по НОХД № 117 / 2013 година

Производството е по реда глава ХХVІІ при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия В.К.К. за това, че през периода 25.01.2013 година – 03.02.2013 година в землището на село Градина, област Пловдив – територия на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай, без редовно писмено позволително, в условията на продължавано престъпление, двукратно – на 25.01.2013 година и на 03.02.2013 година - взема и извозва от горския фонд - Държавен горски фонд, дървета, както следва: на 25.01.2013 година един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен на стойност 34,87 лева и на 03.02.103 година един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен на стойност 34,28 лева, включително отсечени и паднали, като деянията представляват маловажен случай – престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от В.К. деяние следва да се преценява при балансиращи отговорността обстоятелства, като от една страна като смекчаващи такива следва да се имат предвид чистото съдебно минало, оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство, ниската стойност на инкриминираното имущество и младежката му възраст, а като отегчаващи – предишни нарушения по Закона за горите.

Изразява становище при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства да се наложи наказание по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото, като посочените пробационни да са в размер около минимума на съответно предвиденото

Предлага на основание чл. 235, ал. 7 от НК да бъде присъдено подсъдимият да заплати равностойността на предмета на престъплението, който липсва.

Защитникът на подсъдимия адвокат И.С.Д. изтъква, че както в досъдебното производство, така и в съдебното производство подсъдимият съдейства за установяване на обективната истина, признава вината си, не оспорва извършване на деянието така, както е повдигнато обвинението с постановлението в досъдебната производство и обвинителния акт на Прокуратурата. Счита, че налагането на наказание в предвидения от закона минимум ще изиграе възпитателната роля, която е предвидил закона, и счита, че ще бъде в интерес на подсъдимия налагане на наказание пробация в предвидения в закона минимум. Относно разноските и вредите предоставя на Съда.

Подсъдимият В.К.К. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите по Обвинителния акт. Заявява, че каквото е казал пред полицията, това е истината и че няма повече какво да добави. Изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият В.К.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, неработещ, живущ ***.

През нощта на 25.01.2013 година подсъдимият В.К.К. отива в гората в землището на село Градина, област Пловдив – територия на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай, представляваща Държавен горски фонд, - с намерение да си събере дърва за огрев. Там намира нарязани дърва за огрев от полски ясен, взема от тях един пространствен кубичен метър и ги занася в двора си.

На същата дата около обяд в дома му отиват и виждат дървата свидетелите С.Д.Д. и В.Д.И. - служители на Регионална дирекция по горите - Пловдив. Подсъдимият признава пред тях, че ги е взел от гората на селото. За това, че няма съответно разрешение и дървата не са маркирани с контролна горска марка, свидетелят В.И. съставя акт за установяване на административно нарушение, с който иззема дървата, но ги оставя на отговорно пазене у подсъдимия. Въпреки че служителите на Регионална дирекция по горите - Пловдив му обясняват, че следва да ги съхранява, В.К.К. ги изгаря – отоплява се с тях, тъй като времето е студено.

На 02.02.2013 година подсъдимият отново отива в гората в землището на дело Градина и в отдел 3, подотдел В от територията на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай, представляващ Държавен горски фонд, вижда нарязани дърва.

Около 4 часа на следващия ден - 03.02.2013 година - отива там с каруца и я натоварва с един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен, които откарва в дома на свидетеля К.Д.Г. ***. Пита я иска ли дърва, уговарят цена от 50 лева, от които свидетелката му дава 10 с уговорка по-късно да бъде платена останалата сума, разбират се за нарязването им и подсъдимият разтоварва каруцата и по-късно нацепва дървата.

Същия ден свидетелите Д.Р.К. и В.Т.М. – служители на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай - констатират в дома на свидетелката немаркирани и непридружени със съответни документи дърва, за които тя обяснява от кого са закупени.

Подсъдимият от своя страна признава пред свидетелите Д.Р.К. и В.Т.М., че дървата са взети от гората в селото без разрешение за това, за което свидетелят Д.К. му съставя Акт за установяване на административно нарушение по Закона за горите. Съставя и разписка за отговорно пазене на дървата от подсъдимия, но физически дървата остават в дома на свидетеля К.Д.Г., която впоследствие моли кварталния полицай да не й ги вземат и ги изгаря за отопление, тъй като зимата е много студена.

