Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

гр. Първомай, 30.07.2014 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 554 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна делба.

Предявен е иск, правно квалифициран по чл. 69 ал. 1 от Закона за наследството.

Ищцата Р.Х.П., с ЕГН: **********, представлявана по пълномощие от адв. А.Й.Й. при Пловдивска адвокатска колегия, моли съда да постанови срещу ответника М.Х.А., с ЕГН: **********, решение, с което да допусне делба при равни квоти следните недвижими имоти:

1/ ½ идеална част от УПИ ХІІ-1149 с жилищно предназначение в кв. 68 по плана на гр. Първомай, за което уличната регулация не е приложена, а дворищната е приложена, с площ от 350 кв. м., ведно с втория етаж от построената в него масивна жилищната сграда със застроена площ от 114 кв. м., съдържаща два жилищни и един сутеренен етаж, ведно с ½ идеална част от общите части на жилищната сграда, при граници на имота: улица, УПИ І-1148, УПИ ІІ-1147, УПИ ІІІ-1146 и УПИ ХІ-1150, находящ се в гр. П., обл. П. и

2/ УПИ VІІІ-108 с предназначение жилищно строителство, за което уличната и дворищната регулация са приложени, цялото с площ от 1 200 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ ІІІ-108, УПИ ІІ-106 и УПИ VІІІ-108, находящ се в гр. П., обл. П.

Ищцата излага фактически твърдения и ангажира писмени доказателства, че с ответника са брат и сестра и законни наследници при равни квоти на своите покойни родители Х. Д. А., с ЕГН: **********, починал на 20.08.1999 г., и И. С. А., с ЕГН: **********, починала на 07.02.2002 г., които придобили делбените имоти през време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност. По силата на покупко-продажба, материализирана с Нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. от *** г. на съдия Жико Лишков при Районен съд – гр. Първомай, наследодателят Х. Д А. и третото лице Д. К. В. закупили общо и по равно следния недвижим имот: дворно място от около 350 кв. м., находящо се в гр. П., представляващо парцел VІІІ, пл. № 845 от кв. 63а по плана на гр. П., при съседи, улица, М. Д. М., В. И. Х., В. Н. П. и Л. Г. П., като съсобствениците впоследствие реализирали в парцела строителство на масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни и един сутеренен етаж. Според ищцата с Договор за доброволна делба от 15.01.1970 г., вписан под № 8, том І, от 20.02.1970 г., нотариално удостоверен на 20.02.1970 г. от съдия Д. Д. Х. при Районен съд – гр. Първомай, в личен дял на Х. Д. А. бил отреден вторият етаж от построената двуетажна къща със сутерен в парцел ХІІІ-845 от кв. 68 по плана на гр. Първомай, заедно с източната част от сутерена, състояща от две стаи и коридор, както и реално ползване на източната половина от дворното място и източната част от таванското помещение, а в дял на Д. К. В. бил поставен първият етаж от същата двуетажна къща, заедно със западната част от сутерена, състояща се от две стаи, ниша и антре, както и реално ползване на западната половина от дворното място и западната част от таванското помещение.

