№ 36

град Първомай, 01.07.2013 година

Районен съд - Първомай, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 134 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 657 / 08.10.2012 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на М.Н.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 84, ал. 1 от Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) е наложена глоба в размер 100 (сто) лева за нарушение на същия текст от закона и на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години.

Жалбоподателят М.Н.М. чрез адвокат В.Й.Д. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Директорът на Регионална дирекция по горите - Пловдив – чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.Г.М. моли да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Със Заповед № РД 46 - 1407 / 20.07.2001 година на Министъра на земеделието и горите са определени границите на ловностопанските райони в района на дейност на Държавно лесничейство – Първомай (Държавно горско стопанство – Първомай). Между тях са ловностопански район „Буково”, стопанисван от лесничейството и ловното сдружение „Марица”, и държавният дивечовъден участък „Буково” – едродивечов участък, отдаден с договор за стопанисване на юридическо лице. Двете ловни стопанства имат обща граница, част от която преминава през местността Блудкавица в отдел 91 по плана на Държавното горско стопанство.

Вечерта на 24.08.2012 година (петък) ловци от село Буково, община Първомай, област Пловдив, членове на ловната дружинка в село Буково, се обаждат на свидетеля Т. Б., председател на Ловно-рибарско дружество „Марица” – Първомай, и му съобщават, че в землището на селото в местността Блудкавица, част от ловностопанския район на дружеството, работи електрическа машинка за привличане на пъдпъдъци. Свидетелят Б. разбира, че устройството е поставено над кладенец в началото на нива, и телефонира в РУ „Полиция” – Първомай за съдействие, тъй като възнамерява да извърши проверка на сутринта.

След 05:00 часа на 25.08.2012 година председателят заедно със свидетеля А.Г., ловен надзирател към дружеството, са със служебен автомобил пред полицейското управление, откъдето по нареждане на дежурния ги придружава свидетелят А.Д. (младши полицейски инспектор) и тримата се отправят към местността Блудкавица.

Още по пътя, докато се спускат от село Буково към реката, свидетелите чуват устройството за привличане на пъдпъдъци, ориентират се по звука и към 06:00 часа го откриват поставено в храст на поляна на около 250-300 метра южно от границата с отдадения на концесия едродивечов участък. На около 30-40 метра от машинката проверяващите се скриват в очакване някой да се появи.

Рано същата сутрин жалбоподателят М.Н.М., свидетелят А. Р. А., Н. Н.М., Е. Д. Б. (и четиримата от село Буково), В. А. Ж. и В. И. ***) пият кафе в село Буково и се подготвят за лов, когато към тях се присъединява свидетелят З.М.Ю. ***.

Свидетелят А. А. като ловен надзирател към едродивечовия участък попълва разрешителните за индивидуален лов на В. Ж. и на В. И.. Предлага да попълни бланка Разрешително за индивидуален лов и на З.Ю., но той му отказва, тъй като притежава необходимите документи. След това А. Р. А., Н. Н.М., М.Н.М., Е. Д. Б., В. А. Ж. и В. И. И. с джипа на последния, а З.М.Ю. с автомобила си се отправят към местността Блудкавица.

Към 06:45 часа свидетелите Т. Б., А.Г. и А.Д. виждат идващите откъм селото два високопроходими автомобила, които спират на около 100-150 метра от храста със скритото устройството. От тях слизат ловците и се приготвят за стрелба.

Свидетелят З.М. по звука разбира, че е поставена примамка за пъдпъдъци, посочва на жалбоподателя М.М. откъде минава границата между едродивечовия участък и този на дружинката на село Буково и му обяснява, че машинката е поставена на територията на ловната дружинка. М.М. казва, че е без значение машинката, но без да спори, че са на територията на ловностопански район „Буково”, заявява, че границата е по към тях, до крушово дърво.

Ловците със сглобени пушки тръгват по посока на машинката. На около 20 метра от нея виждат няколко пъдпъдъка и започват стрелба по излитащите птици.

След възпроизведени 5-6 изстрела от скривалището си излизат надзирателят към ловно-рибарското дружество, председателят му и полицейският служител. Свидетелят А.Д., в полицейска униформа, извиква „Стой! Полиция!”, а свидетелят А.Г., облечен с камуфлажни дрехи - „Стой за проверка!”. И тримата тръгват към ловците, от които разпознават хората от село Буково, но на място остава само свидетеля З.Ю., а свидетелят А. А. казва на останалите да се отдръпнат, тъй като Н., М. и Е. имат стари дрязги със свидетеля Б., и Е. Б., братята М. и двамата В.овци заедно с него се скриват в близката гора.

З.М. е проверен за необходимите документи за лов и оръжие и са му снети обяснения, в които потвърждава самоличността на лицата от село Буково и дава достатъчно данни за установяване на самоличността на непознатите за проверяващите В. И. и В. Ж. - още повече, че свидетелят А.Д. установява по телефон собствеността на джипа, с който са дошли шестимата ловци.

На място е съставен констативен протокол, а звуковъзпроизвеждащото устройство е иззето от ловния надзирател А.Г..

По случая е образувана полицейска административно-наказателна преписка.

След като поучава официални данни от полицията за самоличността на нарушителите, свидетелят А.Г. започва да ги търси, за да им състави актове за установяване на административно нарушение.

Телефонира на М.М., като му обяснява, че ще му състави акт за това, че ловува без писмено разрешително, но жалбоподателят отказва да се срещнат. Актосъставителят търси и съдействие от кмета на село Буково, за да открие нарушителя.

