№ 18

 

град Първомай, 30.04.2013 година

 

 

Районен съд - Първомай, трети съдебен състав, в открито заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 143 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 570 / 18.09.2012 година на Началника на Районно управление „Полиция” - Първомай, с което на В.А.Ж., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 55, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на основание чл. 270, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

Жалбоподателят В.А.Ж. чрез адвокат В.Й.Д. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция. Процесуалният представител твърди, че у жалбоподателя липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като към момента на проверката всичките му документи за лов са изрядни. Алтернативно моли да бъде обсъдена и хипотезата, ако Съдът счете, че има такова нарушение, че се касае за малозначителен случай, тъй като всички документи, които е следвало да бъдат проверени от полицията, са били изрядни и е следвало единствено да бъде наложено предупреждение, а не глоба, както е в случая.

Въззиваемата страна - Началникът на РУ „Полиция” – Първомай - моли да бъде потвърдено Наказателното постановление, тъй като счита, че случаят не е маловажен и не е извършвана проверка на оръжието по ЗОБВВПС, а е осуетена самата проверка.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

 

От фактическа страна:

Вечерта на 24.08.2012 година (петък) ловци от село Буково, община Първомай, област Пловдив, членове на ловната дружинка в село Буково се обаждат на свидетеля Т.Б., председател на Ловно-рибарско дружество „Марица” – Първомай, и му съобщават, че в землището на селото в местността Блудкавица, част от ловно-стопанския район на дружеството, работи електрическа машинка за привличане на пъдпъдъци. Свидетелят Б. разбира, че устройството е поставено над кладенец в началото на нива, и телефонира в РУ „Полиция” – Първомай за съдействие, тъй като възнамерява да извърши проверка на сутринта.

След 05:00 часа на 25.08.2012 година председателят заедно със свидетеля А.Г., ловен надзирател към дружеството, са със служебен автомобил пред полицейското управление, откъдето по нареждане на дежурния ги придружава свидетелят А.Д. (младши полицейски инспектор) и тримата се отправят към местността Блудкавица.

Още по пътя, докато се спускат от село Буково към реката, свидетелите чуват устройството за привличане на пъдпъдъци, ориентират се по звука и към 06:00 часа го откриват поставено в храст на поляна на около 250-300 метра южно от границата с отдадения на концесия едродивечов участък. На около 30-40 метра от машинката проверяващите се скриват и чакат кой ще се появи.

Рано същата сутрин, свидетелят Е. Н. М., М. Н. М., А. Р. А., Е. Д. Б. (и четиримата от село Буково), жалбоподателят и свидетелят В.И. И. (съпруг на майката на В.А.Ж.)***, пият кафе в село Буково и се подготвят за лов, когато към тях се присъединява З. М. Ю. от същото село.

А. А. като ловен надзирател към едродивечовия участък попълва разрешителните за индивидуален лов на свидетеля В. И. и на В.Ж.. Предлага да попълни бланка Разрешително за индивидуален лов и на З. Ю., но той му отказва, тъй като притежава необходимите документи. След това А. Р. А., свидетелят Е. Н. М., М. Н. М., Е. Д. Б., В.А.Ж. и свидетелят В.И. И. с джипа на последния, а З. М. Ю. с автомобила си, се отправят към местността Блудкавицата.

Към 06:45 часа свидетелите Т.Б., А.Г. и А.Д. виждат идващите откъм селото два високопроходими автомобила, които спират на около 100-150 метра от храста със скритото устройството. От тях слизат ловците и със сглобено оръжие се приближават към звуковъзпроизвеждащата машинка. Спират на около 20 метра от нея и започват стрелба по излитащите птици.

След възпроизведени 5-6 изстрела от скривалището си излизат надзирателят към ловно-рибарското дружество, председателят му и полицейският служител. Свидетелят А.Д., в полицейска униформа, извиква „Стой! Полиция!”, а свидетелят А.Г., облечен с камуфлажни дрехи - „Стой за проверка!”. И тримата тръгват към ловците, от които разпознават хората от село Буково, но на място остава само З. Ю., а братята М., А. А., Е. Б. и двамата В. се скриват в близката гора.

З. М. е проверен за необходимите документи за лов и оръжие и са му снети обяснения, в които потвърждава самоличността на лицата от село Буково и дава достатъчно данни за установяване на самоличността на непознатите за проверяващите В.Ж. и В. И. - още повече, че свидетелят А.Д. установява по телефон собствеността на джипа, с който са дошли шестимата ловци.

Звуковъзпроизвеждащото устройство е иззето от ловния надзирател А.Г..

По случая е образувана полицейска административно-наказателна преписка № 2538 / 27.08.2012 година.