Ищцовата страна застъпва позиция за възникнала в резултат на делбата на сградата етажна собственост, като обслужващото предназначение на помещенията в сутеренния етаж на така поделената постройки ги квалифицирало със статут на общи части, от които всеки от етажните собственици притежавал ½ идеална част. Ищцата извежда легитимацията на своите праводатели като собственици на втория от делбените имоти въз основа на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основата на обстоятелствена проверка № ***, том ***, дело № *** г., на *** г. на районен съдия Елена Запрянова при Районен съд – гр. Първомай.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор със становище за допустимост и основателност на предявения иск, навеждайки правоизключващо възражение за липса на съсобственост единствено по отношение на първия от процесните имоти, който счита за свое изключително притежание на основание договор за дарение, инкорпориран в Нотариален акт № ***, том ***, нотариално дело № *** г. от *** г. на съдия Елена Запрянова при Районен съд – Първомай. По силата на дарствената сделка наследодателят негов баща му отстъпил безвъзмездно собствеността на ½ идеална част от дворно място, цялото от около 350 кв. м., съставляващо парцел № ХІІІ, пл. № 845 в кв. № 68 по плана на гр. П., ведно с целия втори етаж на двуетажната жилищна сграда и ½ идеална част от таванското помещение, с реално ползване на източната половина от него. Във връзка с последното според ответника в наследствената маса – предмет на подялба, следва да остане единствено ½ идеална част от самостоятелния обект на собственост – а именно: сутерен с реално ползване на източната половина, включваща две стаи и коридор, от жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и сутерен, построена в УПИ ХІІ-1149, в кв. № 68 по действащия план на гр. Първомай от 1994 г., а по плана на града към 1986 г. съставляващ парцел ХІІІ-845 в кв. 68 и при съседи на цялото дворно място по сега действащия план на града: улица; УПИ І-1148, УПИ ІІ-1147, УПИ ІІІ-1146, и УПИ ХІ-1150. Ответникът представя писмени доказателства и претендира присъждане на направените в настоящата инстанция деловодни разноски.

В съдебно заседание страните поддържат исканията си, като ищцата чрез процесуалния си представител релевира приети за разглеждане от съда възражение за нищожност на визирания дарствен акт поради неучастие на съпругата на дарителя в сделката, и при условията на евентуалност – и такова за възстановяване на запазена част от наследството, които ответникът лично и чрез пълномощника си адв. А.Г.Ч. при Адвокатска колегия – гр. Стара Загора репликира като погасени по давност, оспорвайки да е възниквал режим на съпружеска имуществена общност по отношение на подарения му втори жилищен етаж от процесната постройка.

Страните доразвиват доводите си и в допълнително представени писмени защити.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Видно от депозираните по делото и неоспорени Удостоверения № 000654/18.08.2008 г. /презаверено на 19.12.2012 г./ и № АОУ-286/18.02.2012 г., издадени от Община – Първомай, страните са единствени наследници на покойните си родители Х. Д. А., с ЕГН: **********, починал на 20.08.1999 г., и И. С. А., с ЕГН: **********, починала на 07.02.2002 г., за смъртта на които са съставени съответно Актове за смърт № 0165/20.08.1999 г. и № 31/07.02.2002 г. Наследодателите сключили граждански брак на 17.12.1948 г. в гр. Първомай, в уверение на което е представен Акт за женитба № 139/17.12.1948 г. Приживе на съпругата си Х. А. и третото лице Д. К. В. от гр. П. закупили общо и по равно следния недвижим имот: дворно място от около 350 кв. м., находящо се в гр. Първомай, съставляващо парцел VІІІ, пл. № 845 от кв. 63а по плана на гр. Първомай, при съседи: улица, М. Д. М., В. И. Х., В. Н. П. и Л. Г. П., като сделката е удостоверена с Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, дело № *** г. от *** г. на съдия Жико Лишков при Районен съд – гр. Първомай.

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, по действащия регулационен план на гр. Първомай от 1994 г., одобрен със Заповед № РД 15666/1994 г., процесният имот съставлява УПИ ХІІ-1149 в кв. 68, а по отменения от 1968 г. - УПИ ХІІІ-845 от кв. 68. Експертните изводи потвърждават съвпадащите фактически твърдения на страните и досежно обстоятелството, че в така закупеното от наследодателя Х. А. съвместно с третото лице Д. В. празно дворно място през 1970 г. била законно изградена двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 117 кв. м. и със сутеренен етаж. Последният, измерен с височина от 2, 27 м., навлизал с едно стъпало под нивото на терена и не съответствал на строителните правила и норми за самостоятелно жилище, действали към момента на реализиране на сградата през 1970 г., и респективно не представлявал самостоятелен обект на собственост. При огледа на постройката вещото лице констатирало, че същият, състоящ се от коридор, две стаи и мивка, е пригоден за живеене.

