№ 73

град Първомай, 19.12.2013 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

с участието на секретаря атанаска Гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 193 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К – 0027349 от 30.05.2013 година на Директора на Регионална дирекция – Пловдив на Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ „В. – П. П.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Първомай, област Пловдив, улица *, представлявано от собственика и управителя П. П. П. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер 500 (петстотин) лева на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите за нарушение по чл. 127, ал. 2 от същия закон.

Жалбоподателят П. П. П. в качеството си на собственик и управител на едноличния търговец моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Директорът на Регионална дирекция – Пловдив на Комисия за защита на потребителите - София – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но взема отношение по същество със Становище вх. № 5930 от М.Г.Б., младши юрисконсулт при Комисия за защита на потребителите – Пловдив.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

При извършена проверка на 27.03.2013 година (започнала по служебен бон и Констативен протокол в 11:15 часа) във фризьорски салон в град Първомай, улица *, стопанисван от ЕТ „В. – П. П.” - Първомай, в присъствието на собственика и управителя П. П. и на свидетеля Л.Д.К., фризьорка в обекта, В.И.Г., старши инспектор в Регионална дирекция Пловдив към Комисия за защита на потребителите, установява, че обектът е в работен режим, че са налични ценоразпис за предлаганите услуги, информация за фирма, работно време и отговорник на обекта, касов апарат че се издават касови бонове.

От управителя на фирмата е изискан Регистър на рекламациите, при което П. П. представя ученическа тетрадка с етикет: „Книга за похвали и оплаквания”, която не е подпечатана и в която липсва информация за фирмата, търговския обект, адреса му. Актосъставителката обяснява разликата между оплакване и рекламация, управителката на търговския обект я пита как изглежда и книгата, за което получава отговор, че има готови форми по книжарниците, но че регистър може да бъде всеки разграфен, прономерован и прошнурован тефтер, съдържащ определени реквизити.

За проверката от служителя на Комисията за защита на потребителите е съставен Констативен протокол № К - 0137109 / 27.03.2013 година, в който на жалбоподателя е указано кога да се яви в Регионалната дирекция – Пловдив и какви документи да представи.

Още същия ден, след като приключва проверката, собственикът и управителят на едноличния търговец закупува, прономерова и прошнурова Регистър за предявените рекламации, както и „Книга за препоръки, похвали и оплаквания”, за които от книжарницата й обясняват, че вървят заедно. Но на 29.03.2013 година не носи в Комисия за защита на потребителите – Пловдив регистъра, а представя само „Книга за препоръки, похвали и оплаквания”.

Актосъставителката прави копие на корицата на представената книга и съставя Протокол за проверка на документи № К – 0068900 / 29.03.2013 година към Констативен протокол № К - 0137109 / 27.03.2013 година, на чиято втора страница вписва като предписание, че търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации на потребителите.

На същата дата в присъствието на жалбоподателя и на двама свидетели е съставен и Акт за установяване на административно нарушение № К – 0027349, който е връчен срещу подпис на П. П. и в който тя собственоръчно вписва, че е уведомена за правото си на възражение в тридневен срок.

Още същия ден - 29.03.2013 година – П. П. подава Възражение вх. № П – 03 – 1225 срещу съставения й акт, въз основа на който на 30.05.2013 година е издадено атакуваното Наказателно постановление № К – 0027349.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

Деянието на нарушителя правилно е подведено като нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, който гласи: Лицата по ал. 1 са длъжни да поддържат регистър на предявените рекламации, а тези лица, съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба, са търговецът или упълномощено от него лице.

Но по разбиране на настоящия съдебен състав с оглед на конкретната тежест на извършеното нарушение във връзка с установените обстоятелства същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН.

Касае се за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици, и при предоставена процесуална възможност административнонаказващият орган не доказва други нарушения от страна на дружеството жалбоподател, т.е. нарушението е първо за първо такова за ЕТ „В. – П. П.” - Първомай.

От друга страна не е отчетено и обстоятелството, че са спазени останалите изисквания на закона за функционирането на обекта на проверката, касаещи защитата на правата на потребителите – налични ценоразпис за предлаганите услуги, информация за фирма, работно време и отговорник на обекта, касов апарат, издаване на касови бонове.

Още повече, че след извършване на проверката П. П. представя в съдебно заседание и Регистър на предявените рекламации.

В чл. 28 от ЗАНН е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен, и да предупреди нарушителя, че ще бъде санкциониран при повторно нарушение, и съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН административнонаказващият орган е длъжен да обсъди тази възможност преди издаване на наказателно постановление.

В конкретния случай в атакуваното Постановление бланкетно е изписано, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, без да са обсъдени горепосочените обстоятелства, но настоящата инстанция е на мнение, че е приложима нормата на чл. 28, буква А от ЗАНН, за което наказателното постановление следва да се отмени, като същото се счете за писмено предупреждение към жалбоподателя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № К – 0027349 от 30.05.2013 година на Директора на Регионална дирекция – Пловдив на Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ „В. – П. П.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Първомай, област Пловдив, улица *, представлявано от собственика и управителя П. П. П. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер 500 (петстотин) лева на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите за нарушение по чл. 127, ал. 2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