по НОХД № 19 / 2013 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия А.Г.И. за това, че на
27.07.2012 година в град Първомай, област Пловдив, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно, в немаловажен
случай, е отнел чужди движими вещи: 6 броя метални тръби по 1 цол с дължина по
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет граждански иск в размер на 98,80 лева,
предявен от Д.Н.М. срещу подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата - обезщетение за причинените
от престъплението, предмет на делото, имуществени вреди, а пострадалият е
конституиран в качеството на граждански ищец.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно
установено от доказателствата по делото той да е извършил престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7 във връзка
с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и фактическата обстановка,
подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на
пряк умисъл деяние следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от
НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл.
373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при преценка на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства на подсъдимия да се наложи наказание по чл. 195,
ал. 1, т. 2 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК
и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване
от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, което
да бъде намалено с една трета, като визираните в чл. 36 от НК цели счита, че
биха се постигнали с реално осъждане при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
По отношение на
гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно справедливостта
и установената практика на съдилищата.
Моли още Съдът да
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Гражданският ищец Д.Н.М.
поддържа иска по начина, по който е предявен.
Защитникът на подсъдимия адвокат Д.Д.К.
моли спрямо подзащитния й да бъде приложен чл. 58 от НК на основание чл. 373,
ал. 2 от НПК, а при определяне на наказанието Съдът да вземе предвид
признаването на вината, искреното съжаление, здравословното състояние на
подзащитния й, което е нестабилно психически, тежкото му материално положение,
в което се намира.
Подсъдимият А.Г.И. се присъединява
към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление за стореното. Моли за снизхождение.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А.Г.И. е роден на *** ***, ЕГН **********,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неработещ, с
адрес: *.
Същият до момента е осъждан, както следва:
1.
Със Споразумение от 03.11.2006 година по НОХД № 1685 / 2006 година на Районен
съд - Пловдив, влязло в сила на 03.11.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на десет
месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 18 от НК, извършено на 05.07.2006 година, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е
отложено за срок от три години.
2. С Присъда
№ 30 от 06.11.2006 година по НОХД № 231 / 2006 година на Районен съд -
Първомай, влязла в сила на 22.11.2006 година, за престъпление по чл. 194, ал. 1
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено за периода от 01.07.2006 година до
11/12.08.2006 година, е осъден на пробация,
както следва: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година
с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, както и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, който да бъде положен в
рамките на една година.
3.
Със Споразумение № 19 от 28.12.2006 година по НОХД № 265 / 2006 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 28.12.2006 година, за престъпление по чл.
197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 06.08.2006 година, е
осъден на пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от една година с
периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, както и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, който да бъде положен в
рамките на една година.
Със същото споразумение на основание
чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Първомай групира
наказанията по НОХД № 1683 / 2006 година на Районен съд – Пловдив, НОХД № 231 /
2006 година и НОХД № 265 / 2006 година – и двете на Районен съд - Първомай,
като определя едно общо,
най-тежко наказание лишаване от свобода
в размер на десет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание е отложено за срок
от три години, а на основание чл. 25,
ал. 3 от НК от така определеното общо най-тежко наказание е приспадната
изтърпяната част от наказанието пробация
по НОХД № 231 / 2006 година, считано от 27.11.2006 година до 28.12.2006 година.
4.
Със Споразумение № 2 от 16.10.2008 година по НОХД № 190 / 2008 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 16.10.2008 година, за престъпление по чл.
197, т. 2, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено през
месец юли 2008 година, е осъден на глоба
в размер на 300 лева.
Видно от Писмо рег. № И – 2267 / 1 /
13.02.2013 година на Началник-сектор „Пробация” в Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието – София, А.И. започва да търпи
наказанието пробация по НОХД № 231 /
2006 година от 27.11.2006 година в сектор „Пробация” при Областна служба
„Изпълнение на наказанията” – Пловдив, докато със Споразумение от 28.12.2006
година на Районен съд – Първомай му е наложено едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 10
месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 за срок от три години.
Видно от Писмо изх. № 13 – 00 - 63 /
18.01.2013 година на Директора на ТД на НАП – Пловдив, срещу А.И. е образувано
производство по принудително изпълнение ИД № 13005 / 2006 година, вкл.