След като не успява да се срещне с М., на 11.09.2012 година А.Г. съставя Акт за установяване на административно нарушение № 9 / 11.09.2012 година (Серия Л04К 2012 г., № 045085) в сградата на Ловно-рибарското дружество в присъствието на свидетелите А. М. и А.Д., като за свидетел в акта е вписано и името на присъствалия на проверката Т. Б..

След съставянето на акта Г. *** и на центъра заварват жалбоподателя, който отказва да го получи, удостоверено с подпис на свидетеля М..

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства, от приложената административно-наказателна преписка, от показанията на свидетелите А.Й.Г., Т. Н. Б., А. А. М., А.И.Д., З.М.Ю. и частично от показанията на свидетеля А. Р. А..

Съдът не кредитира показанията на последния свидетел в частта, в която заявява, че на инкриминираната дата не са ловували в района на дружинката на село Буково и че събитията се развиват на територията на едродивечовото стопанство, а намира думите му за заинтересовани и изказани с цел да защитят самия него и колегите му ловци, тъй като срещу всеки от тях е образувана административно-наказателна преписка за същото нарушение, още повече, че са в противовес на останалата доказателствена съвкупност.

В останалата част настоящата инстанция намира гласните доказателства за единни, последователни и безпристрастни, съответстващи на събраните писмени материали, въз основа на чието логическо единство се възприема посочената фактическа обстановка. Доколкото са налице противоречия в кредитираната съвкупност, те са несъществени и не са в състояние да повлияят на преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение въз основа на анализ на доказателствата.

При постановяване на Решението Съдът не взема предвид приложените към административно-наказателната преписка обяснения и докладна, тъй като не са доказателствени средства, изготвени при условията и по реда, предвидени в НПК, и не са събрани непосредствено по смисъла на чл. 18 от същия кодекс.

От правна страна:

Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, съгласно чийто текст Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. - разпоредбата съдържа както указание за необходимото задължително поведение, така и следващата се за неизпълнението му санкция.

Съгласно разпоредбата на чл. 43 от ЗЛОД, ловуване е убиване, улавяне, преследване или нараняване на дивеч (ал. 1), както и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не (ал. 3, т. 1).

От доказателствената съвкупност не се установява конкретно кой от ловците, между които и жалбоподателят, стреля по излитащия пъдпъдък, но е безспорно, че М.Н.М. е със сглобена ловна пушка и се движи извън населено място, каквото е местността Блудкавица.

По чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, в което се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов (чл. 58, ал. 1), като съгласно Правилника за прилагане на ЗЛОД на всеки участник в лова се издава и индивидуално писмено разрешително за лов от съответното лице в зависимост от това кой стопанисва ловностопанския район (чл. 80 и сл. от ППЗЛОД).

Действително жалбоподателят притежава разрешително за индивидуален лов, но не се спори, че то е валидно за друга територия, докато за територията на ловностопански район „Буково” не се опровергава отрицателният факт – липса на издадено разрешение за лов на тази територия на инкриминираната дата.

При така безспорно установеното нарушение в съответствие със закона е наложено и наказанието по чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД: Лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години.

И Актът, и Наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 43, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН, т.е. съдържат всички необходими реквизити по закон, и е спазена процедурата по издаването и връчването им.

Актът е съставен от компетентно лице по чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, назначено като ловен надзирател в Ловно-рибарско дружество „Марица” – Първомай в съответствие с чл. 108, ал. 1 от ППЗЛОД, оправомощено по чл. 67, ал. 3, т. 6 от ЗЛОД да съставя актове за констатирани нарушения по Закона.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено лице по чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, видно от Заповед РД 49 – 199 / 16.09.2011 година на Министъра на земеделието и храните.

В тази връзка са безпочвени твърденията на защитника на жалбоподателя за нарушение на административно-процесуалните правила.

Настоящата инстанция отчита, че в Наказателното постановление се сочи, че на 25.08.2012 година в 7:00 часа в ловностопански район „Буково” в местността Блудкавица, територия на ТП „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай, жалбоподателят освен че ловува без писмено разрешение за лов със сглобено ловно оръжие, е описано и че ловува и с включено звуковъзпроизвеждащо устройство за лов на дивеч с песен на пъдпъдък, но това не нарушава правото му на защита, тъй като не е ангажирана административно-наказателна отговорност за второто деяние – нарушение по чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, а подробното описание на обстоятелствата по извършване на нарушението по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Размерът на наложеното на М.Н.М. наказание глоба е в рамките на предвиденото по закон и е съобразено с целите по чл. 27 от ЗАНН, наложено е към минимума на нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, предвид липсата на данни за други подобни нарушения.

От данните по делото се установява, че жалбоподателят е ловен надзирател, което предполага познаване и стриктно спазване на закона, а фактът, че за осъществяване на лов е използвано и забранено от закона звуковъзпроизвеждащо устройство, не позволява настоящия случай да бъде определен нито като маловажен, нито като малозначителен.

Наказанието по чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е фиксирано и административно-наказващият орган няма право да се произнася по неговия размер.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Потвърждава Наказателно постановление № 657 / 08.10.2012 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на М.Н.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 84, ал. 1 от Закон за лова и опазване на дивеча е наложена глоба в размер 100 (сто) лева за нарушение на същия текст от закона и на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: (п)

СЗ / АГ