№ 76

 

град Първомай, 19.12.2013 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

с участието на секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 61 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К – 031376 от 27.12.2012 година на Директора на Регионална дирекция – Пловдив на Комисия за защита на потребителите, с което на „Моби 2011” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: село Градина, община Първомай, област Пловдив, улица *, представлявано от управителя И.Н.М., са наложени имуществени санкции, както следва:

·              в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 84 от Закон за туризма (отм.) за нарушение по чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 2, буква Е от същия закон;

·              в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 86 от Закон за туризма (отм.) за нарушение по чл. 46, т. 1 от същия закон.

Жалбоподателят „Моби 2011” ООД, село Градина, чрез процесуалния си представител адвокат М.И.З. *** моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – Директорът на Регионална дирекция – Пловдив на Комисия за защита на потребителите - София – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но взема отношение по същество със Становище от М.Г.Б., младши юрисконсулт при Комисия за защита на потребителите – Пловдив.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

При извършена проверка на 13.09.2012 година (започнала по фискален бон и Констативен протокол в 10:54 часа) в кафе-аперитив „Опиум” в град Първомай, улица *, стопанисван от „Моби 2011” ООД, село Градина, в присъствието на управителя И.Н.М. и на Д.К., сътрудник към Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Пловдив, П.И.М., младши специалист в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Пловдив, установява, че обектът е в работен режим, че притежава удостоверение за категоризация една звезда, 50 + 50 места на открито и на закрито, но по време на проверката местата на открито са 80 на брой, тъй като има поставени около 20 маси с по 4 стола, без да е намален броят на вътрешните места – т.е. промяна на обстоятелствата за броя на местата.

Управителят обяснява на проверяващите, че в момента е разгар на сезона, че има панаир в град Първомай и затова са сложени допълнителни маси с допълнителни столове.

Установява се и че заведението разполага с две тоалетни клетки без топла вода и еднократни кърпи за ръце в нарушение на изискванията на Наредбата за категоризиране на заведения за хранене и развлечения – актосъставителят в присъствието на управителя отвърта кранчето в единия от санитарните възли и след около минута изчакване констатира липсата на топла вода, вижда бойлера в другата тоалетна клетка, в която също няма топла вода.

Управителят обяснява, че причината за това е срив в електроразпределението.

За проверката от служителя на Комисията за защита на потребителите е съставен Констативен протокол № 135298 / 13.09.2012 година, в който на жалбоподателя е указано кога да се яви в Регионалната дирекция – Пловдив, за да представи личните си документи и договор за тротоарно място.

На 18.09.2012 година управителят се явява и представя Разрешение за поставяне № 23 / 12.07.2012 година, издадено от Кмета на община Първомай, съгласно което на „Моби” ООД се разрешава от 01.07.2012 година до 15.10.2012 година на площ от 6 кв. м да постави три броя маси за открито сервиране.

Актосъставителката съставя Протокол за проверка на документи № К – 00349 / 18.09.2012 година към Констативен протокол № 135298 / 13.09.2012 година, в който е указано, че търговецът е длъжен при настъпване на промяна в обстоятелствата, вписани в Регистъра по чл. 58, писмено да заяви в Държавната агенция по туризма за категоризация на туристическия обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10, буква Е, както и че търговецът е длъжен да спазва изискванията на чл. 46, т. 1.

На същата дата в присъствието на жалбоподателя и на двама свидетели е съставен и Акт за установяване на административно нарушение № К – 031376, който е връчен срещу подпис на И.Н.М. и в който той собственоръчно вписва, че е запознат със съдържанието на акта и правото си на възражение в тридневен срок.

Още същия ден - 18.09.2012 година – И.М. подава Възражение вх. № П – 03 – 2871 срещу съставения му акт, въз основа на който на 27.12.2012 година е издадено атакуваното Наказателно постановление № К – 031376.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното от правна страна Съдът намира, че Наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Към датата на извършване на административното нарушение нормата на чл. 61, ал. 1, т. 2, буква Е от Закона за туризма (отм.) предвижда в Национален туристически регистър в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да се вписва капацитетът на туристическия обект на лицето, предоставящо туристически услуги в туристически обекти по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 от Закона за туризма (отм.), а като задължение на юридическото лице с текста на чл. 59, ал. 2 от Закона за туризма (отм.) се вменява да заяви писмено пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма или пред съответната община промяната в настъпилите обстоятелства, вписани в регистъра, в едномесечен срок от нейното настъпване. Безспорно е, че жалбоподателят стопанисва туристически обект, категоризиран с „една звезда” с капацитет 50 + 50 места и към датата на установяване на нарушението – 13.09.2012 година – броят на външните места надвишава посоченият в Разрешението за поставяне, за което същият е следвало да уведоми кмета на общината – категоризиращ орган, съгласно текста на чл. 1, ал. 3, т. 4 от Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Но в случая нито Актът за установяване на административно нарушение, нито Наказателното постановление сочат кога настъпва тази промяна – факт от съществено значение за установяване на съставомерността на административното нарушение, което прави и Акта, и Наказателното постановление издадени при липса на съществен реквизит – дата на извършване на нарушението, което е в противоречие с чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на Моби 2011” ООД, село Градина, нарушение може да бъде съставомерно едва след изтичане на установения в закона едномесечен срок, в който нарушителят следва да предприеме необходимите действия, но липсват по делото данни от кога следва да се отчете за нуждите на настоящото производство този срок.

Самостоятелно отменително основание е и цитираната от административнонаказващия орган санкционна норма на чл. 84 от Закона за туризма (отм.), съгласно чийто текст: За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Единната система за туристическа информация се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция от 200 до 2000 лв. Същата не предвижда административно наказание за неподаване на заявление до категоризиращия орган в едномесечен срок от настъпване на промяната за отразяването й в Националния туристически регистър. Цитираната санкционна разпоредба предвижда налагане на наказание за неизпълнение на задължение за предоставяне на информация по единната система за туристическа информация само в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, без да сочи задължение за подаване на заявления пред категоризиращия орган в смисъла, в който са възприети фактите, послужили за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Пропускът на административнонаказващия орган да посочи, съгласно изискванията на законодателя, правните основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с нарушените разпоредби от закона правят Наказателното постановление издадено и при липсата на съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

При липса на посочения реквизит атакуваното Наказателно постановление е издадено и за второто деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя - като нарушение по чл. 46, т. 1 от Закона за туризма (отм.), който гласи: Лицето, предоставящо туристически услуги в туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 , е длъжно да предоставя туристически услуги, отговарящи на изискванията за определената категория на обекта. Като санкционна норма е посочен текстът на чл. 86 от същия закон, но той предвижда налагане на имуществена санкция от 500 до 3000 лева на юридическо лице - хотелиер или ресторантьор, който не изпълни задължението си по чл. 46, т. 4 или по чл. 47, но не и за нарушението по чл. 46, т. 1 от Закона за туризма (отм.), наказание за което е предвидено в чл. 86а от същия закон.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

 

 

Отменя Наказателно постановление № К – 031376 от 27.12.2012 година на Директора на Регионална дирекция – Пловдив на Комисия за защита на потребителите, с което на „Моби 2011” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: село Градина, община Първомай, област Пловдив, улица *, представлявано от управителя И.Н.М., са наложени имуществени санкции, както следва:

·              в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 84 от Закон за туризма (отм.) за нарушение по чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 2, буква Е от същия закон;

·              в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 86 от Закон за туризма (отм.) за нарушение по чл. 46, т. 1 от същия закон.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