Изпълнителен лист № НОХД № 190 / 2008 година на Районен съд – Първомай, с
главница 30,00 лева, лихва 14,22 лева, нелихвена част 300 лева, като към
18.01.2013 година по Изпълнителния лист няма извършено плащане.
Пострадалият
свидетеля Д.Н.М. притежава автокран „Зил –
На 27.07.2012
година подсъдимият А.Г.И. минава по околовръстното шосе на изхода на град
Първомай в посока село Виница, област Пловдив, и встрани от пътя на празно
пространство забелязва паркирания автокран, отива до него, вижда го, че е
неохраняем и решава да вземе от него железа, които да предаде в пункт за
вторични суровини. Подсъдимият забелязва отстрани на крана сандъци за
инструменти и избира по-тежките: 6 тръби с дължина от по
Още същия
ден с ръчна количка, която взема от дома си, подсъдимият пренася част от вещите
и ги предава в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на ул. „Княз Борис
Първи” в град Първомай (собственост на „Еко метал” ЕООО - Пловдив), за което свидетелят
Н.В., закупчик в пункта, му издава покупко-изплащателна сметка № 796 / 27.07.2012
година за сумата от 12,10 лева.
На 30.07.2012
година и на 31.07.2012 година подсъдимият И. пренася отново с ръчната количка
останалата част от откраднатите вещи и ги предава в същия пункт, за което са му
издадени покупко-изплащателни сметки № 821 / 30.07.2012 година за сумата от 25,33
лева, № 856 / 31.07.2012 година за сумата от 10,21 лева и № 858 / 31.07.2012 година
за сумата от 3,40 лева.
Докато на
31.07.2012 година извършва курс с автобус покрай домуването на автокрана, свидетелят
Д.Х.Х., съсед на пострадалия, го уведомява по телефона, че подсъдимият А.И. - когото
свидетелят познава като Н., съсед на родителите на съпругата му, и за когото е
чувал, че краде, - се навърта около автокрана.
Свидетелят
М. веднага отива до паркирания автокран и установява, че му липсват акумулатор
„Искра” от 135 амперчаса, 3 стабилизиращи опори от лята стомана с размери 35/35
см, 1 метален паяк четворка с дължина
Пострадалият
отива до пункта за изкупуване на метали на около 300 метра от паркирания
автокран, където разпознава част от вещите си, уведомява органите на РУ „Полиция”
- Първомай за извършената кражба и местопроизшествието е посетено от оперативна
група, извършен е оглед, изготвен е фотоалбум. От извършените
оперативно-издирвателни мероприятия е разкрит извършителят на деянието А.Г.И..
След разкриване на кражбата с протокол за доброволно предаване от
31.07.2012 година свидетелят Н.В. предава на органите на полицията стоманено
въже с кука с дължина
От заключението от 03.12.2012
година на изготвената стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата
стойност на противозаконно отнетото от владението на пострадалия към
инкриминираната дата 27.07.2012 година възлиза в размер на 205,00 лева.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Писмо рег. № И – 2267 / 1 /
13.02.2013 година на Началник-сектор „Пробация” в Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието – София (л. 18 от
делото), Справка за съдимост и бюлетини (л. 21 – л. 26 от делото), Писмо изх. № 13 – 00 - 63 /
18.01.2013 година на Директора на ТД на НАП – Пловдив (л. 29 от
делото), Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л. 3 – л. 9 от
дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 33 от дознанието), Приемо-предавателни
протоколи (л. 34 – л. 36, л. 38 от дознанието), Постановление за връщане на
веществени доказателства (л. 37 от дознанието), Свидетелство за регистрация,
част І и част ІІ (л. 39 – л. 40 от дознанието), Трудов договор (л. 41 от
дознанието), Покупко-изплащателни сметки, декларации, договори (л. 42 – л. 48
от дознанието), Епикризи (л. 49 – л. 51 от дознанието), Удостоверение и карта
(л. 52 от дознанието), Стоково-оценъчна експертиза (л. 57 от дознанието), Характеристична
справка (л. 67 от дознанието); от обясненията
на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л.
12, л. 14 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на
досъдебното производство (л. 16 – л. 21 от дознанието) - всички приобщени по
чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал.