На 10.09.2012 година В.А.Ж. е призован в РУ „Полиция” – Първомай, където в присъствието на свидетелите А.Д. и А.Г., след запознаване със случая, главен полицай Ж.С.Й. му съставя Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства, от приложената административно-наказателна преписка, от показанията на свидетелите Ж.С.Й., А.И.Д., А.Й.Г., Т.Н.Б. и частично от показанията на свидетелите В.И. И. и Е. Н. М..

Съдът не кредитира показанията на последните двама свидетели в частта, в която заявяват, че на инкриминираната дата на местонарушението нито са чули, нито са видели полицай, а намира думите им за заинтересовани и изказани с цел да защитят себе си и колегите си ловци, тъй като срещу всеки от тях е образувана административно-наказателна преписка за същото нарушение. Показанията им в тази част са вътрешно противоречиви и в противовес на установените фактически обстоятелства – В. И. заявява, че е видял двама души с камуфлажни дрехи и ги е чул да викат: „Какво правите тука? Елате тука!”, Е. М. казва, че по думите „Ей, елате тука! Какво правите тука!” разпознава гласа на свидетеля Б.. Нещо повече – и двамата свидетели са категорични, че А. А. предлага всички да се махат, за да си нямат неприятности заради минали дрязги на Б. с братята М..

Но безспорно е установено, че председателят и ловният надзирател в ловно-рибарското дружество излизат едновременно от укритието си заедно с униформения полицейски служител, който извиква: „Стой! Полиция!”, и е нелогична избирателната способност на А. А., Е. М., М. М., Е. Б., В.Ж. и В. И. да не чуят именно полицейското разпореждане и да не видят служителя на реда, а ясно да чуят думите на свидетеля Б., при все че З. М. Ю., който е от групата, изпълнява заповедта за оставане на място.

В останалата част настоящата инстанция намира гласните доказателства за единни, последователни и безпристрастни, съответстващи на събраните писмени материали, въз основа на чието логическо единство се възприема посочената фактическа обстановка.

При постановяване на Решението Съдът не взема предвид приложените към административно-наказателната преписка обяснения, тъй като не са доказателствени средства, изготвени при условията и по реда, предвидени в НПК, и не са събрани непосредствено по смисъла на чл. 18 от същия кодекс.

 

От правна страна:

Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, съгласно чийто текст Полицейските органи могат да издават разпореждания до (…) граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно и са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение (ал. 4).

В случая качеството на полицай на облечения в униформа свидетел А.Д. е безспорно и разпореждането му в съответствие с разпоредбите на ЗМВР и ППЗМВР, да се остане на място, по никакъв начин не налага извършване на очевидно за лицето престъпление или нарушение, а последвалото бягство на жалбоподателя В.А.Ж. недвусмислено подчертава неизпълнение на полицейски императив и обективира умисълът за извършване на нарушението.

За посоченото нарушение точно е ангажирана отговорността на В.А.Ж. по чл. 270, ал. 1 от ЗМВР: Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

И Актът, и Наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 43, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН.

В тази връзка са безпочвени твърденията на защитника на жалбоподателя за нарушение на административнопроцесуалните правила.

И в Акта, и в Наказателното постановление текстовото и цифровото изписване на нарушените законови разпоредби съвпадат, точно са индивидуализирани и нарушителят, и нарушението. В процесните Акт и Наказателно постановление действително не е посочено, че извършеното нарушение не представлява престъпление, но това не може да бъде техен порок - посоченият реквизит не е част от фактическия състав на нарушението, а фактът, че административно-наказващият орган издава наказателно постановление е недвусмислен, че липсва ангажиране на наказателна отговорност.

Не е част от фактическия състав на нарушението и непосочването на конкретния служител на реда, а в случая е важно неговото качество – полицейски служител, описано от административно-наказващия орган.

Безпочвено е и твърдението в жалбата за нарушение на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в Наказателното постановление изрично е посочена заповедта за оправомощаване на началника на РУ „Полиция” – Първомай да издава наказателни постановления.

Размерът на наложеното на В.А.Ж. наказание глоба е в рамките на предвиденото по закон и е съобразено с целите по чл. 27 от ЗАНН, наложено е в минимума на нормата на чл. 270, ал. 1 от ЗМВР, предвид липсата на данни за други подобни нарушения.

Фактът, че жалбоподателят като въоръжено лице не само пренебрегва изпълнение на заповед на орган на власт, а прави опит да не бъде установена самоличността му, като бяга от местонарушението и се укрива, не позволява настоящия случай да бъде определен нито като маловажен, нито като малозначителен.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

 

 

Потвърждава Наказателно постановление № 570 / 18.09.2012 година на Началника на Районно управление „Полиция” - Първомай, с което на В.А.Ж., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 55, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи на основание чл. 270, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Съдия: (п)

СЗ / АГ