Страните не спорят и относно последиците на сключения приживе на наследодателите им Договор за доброволна делба от 15.01.1970 г., вписан под № 8, том І, от 20.02.1970 г., нотариално удостоверен на 20.02.1970 г. от съдия Д. Д. Х. при Районен съд – гр. Първомай, по силата на който техният баща Х. Д. А. получил в свой личен дял втория етаж от построената двуетажна къща със сутерен в парцел ХІІІ-845 от кв. 68 по плана на гр. Първомай, заедно с източната част от сутерена, състояща се от две стаи и коридор, както и реално ползване на източната половина от дворното място и източната част от таванското помещение, докато в дял на Д. К. В. бил отреден първият етаж от същата двуетажна къща, заедно със западната част от сутерена, състояща се от две стаи, ниша и антре, както и реално ползване на западната половина от дворното място и западната част от таванското помещение.

Приложеният от ответника Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** г. от *** г. на съдия Елена Д. Запрянова при Районен съд – гр. Първомай, от своя страна, обективира оспорен от ищцовата страна правен акт на разпореждане, с който наследодателят на страните Х. Д. А. дарява на сина си М.Х.А. – ответник в настоящия процес, следния недвижим имот: ½ идеална част от дворно място, цялото от около 350 кв. м., заедно с целия втори етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в цялото дворно място, и ½ идеална част от таванското помещение и с реално ползване на източната му половина, находящо се в гр. Първомай, съставляващо цялото дворно място – парцел ХІІІ, пл. № 845 в кв. 68 по плана на гр. Първомай, при съседи: улица, М. Д. М., В. С. Х., наследниците на В. Н. П. и Л. Г. П. Видно от съдържанието на нотариалния документ при удостоверяването на сделката е представена Декларация от името на съпругата на дарителя И. С. А., нотариално заверена рег. № 736/1986 г. на РС – гр. Първомай, чийто документален носител не фигурира по делото, но за чието съществуване ответникът депозира надлежно съдебно удостоверение от Районен съд – гр. Първомай в уверение на това, че на 21.10.1986 г. под № 736 по входящия регистър на Районен съд – гр. Първомай е засвидетелстван подпис на декларация от И. С. А. от гр. Първомай, с която декларира съгласие съпругът й Х. да дари на сина им М. дворно място от 350 кв. м.

В подкрепа на твърдението си, че наследствената маса включва и втория от делбените имоти, за допускане на чиято подялба страните са в съгласие, ищецът представя Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основата на обстоятелствена проверка № ***, том ***, дело № *** г., на **** г. на съдия Елена Запрянова в Районен съд - Първомай, с който Х. Д. А. се признава за собственик на дворно място от около 1 200 кв. м, заедно с построената на него стопанска сграда, находящо се в гр. Първомай, кв. „Любеново”, съставляващо парцел VІІІ, пл. № 108 в кв. 10 по плана на гр. Първомай, кв. „Любеново”, при съседи: улица, от две страни Н. Д. А. и З. М.В.

Останалите приобщени по делото писмени доказателства възпроизвеждат ирелевантни към предмета на спора фактически данни и съдът не намира за необходимо да ги обсъжда в мотивите си.

При така приетите за установени фактически положения съдът формира следните правни изводи:

Съдът приема за безсъмнено доказана материалната легитимация на страните като единствени наследници по закон на техните родители при равни наследствени права съгласно чл. 5 ал. 1 от Закона за наследството.

Противоречивите правни и фактически твърдения на съделителите се концентрират единствено досежно обема на наследствената маса и в частност включването на първия от процесните имоти в предмета на делбата, като очертаният спорен въпрос, съсредоточил и процесуалното им доказване в производството, изисква правен анализ на придобивните способи преди откриване на наследството.

