по НОХД № 164 / 2012 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия В.Ж.Ч. за това, че на 23.04.2012 година в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив, отдел „2 а 1” на ТП „Държавно горско стопанство” – Първомай без редовно писмено позволително взема от Държавния горски фонд дървета – 0,86 пространствени кубични метра едра строителна дървесина от полски ясен на стойност 87,59 лева, включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от В.Ч. деяние следва да се преценява при балансиращи отговорността обстоятелства, като от една страна като смекчаващи такива следва да се имат предвид самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство, сравнително невисоката стойност на инкриминираното имущество, а от друга, като отегчаващи – предишните му осъждания и предишните нарушения по Закона за горите, както и интензитета на този вид посегателства през периода.

Изразява становище при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства да се наложи наказание по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК - пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес в срок около средата на предвиденото с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, също в размер около средата на предвиденото в посочения текст от НК, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер около средата на предвиденото.

Защитникът на подсъдимия адвокат З.Н.Т. моли при постановяване на присъдата Съдът да има предвид реда, по който се провежда производството, направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и оказаното от него съдействие в хода на досъдебното и в съдебното производства.

Подсъдимият В.Ч. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият В.Ж.Ч. е роден на *** ***, ЕГН **********, циганин, български гражданин, неженен, с начално образование, неработещ, с адрес: *.

Същият до момента е осъждан, както следва:

1. С Присъда № 37 от 03.05.1988 година по НОХД № 19 / 1988 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 18.05.1988 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 251 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 60 от НК, изпълнението на което е отложено за срок от две години.

2. С Присъда № 85 от 1993 година по НОХД № 85 / 1993 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 23.03.1993 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на девет месеца при строг режим за престъпление по чл. 381, предложение 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

3. С Присъда № 429 от 1995 година по НОХД № 429 / 1995 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 22.12.1995 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК.

4. С Присъда № 123 от 25.11.1997 година по НОХД № 57 / 1997 година по описа на Районен съд – Първомай, изменена с Решение № 350 / 01.07.1998 година то наказателно дело № 178 / 1998 година на ВКС, влязла в сила на 10.12.1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, като е зачетено предварителното задържане считано от 09.07.1997 година до 25.11.1997 година.

5. С Присъда от 08.10.2002 година по НОХД № 205 / 2002 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 18.11.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца при общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 22.02.1994 година.

Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 205 / 2002 година и НОХД № 57 / 1997 година и е определено едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода при строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 57 / 1997 година.

6. Със Споразумение от 19.03.2003 година по НОХД № 31 / 2003 година по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 19.03.2003 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено в края на месец февруари 1997 година.

С протоколно определение по делото от 19.03.2003 година, влязло в сила на 04.04.2003 година, са групирани наказанията по НОХД № 31 / 2003 година, НОХД № 205 / 2002 година и НОХД № 57 / 1997 година и е определено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по която и да е от горните присъди.

7. С Присъда № 96 от 05.12.2006 година по НОХД № 238 / 2006 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 21.12.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три месеца при строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 19/20.08.2001 година.

С Писмо № 100 / 07 от 04.05.2007 година Затвора – Пловдив уведомява, че на 04.05.2007 година лицето е освободено, поради изтърпяване на наказанието.

През деня на 23.04.2012 година подсъдимият В.Ж.Ч. отива в гората в землището на село Градина, област Пловдив, с намерението да събере дърва за огрев, но няма надлежно разрешение.

В отдел „2 А 1” на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай, представляващ Държавен горски фонд, подсъдимият забелязва отсечени и паднали по земята дърва от полски ясен, немаркирани с контролна горска марка, решава да ги вземе и пренася в двора на дома си в село Градина общо 0,86 пространствени кубични метра от намерените дърва - едра строителна дървесина от полски ясен.

На следващия ден в къщата му отива свидетелят Д. Р. К., горски надзирател при на ТП „Държавно горско стопанство” – Първомай, и вижда дървата. Пита подсъдимия за произхода им и той му обяснява кога и откъде ги е взел. Тъй като няма надлежно разрешително и дървата не са маркирани с контролна горска марка, свидетелят Д. К. съставя на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение, с който иззема инкриминираното количество дърва и го оставя с разписка за отговорно пазене в дома на подсъдимия, но впоследствие В.Ч. изгаря дървата.

От заключението на извършената в хода на разследването стоково-оценъчна експертиза е видно, че определената от вещото лице справедлива пазарна стойност на инкриминираното имущество е 98,90 лева, но от изготвената Справка от Регионална дирекция по горите - Пловдив стойността на предмета на престъплението е 87,59 лева – стойност, по-благоприятна за дееца и кредитирана по делото.

От справка в Регионална дирекция по горите - Пловдив се установява, че подсъдимият има констатирани три предходни нарушения (две през 2008 година и едно през 2011 година) от същия характер, за които е наказан по административен ред.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 15 – л. 17 от делото), писмо изх. № АП – 18 – 433 / 15.05.2012 година на Директора на РДГ – Пловдив до Районна прокуратура – Първомай (л. 10 от дознанието), рапорт, акт за установяване на административно нарушение, разписка за отговорно пазене (л. 12 – л. 14 от дознанието), стоково-оценъчна експертиза (л 30 – л. 31 от дознанието), Характеристична справка (л. 42 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 27 от дознанието), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 28 – л. 29 от дознанието) - приобщени по чл. 280 и чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 23.04.2012 година в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив, отдел „2 а 1” на ТП „Държавно горско стопанство” – Първомай без редовно писмено позволително взема от Държавния горски фонд дървета – 0,86 пространствени кубични метра едра строителна дървесина от полски ясен на стойност 87,59 лева, включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна. с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата незаконно се сдобива с дървен материал, но престъплението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, предвид ниската стойност на предмета на престъплението, самопризнанията и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, и ниската стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата за страната към инкриминирания период).

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита предишните нарушения по Закона за горите, за което през 2008 година има два и през 2011 година - един съставени актове за установяване на административно нарушение, както и предишните му осъждания.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия В.Ж.Ч. е най-справедливо да му бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК най-подходящо е второто в размер към законовия минимум, а именно пробация, както следва:

Ø задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.

Подбуди – користни.

На основание чл. 235, ал. 7 от НК подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай в полза на държавата сумата от 87,59 лева (осемдесет и седем лева и петдесети девет стотинки) – равностойността на липсващите инкриминирани вещи - 0,86 пространствени кубични метра едра строителна дървесина от полски ясен, а на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК - по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 30,00 лева за експертиза.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Съдия: (п)

СЗ / АГ