№ 2

град Първомай, 03.01.2013 година

Районен съд - Първомай, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 120 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 572 / 26.09.2012 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, с което на С.И.Я., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за горите:

Ø е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 266, ал. 1 от същия закон;

Ø е определено да заплати:

ü обезщетение в размер на 175 (сто седемдесет и пет) лева на основание Приложение към чл. 5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд;

ü паричната равностойност в размер на 261,32 лева (двеста шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки) на липсващите вещи, предмет на нарушението (7 пр. куб. м дърва за огрев от дъб).

Жалбоподателят С.И.Я. чрез процесуалния си представител в съдебно заседание адвокат Н.Ш.Б. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Регионална дирекция по горите - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но с писмото, с което са изпратени Жалбата и административно-наказателната преписка, изразява становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, а разгледана по същество, е основателна.

На 02.08.2012 година в 12:00 часа подвижна горска стража от град Пловдив установя, че в землището на село Искра, община Първомай, в отдел 98з на Държавен горски фонд тридесет и две дъбови дървета, маркирани в основата със синя контролна горска марка № 10419 за сеч, но без издадено съответно позволително, са отсечени, а дървата - общо 7 пространствени кубични метра, са подредени на четири фигури (купчини). Стражарите напръскват челата на пъновете и фигурите с червен спрей и съставят Констативен протокол с. ЛООА № 000802.

Около обяд на 31.08.2012 година горски стражар И.К.Т. (актосъставител), на когото е възложена преписката, извършва проверка на място и лично установява незаконната сеч - маркираните пънове на отсечените дъбове и дървесината им, изкарана на пътя и кубирана в три по два и един пространствени кубични метра, - за което съставя Констативен протокол с. Л № 0003368.

Въпреки че в Констативния протокол от 02.08.2012 година не е посочен извършителят на сечта, свидетелят И.Т., който нито лично е присъствал при откриването на нарушението, нито е установил извършителя на деянието, знае, че група дървосекачи с бригадир С.Я. има разрешително за сеч за друг, съседен отдел на Държавния горски фонд, и съставя акт на отговорника на групата, когото преди е виждал да реже и вади дървесина с коне.

Въз основа на съставения на С.И.Я. Акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административно-наказателна преписка.

В административно-наказателното производство при обжалване на Наказателното постановление пред Съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган, който с предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже:

Ø че е установено извършване на административно нарушение;

Ø че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител когато се касае за ЮЛ или ЕТ);

Ø че нарушителят го е извършил виновно.

В случая на С.И.Я. е вменено в отговорност нарушение по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, според чийто текст с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическо лице, което в нарушение на посочения закон и на подзаконовите актове по прилагането му „сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти”, във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за горите, съгласно който сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от лица, изрично описани в четирите точки на посочения законов текст.

Но от доказателствената съвкупност не се установява административното деяние да е извършено от жалбоподателя.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказателната отговорност като всяка друга наказателна отговорност е лична - тя може да се носи само от определено физическо лице, което в случая не е установено.

Дори да се приеме, че административно-наказателната отговорност на С.Я. се ангажира като на ръководител на група дървосекачи (различни по брой в различни периоди от време, някой от които в неустановен преди 02.08.2012 година период е извършил административното деяние), нито е установено предприятието, учреждението или организацията, осъществявали дейността по дърводобив, и връзката им с жалбоподателя, нито е доказано по делото, че именно той е наредил или допуснал извършването на нарушението (чл. 24, ал. 2 от ЗАНН).

Отделно от посоченото с Наказателното постановление незаконосъобразно е постановено заплащане по сметка на Регионална дирекция по горите - Пловдив на паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – Законът за горите не съдържа подобен на чл. 235, ал. 7 от Наказателния кодекс текст, съгласно който се отнема в полза на държавата предметът на престъплението или се присъжда равностойността му, когато липсва или е отчужден, а и съгласно показанията на актосъставителя и приложената към административно-наказателната преписка Разписка за отговорно пазене с. Л № 0003367, инкриминираната дървесина е налична.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав, намира, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъбразно и

Отменя Наказателно постановление № 572 / 26.09.2012 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, с което на С.И.Я., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за горите:

Ø е определено да заплати:

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