№ 66

град Първомай, 21.11.2013 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 162 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 259 / 21.06.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на И.С.И., ЕГН **********,***, са наложени:

Ø глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 103 от същия закон.

Ø глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят И.С.И. чрез процесуалния си представител адвокат П.К.К. от Адвокатска колегия – Хасково моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – Началникът на РУ „Полиция” – Първомай, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е частично основателна.

След полунощ, на 15.06.2013 година служители на РУ „Полиция” – Първомай, между които свидетелят И.П.П., актосъставител, са на установъчен пункт в квартал Дебър на град Първомай до дом № 4 на улица „Патриарх Евтимий” под улична лампа.

Около 01:00 часа, докато се готви да потегли автомобил, чиято проверка е приключила, и служителите на реда са зад него, отзад в същата посока на движение приближава с нормална за населеното място скорост светъл на цвят лек автомобил („Пежо 405” с ДК № *) и свидетелят И.П. му подава стоп палка от около 15-20 метра, но водачът подава ляв пътепоказател, заобикаля спряната кола, спокойно продължава движението си, преди кръстовището подава десен пътепоказател и завива по улица „Цариградска”.

Заради неизпълненото полицейско разпореждане за спиране на подадена стоп палка служителите на реда тръгват след пежото със служебния си автомобил и след 1-2 минути на около 500 метра на улица „Цариградска” подават сигнализация със синята лампа на полицейския автомобил, при което водачът на пежото веднага спира в лентата си за движение, като обяснява на проверяващите, че не ги е видял, за да спре на подадената стоп палка.

От проверката е установена самоличността на жалбоподателя И.С.И., а у полицаите се поражда съмнение, че същият е употребил алкохол, тъй като се държи неадекватно, лъха на алкохол, обижда проверяващите. Разяснено му е, че трябва да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишния въздух, обяснено му е как ще стане това, но той неколкократно отказва. Отказва и след разясняване на отговорността, която носи по Закона за движение по пътищата.

Полицаите спират случайно преминаващо МПС и молят водача му да стане свидетел по съставяне на акт. Пред него жалбоподателят потвърждава отказа си да бъде изпробван с техническо средство.

В присъствието на нарушителя и на свидетеля е съставен Акт за установяване на административно нарушение (бланка № 992016), който водачът подписва и в който собственоръчно вписва: „Не съм съгласен с твърденията”. Иззети са свидетелството му за управление на моторно превозно средство и контролният талон. Издаден е и Талон за изпращане на медицинско изследване № 0013525, който жалбоподателят не изпълнява, видно от представеното по делото Писмо изх. № 1861 / 26.08.2013 година на Директора на ЦСМП – Пловдив.

Въз основа на Акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел И.П.П., които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния процесуален ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, според чийто текст: Водач на моторно превозно средство…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 2 години и глоба 2000 лева.

Безспорно е от доказателствената съвкупност по делото, че около 01:00 часа на 15.06.2013 година по улица „Цариградска” жалбоподателят И.С.И. управлява автомобила си „Пежо 405” и след като е спрян от органите на реда до дом № 76, отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и не изпълнява издадения му талон за медицинско изследване.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция. Нарушението е формално и е без значение дали водачът е употребил, или не алкохол, защото отказът за изпробване по надлежния ред се санкционира.

В тази връзка са несъстоятелни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че нито в Акта, нито в Наказателното постановление е посочен нарушеният от водача законов текст.

Относно наложеното наказание Съдът намира, че е в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП санкцията е конкретно определена и административно-наказващият орган не може да преценя размера й.

За това нарушение правилно е приложена Наредба № Iз-2539 / 17.12.2012 година за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, нормата на чийто чл. 6, ал. 1, т. 3 предвижда, че за отказ на водач, който управлява МПС, да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му се отнемат 12 контролни точки. Съгласно чл. 157 от ЗДП, контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е описано в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирано е по време, място, извършител и е в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

Относно вмененото нарушение по чл. 103 от ЗДП Съдът намира, че и то правилно и в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН е конкретизирано в акта за установяване на административно нарушение и в Наказателното постановление. Съгласно посочения текст от Закона за движение по пътищата: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Точно административнонаказващият орган сочи и следващата се за нарушението санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, защото от доказателствената съвкупност е безспорно, че на инкриминираната дата И.С.И. при управление на лекия си автомобил по улица „Патриарх Евтимий” в град Първомай не спира на подадената му от орган на реда стоп палка и продължава движението си.

Но според настоящия състав това нарушение не следва да му се вменява в отговорност.

От обстоятелствата по извършване на нарушението не се установява умишленото му осъществяване от жалбоподателя, т.е. същият да е съзнавал обществено опасния характер на неизпълнението си, да е предвиждал обществено опасните последици и да е искал или допускал настъпването им. Действията на И.С.И. навеждат на извод за непредпазливо деяние – същият не е предвиждал обществено опасните последици от поведението си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, щом предприема маневра по заобикаляне на спряно на осветено място от органи на реда моторно превозно средство, т.е. лицето е следвало да съзнава възможността да бъде спряно за проверка и да реагира адекватно с преустановяване на движение на автомобила си.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а за това нарушение Законът за движение по пътищата не предвижда освобождаване от отговорност. Но с оглед на всички факти по осъществяване на нарушението по чл. 103 от Закона за движение по пътищата от обективна страна – спокойното движение на автомобила на нарушителя, подаването при заобикаляне на ляв, а след това десен пътепоказател при промяна на посоката на движение и незабавното спиране на светлинния сигнал на полицаите, които не остават с впечатлението за подаване на „мръсна газ” – това деяние на И.С.И. може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН

С оглед на посоченото Наказателното постановление следва да се отмени заради маловажност за нарушението по чл. 103 от Закона за движение по пътищата и същото в тази част да се счита за писмено предупреждение към жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а в частта за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата – да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районният съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 259 / 21.06.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, в частта, в която на И.С.И., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 103 от същия закон, като същото в тази част се счита за писмено предупреждение, че при повторно извършване на нарушение на И.С.И. ще бъде наложено административно наказание.

Потвърждава Наказателно постановление № 259 / 21.06.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, в частта, в която на И.С.И., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