МОТИВИ

 

по НОХД № 52 / 2013 година

 

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия А.А.Я. за това, че 28.07.2012 година в село Караджалово, община Първомай, област Пловдив, причинява на З.В.И. *** средна телесна повреда – счупване на лява лакътна кост, наложило поставяне на обездвижваща гипсова шина за първоначален срок от 45 дни, което причинява трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от около 3-4 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 12000 лева ведно със законната лихва от 28.07.2012 година - датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и разноските, направени по делото, предявен от З.В.И. ***, срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, неимуществени вреди – болки и страдания, а пострадалата е конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител с процесуален представител адвокат Н. З. И. от Адвокатска колегия – Пловдив.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, като намира, че извършеното следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от А.А.Я. деяние следва да се преценява при смекчаващи вината обстоятелства - самопризнанията на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство за разкриване на обективната истина, както и чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст и съответно намалено с една трета, като счита, че по отношение на подсъдимия няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минимален изпитателен срок.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно справедливостта и установената практика на съдилищата.

Моли още подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

Адвокат Н. И. поддържа иска по начина, по който е предявен, не възразява на подсъдимия да бъде наложено наказанието, поискано от прокурора.

Гражданският ищец и частен обвинител се присъединява към казаното от процесуалния си представител.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.С.М. моли при постановяване на съдебния акт да се имат предвид чистото съдебно минало на нейния подзащитен, добрите му характеристични данни, направените самопризнания и изразено съжаление за стореното.

Моли за отхвърляне на предявения граждански иск като недоказан, тъй като счита, че по делото не са събрани никакви доказателства относно характера и размера на вредите, причинени на пострадалата З.И.. Алтернативно моли Съдът да има предвид, че искът е прекомерно завишен по размер и настоява причинените вреди да бъдат обезщетени по справедливост.

Моли да се отчете и че подзащитният й А.Я. е безработен.

Подсъдимият А.А.Я. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимият А.А.Я. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, неработещ, с адрес: ***.

 

Дъщерята на подсъдимия А.А.Я. живее заедно с внука на свидетеля З.В.И. в къщата на семейството на пострадалата в село Караджалово, област Пловдив.

Следобед на 28.07.2012 година подсъдимият, съпругата му - свидетелят М. Д. Я. - и синът им – свидетелят А. А. А. – отиват в дома на семейството на пострадалата по повод на възникнал проблем между нея и дъщерята на първите двама. В двора на къщата в село Караджалово са свидетелят З.И. и синът й - свидетелят А. Д. А. (баща на момчето, живеещо с дъщерята на подсъдимия).

Подсъдимият, жена му и синът му слизат от автомобила, с който са дошли, а до къщата ги посреща З.И.. Свидетелите М. Я. и пострадалата започват да се карат и кавгата им прераства в сбиване - съпругата на подсъдимия ударя шамар на З.И., а тя се навежда и взема от земята камъни. В спора се намесват подсъдимият и свидетелят А. А. срещу свидетеля А. А.. А.Я. ударя пострадалата през ръцете и по тялото с кофражна дъска от близкия строеж, свидетелят А. А. тръгва към подсъдимия и семейството му с моторна резачка, тъй като в момента на възникване на инцидента реже дървета в двора на дома си, но свидетелят А. А. удря резачката няколко пъти с дървена летва и свидетелят А. я изпуска.

Пострадалата се прибира към къщата, синът й застава с вила на вратата, за да не влязат подсъдимият и семейството му, които пък извикват дъщеря си да излезе и си я прибират с колата, с която са пристигнали.

Пострадалата търси медицинска помощ, заради силната болка в лявата си ръка и охлузвания по дясната. Установено е счупване на лявата ръка. На 31.07.2012 година посещава и катедрата по съдебна медицина при Медицински университет - Пловдив, издадено й е съдебномедицинско удостоверение за нанесените от подсъдимия телесни увреждания, след което тя подава жалба и след извършена предварителна проверка е образувано настоящото наказателно производство.

От заключението на извършената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалата З.И. е причинено счупване на лявата лакътна кост, наложило поставяне на обездвижваща гипсова шина за първоначален срок от 45 дни, което причинява трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от около 3-4 месеца - т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Причинени са й и охлузване и кръвонасядане на кожата на дясната предмишница и контузии на лявата мишница и гърба – лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: справка за съдимост (л. 19 от делото), съдебномедицинско удостоверение № 904 / 2012 година (л. 20 – л. 21, л. 40 – л. 41 от дознанието), протоколи за предупреждение (л. 22 – л. 25 от дознанието), характеристични справки (л. 26 – л. 27, л. 51 – л. 52 от дознанието), протокол за доброволно предаване (л. 39 от дознанието), съдебномедицинска експертиза (л. 43 – л. 45 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 32 от дознанието); от показанията на свидетелите (л. 33 – л. 38 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като 28.07.2012 година в село Караджалово, община Първомай, област Пловдив, причинява на З.В.И. *** средна телесна повреда – счупване на лява лакътна кост, наложило поставяне на обездвижваща гипсова шина за първоначален срок от 45 дни, което причинява трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от около 3-4 месеца.

От обективна страна подсъдимият с действията си - нанасяне на удари по ръцете и тялото на пострадалата З.И., й причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, като освен средната телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в надлъжно счупване на лявата лакътна кост в долната й част, с противоправното си поведение подсъдимият причинява и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК – болка и страдание заради охлузването и кръвонасядането на кожата на дясната предмишница и контузиите на лявата мишница и гърба на пострадалата, но деянието му се квалифицира по по-тежкия престъпен състав, тъй като според практиката на Върховния съд е налице поглъщане на по-лекия.

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчита следното:

Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че от действията му са причинени повече от едно травматични увреждания на пострадалата, като освен средната телесна повреда е причинена и лека такава.

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание и подробно обяснява механизма на деянието си, с което съдейства за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало и е социално ангажиран.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че обществената опасност на деянието е висока, тъй като се засягат обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, но обществената опасност на дееца е ниска, поради което и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от А.А.Я. престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо на подсъдимия е най-справедливо да му бъде наложено наказание пробация, като се определят най-леките мерки по чл. 42а от НК, но над минималните срокове на предвиденото, а именно:

Ø      задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø      задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Определено по този начин, наказанието съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесния интегритет на гражданите.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия А.А.Я. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание, тъй като причинените болки и страдания на пострадалата са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от него виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

Но размерът, в който е предявен искът, според първата инстанция е завишен и като отчита разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 3500 (три хиляди и петстотин) лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 12000 (дванадесет хиляди) лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За да достигне до този извод, Съдът не взема предвид изявлението на защитника на подсъдимия, че А.А.Я. е безработен, тъй като сумата се присъжда като обезвреда за настъпили неблагоприятни последици за пострадалия и е без значение имущественото състояние на причинителя на деликта. Не се отчитат и причинените леки телесни повреди, тъй като за тях няма предявено искане за обезщетение, но се взема предвид лисата на доказателства за последвали усложнения при оздравяването, както и свързани с тях допълнителни затруднения пострадалата да води нормален живот.

Върху уважената сума от 3500 лева на основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите се дължи и законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.07.2012 година - до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият А.А.Я. следва да заплати на пострадалата З.В.И. сумата от 300 лева разноски за процесуално представителство, а по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 60 лева за съдебномедицинска експертиза на досъдебното производство, сумата от 140 лева за държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Разноските за служебно назначения особен представител ще бъдат допълнително определени от Съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК след получаване на информация за размера им от Националното бюро за правна помощ.

 

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Председател:       (п)      

СЗ / АГ