От изготвените в хода на разследването лесотехнически експертизи е видно, че стойността на 1 пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен към 25.01.2013 година е 34,87 лева, а към 03.02.2013 година - 34,28 лева.

От справка в Регионална дирекция по горите - Пловдив се установява, че подсъдимият има констатирани предходни нарушения от същия характер, за които е наказван по административен ред – за две през 2009 година и за едно пред 2013 година, освен двете деяния, предмет на настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 45 от делото), Писмо изх. № АП – 18 – 438 / 11.06.2013 година на директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив с информация за предишни нарушения и наложени на подсъдимия наказания по Закона за горите (л. 51 – л. 52 от делото), Служебна бележка изх. № 697 / 20.08.2013 година от директора на ОУ „Христо Ботев”, село Градина (л. 71 от делото), Писмо рег. № ИЯ / П – 5375 / 28.08.2013 година ведно с Докладна записка, снимка от полицейска регистрация на В.К.К. и разпечатка с данни за лицето (л. 72 – л. 76 от делото), копия от наказателни преписки № 50 / 2013 година, № 60 / 2013 година, № 102 / 2031 година, изпратени с писмо изх. № АП – 18 – 221 / 22.02.2013 година на Директора на РДГ – Пловдив (л. 33 – л. 48 от дознанието), съдебнооценителна лесотехническа експертиза (л. 52 – л. 53 от дознанието), лесотехническа експертиза (л. 55 от дознанието), характеристична справка (л. 64 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 23 от дознанието), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 26 – л. 30 от дознанието), приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 372, ал. 3 и чл. 283 от НПК, както и от показанията на свидетеля К.Д.Г., разпитана в хода на съдебното следствие – всички преценени по реда на чл. 301 във връзка с чл. 374 от НПК.

Съдът кредитира събраните по надлежния ред писмени и гласни доказателства като обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на тяхното логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода 25.01.2013 година – 03.02.2013 година в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив, в територията на ТП „Държавно горско стопанство” – Първомай без редовно писмено позволително в условията на продължавано престъпление, двукратно, взема и извозва от Държавния горски фонд дървета, включително отсечени и паднали, както следва: на 25.01.2013 година – един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен на стойност 34,87 лева и на 03.02.2013 година – един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен на стойност 34,28 лева, като деянията представляват маловажен случай.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период незаконно се сдобива с дървен материал, престъплението е продължавано, защото е извършено с две деяния през непродължителен период от време при една и съща обстановка, като второто от обективна страна е продължение на предшестващото го, т.е. осъществено при условията на чл. 26 от НК, но цялото престъпление представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, предвид ниската стойност на предмета на престъплението, самопризнанията и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици, а деянията, включени в състава на престъплението, са извършени при еднородност на вината, като следващото от субективна страна се явява продължение на предшестващото.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, ниската стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата за страната към инкриминирания период), чистото съдебно минало и обстоятелството, че се грижи за две малолетни деца, но те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради отегчаващите отговорността му обстоятелства, като каквито се отчитат предишните нарушения по Закона за горите, за които през 2009 година и 2013 година има наложени наказания по влезли в сила наказателни постановления, по последното от които деянието е извършено на 16.01.2013 година – дни преди деянията, предмет на настоящото обвинение.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, и като отчита, че подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност, а обществената опасност на престъплението му е средно висока, заради интензитета на този вид посегателства, Съдът е на мнение, че на В.К.К. е най-справедливо да бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК най-подходящо е второто в размер на законовия минимум по 42а и чл. 42б от НК, а именно пробация, както следва:

Ø задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.

Подбуди – користни.

Настоящата инстанция отчита, че инкриминираните дървета, предмет на второто посегателство, след издаване на разписката за отговорно пазене не са във фактическата власт на подсъдимия, но щом същият поема отговорността за съхраняването им, на основание чл. 235, ал. 7 от НК следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай в полза на държавата сумата от 69,15 лева – равностойността на липсващите инкриминирани вещи и от двете деяния - два пространствени кубични метра дърва за огрев от полски ясен.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