Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

         5                                   гр. Първомай, 08.01.2014 г                                   

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

  

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав,

в открито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета  година в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

при секретаря:  Таня Петрова,

като разгледа докладваното от съдия ПАВЕЛ ПАВЛОВ

гр. дело № 193 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 във връзка с чл.222, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Ц.Н.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното й дължи сумата 1 600 лева - неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (поискано на 22.08.2011 г. поради прекратяване със Заповед № 44/10.07.2011 г. на трудово правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2011 г. (съгласно чл.245, ал.2 от КТ) до изплащане на вземането (в размер на 263, 48 лв. за периода от 22.08.2011 г. до датата на подаване от ищцата в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.03.2013 г.), както и сумата 240 леваразноски за производството по делото, които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищцата със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №  84/28.03.2013 г. по ч. гр. дело № 145/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, І съдебен състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

 

Ответникът “***” ООД – гр. П. не е представил отговор на исковата молба и не взема становище по ОСИ.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства, и преди всичко – от тези, съдържащи се в приложеното ч. гр. дело № 145/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, се установява, че с издадената по посоченото дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 84/28.03.2013 г., е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1 600 лева - неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (поискано на 22.08.2011 г. поради прекратяване със Заповед № 44/10.07.2011 г. на трудово правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2011 г. (съгласно чл.245, ал.2 от КТ) до изплащане на вземането, както и сумата 240 леваразноски за производството по делото, а също така – и 32 лв. по сметка на РС – Първомай – разноски по делото за ДТ. В срока по чл.414 от ГПК – на 09.04.2013 г. ответното дружество е подало възражение срещу Заповедта, поради което и ищцата, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подала  исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Както се установява от събраните и в заповедното, и в настоящето, производство писмени доказателства, действително ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение като организатор производство, планиране и координация от 06.12.2010 г. до 11.07.2011 г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, като повече от един месец след датата на прекратяването на трудовото правоотношение ищцата не е започнала работа по друго такова. С молба до ответното дружество, връчена му на 22.08.2011 г. с препоръчано писмо с обратна разписка, ищцата е поискала да й бъде заплатено полагащото й се обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ – за оставането й без работа един месец след уволнението.

От заключението от 19.11.2013 г. на вещото лице по ССЕ З.М. се установява, че размерът на дължимото на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ е                                                                                                                                  1 600 лв., а мораторната лихва върху тази сума за периода от получаването от ответника на поканата за плащането – 22.08.2011 г. до датата на подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е 263, 48 лв.

До приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е изплатил на ищцата дължимите й суми.

Поради това съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответното дружество следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на РС – Първомай по сметка на ВСС – 82 лв. ДТ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град П., област П., улица „***” № 17, представлявано от законните представители Х. П. Т., П. Б. Г. и М.Г.К., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА Ц.Н.К., ЕГН **********,***, адвокат М.А.И., сумата 1 600 лева - неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (поискано на 22.08.2011 г. поради прекратяване със Заповед № 44/10.07.2011 г. на трудово правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2011 г. (съгласно чл.245, ал.2 от КТ) до изплащане на вземането (в размер на 263, 48 лв. за периода от 22.08.2011 г. до датата на подаване от ищцата в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.03.2013 г.), както и сумата 240 леваразноски за производството по делото, които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищцата със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №  84/28.03.2013 г. по ч. гр. дело № 145/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, І съдебен състав.

ОСЪЖДА “***” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.Н.К., с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лв., А В ПОЛЗА НА Районен съд – гр. Първомай по сметка на ВСС – 82 лв. ДТ.

             Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на настоящето съдебно решение ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № 145/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І съдебен състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от решението.

 

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

ПП / НК