по НОХД № 115 / 2012 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия А.П.Х. за това, че на 21.05.2012 година в землището на село Караджалово, област Пловдив, чрез използване на технически средства брадва и тесла е отнел чужда движима вещ 51 метра магистрален кабел тип „МККЖ 10х14х1,2 кв.мм” на стойност 1377,00 лева, от владението на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - София, поделение „Сигнализация и телекомуникации“, секция „С и Т“ - Пловдив, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 1377 лева, предявен от Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура” – София, секция „Сигнализация и телекомуникация” – Пловдив срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, имуществени вреди, а ощетеното юридическо лице е конституирано в качеството на граждански ищец с процесуален представител адвокат Б. И. Л.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от А.Х. деяние следва да се преценява при смекчаващи вината обстоятелства - самопризнанията на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, а като отегчаващо да се отчете предишното му осъждане.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст и съответно намалено с една трета, като изпълнението на наказанието бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в размер около минимума на предвидения, като на основание чл. 67, ал. 2 от НК полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок се възложат на съответния полицейски инспектор по местоживеенето му.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи по начина, по който е предявен.

Намира, че веществените доказателства следва да се унищожат като вещи без стойност.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Гражданският ищец не изпраща представител в съдебно заседание.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.С.М. моли при постановяване на присъдата да се има предвид редът на провеждане на наказателното производство, както и че подсъдимият признава изцяло вината си и фактите така, както са описани по Обвинителния акт, и е оказал съдействие за разкриване на обективната истина както в досъдебното, така и в съдебното производство.

По отношение на предявения граждански иск не изразява становище.

Подсъдимият А.Х. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А.П.Х. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, с начално образование, неработещ, живущ ***.

На същия до момента е ангажирана наказателна отговорност, както следва:

1. С Присъда № 461 / 16.12.1992 година по НОХД № 461 / 1992 година на Военен съд - Пловдив, влязла в сила на 24.12.1992 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 26, ал. 1 и 3 от НК, извършено за периода 02.03.1991 година - 17.05.1991 година.

2. С Присъда № 131 / 04.03.1998 година по НОХД № 175 / 1997 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 19.03.1998 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от две години на основание чл. 61, ал. 1 от НК, и глоба в размер на 20000 лева за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, извършено на 07.09.1997 година.

Видно от Писмо изх. № РД – 13 – 6410 / 21.11.2012 година на Директора на Дирекция „Събиране” към Териториална дирекция – Пловдив на Национална агенция за приходите, към 19.11.2012 година няма заведени изпълнителен лист по НОХД № 175 / 1997 година за глоба срещу А.П.Х..

3. Със Споразумение № 7 / 28.01.2009 година по НОХД № 239 / 2008 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 28.01.2009 година, за престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, извършено на 21.07.2008 година, е определено наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година.

Видно от отбелязването върху бюлетина за съдимост, наказанието е изтърпяно на 11.10.2009 година.

На 21.05.2012 година подсъдимият А.П.Х. ***, в района на км 203+950 между гарите Първомай и Караджалово, откъдето минава магистрален кабел, собственост на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура” - София, поделение „Сигнализация и телекомуникации”, секция „Сигнализация и телекомуникации” - Пловдив.

Кабелът, тип „МККЖ 19х4х1,2 мм”, е телефонен и служи за връзка между гарите в град Първомай и в село Караджалово. Положен е в тръба и минава до старата нефункционираща жп линия. Тръбата отвън е с пластмасова обвивка, под която има два реда метална броня и алуминиева тръба, в която са положени медните проводници.

Подсъдимият носи със себе си брадва и тесла, с помощта на които отрязва 51 метра от кабела, издърпва го настрани от мястото в близост до стадиона в квартал Любеново на град Първомай. Тъй като кабелът е дълъг и се навива трудно, подсъдимият отива до дома на своя съсед П. М., взема каруцата и коня му, без да му казва за какво ще ги ползва, след което отива до дома на брат си и моли племенника си – непълнолетния свидетел П. М. Х. - да му помогне.

С каруцата и коня двамата отиват на мястото, на което подсъдимият е оставил кабела, навиват го и го натоварват, след което свидетелят П.Х. си тръгва пеша, а подсъдимият откарва кабела в дома си. Там изгаря обвивката му и няколко дни по-късно го предава за скрап в пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали на свидетеля М. Г. ***.

Вследствие на кражбата на инкриминираната дата е прекъсната връзката между гарите в град Първомай и село Караджалово, за което е получено съобщение и в РУ „Транспортна полиция“ - Пловдив.

