Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

                                                            135        гр. Първомай, 22.11.2013 г                                   

 

                                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

  

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав, в открито заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета  година в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

при секретаря Таня Петрова,

като разгледа докладваното от съдия ПАВЕЛ ПАВЛОВ

гр. дело № 199 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.8, ал.1 от ЗАЗ.

Ищцата П.В.К. *** твърди, че на 20.09.2006 г. е сключила с ответника Договор за аренда на земеделска земя, който включвал и стопанската 2011 - 2012 г., по силата на който му е предоставила за временно ползване земеделски имот с площ 9, 090 дка, находящ се в землището на с. ***, а ответникът е поел задължение да заплати арендна цена за една стопанска година в размер на пазарната равностойност на 100 кг жито за декар наета площ в срок до 30.08 на съответната година, както и, че срокът за плащане арендната вноска за стопанската 2011/2012 г. е изтекъл, но такава не е постъпила. Въз основа на изложените обстоятелства моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 382 лв., представляваща дължимата по Договора арендна вноска за стопанската 2011/2012 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Представя писмена защита, претендира разноски. 

Ответникът М.Н.А., в качеството му на едноличен търговец с фирма “*** – М.А.”*** признава сключването на договор за аренда с ищцата, но възразява, че задължението му по договора  било изборно, като той упражнил правото си на избор и бил готов да извърши арендно  плащане в натура, за което поканил ищцата, тъй като задължението за предаване на вещи било търсимо, но ищцата не е отишла да вземе арендното плащане в жито и в този смисъл заявява, че е налице забава на кредитора, във връзка с което моли съдът да отхвърли иска и да задължи ищцата да приеме изпълнението по Договора да бъде извършено члез плащане на дължимата рента в натура, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства (л.5 и л.6), се установява, че действително на 20.09.2006 г. в с. *** между страните, представлявани от своите пълномощници, е бил сключен Договор за аренда с нотариална заверка на подписите на страните, с който ищцата, в качеството й на арендодател, се е задължила да предостави за временно ползване на ответника, в качеството му на арендатор, нива с площ от 9, 090 дка., ІV категория, представляваща поземлен имот № *** в местността “***” по Земеразделителния план на с. ****, за срок от шест години, а арендаторът се е задължил да извърши арендното плащане в уговорения вид и срок, а именно – в размер на равностойността в лева на 100 кг. жито на декар, определяеми въз основа на пазарната поземлена рента и наем на арендуваните обекти, като страните са уговорили и, че арендното плащане се дължи за всеки период от първо до тридесето число на месец август.

От заключението от 19.09.2013 г. на в. л. по ССЕ Г.М. се установява, че дължимото на ищцата арендно плащане за стопанската 2011/2012 г., съобразно площта на отдадения от нея на ответника под аренда имот, е в размер на 382 лв.

Съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за неоснователност на иска поради наличието на право на избор дали да заплати арендната вноска в пари или да изпълни задължението си в натура, доколкото със самия договор страните изрично са договорили, че задължението се изплаща в пари, а от страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства за изменение на Договора в тази му част и предоставяне на възможност на арендатора да избере дали да изпълни задължението си в пари или в натура. До приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ищцата дължимата арендна вноска за стопанската 2011/2012 г.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищцата размер на задължението на ответника съвпада с установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 17.05.2013 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер общо на 151 лв. - платени ДТ за производството по делото и депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма “*** – М.А.”***, ЕИК 040238810, със съдебен адрес: гр. *** адв. Ф.М., ДА ЗАПЛАТИ НА П.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, адв. В.С., СУМАТА 382 лв., представляваща дължима по сключен между страните на 20.09.2006 г. в с. *** Договор за аренда с нотариална заверка на подписите на страните арендна вноска за стопанската 2011/2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.05.2013 г. до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 151 лв.

             Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

      ПП/ВК                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/