От представените официални удостоверителни документи Акт за женитба № 139/17.12.1948 г. и Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, дело № *** г. от *** г. на съдия Жико Лишков при Районен съд – гр. Първомай, ползващи се с обвързваща материална доказателствена сила, безспорно се установява, че наследодателите на страните са сключили граждански брак на 17.12.1948 г., прекратен със смъртта на съпруга, настъпила на 20.08.1999 г. според приложеното Удостоверение за наследници № 000654/18.08.2008 г. /презаверено на 19.12.2012 г./, издадено от Община – Първомай. Приживе на съпругата си Х. А. и третото лице Д. К. В. от гр. Първомай придобили общо и по равно дворно място от около 350 кв. м., находящо се в гр. Първомай, съставляващо парцел VІІІ, пл. № 845 от кв. 63а по плана на гр. Първомай, при съседи: улица, М. Д. М., В. И. Х., В. Н. П. и Л. Г. П.. Към датата на придобивната сделка имуществените отношения между съпрузите са подчинени на регулацията на Закон за лицата и семейството /в редакцията му към 23.06.1961 г./, чийто чл. 33 регламентира режим на разделност, като предвижда, че всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползуването от него. Според чл. 13 ал. 1 от Семейния кодекс /обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./, с който за пръв път се въвежда институтът на съпружеската имуществена общност, всички недвижими и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са придобити. От обхвата на имуществената общност по силата на чл. 13 ал. 2 СК от 1968 г. (отм.) са изключени само вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака, или през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а – чл. 389д от ГПК (отм.). Според чл. 103 от Заключителните и преходните разпоредби на СК от 1968 г. (отм.), правилата му относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Доколкото по делото отсъстват данни да е прекратен на основание, различно от смъртта на съпруга, бракът на наследодателите на страните се счита заварен по смисъла на чл. 103 от СК от 1968 г. (отм.), която разпоредба с обратна сила отрежда на придобитата от наследодателя Х. А. ½ идеална част от обсъжданото дворно място режим на съпружеска имуществена общност. По изложените съображения съдът не споделя застъпваното от ответника становище в обратния смисъл.

След финализиране на предприетото в празното дворно място строителство с изграждането през 1970 г. на масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и един сутерен, което съдът приема за установено изцяло въз основа на експертните констатации на назначената съдебно-техническа експертиза, учредената съсобственост върху поземления имот предопределя съпритежание и на реализираната в него постройка и респективно възникване на съпружеска общност и по отношение на дела на съпрузите Х. и И. А., като същите следва да се считат титуляри на ½ идеална част от дворното място и сградата, а третото лице Д. К. В. – на останалата ½ идеална част.

Със сключване на Договор за доброволна делба от 15.01.1970 г., вписан под № 8, том І, от 20.02.1970 г., нотариално удостоверен на 20.02.1970 г. от съдия Д. Д. Х. при Районен съд – гр. Първомай, съсобствениците Х. А. и третото лице Д. В. манифестирали воля за реална подялба на постройката и за разпределяне ползването на дворното място и приземното и таванските помещения. Макар страните да не оспорват валидността на коментираната сделка, предвид императивния характер на нормите, уреждащи нищожността на сделките, за чието прилагане решаващият орган следи служебно, съдът намира, че следва да осъществи косвен контрол по действителността на визирания делбен контракт, чиито правни последици засягат съществено изхода на спора. Макар да е спазена формата за действителност на обсъждания договор за делба, установена с чл. 35 ал. 1 от Закон за собствеността /обн., ДВ, бр. 92 от 16.11.1951 г., в редакцията му от ДВ бр. 99 от 20.12.1963 г./, като страни съделители при сключването му са участвали единствено Х. А. и третото лице Д. В., въпреки, че отреденият в полза на първия дял е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност предвид гореизложената мотивировка. Съобразявайки чл. 75 ал. 2 от Закона за наследството /обн., ДВ, бр. 22 от 29.01.1949 г., в сила от 29.04.1949 г., в редакцията му от 22.11.1950 г./, приложим по силата на препращата разпоредба на чл. 34 ал. 2 от ЗС, делбата, извършена без участието на някой от сънаследниците /съделителите/, се квалифицира като изцяло нищожна. В този смисъл е задължителната съдебна практика, възприета с Решение № 490 от 15.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 24/2011 г., I г. о., ГК, което счита за запазили актуалност разясненията на т. 7 на ППВС № 7/1973 г., че договорът за доброволна делба е нищожен, когато като страна по него не е участвал някой от съсобствениците на вещта, и това разрешение следва да се прилага и в случаите, при които идеална част от вещта принадлежи на съпрузи. За да може делбата да породи правно действие, в нея следва да участват и двамата съпрузи, като неучастието на единия от тях влече абсолютна недействителност на делбата.

