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, без да изиска от Изпълнителния комитет на СБУ – София съгласие за снемане на синдакалната  й защита по чл. 333 ал. 3 от КТ, което се установява от приложеното Писмо изх. № 1042/31.10.2013 г. на Заместник-предсадателя на Изпълнителния комитет на СБУ – София, и без да изпълни задълженията си по чл. 333 ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ във вр. с чл. 3 от Наредба № 5. Последното съдът приема поради отсъствие на наведени доказателства в противния смисъл от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи законосъобразността на уволнението при съдебното му оспорване.

Доколкото по презумпция не разполага с експертни знания да преценява фигуриращите в медицинската документация на служителя заболявания в контекста на списъка по чл. 1 ал. 1 от Наредба № 5, работодателят е обвързан да изиска становището от компетентната ТЕЛК по реда чл. 333 ал. 2 от КТ. В настоящия случай данните за здравословното състояние на ищцата не са само не са умишлено укрити, в която единствена хипотеза съдебната практика допуска изключение от обективния характер на закрилата по чл. 333 ал. 1 от КТ, /Решение № 424 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о., ГК/, но са и своевременно и надлежно съобщени, подкрепени с документация и станали известни на работодателя.

Така констатираните нарушения на императивните разпоредби на чл. 333 ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 3 от КТ опорочават процедурата по закрилата при уволнение, което, от своя страна влече последиците на чл. 344 ал. 3 от КТ по неговата отмяна като незаконно, без да се разглежда трудовия спор по същество. В указания смисъл  са произнесени Решение № 1017 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 315/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 615 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 852/2009 г., IV г. о., Решение № 853 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 355 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 186 от 17.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2002 г., III г. о.

По изложените съображения съдът намира, че искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ като основателен следва да се уважи.

Основателността на главния иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ предпоставя уважаването и на акцесорния иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество, и е предпоставка за разглеждане на тези по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ.

Според чл. 228 от КТ, чл. 224 ал. 2 във вр. с чл. 177 ал. 1 от КТ, чл. 128 т. 2 и чл. 2 от Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета основната работна заплата е иманентен параметър при изчисляване на брутното трудово възнаграждение и респективно на дължимите се на уволнения служител обезщетения, поради което преюдициален за преценката на съда досежно размерите на предявените осъдителни искове се явява изводът за основателността на претенцията, изведена от Анекс № Д01-3540/14.02.2013 г. към Колективен трудов договор от 28.06.2012 г. за системата на народната просвета, като същата следва да се разгледа с приоритет.

Анекс № Д01-3540/14.02.2013 г. въвежда увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на народната просвета с не по-малко от 8 % процента, паралелно с което фиксира минималния размер на основните работни заплати на служителите от педагогическия персонал. Постановките му са имплементирани с изменение на Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, считано от 01.01.2013 г. Така предписаното за длъжността на ищцата увеличение на основното й трудово възнаграждение станало факт със сключване на допълнително споразумение № 21/10.05.2013 г. Съдът при тълкуване клаузите на Анекс № Д01-3540/14.02.2013 г. към Колективен трудов договор от 28.06.2012 г. счита претендираното от ищцата осемпроцентно увеличение като минимален праг, установен за всички заети в системата на народната просвета, което като обобщаваща категория обхваща и педагогическия персонал по смисъл на чл. 1 ал. 2 от Наредба № 1 от 04.01.2010 г., към който конкретната преподавателка се причислява. За тях анексът фиксира увеличението в конкретно не процентно, а стойностно изражение, което дори надхвърля прага от 8 %, относим към други засегнати групи работници и служители в системата на народната просвета. По изложените съображения съдът не споделя мнението на ищцата, че върху увеличения размер на основното й трудово възнаграждение следва да се начисли от работодателя допълнително осемпроцентно такова.  В този смисъл искът в тази му част се явява неоснователен.

Заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно изготвено, след проверка в счетоводния масив на работодателя констатира начислено в полза на ищцата по ведомост за месец юни 2013 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 549, 59 лева, калкулирано за 18 отработени дни от сбора на основна месечна работна заплата в размер на 450, 00 лева и допълнителни трудови възнаграждения, както следва: за професионален опит в размер на 76, 50 лева, лекторски в размер на 9, 40 лева и СБКО в размер на 13, 69 лева. В полза на ищцата било начислено и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 25 работни дни за 2012 и 2013 г. в общ размер на 664, 77 лева. След удръжка в размер на 585, 00 лева, или едно брутно трудово възнаграждение, разпоредена по чл. 221 ал. 2 от КТ, работодателят на 30.06.2013 г. издължил на ищцата по банков път полагащия й се остатък от 282, 66 лева.

