по НОХД № 90 / 2013 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия И.Ш.И. ***, за това, че на 08.01.2013 година в землището на село Градина, област Пловдив, в отдел 3 „В” на ТП „Държавно горско стопанство“ - Първомай, без редовно писмено позволително, е взел от горския фонд (Държавен горски фонд) дървета – 1,3 (едно цяло и три) пространствени кубични метра дърва за огрев от полски ясен на обща стойност 46,28 лева, включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на горепосоченото престъпление, но счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени и са налице останалите предпоставки на този законов институт. Счита, че наказанието глоба следва да е в размер на минимума на предвиденото. Предлага вещественото доказателство по делото да бъде отнето в полза на държавата.

Служебният защитник на подсъдимия, адвокат С.Я., моли подзащитният му И.И. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК в минимума, тъй като противозаконно отнетото е на изключително незначителна стойност, а подсъдимият е реабилитиран.

Подсъдимият И.Ш.И. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, изразява съжаление за стореното. Моли за налагане на наказание глоба в минимален размер.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият И.Ш.И. е роден на *** ***, ЕГН **********, ром, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран по чл. 88а от НК), без образование (неграмотен), безработен, с адрес: ***.

На същия със споразумение от 03.02.2006 година по НОХД № 34 / 2006 година по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 03.02.2006 година, за престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 19.11.2005 година, е определено наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител са срок от осем месеца, а с Присъда № 96 / 05.12.2006 година по НОХД № 238 / 2006 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 21.12.2006 година, за престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 19 / 20.08.2001 година, е осъден на обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел.

Видно от Книга за изпълнение на присъдите за 2006 година и 2007 година на Районен съд – Първомай, наказанието пробация е изтърпяно на 20.10.2006 година, а наказанието обществено порицание – на 06.02.2007 година.

Следобед на 08.01.2013 година подсъдимият И.Ш.И. отива с каруцата си в гора в землището на село Градина да се снабди с дърва за огрев.

По същото време освен подсъдимия в гората със собствени коне и каруци има и други лица, които секат и събират дърва за огрев, между които свидетелят В.Ж.Ч..

В отдел 3 „В” на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай, представляващ Държавен горски фонд, подсъдимият вижда отсечени дърва от полски ясен и решава да вземе част от тях. Натоварва в каруцата си общо 1,3 (едно цяло и три) пространствени кубични метра, без да притежава съответно разрешение и без дървата да са маркирани с контролна горска марка. След като си тръгва с намерението да откара дърветата у дома си, И.Ш.И. разбира, че в гората е дошла горска стража, оставя каруцата с натовареното и бяга само с коня.

Докато свидетелите Д.К. и В.М., служителите на ТП „Държавно горско стопанство” – Първомай, обхождат района, виждат нарушителите още на влизане в гората и се обаждат за съдействие на свидетеля Н.Д., техен колега, който пристига на мястото със служители на РУ „Полиция” - Първомай, един от които свидетелят Г.И..

Проверяващите се разделят на групи по изходите от гората, за да заловят нарушителите на излизане с натоварени с дърва каруци. Докато чакат, първи излиза свидетелят Владимир Ч.. Спират го, а той посочва имената на останалите – У. (прякорът на подсъдимия И.И.) и Т.К., които са още в гората, като описва подробно и каруците – какви и чии са.

След като поизчакват известно време и никой друг не излиза, проверяващите тръгват по ясно личащите по навалелия сняг следи от колела и откриват четири натоварени с дърва каруци, между които и на подсъдимия, описана от свидетеля Ч., натоварена с посоченото по-горе количество дърва за огрев от полски ясен, немаркирани с контролна горска марка.

На следващия ден – 09.01.2013 година - служителите на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай отиват в дома на подсъдимия и му съставят акт за установяване на административно нарушение, с който изземат натоварената с дърва каруцата и я оставят на съхранение в разсадник „Мечка” към стопанството. Впоследствие след приобщаването на веществените доказателства по делото дървата са върнати на представител на Държавно горско стопанство” - Първомай, а каруцата продължава да се съхранява в разсадника.

От заключението на извършената съдебнооценителна лесотехническа експертиза е видно, че стойността на инкриминираното количество дърва е общо 46,28 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: Справка за съдимост рег. № 199 / 12.06.2013 година (л. 14 – л. 15 от делото), Справка от книга за изпълнение на присъдите в Районен съд – Първомай ведно с две писма на Районна прокуратура – Първомай (л. 16 – л. 18 от делото), копия от административно-наказателни преписки № 199 / 2012 година и № 27 / 2013 година на РДГ – Пловдив (л. 20 – л. 38 от дознанието), съдебнооценителна лесотехническа експертиза (л. 43 – л. 44 от дознанието), протокол за доброволно предаване (л. 45 от дознанието), постановление за връщане на веществени доказателства (л. 46 от дознанието), характеристична справка (л. 49 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 13 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 14 – л. 19 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие гласни и писмени доказателства, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 08.01.2013 година в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив, отдел 3 „в” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Първомай без редовно писмено позволително взема от държавния горски фонд дървета: 1,3 пространствени кубични метра дърва за огрев от полски ясен на обща стойност 46,28, включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата незаконно придобива дървен материал, но деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, предвид ниската стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало на подсъдимия (реабилитация по чл. 88а от НК), самопризнанията и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия И.Ш.И. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева.

Причинените от деянието имуществени вреди са възстановени, подсъдимият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, след реабилитацията си не се е ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита смекчаващите отговорността обстоятелства като направените самопризнания на досъдебното производство и в съдебното следствие, ниската стойност на противозаконно отнетото, възстановяването на причинените от деянието вреди, макар и не по волята на подсъдимия.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство Съдът отчита предишно нарушение по Закона за горите, за което през 2012 година има издадено Наказателно постановление.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, го характеризират като лице с ниска степен на обществена опасност, но обществената опасност на деянието е висока, заради интензитета на този вид престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК размер, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на виновния, на семейното и материалното му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.

На основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, предвид наложеното наказание, вещта, принадлежаща на виновния И.Ш.И. и послужила за извършване на умишленото престъпление: каруца, намираща се на съхранение в разсадник „Мечка” при ТП „Държавно горско стопанство” – Първомай, следва да се отнеме в полза на държавата.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