С оглед казаното съдът счита, че така коментираният договор за доброволна делба не е породил целения правен ефект и не е прекратил съсобствеността върху процесната постройка, по отношение на която не е възникнала етажна собственост. По делото отсъстват доказателства за настъпили промени в така установените имуществени отношения на съсобственост до реализиране на сделката – предмет на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** г. от *** г. на съдия Елена Д. Запрянова при Районен съд – гр. Първомай. С нея Х. Д. А. дарява на сина си М.Х.А. – ответник в настоящия процес, следния недвижим имот: ½ идеална част от въпросното дворно място, целия втори етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, и ½ идеална част от таванското помещение и с реално ползване на източната му половина.

Срещу визирания безвъзмезден разпоредителен акт ищцовата страна противопоставя възражение за нищожност, по което, макар формулирано и след преклузивния срок по чл. 342 от ГПК, съдът дължи произнасяне по вече изложените по-горе съображения.

Съдът счита за неоснователен правния довод на ищцовата страна за нищожност, настъпила в резултат на конкретно наведеното от нея основание – а именно неучастие на съпругата наследодателка И. С. А. като дарител. Правният режим за разпореждане с имот в съпружеска имуществена общност, установен с чл. 22 ал. 2 от действащия към момента на сделката Семеен кодекс /обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, налага съвместна воля на двамата съпрузи за реализиране на отчуждителния акт, като ал. 3 на същия текст урежда последиците от неспазване на изискването, предвиждайки, че разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.) провъзгласява такава сделка за относително недействителна по отношение на неучаствалия при извършването й съпруг, но само ако последният я атакува пред съда в законния срок. След изтичането му действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление, в който смисъл се е произнесъл ВКС с Решение № 287 от 13.06.2011 г. ВКС по гр. д. № 272/2010 г.

Според § 4 от Преходните разпоредби на СК от 1985 г. (отм.) правилата му относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове, в която хипотеза попада и настоящият случай. Доколкото по делото отсъстват данни заинтересованата съпруга да е реализирала специалния иск по чл. 22 ал. 3 от СК /в сила от 01.07.1985 г./, дарствената сделка не страда от релевирания порок, лишаващ я от правни последици.

В хода на производството страните аргументират позициите си за валидността на дарението, изхождайки от отменената и неприложима към момента на сключване на договора уредбата на чл. 13, ал. 3 от СК от 1968 г. (отм.), според която съпрузите се разпореждат съвместно с придобитите по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия, като в ал. 7 на същия член изрично е предвидено, че съгласието на другия съпруг следва да бъде дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис. Очевидно сделката е изповядана в съответствие с този неактуален ред, което изключва необходимостта от обсъждане на наведените в тази връзка доказателства и съждения.

Макар да не възприема възведеното от ищцовата страна основание за нищожност на дарението, съдът все пак преценя сделката като частично недействителна по други съображения.