Като съобрази конкретизациите на вещото лице, изслушани в открито съдебно заседание, съдът намира, че след удръжките с осигурително предназначение в общ размер на 96, 70 лева, подлежащото на изплащане и дължимо се на служителката нетно възнаграждение за месец юни 2013 г. възлиза на 452,89 лева. От посочената сума следва да се приспаднат 250,00 лева, платени от работодателя чрез прихващане за платен на ищцата аванс в размер на 100, 00 лева, удръжка за ВСК в размер на 130, 00 лева и за членски внос на КНСБ в размер на 20, 00 лева. Като реално дължима й се част от претендираното възнаграждение се калкулира сумата от 202, 89 лева, но доколкото на ищцата е изплатена сумата от 282, 66 лева, съдът намира, че задължението на работодателя по чл. 128 т. 2 от КТ за месец юни 2013 г. е изцяло погасено поради плащане и респективно искът се явява изцяло неоснователен.    

Успешното провеждане на исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от КТ изисква ищецът при условията на главно и пълно доказване да установи твърдението си, че в причинна връзка с незаконното уволнение е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропуск за исковия период /но не повече от шест месеца след освобождаването/ да получава трудово възнаграждение изобщо или в размера отпреди уволнението, което, от своя страна, изисква сигурно установяване на обстоятелствата, че е останал без работа или че е престирал труд при друг работодател на по-нископлатена работа, както и на брутните размери на съответно начислените заплати. В настоящото производство съвкупната преценка на събраните доказателства и в частност констатираните вписвания в трудовата книжка на ищцата, ползваща се съгласно чл. 347 от КТ с обвързваща материална доказателствена сила на официален удостоверителен документ, документът за регистрацията на ищеца в Дирекция „Бюро по труда” – гр. Първомай, Трудов договор № РД-11-25/12.09.2013 г. и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, обуславя извод, че за исковия период от 27.06.2013 г. до 12.09.2013 г. ищцата е останала незаета по трудово правоотношение, а за времето от 13.09.2013 г. до 23.12.2013 г. на основание чл. 68 ал. 1 т. 3 от КТ е встъпила по заместване в друго трудово правоотношение при нов работодател СОУ „Професор д-р Асен Златаров” – гр. *** с основно месечно трудово възнаграждение от 543, 00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 32, 58 лева, формиращи брутен размер от 575, 58 лева.

Видно от заключението на първоначалната съдебно-счетоводната експертиза размерът на последното начислено брутно трудово възнаграждение на служителката възлиза на 585, 00 лева, формирано от сбора на основното й трудово възнаграждение в размер на 500, 00 лева и допълнително такова в размер на 85, 00 лева, като, изчислено по реда на чл. 225 ал. 1 във вр. с чл. 228 от КТ за исковия период от 27.06.2013 г. до 12.09.2013 г., обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ възлиза общо в размер на 1 472, 63 лева, а това по чл. 225 ал. 2 от КТ - в размер на 32, 12 лева. Предвид казаното и с оглед изхода на делото по главния иск, претенциите по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1  и ал. 2 от КТ като доказани по основание следва да се уважат изцяло в предявения им размер, доколкото липсват данни за извършено от страна на ответника погашение на сумите до приключване на устните състезания.

Съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение без оглед на правното основание работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания и непогасен по давност платен годишен отпуск пропорционално на времето, признато за трудов стаж. Според препращащата разпоредба на чл. 224 ал. 2 от КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ. По настоящото делото фактът на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е безспорен, поради което искът по чл. 224 ал. 1 от КТ следва да се уважи изцяло като доказан по основание. Досежно размерът му съдът кредитира първоначалното и последващо експертни заключения, според които обезщетението за неползван платен годишен отпуск от 24 дни за 2012 г. и 2013 г. възлиза в размер на 664, 77 лева, като същото е изчислено в съответствие с изискванията на чл. 177 ал. 1 от КТ. След като с оглед извода за незаконност на уволнението преценя удръжката по чл. 221 ал. 2 от КТ за неправомерна и след като отчете факта на извършено плащане в полза на ищцата в размер на сумата от 282, 66 лева, съдът намира, че искът по чл. 224 ал. 1 от КТ следва да се уважи частично за сумата от 585, 00 лева, получена след приспадане на сумата от 79, 77 лева, която от своя страна се формира като разликата между реално изплатената на ищцата сума от 282, 66 лева и дължимото й се по мнение на съда нетно трудово възнаграждение за месец юни 2013 г. в размер на 202, 89 лева.

Лихвоносния характер на уважените притезания в контекста на чл. 214, ал.2 ГПК овластява съда да определи по основание вземането за лихва за периода след предявяване на исковата молба, чийто размер, зависещ от момента на погасяване на главницата, подлежи на определяне във фазата на изпълнение. С оглед утвърдената съдебна практика при липса на предходна покана датата на предявяване на иска е меродавна за присъждане на законна лихва, поради което такава следва да бъде присъдена за периода от 16.08.2013 г. до окончателно изплащане на всички признати обезщетения.