При извършена проверка на място от свидетеля Д.Т.К., служител в секция „Сигнализация и телекомуникации” – Пловдив, се констатира липсата на кабела, уведомени са органите на реда, а връзката между гарите е възстановена.

Свидетелят С.Х.Б., служител на РУ „Транспортна полиция” – Пловдив, също посещава местопроизшествието и пунктовете за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в района и разбира, че частите от кабела са предадени от подсъдимия. След установяване на самоличността му са снети обяснения, в които подсъдимият признава извършването на кражбата и доброволно предава на полицейския служител брадвата и теслата, с помощта на които реже кабела.

От назначената стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно отнетото от владението на ощетеното юридическо лице възлиза в размер на 1377,00 (хиляда триста седемдесет и седем) лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: справка и бюлетини за съдимост (л. 21 – л. 25 от делото), писмо изх. № РД – 13 – 6410 / 21.11.2012 година на Директора на Дирекция „Събиране” към Териториална дирекция – Пловдив на Национална агенция за приходите (л. 41 от делото), покупко-изплащателна сметка (л. 14 от дознанието), договор за покупко-продажба (л. 15 от дознанието), протоколи за доброволно предаване (л. 16, л. 35 от дознанието), Писмо изх. № 1738 / 07.06.2012 година на началник-секция „С 4 Т” – Пловдив (л. 17 от дознанието), стоково-оценъчна експертиза (л. 33 от дознанието), характеристична справка (л. 46 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 22 от дознанието), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 25 – л. 30 от дознанието), от веществените доказателства - приобщени по чл. 280 и чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият А.П.Х. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 21.05.2012 година в землището на село Караджалово, община Първомай, област Пловдив, чрез използване на технически средства брадва и тесла отнема чужда движима вещ - 51 метра магистрален кабел тип МККЖ 10 х 14 х 1,2 кв. мм на стойност 1377 (хиляда триста седемдесет и седем) лева от владението на Национална компания „Железопътна инфраструктура” – София, поделение „Сигнализация и телекомуникация”, секция „Сигнализация и телекомуникация” - Пловдив, без съгласие на ръководството, с намерението противозаконно да я присвои.

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение и като си служи с технически средства брадва и тесла, отнема инкриминираната вещ от владението на ощетеното юридическо лице, без съгласие на ръководството и прекъсва владението върху нея и установява своя фактическа власт.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, но те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, предвид високата стойност на противозаконно отнетото, като никаква част от него не е възстановена, и предишното реализиране на наказателна отговорност (през 2009 година).

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия А.П.Х. е най-справедливо да му бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК в минимума на предвиденото по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на една година.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на осем месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че поправящата и превъзпитаващата роля би се постигнала с отлагане на изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок от три години, като в този срок на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на полицейския инспектор по местоживеене на подсъдимия следва да се възложи полагането на възпитателни грижи.

Приложението на института на условното осъждане в случая е възможно, защото подсъдимият А.П.Х. следва да се счита за неосъждан на лишаване от свобода по следните съображения:

Изпитателният срок на осъждането му по НОХД № 461 / 1992 година е изтекъл на 24.12.1995 година и лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като в този срок не е извършило друго престъпление. По НОХД № 175 / 1997 година е осъден на лишаване от свобода и глоба, изпитателният срок на осъждането е изтекъл на 19.03.2001 година и до 19.03.2006 година подсъдимият не е извършил ново престъпление, т.е. същият е реабилитиран по закон на основание чл. 88а, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, а за кумулативно наложената глоба, предвид липсата на образувано изпълнително производство, давността за събиране е изтекла на 19.03.2001 година на основание чл. 82, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 5 от НК (три години от влизане на присъдата в сила).

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия А.П.Х. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че имотната вреда е настъпила за ощетеното юридическо лице и че никаква част от претендираната сума не е възстановена. Сумата от 1377 (хиляда триста седемдесет и седем) лева следва на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите да се заплати от подсъдимия изцяло, тъй като е размерът на виновно причинената на ощетеното юридическо лице имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от действията на извършителя.

На основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите подсъдимият дължи сумата по иска ведно със законната лихва, считано от 21.05.2012 година - датата на увреждането - до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият А.П.Х. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 25,00 лева за деловодни разноски, сумата от 55,08 лева за държавна такса - 4 % върху уважената сума от гражданския иск, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Вещите, принадлежащи на виновния и послужили за извършване на умишленото престъпление: тесла с къса дървена дръжка и брадва с къса дървена дръжка, следва да се унищожат като вещи без стойност.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