При съобразяване на извода за нищожност на преюдициалния договор за доброволна делба, съдът счита, че осъщественото от страна на наследодателя Христос А. в полза на ответника дарение на реална част от процесната двуетажната масивна жилищна сграда не би могло да породи целения транслативен ефект, тъй като поради недействителността на извършената делба не е настъпила трансформация на притежавана от праводателя идеална част от правото на собственост върху постройката в реално обособен самостоятелен обект. Макар договорите върху бъдещ предмет да обвързват валидно страните, в конкретната хипотеза чл. 226 ал. 2 от ЗЗД /в редакцията му от 09.04.1982 г./ обявява за нищожно дарението на бъдещо имущество, каквото именно се явява реално обособена част от недвижим имот, притежаван от дарителя в съсобственост преди нейното прекратяване. В останалата си част, с която наследодателят Х. А. е преотстъпил ½ идеална част от дворното място, по мнение на съда договорът за дарение е породил правновалидно действие и към момента ответникът се легитимира като неин едноличен собственик, поради което същата следва да се изключи от предмета на делба.

Отсъствието на възникнала етажна собственост по отношение на изградената в този парцел постройка предпоставя допускането й до делба отделно от дворното място, но при режима на чл. 345 от ГПК, условията за чиято приложимост – а именно: да се касае за делба на наследство, имотът да е бил съсобственост между наследодателя на съделителите и трето лице и да не е единственият имот в делбената маса, са кумулативно реализирани. Претенцията на ответника за подялба на сутерена на сградата следва да се остави без уважение, тъй като според изготвеното по делото експертно заключение приземният етаж не съставлява самостоятелен обект на собственост, за който да се обсъждат предпоставките за допустимост на делба.

Предвид горното съдът намира, че до делба между страните при условията на чл. 345 от ГПК следва да се допусне следният недвижим имот /индивидуализиран по представена скица изх. № 666/08.11.2012 г. на Община - Първомай/: масивна двуетажна двуфамилна жилищната сграда със застроена площ от 114 кв. м., с административен адрес: гр. П., обл. П., ул. „***” № ***, състояща се от два жилищни и един сутеренен етаж, построена в дворно място – цялото с площ от 350 кв. м., находящо се в гр. П., обл. П., съставляващо УПИ ХІІ-1149 с жилищно предназначение в кв. 68 по действащия план на гр. Първомай, одобрен със Заповед № РД 15-666/1994 г., за което уличната регулация не е приложена, а дворищната е приложена, при граници на имота: улица, УПИ І-1148, УПИ ІІ-1147, УПИ ІІІ-1146 и УПИ ХІ-1150, притежаван от наследодателите Х. Д. А., с ЕГН: **********, починал на 20.08.1999 г., и И. С. А., с ЕГН: **********, починала на 07.02.2002 г., в съсобственост с третото лице Д. К. В. от гр. П., при квоти, както следва: по ½ идеална част от общия наследствен дял, съставляващ ½ идеална част от имота, или съответно по ¼ идеална част от посочената сграда за ищеца и за ответника.

Релевираното от ищцовата страна едва в трето по ред съдебно заседание конститутивно възражение за възстановяване на запазена част на основание чл. 30 от ЗН, накърнена с обсъждания договор за дарение, който съдът прие за валиден досежно разпореждането с ½ идеална част от дворното място, следва да се остави без разглеждане като преклудирано. В делбеното производство съгласно специалните правила на чл. 341, ал. 2 и чл. 342 от ГПК в първото по делото съдебно заседание най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, които не са свързани със служебното приложение от съда на материалния и процесуалния закон, т.е. възраженията, при които е нужно заинтересованото лице да направи съответно волеизявление.