Доколкото съобразно изхода на спора предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за разноски са реализирани и доколкото чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата признава правото на адвокат, предоставил безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднени лица на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната в спора страна, искането на пълномощника на ищцата за определяне на адвокатско възнаграждение, следва да се уважи.  От представения Договор за правна защита и съдействие № 86492/20.10.2013 г. се налага еднозначен извод, че юридическите услуги по процесуално представителство и съдействие на ищцата са осъществявани от страна на адв. М.Л. по реда на чл. 36 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2 ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следвайки показателите на чл. 7 ал. 2 т. 3 във вр. с ал. 1 т. 1 от цитираната Наредба № 1 и отчитайки размера на оценимия интерес по делото, възведен с първоначалната искова претенция по аргумент на чл. 3 от Наредба № 1, възнаграждението се определя в размер на 600, 41 лева, 488, 77 лева от които на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати съразмерно с уважената част от исковете. Доколкото ищецът не е освободен от деловодните разноски, сторени от противната страна, съдът намира, че претенцията на последната за присъждането им съразмерно с прекратената поради отказ и отхвърлената част от исковете, се явява основателна. Съгласно своевременно депозиран списък по чл. 80 от ГПК сторените от ответника в настоящата инстанция разноски включват платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и такса за издадено съдебно удостоверение в размер на 5, 00 лева, чието престиране се установява от приложен по делото Договор за правна защита и съдействие № 85635/11.10.2013 г. и вносна бележка. Предвид казаното и на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК ищецът дължи на ответното учебното заведение плащането на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 131, 29 лева, изчислената по съразмерност с прекратената и отхвърлената част от исковете. Разноските за издаденото съдебно удостоверение не следва да се присъждат, доколкото са направени във връзка с разглеждане делото по същество.

В тежест на ответника следва да се присъдят и дължимите се към бюджета на съдебната власт на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса и разноски, от чието внасяне ищецът е освободен по силата на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК, както следва:

- държавни такси: за неоценяемите искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ – по 30, 00 лева всеки, за иска по чл. 344 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ – 58, 91 лева, за иска по чл. 344 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ – 50, 00 лева и за иска по чл. 224 ал. 1 от КТ – 50, 00 лева, изчислени съразмерно с уважената им част и

- разноски за назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 89, 96 лева, изчислени съразмерно с уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ уволнението на Й.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** и с адрес за призоваване: гр. ***, извършено със Заповед № 197/27.06.2013 г., издадена от Директор на Основно училище „Любен Каравелов” – с. ***, с ЕИК:**** за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ Й.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** и с адрес за призоваване: гр. ***, на заеманата преди уволнението длъжност "Учител по математика” в Основно училище „Любен Каравелов” – с. ***, с ЕИК: ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 224 ал. 1 от КТ Основно училище „Любен Каравелов” – с.***, с ЕИК: *** да плати на Й.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** и с адрес за призоваване: гр. ***, сумата от 585, 00 лева - обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за общо 24 работни дни за 2012 г. и 2013 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.08.2013 г., до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения до пълния предявен размер – а именно за сумата 664, 77 лева, ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр с чл. 225 ал. 1 от КТ Основно училище „Любен Каравелов” – с. *** ЕИК: ***, да плати на Й.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** и с адрес за призоваване: гр. ***, сумата от 1 472, 63 лева - обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от 27.06.2013 г. до 12.09.2013 г., през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.08.2013 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр с чл. 225 ал. 2 от КТ Основно училище „Любен Каравелов” – с. ***, с ЕИК: ***, да плати на Й.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** и с адрес за призоваване: гр. ***, сумата от 32, 12 лева - обезщетение по чл. 225 ал. 2 от КТ за разликата във възнагражденията за времето от 13.09.2013 г. до 22.12.2013 г., през което е работила на по-нископлатена работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.08.2013 г., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, предявен от Й.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** и с адрес за призоваване: гр. ***, срещу Основно училище „Любен Каравелов” – с. ***, с ЕИК: ***, за плащане на полагащо се трудово възнаграждение за месец юни 2013 г. в размер на 549, 59 лева и увеличение от 8 % върху основната й работна заплата за периода от 07.05.2013 г. до 27.06.2013 г. в размер на 68, 58 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата Основно училище „Любен Каравелов” – с. ***, с ЕИК: ***, да заплати на адв. М.П.Л. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. ***, сумата от 488, 77 лева – адвокатско възнаграждение по съразмерност с уважената част от исковете.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК Основно училище „Любен Каравелов” – с. ***, с ЕИК: *** да заплати по бюджетна сметка на ВСС чрез Районен съд – гр. Първомай сумата от 308, 87 лева -  деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК Й.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** и с адрес за призоваване: гр. ***, да заплати на Основно училище „Любен Каравелов” – с. ***, с ЕИК: ***, сумата от 131, 29 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност с прекратената и отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 СМ/ВК                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/