Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

  1                                                    гр. Първомай, 03.01.2014 г                                   

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

  

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав,

в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета  година в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

при секретаря:  Таня  Петрова,

като разгледа докладваното от съдия ПАВЕЛ ПАВЛОВ

гр. дело № 252 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Х.Я.А., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Х.А.”***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата от 21 719, 18 лв. – главница, представляваща неплатено задължение по Фактура № 105/02.12.2008 г., която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 102/24.04.2013 г., издадена по ч. гр. дело № 154/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, втори състав, както и да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 6 741, 22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата по Заповедта за периода от 01.01.2010 г. до 01.01.2013 г., по изложените в исковата молба и писмена защита съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът “***” ЕООД – гр. П. оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства, и преди всичко – от тези, съдържащи се в приложеното ч. гр. дело № 154/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, се установява, че с издадената по посоченото дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 102/24.04.2013 г., е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 21 719, 18 лв. - главница,  произтичаща от: неизпълнение на задължение по  фактура 105/02.12.2008 г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.04.2013 г. до  изплащане на вземането, както и сумата от 434, 40 лв. - направени разноски по производството.

В срока по чл.414 от ГПК – на 30.04.2013 г. ответникът е подал възражение срещу Заповедта, поради което и ищецът, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подал  исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Както се установява от събраните и в заповедното, и в настоящето, производство писмени доказателства и заключението от 08.11.2013 г. на вещото лице по ССЕ К.И., действително в изпълнение на сключен между страните на 01.11.2005 г. Договор за отглеждане и угояване (гушене) на патици “Мюлари” и сключен между страните Договор за съвместна дейност, ищецът е предал на ответното дружество на 02.12.2008 г. 857 броя патици, на обща стойност 21 719, 81 лв. с ДДС, за което е била съставена Фактура № 105/02.12.2008 г.

До приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е изплатил на ищеца дължимата по Договорите и фактурата сума, като с оглед обстоятелството, че въпреки дадената му възможност ответникът не е конкретизирал от какво произтича претендираното насрещно вземане, точният му размер, настъпването на изискуемостта му и периода и размера на мораторното обезщетение върху това вземане, съдът не следва да се произнася по направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прихващане.

Поради това съдът намира, че искът с правно осн. чл.422 във вр. с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

Както се установява от посочените Договори между страните, те са се уговорили в случай на забава на изплащането на възнаграждението на ищеца за повече от един календарен месец, ответникът да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден – като ищецът е претендирал това обезщетение не от датата на изискуемостта му (януари 2009 г.), а начиная от една година след това – 01.01.2010 г. От посоченото заключение на вещото лице по ССЕ К.И. се установява, че размерът на обезщетението за забавено плащане за претендирания период е 6 636, 65 лв.

До приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ищеца обезщетението за забавено плащане на главницата по Заповедта, като с оглед периода за който се претендира това обезщетение (01.01.2010 г. – 01.01.2013 г.), съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответника за погасяване поради изтичане на приложимия по отношение на това вземане тригодишен давностен срок към момента на подаване на исковата молба в съда (19.06.2013 г.).

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ответното дружество следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 879, 85 лв. – платени по настоящето дело ДТ съобразно уважените размери на ОСИ, депозит за ССЕ и адв. възнаграждение (като направените в заповедното производство разноски не следва да се присъждат като разноски по настоящето дело, доколкото със Заповедта за изпълнение вече е било разпоредено те да бъдат изплатени от ответника на ищеца и не следва да се присъждат отново с решението по настоящето дело).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. , ул. “***” № 10, представлявано от Управителя Е.П.С., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА Х.Я.А., ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма “Х.А.” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление  с. М., обл. Х., сумата от 21 719, 18 лв. – главница, представляваща неплатено задължение по Фактура № 105/02.12.2008 г., която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 102/24.04.2013 г., издадена по ч. гр. дело № 154/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, втори състав.

ОСЪЖДА “***” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.Я.А., с посочения ЕГН, в качеството му на едноличен търговец с фирма “Х.А.”, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, СУМАТА 6 636, 65 лева – обезщетение за забавено плащане върху сумата по Заповедта за изпълнение за периода от 01.01.2010 г. до 01.01.2013 г., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 879, 85 лв., КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

             Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на настоящето съдебно решение ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № 154/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІ съдебен състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от решението.

 

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

ПП / НК