Доколкото страните не оспорват придобивния способ, констатиран с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основата на обстоятелствена проверка № ***, том ***, дело № *** г., на *** г. на съдия Елена Запрянова в Районен съд – Първомай, от който се установява, че наследодателят на страните Х. А. е признат за собственик на втория от делбените имоти, и предвид липсата на спор досежно основанието и правата на съделителите в съсобствеността, съдът намира, че искът като допустим и основателен следва да се уважи и до съдебна делба да се допусне недвижим имот: УПИ VІІІ-108 с предназначение жилищно строителство, за което уличната и дворищната регулация са приложени, цялото с площ от 1 200 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ ІІІ-108, УПИ ІІ-106 и УПИ VІІІ-108, находящ се в гр. Първомай, обл. Пловдив, при квоти по ½ идеална част за ищеца и за ответника.

Независимо от изхода от спора разноски на ответника към настоящия момент не следва да се присъждат, тъй като окончателния размер на разноските следва да бъде определен и присъден при постановяване на решението във фазата по извършване на делбата.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба при условията на чл. 345 от ГПК между Р.Х.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. П., ЖК „***”, бл. № ***, и съдебен адрес: гр. П., ул. „***” № ***, и М.Х.А., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. П., обл. П., ул. „***” № ***, на следния недвижим имот: масивна двуетажна двуфамилна жилищната сграда със застроена площ от 114 кв. м. /по скица изх. № 666/08.11.2012 г. на Община - Първомай/, с административен адрес: гр. П., обл. П, ул. „***” № ***, състояща се от два жилищни и един сутеренен етаж, построена в дворно място – цялото с площ от 350 кв. м., находящо се в гр. Първомай, обл. Пловдив, съставляващо УПИ ХІІ-1149 с жилищно предназначение в кв. 68 по действащия план на гр. Първомай, одобрен със Заповед № РД 15-666/1994 г., за което уличната регулация не е приложена, а дворищната е приложена, при граници на имота: улица, УПИ І-1148, УПИ ІІ-1147, УПИ ІІІ-1146 и УПИ ХІ-1150, притежаван от наследодателите Х. Д. А., с ЕГН: **********, починал на 20.08.1999 г., и И. С. А., с ЕГН: **********, починала на 07.02.2002 г., в съсобственост с третото лице Д. К. В. от гр. Първомай, при квоти, както следва: по ½ идеална част от общия наследствен дял, съставляващ ½ идеална част от имота, или съответно ¼ идеална част от цялата сграда за Р.Х.П., с ЕГН: ********** и ¼ идеална част от цялата сграда за М.Х.А., с ЕГН: **********.

УКАЗВА на страните, че допуснатият до делба при условията на чл. 345 от ГПК недвижим имот ще бъде изключен от поделяемата маса, ако между тях, от една страна, и третото лице съсобственик - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р.Х.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. П., ЖК „***”, бл. № ***, и съдебен адрес: гр. П.***, ул. „***” № ***, и М.Х.А., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. П., обл. П., ул. „***” № ***, на следния недвижим имот: УПИ VІІІ-108 с предназначение жилищно строителство, за което уличната и дворищната регулация са приложени, цялото с площ от 1 200 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ ІІІ-108, УПИ ІІ-106 и УПИ VІІІ-108, находящ се в гр. П., обл. П., при квоти, както следва: ½ идеална част от целия имот за Р.Х.П., с ЕГН: ********** и ½ идеална част от целия имот за М.Х.А., с ЕГН: **********.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Х.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. П., ЖК „***”, бл. № ***, и съдебен адрес: гр. П., ул. „***” № 19, против М.Х.А., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. П., обл. П., ул. „***” № 8, за делба на недвижим имот: ½ идеална част от УПИ ХІІ-1149 с жилищно предназначение в кв. 68 по действащия план на гр. Първомай, одобрен със Заповед № РД 15666/1994 г., за което уличната регулация не е приложена, а дворищната е приложена, с площ от 350 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ І-1148, УПИ ІІ-1147, УПИ ІІІ-1146 и УПИ ХІ-1150, находящ се в гр. Първомай, обл. Пловдив.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

СМ / НК