3 от НПК.
При постановяване на крайния си акт Съдът не взема предвид
стоково-оценъчната експертиза от 01.10.2012 година, тъй като не е отчетена от
Районна прокуратура – Първомай при повдигане на обвинението.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт,
и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло
се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства
по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на
логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
Съдът кредитира заключението на експертизата от 03.12.2012 година като компетентно изготвено с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
Доколкото в кредитираната
доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят
обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху
преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за
което е привлечен под наказателна отговорност.
При така установената безспорна
фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият
А.Г.И. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба
с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 27.07.2012 година в град Първомай,
област Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, повторно, в немаловажен случай, отнема чужди движими вещи: 6
метални тръби по 1 цол с дължина по
От
обективна страна. С
действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на
престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема инкриминираните
вещи от пострадалия без съгласието му, като прекъсва владението му върху тях и
установява своя фактическа власт.
От обективна страна кражбата се
квалифицира с признаците на т. 2 от ал. 1 на чл. 195 от НК, тъй като автокранът
на свидетеля Д.М., от който противозаконно са взети вещите, не е под надзора на
собственика си.
Друга особеност от обективна страна
е, че кражбата е извършена от подсъдимия в условията на повторност по чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като от изтичане на
изпитателния срок на определеното общо наказание по кумулативната група от три
наказания, наложени все за същото престъпление - кражба (за каквото деяние
е подведен под отговорност и по настоящото дело), не са изтекли 5 години по
смисъла на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от НК, а по осъждането му от 2008 година наложеното
пак за кражба наказание не е изпълнено, тъй като глобата не е платена, и предвид
интензитета на този вид престъпления и предишните осъждания на подсъдимия не са
налице предпоставките за определяне на деянието като маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК.
От
субективна страна
подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, съзнава
обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването
на обществено опасните последици.
С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на
извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна
отговорност, за да определи наказанието на всеки от тях предвид целите му по
чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от
НПК), Съдът намира следното:
За подсъдимия са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства като признаването на вината,
съдействието за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и
в съдебно заседание, невисоката стойност на противозаконно отнетото, както и че
е възстановена част от него, макар и независимо от волята И.. Налице са и
отегчаващи отговорността обстоятелства – предишните осъждания.
Оценени в цялост,
горните обстоятелства характеризират конкретното деяние с висока степен на
обществена опасност, заради причинената щета и интензитета на този вид престъпни
посегателства, а подсъдимият А.Г.И. се характеризира като лице с висока степен
на обществена опасност, заради предишните си осъждания, но въпреки отегчаващите
отговорността обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест със
смекчаващите, последните се явяват многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от
НК.
С оглед на посоченото
Съдът е на мнение, че предвиденото в чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода следва да се определи за подсъдимия А.Г.И. при
условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минимума
на посоченото, като се отчита и недоброто здравословно състояние на подсъдимия,
а именно в размер на три месеца, което наказание предвид
факта, че същият вече е осъждан на лишаване
от свобода, макар и условно, да бъде изтърпяно реално от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от
ЗИНЗС при първоначален строг режим
на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Това наказание съответства на
обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му,
имотното му и здравословното му състояние и би постигнало своята поправяща и
превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини за извършване на деянието - незачитане
на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и
желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
Приетият за съвместно разглеждане
срещу подсъдимия А.Г.И. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за
доказан по своето основание и размер.
От събраните доказателства по делото
безспорно се установява, че имотната вреда е настъпила за пострадалия, че част
от нея е възстановена, без претендираната сума. Сумата от 98,80 лева (деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки) следва на основание чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите да се заплати от подсъдимия изцяло, тъй
като е размерът на виновно причинената на пострадалия и невъзстановена имуществена
вреда, пряка и непосредствена последица от действията на извършителя.
На основание чл. 84, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите подсъдимият дължи сумата по иска ведно със
законната лихва, считано от 27.07.2012 година - датата на
увреждането - до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият А.Г.И. следва да заплати по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от 60,00 лева за деловодни разноски, сумата от 50,00
лева за държавна такса върху уважената сума от гражданския иск, както и сумата
от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател:
(п)
СЗ
/ АГ